№ 227
гр. София , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л в закрито заседание на тридесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20211100506608 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба от 22.04.2021 г. на длъжника А. К. АГ. срещу отказ от 09.04.2021
г. на частен съдебен изпълнител Г..Д., с рег.№781 на КЧСИ, по изпълнително дело №
**********1154, да бъде прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че бил уведомен за отказа на 15.04.2021г., чрез адв.М..
Отказът бил незаконосъобразен, тъй като било налице бездействие от страна на взискателя в
продължение на повече от 2 години. Изпълнителното производство по изп.д.№
20127810401154 било образувано на 13.11.2012г., въз основа на молба на взискателя „Б.
ДСК“ ЕАД срещу длъжниците „Б.З.“ ЕАД, „КМК Б.Г. 1“ ЕООД, „С.З.**“ ЕООД, „З.З.“
ЕООД, „Ч.З.-05“ ЕООД, „Х. 2000“ ЕООД, „Б.Е.И.“ ЕООД, „Т.Т.“ ЕООД и А. К. АГ..
Поканата за доброволно изпълнение била връчена на частния жалбоподател на 30.11.2012г.,
като в периода 13.11.2012г. – 13.07.2016г. не били извършвани каквито и да било
принудителни действия спрямо него. През целия период били провеждани процедури по
публична продан на имотите на другите длъжници по делото. На 13.07.2016 г. взискателят
бил подал молба за налагането на запори върху банковите сметки на длъжниците , както и
налагането на възбрана върху имоти, собственост на длъжника „КК Б.Г. 1“ ЕООД. През
посочената година отново не били наложени запори върху вземания на жалбоподателя. На
1
10.10.2017 год. взискателят поискал налагането на запори върху банковите сметки на
жалбоподателя и „Х. 2000“ ЕООД, като с разпореждане от 16.10.2017г. бил наложен запор
върху вземанията на двамата длъжници по банковите им сметки в търговски банки, в
изпълнение на което били изпратени запорни съобщения, получени на 20.10.2017г. С молба
от 19.12.2019 год. взискателят отново поискал налагането на запори върху банковите сметки
на длъжниците. С разпореждане от 15.01.2020г. бил наложен запор върху МПС, собственост
на жалбоподателя, както и запор върху вземанията на длъжниците по банковите им сметки
в търговски банки. След налагане на запорите на 20.10.2017г. и до 19.12.2019г. отново
нямало провеждани принудителни действия спрямо жалпоподателя, като в този период
взискателят бил подал единствено молба за извършване на проверка на имущественото
състояние на длъжниците. През целия период от 2017 г. до 2018 г. били извършени
публични продани върху имуществото на длъжника „КК Б.Г. 1“ ЕООД, като последният
имот бил продаден на 11.09.2018 год. На 03.04.2020 г. жалбоподателят подал молба до
частния съдебен изпълнител, с която поискал прекратяване на изпълнителното производство
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но същата била оставена без уважение с разпореждане
от 13.04.2020 г. Жалбоподателят обжалвал цитираното разпореждане на частния съдебен
изпълнител пред СГС, но с Решение от 29.07.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 6150/2020г. на
СГС, ІІІ-Б състав, жалбата му била оставена без уважение. В последствие длъжникът „З.З.“
ЕООД също поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, която също била оставена без уважение от частния съдебен изпълнител с
разпореждане от 04.11.2020г. Това разпореждане на частния съдебен изпълнител също било
обжалвано, като жалбата била уважен с решение от 03.02.2021г., постановено по ч.гр.д.№
14100/2020г. на СГС, ІІІ-В състав, а и изпълнителното производство съответно прекратено
спрямо длъжника „З.З.“ ЕООД. Предвид изложеното жалбоподателят смята, че били налице
предпоставките, установени в чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като различен извод не следвал от това,
че спрямо другите длъжници били поискани, предприемани и реализирани изпълнителни
действия, които били довели до частично удовлетворяване на взискателя, тъй като тези
изпълнителни действия прекъсвали срока по чл. 488, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на
вземанията на взискателя срещу длъжниците, срещу които били предприети действията, но
не и по отношение на останалите длъжници по изпълнителното дело – чл. 125, ал. 1 ЗЗД. А.
