О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2104
Град Пловдив, 22
октомври 2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ,
І отделение, ХІV състав, в закрито заседание двадесет
и втори октомври през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Величка Георгиева
като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 2145 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „Б.“***, с ЕИК *** с адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.“Съборна“ № 2, представлявано от управителя И. Н. Б.
против отказ на „Балкан Биосерт“ ООД с
писмо вх.№ 52/ 01.07.2019 г.
Твърди се в жалбата, че оспорения отказ на ответника е неправилен,
незаконосъобразен и противоречащ на материалния закон във връзка с искането на
жалбоподателя да се преразгледа наложената санкция. Твърди се, че оспореното
писмо представлява административен акт, който подлежи на оспорване. В съдебно
заседание се представлява от юрк. И.Х.. Претендират се разноски. Представят
списък с разноски по ГПК.
Ответникът по жалбата „Балкан Биосерт“ ООД чрез процесуалния си
представител адв. М., намира същата за недопустима, поради което прави искане
за жалбата да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде
прекратено. Подробните съображения в тази насока са изложени в допълнителна
молба-становище. Претендират се разноски. Представя списък с разноски по ГПК.
Административен съд – Пловдив в настоящия си състав намира, че
подадената жалба е недопустима за разглеждане по същество, предвид следното.
От представените доказателства е видно, че отношенията между страните се
развиват по силата на договор № 2991 от 06.11.2015 г. с предмет- контрол и
сертификация за спазване правилата за биологично производство на земеделски
култури и договор № 2992 от 06.11.2015 г. с предмет- контрол и сертификация за
спазване правилата за билогична преработка, търговия и събиране на диворастяща
растителност.
Така според т.11, точка 3 от договорите контролният орган, какъвто се
явява „Балкан Биосерт“ ООД по силата на сключените договорни отношения, има
право да отнеме издадения сертификат и да нареди преустановяването на
ползването на означението на биологично производство от цялата партида или
производство, когато установи нарушение на правилата за биологично производство
и/ или неговото означаване. Според т.8.11
също така клиентът е длъжен да изпълнява определените от контролния
орган мерки, инструкции и коригиращите действия, които контролният орган е
приложил и/или предписва при констатирани нарушения.
От всичко това става ясно, че отношенията между страните се развиват на
плоскостта на гражданското право, поради което в случая стоят извън обхвата на
съдебната проверка по реда на АПК пред административните съдилища.
В нормата на чл. 21 от АПК е дадено легално определение на понятието
индивидуален административен акт като изрично волеизявление, или изразено с
действие или бездействие волеизявление на административен орган, или на друг,
овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или
задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на
отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Също
така чл. 21, ал. 4 от АПК посочва, че индивидуален административен акт представлява
и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено
действие.
В случая направеният отказ с писмо вх.№ 52 от 01.07.2019 г. на „Балкан
Биосерт“ ООД за преразглеждане на решение за сертификация на биологично
растениевъдство, преработка, търговия и
събиране на диворастяща растителност, не притежава белезите на
индивидуален административен акт, тъй като не се касае за изразено с действие
или бездействие волеизявление на административен орган, именно защото
дружеството „Балкан Биосерт“ ООД не е административен орган. Той е контролен
орган само по силата на договора, по силата на прието между страните по
договорите са сертификация и контрол.
Административни актове са такива актове, които са издадени в сферата на
изпълнителната власт и с които се осъществяват пряко функциите на държавното
или местно управление. Основната им характеристика е властническият характер на
волеизявлението - да поражда едностранно права и задължения за трети лица
независимо от тяхната воля, а допълнителен признак е непосредствената му
принудителна изпълнимост със средствата на държавната и местна принуда.
В случая обжалваният отказ, обективиран в писмо вх.№ 52 от 01.07.2019 г.
на „Балкан Биосерт“ ООД, е следствие на доброволната воля на страните да уредят
по определен начин свои договорни отношения. Поради това волеизявленията на
едната страна, била тя и контролиращ орган по силата на договора, не
представлява индивидуален административен акт, който да бъде предмет на съдебен
контрол по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Налице са гражданскоправни
отношения между двете страни, които подлежат на регулиране по друг ред, а
именно пред общите съдилища, поради което не могат да бъдат предмет на съдебна
проверка по реда на АПК пред административния съд.
Предвид посоченото, съдът намира жалбата на „Б.“ООД
за недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а
образуваното производство следва да бъде прекратено.
Предвид заявените искания за присъждане на разноски и изхода от делото,
на отвеника ще следва да се присъди претендираното адвокатско възнаграждение в
размер на 1800лв., за което са представени доказателства за заплащане л.34 по
делото.
Водим от гореизложеното, Административен съд Пловдив, I отделение, ХIV
състав, на основание чл,159, т.1 АПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Б.“***, с ЕИК *** с адрес на управление: гр.Пловдив,
ул.“Съборна“ № 2, представлявано от управителя И. Неделчев Б. против отказ, обективиран в писмо вх.№ 52/
01.07.2019 г., издадено от на „Балкан
Биосерт“ ООД.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2145/2019 г. по описа на Административен
съд гр. Пловдив.
ОСЪЖДА „Б.“***, с ЕИК *** с адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Съборна“ № 2,
представлявано от управителя И. Н. Б. да заплати на „Балкан Биосерт“ ООД – гр.
Пловдив, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Пловдив, бул.“Княгиня
Мария Луиза“ № 47, с управител Красимир Кунчев, сумата от 1800/ хиляда и
осемстотин/ лева, представляващи разноски по делото.
Определението може да се
обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България
в седемдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: