№ 356
гр. Перник, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Тина Р. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20231720201032 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №42-0006451/09.05.2023г., издадено от
Ч.К. - директор на РД „Автомобилна администрация“, гр. София, на „Транс
99“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от Л.Й.И. - управител, на основание
чл.104, ал.7 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена
санкция в размер 2000 /две хиляди/ лева за това, че на 05.04.2023 г., около
16.00 часа, в град Перник, ул. Отец Паисий, в сградата на ОО „АА“ – Перник,
при извършена комплексна проверка на превозвача „Транс 99“ ЕООД,
притежаващ лиценз на Общността за извършване на международен
автомобилен превоз на товари с лиценз с №19988/25.10.2018г., се установило,
че за специален автомобил Ман 26.403 с рег. № ***** от кат.N3, оборудван с
аналогов тахограф Kienzle 1318.27, № 2501879, и за водачите, управлявали
същото ППС превозвачът не може да представи тахографските листа за
периода от 05.04.2022г. до 01.03.2023г. в рамките на проверката – нарушение
на чл.91в, т.1 от Закона за автомобилните превози.
Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба
от „Транс 99“ ЕООД, представлявано от управителя Л.И., чрез пълномощник
– адв. В. К., в която се излагат възражения, че вмененото нарушение не е
извършено, че наказателното постановление е издадено в нарушение на
закона, при неспазване на процесуалните правила, че при издаването му не са
спазени императивни изисквания, установени към съдържанието му, както и
че изложените в него фактически обстоятелства не изпълват състава на
соченото административно нарушение. Моли за отмяна на същото като
незаконосъобразно и необосновано. Претендира и присъждане на
направените разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа и
1
допълва тезите в жалбата. Релевира и възражения, че обжалваното
наказателно постановление е издадено от орган с недоказана материална
компетентност, което води до нищожност на същото и е абсолютно основание
за отмяната му.
Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към
преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и наведените
в нея възражения. Моли за потвърждаване на наказателното постановление
като издадено при спазване на процесуалните изисквания и правилно
приложение на материалния закон. Претендира присъждане на
възнаграждение за осъществено процесуално представителство в полза на
ИА „Автомобилна администрация“ съгласно чл.37 от Закона за правната
помощ.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срещу подлежащ
на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са
следните:
Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е по чл.91в, т.1 от Закона за автомобилните
превози. Същото е установено с акт за установяване на административно
нарушение №333878/05.04.2023г, съставен от Д. С. Д. – инспектор в РД“АА“
– София. От изложеното в обстоятелствената част на акта и наказателното
постановление е видно, че в хода на извършена комплексна проверка на
„Транс 99“ ЕООД, възложена със заповед № РД-12-1140/05.04.2023г. на
директор РД „АА“ – София, екип в състав: свидетелите Д. Д. и Й. П.
констатирали, че дружеството – превозвач, притежаващо лиценз на
Общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари с
лиценз с № 19988/25.10.2018г., не може да представи до приключване на
проверката изисканите тахографски листа за периода от 05.04.2022г. до
01.03.2023г. за специален автомобил Ман 26.403 с рег. № ***** от кат.N3,
оборудван с аналогов тахограф Kienzle 1318.27, № 2501879, и за водачите,
управлявали същото ППС. За възложената проверка и за документите, чието
предсатвяне било необходимо за осъществяването й, дружеството било
уведомено своевременно с известие, рег. № 80-00-21-93/17.03.2023г.,
получено лично от управителя Л.И. на 22.03.2023г.
Предвид направената констатация, на 05.04.2023г., в сградата на
ОО“АА“ – Перник и в присъствието на законния представител на
дружеството – превозвач, свид. Д. Д. образувал административнонаказателно
производство с цитирания АУАН, като приел, че „Транс 99“ ЕООД е
нарушило разпоредбата на чл.91в, т.1 от Закона за автомобилните превози.
Управителят подписал съставения акт и приел връчения препис като не
направил възражение.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени
възражения.
2
На 09.05.2023г., въз основа на събраните по преписката доказателства и
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са
налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.104, ал.7 от ЗАвП наложил на „Транс
99“ ЕООД имуществена санкция 2000 лева за нарушението по-горе.
Настоящият съдебен състав, основавайки се на доказателствата по
делото – показанията на свидетелите Д. Д. и Й. П., приетите писмени
доказателства - констативен протокол №80-00-21-93/06.04.2023г., известие
№80-00-21-93/17.03.2023г., заповед №РД-12-1140/05.04.2023г. на директор РД
„АА“, справка от информационната система на ИААА, протокол от
контролна проверка на тахограф от 12.10.2022г., свидетелство за регистрация
на МПС №*********/22.03.2022г., длъжностна характеристика на
актосъставителя, АУАН №333878/05.04.2023г., Заповед № РД-08-
30/24.01.2020г. на МТИТС, заповеди №№6/16.01.2023г. и 7/16.01.2023г.,
издадени от изпълнителен директор на ИААА, писмо, рег. №10-00-00-
493/1/09.08.2023г. от изпълнителен директор ИА“АА“ с приложени АУАН и
НП, намира, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и
подлежи на отмяна.
Изложените в тази насока възражения от страна на жалбоподателя и
доводите в тяхна подкрепа са основателни.
На първо място, събраните по делото доказателства не установяват по
несъмнен начин компетентността на органа, издал обжалваното
наказателното постановление.
От съдържанието му се установява, че е издадено от Ч.К.А. в
длъжностното качество директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – София, определен от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията за длъжностно лице по реда на
чл.92, ал.2 от ЗАвП. Правомощията му на АНО се основават на приложените
към преписката: заповед № РД-08-30/24.01.2020г., издадена от МТИТС, с
която на основание чл.47, ал.2, вр. ал.1, б.б от ЗАНН, чл.92, ал.2 от ЗАвП и
чл.189, ал.12 от ЗДвП, длъжностни лица от ИААА са определени да издават
наказателни постановления за установени нарушения на регламенти на
Европейския съюз, Закона за автомобилните превози, Закона за движението
по пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях,
сред които са и директорите на регионални дирекции „Автомобилна
администрация“, както и на заповед № 7/16.01.2023г., издадена от
изпълнителен директор на ИААА, с която Ч.К. е преназначен от длъжност
главен инспектор по заместване на П.Ц. в отдел „Контрол и статистика“ в
дирекция „Автомобилна инспекция“ на длъжност директор на дирекция в РД
„АА“ - София, считано от 17.01.2023г. за срок до една година или до
завръщането на П.Ц..
С оглед изясняване на спорното обстоятелство – издадено ли е
обжалваното НП от компетентен орган, от от изпълнителен директор ИААА е
изискана допълнителна информация, като в отговор е получено писмо с рег.
№10-00-00-493/1/09.08.2023г., в което се сочи следното:
1. Длъжностното лице П.Ц.Ц., по заместване на която Ч.К. е преназначен
на длъжността директор на дирекция в РД АА – София с цитираната по-
3
горе заповед от 16.01.2023г., към същата дата е заемала длъжността
главен инспектор в отдел „Контрол и статистика“ в дирекция
„Автомобилна инспекция“, като служителката не е заемала нито
длъжност директор на дирекция, нито директор на регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ София.
2. Считано от 16.01.2023г. Ч.К. е преназначен от длъжност главен
инспектор в областен отдел „Автомобилна администрация“ –
Кюстендил в регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
София на длъжност главен инспектор в отдел „Контрол и статистика“ в
дирекция „Автомобилна инспекция“ на основание чл.82, ал.1, вр. чл.15,
ал.1 от Закона за държавния служител /по заместване на П.Ц., която е в
отпуск по майчинство/.
3. Считано от 17.01.2023г. Ч.К. е временно преназначен на длъжност
директор на регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
София на основание чл.82а, ал.1 от Закона за държавния служител за
срок до една година.
Във връзка с информацията по т.2 и 3 съответните заповеди за
преназначаване не са представени.
Съпоставяйки получената информация със съдържанието на приложената
по преписката Заповед №7/16.01.2023.г, издадена от изпълнителния директор
на ИА“АА“, то явно последната е неотносима към преназначаванията по т.2
и 3, а касае друго междинно такова. Този извод следва от:
визираното основание за преназначаване в Заповед №7 - чл.82а , ал.1 от
Закона за държавния служител и заявление от лицето /разпоредбата дава
възможност за временно преназначаване в същата администрация със
съгласие на държавния служител, приложимо и за служители назначени
по заместване съгласно ал.2/;
обстоятелството, че Ч.К. е преназначен от длъжност „главен
инспектор“ по заместване на П.Ц. в отдел “Контрол и статистика в
дирекция „Автомобилна инспекция“, на длъжност директор на
дирекция в РД „АА“ – София,
началната дата и срока на преместването.
Следователно, преназначаването по т.3 не се доказва от приложената по
делото заповед №7/16.01.2023г., тъй като в нея ясно е посочено, че Ч.К. е
преназначен на длъжност директор на дирекция в РД „АА“ – София, а не на
длъжност директор на същата регионална дирекция „АА“, които са различни
длъжности.
4
Заповед, с която държавният служител е назначен на длъжността
директор на РД „АА“ – София, в каквото качество на 09.05.2023г. е издал
обжалваното наказателно постановление, по делото не са представени.
Напротив, в съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя
представи заверено копие на заповед №6/16.01.2023г., издадена от
изпълнителния директор на ИААА /л.60/, с която на основание чл.8 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ и във връзка с издаване на Заповед №1/11.01.2023г. за
преназначаване на Ч.К.А. след подадено заявление от служителя, е
прекратено действието на заповед №355/19.09.2022г. , с която на същото
лице – главен инспектор в ОО „АА“ – Кюстендил към РД „АА“ – София е
наредено да съвместява свободната длъжност директор на регионална
дирекция „АА“ - София, считано от 16.01.2023г.