К. АГ. намира за правилно становището застъпено в решението, постановено по ч.гр.д.№
6150/2020г. на СГС, ІІІ-Б състав и прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане и за
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение
на него.
Взискателят „Б. ДСК“ ЕАД счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Поддържа, че по процесното изпълнително дело били извършени и се извършвали
изпълнителни действия спрямо всички солидарни длъжници (обстоятелство, което
жалбоподателят не оспорвал). Двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК течал по
отношение на всички солидарни длъжници и било без значение спрямо кой от тях се
предприемат действията по принудително изпълнение. Изпълняемото право било едно и
2
целта на образуваното изпълнително производство била събирането на вземането, посочено
в изпълнителния лист. Удовлетворителното действие погасявало дълга, независимо от това
кой от длъжниците го е изпълнил. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК течал общо за
солидарните длъжници и в изпълнителното производство не можело да има частична
перемпция. Следователно в случая не било налице бездействие на взискателя по
изпълнителното дело в продължение на 2 години. В нито един момент от образуването на
изпълнителното дело до настоящия момент не бил налице период от 2 години, през който да
не са били предприемани принудителни действия по отношение на длъжниците. Срокът по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК бил прекъсван многократно със сочените действия по принудително
изпълнение.
Частен съдебен изпълнител Г..Д. е изложил мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които
поддържа становище за недопустимост на жалбата. Според частния съдебен изпълнител
жалбата е недопустима, тъй като длъжникът вече бил оспорил отказа му да прекрати
изпълнителното дело, поради настъпила перемция, при условията на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и
СГС с Решение от 29.07.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 6150/2020г. оставил жалбата без
уважение. Това решение на СГС се ползвало с СПН, а жалбата предмет на настоящото
разглеждане изцяло преповтаряла предметно съдържанието на депозираната първа жалба.
Извън това частния съдебен изпълнител смята, че причината да се атакува повторно отказа
му била, че друг състав на СГС би могъл да постанови различен по своите правни
последици акт, въпреки забраната за пререшаване, което било израз на процесуална
злоупотреба с права.
С определение № 328 от 02.06.2021 г., СГС, Гражданско отделение –Брачни състави, І –
ви въззивен брачен състав, е оставил без разглеждане, поради недопустимост, жалбата от
22.04.2021 г. на А. К. АГ. срещу отказ от 09.04.2021 г. на частен съдебен изпълнител Г..Д., с
рег.№781 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20127810401154, да бъде прекратено
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С определение № 1941 от 23.07.2021 г. постановено по гр.д. № 2206/2021 г. на САС, ГА,
14 състав, е отменено Определение № 328 от 02.06.2021 г., постановено по гр.д. №
6608/2021 г. на СГС, Гражданско отделение –Брачни състави, І –ви въззивен брачен състав,
и делото е върнато на състава от СГС за произнасяне по същество на жалбата, депозирана на
22.04.2021 г., на А. К. АГ. срещу отказ от 09.04.2021 г. на частен съдебен изпълнител Г..Д.,
с рег.№781 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20127810401154, да бъде прекратено
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прието е, че
преклудиращото и правоустановяващо действие на решението, постановено по ч.гр.д.№
6150/2020г. на СГС, ІІІ-Б състав и породената от него непререшаемост на спора относно
законосъобразността на отказа на ЧСИ от 13.04.2020 г. да прекрати изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК при наличните към момента на
постановяването му - 29.07.2020 г. факти, се отнася единствено до обжалваното конкретно
действие или отказ на съдебния изпълнител и не се зачита по отношение на други спорове,
3
респ. не обвързва друг състав на съда, макар и жалбоподателя да не сочи нови факти.
Съдът, след като съобрази задължителните указания, дадени с Определение № 1941
от 23.07.2021 г. постановено по гр.д. № 2206/2021 г. на САС, ГА, 14 състав и след като
обсъди доводите, изложени в жалбата и възражението, и се запозна с доказателствата
по делото, както и с обясненията на частния съдебен изпълнител, прие следното:
Изпълнително дело №20127810401154 по описа на частен съдебен изпълнител Г..Д., с
рег.№781 на КЧСИ, е било образувано по молба от 13.11.2012 г. на взискателя „Б. ДСК“
ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 24.06.2012 год., издаден на основание чл. 418 ГПК
по ч.гр.дело №18610/2012 год. по описа на СРС, ГО, 123 с-в, солидарно срещу длъжниците
„Б.З.“ ЕАД, „КМК Б.Г. 1“ ЕООД, „С.З.**“ ЕООД, „З.З.“ ЕООД, „Ч.З.-05“ ЕООД, „Х. 2000“
ЕООД, „Б.Е.И.“ ЕООД, „Т.Т.“ ЕООД и А. К. АГ. за следните суми: 1 451 698.55 евро –
главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.04.2012 год. до
окончателното й изплащане, 176 824.44 евро – неплатена редовна лихва за периода от
25.01.2011 год. до 11.04.2012 год. включително, 55 031.14 евро – неплатена санкционна
лихва за периода от 25.02.2011 год. до 11.04.2012 год. включително, 12 774.31 евро –
дължими такси и разноски, както и направените разноски по делото за държавна такса в
размер на 66 354.60 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 33 627.30 лв. В
молбата е направено искане за проучване на имуществото на длъжниците, за налагане на
възбрана на недвижимите имоти, ипотекирани в полза на Б.та, за налагане на запор върху
заложени в полза на Б.та движими вещи, находящи се в Производствена и складова база в
с.Зебел, общ.Трън.
На длъжниците са били връчени покани за доброволно изпълнение, в т.ч. на
жалбоподателя – на 30.11.2012 г.
През м.декември 2012 год. частният съдебен изпълнител наложил възбрани върху
недвижими имоти, собственост на ипотекраните длъжници Р.Ц.Д. и П.С.Д. и на длъжника
„Ч.З.-05“ ЕООД и били насрочени описи на тези имоти, които били извършени на 16.01.2013
г. С разпореждания от 16.01.2013 г. били насрочени публични продани на имотите в периода
от 04.02.2013 г. до 04.03.2013 г., които били надлежно разгласени (за което били съставени
протоколи от 29.01.2013 г.), но били обявени за нестанали с протоколи от 05.03.2013 г.
На 12.03.2013 г. взискателят поискал насрочването на нова публична продан на
възбранените, описани и оценени по изпълнителното дело недвижими имоти, ипотекирани в
негова полза. С разпореждания от 15.03.2013 г. била насрочена втора публична продан на
всеки от недвижимите имоти в периода от 15.04.2013 г. до 15.05.2013 г., които били
надлежно разгласени, за което били съставени протоколи от 02.04.2013 г., но били обявени
за нестанали с протоколи от 16.05.2013 г.
На 30.05.2013 г. взискателят поискал насрочването на нова публична продан на
възбранените, описани и оценени по изпълнителното дело недвижими имоти, ипотекирани в
негова полза. С разпореждания от 31.05.2013 г. била насрочена втора публична продан на
4
всеки от недвижимите имоти в периода от 24.06.2013 г. до 24.07.2013 г., които били
надлежно разгласени, за което били съставени протоколи от 17.06.2013 г., но били обявени
за нестанала с протоколи от 25.07.2013 г.
На 07.06.2013 г. взискателят поискал да бъде насрочена публична продан на друг
недвижим имот, ипотекиран в негова полза, собственост на „ЗА.н“ ЕООД. С разпореждане
от 13.06.2013 г. била насрочена публична продан на недвижимия имот в периода от
08.07.2013 г. до 08.08.2013 г., която била надлежно разгласена, за което били съставен
протокол от 03.07.2013 г., като с постановление от 13.08.2013 г. имотът бил възложен на „Б.
2008“ ЕООД. На 11.09.2013 г. частният съдебен изпълнител изготвил разпределение на
постъпилата сума от продажбата на недвижимия имот.