В този контекст информацията по т.3 по-горе – че от следващия ден -
17.01.2023 г. на основание чл.82а, ал.1 от Закона за държавния служител Ч.К.
е преназначен на същата длъжност - директор на регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – София, изисква доказване, каквото АНО,
носещ доказателствената тежест в процеса, не е провел.
Следователно, по делото не се доказа към 09.05.2023г. длъжностното
лице Ч.К. да е разполагал с материална компетентност да издаде обжалваното
наказателно постановление в качеството на директор на РД „АА“ – София,
тъй като не се представиха безспорни доказателства към същата дата да е бил
назначен на тази длъжност. Изложеното влече нищожност на
административнонаказателния акт поради издаването му при липса на
компетентност и е основание за отмяната му.
На следващо място, приетите по делото като писмени доказателства
АУАН № 333877/05.04.2023г. и НП №42-0006449/09.05.2023г. /л.54 и 55 от
делото/ установяват, че във връзка със същата комплексна проверка,
извършена на „Транс 99“ ЕООД и за същото нарушение /при установени
идентични фактически обстоятелства/ срещу дружеството е образувано и
друго административнонаказателно производство, приключило с издаване на
наказателно постановление. Последното е предмет на обжалване по друго
а.н.д. № 01033/2023г. по описа на РС – Перник, неприключило с влязъл в сила
съдебен акт, разглеждано от същия съдебен състав.
Образуването на две паралелни производства срещу същия субект за
същото нарушение предпоставя нарушаване на общия принцип „nе bis in
idem“, закрепен в разпоредбите на чл.24, ал.1, т.6 от НПК и чл. 17 от ЗАНН,
както и в чл. 4, § 2 от Протокол № 7 към КЗПЧОС, установяващ забрана за
повторно наказване или преследване на дееца за едно и също престъпление,
респ. административно нарушение.. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от
2015 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС нарушение на принципа
ще има всякога, когато първото по време производство е приключило с влязъл
в сила окончателен акт, без значение дали с него наказателното
постановление е потвърдено или отменено. В тази хипотеза и като съществен
елемент на правото на справедлив процес по чл. 6, § 1 от ЕКПЧ дублиращата
наказателна процедура би била недопустима.
Изложеното е самостоятелно основание за отмяна на процесното
5
наказателно постановление .
Основателни са и възраженията на жалбоподателя за липса на ясно и
точно очертан състав на административно нарушение съгласно изискванията
в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1 от 5 от ЗАНН. Състава на административното
нарушение по чл.104, ал.7, вр. чл.91в, т.1 от ЗАвП може да бъде осъществен
от субектите на отговорност в две форми на изпълнителното деяние – при
несъхранение на визираните документи и при отказ да ги предоставят за
проверка от контролните органи. В случая и в акта, и в наказателното
постановление жалбоподателят е привлечен към отговорност и наказан за
това, че „не може да представи тахографски листа…“, която формулировка е
неясна, дава възможност за разнопосочно тълкуване и поради това не може
да бъде отнесена към никоя от наказуемите форми на изпълнителното деяние
на нарушението.
Допуснатите нарушения в административнонаказателната процедура са
съществени, неотстраними са и обуславят отмяна на обжалвания
административнонаказателен акт на процесуално основание.
По разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят „Транс 99“ ЕООД,
представялвано от прупавителя Л.И. е направил разноски за възнаграждение
на адвокат в производството и е поискал присъждането им. От приложения
договор за правна защита и съдействие от 05.07.2023г., сключен между него и
адв. В. К., се установява, че страните са договорили възнаграждение за
защита и процесуално представителство по общо три
административнонаказателни дела по описа на РС – Перник, сред които и
настоящото а.н.дело № 01032/2023г. в общ размер 1500 лв. /по 500 лв. за
всяко от трите дела/, като е отразено заплащане в брой при подписване на
договора. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл.63д, ал.1
от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от жалбоподателя
възнаграждение на адвокат, следва да му бъде възстановено от бюджета на
ИААА, чийто орган е издал отмененото наказателно постановление. Същото
е определено в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и няма основание за намаляването му.
Предвид изхода на делото няма основание за присъждане на
възнаграждение на другата страна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №42-0006451/09.05.2023г.,
издадено от Ч.К. - директор на РД „Автомобилна администрация“, гр. София,
с което на „Транс 99“ ЕООД, ***** ЕИК *****, представлявано от Л.Й.И. -
управител, на основание чл.104, ал.7 от Закона за автомобилните превози е
6
наложена имуществена санкция в размер 2000 /две хиляди/ лева за нарушение
на чл.91в, т.1 от Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА ИА „Автомобилна администрация“, гр. София, с адрес гр.
София, ул. Ген. Й.В.Гурко №5, да заплати на „Транс 99“ ЕООД, ***** ЕИК
*****, представлявано от Л.Й.И. - управител, сума от 500.00 /петстотин/ лева,
представляваща направени разноски в производството за заплатено
възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7