На 06.08.2013 г. взискателят поискал насрочването на нова публична продан на
възбранените, описани и оценени по изпълнителното дело недвижими имоти, ипотекирани в
негова полза. С разпореждане от 08.08.2013 г. била насрочена втора публична продан на
всеки от недвижими имот в периода от 15.09.2013 г. до 15.10.2013 г., които били надлежно
разгласени, за което били съставени протоколи от 09.09.2013 г., но били обявени за
нестанала с протоколи от 16.10.2013 г.
На 30.10.2013 г. взискателят поискал насрочването на нова публична продан на
възбранените, описани и оценени по изпълнителното дело недвижими имоти, ипотекирани в
негова полза. С разпореждане от 31.10.2013 г. била насрочена нова публична продан на
всеки от недвижимите имоти в периода от 13.12.2013 г. до 13.01.2014 г., които били
надлежно разгладени, за което били съставени протоколи от 02.12.2013 г., но били обявени
за нестанали с протоколи от 14.01.2014 г.
На 20.01.2014 г. взискателят поискал насрочването на нова публична продан на
възбранените, описани и оценени по изпълнителното дело недвижими имоти, ипотекирани в
негова полза. С разпореждане от 27.01.2014 г. била насрочена нова публична продан на
всеки от недвижимите имоти в периода от 01.03.2014 г. до 01.04.2014 г., които били
надлежно разгладени, за което били съставени протоколи от 24.02.2014 г., но тази обявена за
апартамент №93 била обявена за нестанала с протокол от 02.04.2014 г., а с постановление от
03.04.2014 г. апартамент №183 бил възложен на „Д.И.“ ООД. На 28.04.2014 г. частният
съдебен изпълнител изготвил разпределение на постъпилата сума от продажбата на
посочения недвижим имот.
На 16.04.2014 г. взискателят поискал да бъде насрочена нова публична продан на
възбранения, описан и оценен по изпълнителното дело недвижим имот, ипотекиран в негова
полза /апартамент №93/. С разпореждане от 22.04.2014 г. била насрочена нова публична
продан на имота в периода от 23.05.2014 г. до 23.06.2014 г., която била надлежно разгласена,
за което бил съставен протокол от 20.05.2014 г., като с постановление от 26.06.2014 г.
имотът бил възложен на Б.Ж.Ч.. На 3.10.2015 г. частният съдебен изпълнител изготвил
разпределение на постъпилата сума от продажбата на посочения недвижим имот.
5
На 13.07.2016 г. взискателят поискал да бъде наложен запор върху вземанията на
длъжниците по изпълнителното дело по всичките им банкови сметки, както и да бъде
наложена възбрана върху три недвижими имота, собственост на „КМК Б.Г. 1“ ЕООД,
находящи се в жилищна сграда, изградена в УПИ VІ-95, кв*******“. Възбрана върху тези
недвижими имоти били наложени на 20.07.2016 г.
На 03.08.2016 г. взискателят поискал да бъде насрочен опис, да бъде определена начална
цена и извършена публична продан на четвърти недвижим имот – апартамент №18,
собственост на „КМК Б.Г. 1“ ЕООД. Възбрана върху този имот била наложена на 19.08.2016
г. Описи на посочените имоти били извършени на 11.10.2016 г., а с разпореждания от
11.10.2016 г. и 20.10.2016 г. била насрочена публичната им продан в периода съответно от
01.11.2016 г. до 01.12.2016 г. и от 05.11.2016 г. до 05.12.2016 г., които били надлежно
разгласени, за което били съставени протоколи от 20.10.2016 г. и 24.10.2016 г., но били
обявени за нестанали с протокои от 02.12.2016 г. и 06.12.2016 г.
На 13.12.2016 г. взискателят поискал насрочването на нова публична продан на
възбранените, описани и оценени по изпълнителното дело недвижими имоти, ипотекирани в
негова полза. С разпореждане от 16.12.2016 г. била насрочена нова публична продан на
всеки от имотите в периода от 23.01.2017 г. до 23.02.2017 г., които били надлежно
разгласени, за което бил съставен протокол от 17.01.2017 г., но били обявени за нестанала с
протокол от 24.02.2017 г.
На 28.02.2017 г. взискателят поискал насрочването на нова публична продан на
възбранените, описани и оценени по изпълнителното дело недвижими имоти, ипотекирани в
негова полза. С разпореждане от 17.03.2017 г. била насрочена нова публична продан на
всеки от имотите в периода от 18.04.2017 г. до 18.05.2017 г., които били надлежно
разгласени, за което бил съставен протокол от 03.04.2017 г., но били обявени за нестанали с
протокол от 19.05.2017 г.
На 09.06.2017 г. взискателят поискал насрочването на нова публична продан на
възбранените, описани и оценени по изпълнителното дело недвижими имоти, ипотекирани в
негова полза. С разпореждане от 22.06.2017 г. била насрочена нова публична продан на
всеки от имотите в периода от 10.07.2017 г. до 10.08.2017 г., които били надлежно
разгласени, за което бил съставен протокол от 30.06.2017 г., но тези за апаратманет №18 и
магазин №1 били обявени за нестанали с протокол от 11.08.2017 г., а с постановление от
16.08.2017 г. апартамент №2 бил възложен на Ю.В.Б.. На 06.10.2017 г. частният съдебен
изпълнител изготвил разпределение на постъпилата сума от продажбата на посочения
недвижим имот.
На 29.08.2017 г. взискателят поискал насрочването на нова публична продан на
възбранените, описани и оценени по изпълнителното дело два недвижими имота,
ипотекирани в негова полза. С разпореждане от 26.09.2017 г. била насрочена нова публична
продан на всеки от имотите в периода от 23.10.2017 г. до 23.11.2017 г., които били надлежно
6
разгласени, за което бил съставен протокол от 09.10.2017 г., но тази за апартамент №18 била
обявена за нестанала с протокол от 24.11.2017 г., а с постановление от 28.11.2017 г. магазин
№1 бил възложен на Л.Г.С.-Г.. На 15.01.2018 г. частният съдебен изпълнител изготвил
разпределение на постъпилата сума от продажбата на посочения недвижим имот.
На 10.10.2017 г. взискателят поискал да бъдат наложени запори върху банковите сметки
във всички търговски банки на длъжниците А. К. АГ. и „Х. 2000“ ЕООД. С разпореждане от
16.10.2017 г. бил наложен запор върху вземанията на двамата длъжници по банковите им
сметки в търговски банки, в изпълнение на което били изпратени запорни съобщения,
получени на 20.10.2017 г.
На 03.01.2018 г. взискателят поискал насрочването на нова публична продан на
апартамент №18, като с разпореждане от 12.01.2018 г. такава била насрочена за периода от
07.02.2018 г. до 07.03.2018 г. и била надлежно разгласена, за което бил съставен протокол от
23.01.2018 г., но била обявена за нестанала с протокол от 08.03.2018 г.
На 26.03.2018 г. взискателят поискал насрочването на нова публична продан на
апартамент №18, като с разпореждане от 10.04.2018 г. такава била насрочена за периода от
30.04.2018 г. до 30.05.2018 г. и била надлежно разгласена, за което бил съставен протокол от
19.04.2018 г., но била обявена за нестанала с протокол от 31.05.2018 г.
На 06.06.2018 г. взискателят поискал насрочването на нова публична продан на
апартамент №18, като с разпореждане от 11.06.2018 г. такава била насрочена през периода
от 06.07.2018 г. до 06.08.2018 г. и била надлежно разгласена, за което бил изготвен протокол
от 28.06.2018 г., като с постановление от 08.08.2018 г. имотът бил възложен на Р.С.М.. На
11.09.2018 г. частният съдебен изпълнител изготвил разпределение на постъпилата сума от
продажбата на посочения недвижим имот.
Въз основа на молби от 11.10.2019г. и 19.12.2019г. на взискателя „Б. ДСК“ ЕАД от
страна на съдебния изпълнител било извършено проучване за наличие на секвестеруемо
имущество – движимо и недвижимо за всички длъжници и нови справки в електронен
регистър на БНБ, като на 28.01.2020г. били наложени запори върху новоткрити банкови
сметки на Б.Е.И.“ ЕООД в „ПИБ“ АД, И.А.Б.“ АД и „Ю.Б. „ АД; на дължиницете „С.З. -28“
ЕООД, „Ч.З. –05“ ЕООД и „Т.Т.“ ЕООД в „Ю.Б.“ АД, както и на длъжника А. К. АГ. в
„ОББ“ АД и „Ю.Б.“ АД.
С разпореждане от 16.01.2020 г. бил наложен запор върху МПС, собственост на
длъжника А. К. АГ., както и запор върху вземанията на длъжниците по банковите им
сметки в търговски банки.
На 03.04.2020 г. длъжникът А. К. АГ. подал молба до частния съдебен изпълнител,
съдържаща искане за прекратяване на воденото срещу него изпълнително производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, която била оставена без уважение с разпореждане от
13.04.2020 г., поради липсата на предпоставки за перемпция, което било обжалбаво от А.К.
7
А., но частната му жабла била оставена без уважение с решение от 29.07.2020 г.,
постановено по ч.гр.д.№ 6150/2020г. на СГС, ІІІ-Б състав.
На 03.11.2020г. длъникът „З.З.“ ЕООД е подал молба до частния съдебен изпълнител с
искане за прекратяване на изпълнителото производство спрямо него на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, която е оставена без уважение с разпореждане от 04.11.2020 г., с мотива, че не
са настъпили условията за прекратяване на производството, което било обжалбвано. С
решение, постановено по ч.гр.д.№ 14100/2020г. на СГС, ІІІ-В състав било отменено
разпореждането, с което било отказано да се прекрати изпълнителното производство по
изп.дело № 20127810401154 по описа на ЧСИ Г..Д., с рег.№ 781 на КЧСИ по отношение на
длъжника „ З.З.“ ЕООД, а делото върнато на частния съдебен изпълнител за извършване на
действия, съгласно мотивите на съдебния акт, т.е да издаде постановление за прекратяване
на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК по отношение на длъжника „З.З.
„ ЕООД.
На 08.04.2021г. А.А. отново подал молба, с искане на прекратяване на изпълнителното
производство спрямо него на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като не е посочил факти,
различни от посочените от него в предходната молба от 03.04.2020г., а частният съдъбен
изпълнител с разпореждане (резолюция) от 09.04.2021г. постановил повторен отказ от
прекратяване на изпълнителното дело спрямо жалбоподателя, с мотива, че не са настъпили
условията за прекратяване на изпълнителното производство.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. Според чл.
436, ал. 1 от ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото
на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е
присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня
на съобщението. Жалбата е подадена в срок. Същата е допустима (с Определение № 1941 от
23.07.2021 г. постановено по гр.д. № 2206/2021 г. на САС, ГА, 14 състав), а разгледана по
същество – основателна, по следните съображения:
Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК настъпва по силата на закона с изтичането на двугодишен срок от последното
изпълнително действие, насочено към удовлетворяване притезанието на взискателя,
независимо дали това действие е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
съдебния изпълнител по възлагане от взискателя. Въведеният от закона критерий е
обективен, т.е. при всяко положение, с изтичането на двугодишния срок настъпва
8
прекратяване на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правнорелевА.и факти. Без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Същият смисъл се извлича от разясненията, дадени в т.
10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в тази насока е и
Решение № 451/29.03.2016 г. по гр. д. № 2306/2015 г. на ІV ГО на ВКС. Бездействието на
съдебния изпълнител да изпълни поискано действие или да предприеме действие, за което е
овластен, е бездействие на самия взискател, който е заинтересованият да следи за
движението на производство и трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес. Взискателят винаги има право, лично да сочи изпълнителни способи,
а в случай на отказ на съдебния изпълнител да извърши искано от него изпълнително
действие, той разполага с право на жалбата по чл. 435, ал. 1 от ГПК. Именно поради тази
причина, законът не санкционира бездействието на съдебния изпълнител, а това на
взискателя.
Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е
поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от продА.
или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
В случая при преценка висящността на конкретното изпълнително дело съдът намира,
че е налице период по-дълъг от две години, в който взискателят е бездействал, тъй като от
образуване на изпълнителното дело през 2012 г. до 13.07.2016 г. не са извършвани никакви
изпълнителни действия срещу длъжника –частен жалбоподател, доколкото проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
не са изпълнителни действия.
От друга страна, предприемането на изпълнителни действия по отношение на един от
солидарните длъжници по изпълнителното дело не води до прекъсване на срока по чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на останалите длъжници. С оглед различните изпълнителни
правоотношения в рамките на едно и също изпълнително производство, по които отделните
солидарни длъжници са страни, срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК се брои от различен
9
начален момент по отношение на всеки длъжник, а именно - от последното поискване на
валидно изпълнително действие спрямо всекиго от длъжниците. Съответно, при изтичане на
този срок за някого от длъжниците, изпълнителното производство се прекратява по силата
на закона, но само по отношение на него, без този факт да обуславя прекратяване на
производството по отношение на тези длъжници, за които срокът не е изтекъл.
Бездействието на взискателя за осъществяване на изпълняемото право по отношение на
един от посочените в изпълнителния лист солидарни длъжници и настъпилото по право
прекратяване на изпълнителното производство, на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
не води до извод за отпадане на условията за допустимост на изпълнителното производство,
нито, че са настъпили обстоятелства, водещи до погасяване на надлежно установено
материално право, или до погасяване на правото за принудително изпълнение (така и
Решение № 83 от 11.04.2018 г. по гр. д. № 1667/2017 г. на IV ГО на ВКС, Решение № 48 от
14.07.2016 г. по т. д. № 404/2015 г. на II ТО на ВКС, както и Решение № 260039 от
04.01.2021 г. по ч.гр.д. № 12978/2020 на IV „Д“ състав на СГС, Решение № 401 от 16.01.2020
г. по в. гр. д. № 6248/2019 г. на ТО, VІ-15 състав на СГС, Решение № 2717 от 29.04.2020 г.
по в. гр. д. № 1958/2020 г. на СГС, Решение № 4145 от 10.07.2020 г. по в. гр. д. № 5842/2020
г. на ТО, VІ-18 състав, Решение № 5663 от 28.07.2017 г. по в. гр. д. № 8671/2017 г. на II-ри
въззивен брачен състав на СГС, Решение № 8003 от 25.11.2019 г. по в. гр. д. № 13831/2019 г.
на ІІ-Г въззивен състав на СГС, Решение № 1511 от 08.03.2018 г. по в. гр. д. № 1402/2018 г.
на СГС и др.)
По тази причина, постановеният отказ на частния съдебен изпълнител за прекратяване
на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, обективиран в
разпореждане от 09.04.2021 г., е неправилен и като такъв следва да бъде отменен. Доколкото
прекратяването, като процесуално действие във фазата на изпълнителното дело се извършва
с постановление на органа по изпълнението, който извод се налага по аргумент на чл. 433,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК и съдът няма правомощие по закон да прекрати изпълнително дело, тъй
като такава компетентност е предоставена на съдебния изпълнител, делото следва да се
върне на ЧСИ Г..Д., с рег. № 781 при КЧСИ, с район на действие СГС с указания да издаде
постановление за прекратяване на изпълнително дело № № 20127810401154 на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на длъжника.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника по изпълнителното дело А. К. АГ., ЕГН **********,
разпореждане от 09.04.2021 г., с което е отказано да се прекрати изпълнително дело №
20127810401154 по описа на ЧСИ Г..Д., с рег. № 781 на КЧСИ по отношение на длъжника
А. К. АГ., ЕГН **********.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Г..Д., с рег. № 781 на КЧСИ, с район на действие СГС, с
10
указания за извършване на действия, съгласно мотивите на настоящия съдебен акт.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11