О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1362
Гр. Пловдив, 13.08.2020 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
в закрито заседание, на
тринадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Алексова въззивно частно
гражданско дело № 1533 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 418, ал. 4 от ГПК.
Производството
е образувано по частна жалба от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, , ЕИК
*********, чрез пълномощника им юрисконсулт М.М., с която се обжалва Разпореждане
за незабавно изпълнение № 42444/19.06.2020 г. на Пловдивски районен съд,
постановено по ч.гр.д. № 6915/2020 г., в частта, с която е отхвърлено
заявлението на банката за издаване заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника И.А.В..
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното
разпореждане в отхвърлителната му част. Твърди се, че уговорената лихва е
включена в съдържанието на подписания от кредитополучателя индивидуален договор
за кредит и че същият е имал възможност да влияе върху съдържанието на
клаузата, определяща лихвата. Излагат се подробни съображения за липсата на
неравноправни клаузи в сключения договор за банков кредит. Иска се отмяна на
атакуваното Разпореждане в частта, с която се отхвърля Заявлението на банката
срещу длъжника и постановяване на друго разпореждане, с което Заявлението на
банката да бъде уважено и за отхвърления от заповедния съд размер. Претендират
се и направените в настоящото производство разноски – внесена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид
изложеното в жалбата и като прецени данните по делото, намира за установено
следното:
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:
Заповедното производство е образувано на
18.06.2020 г. пред Районен съд – гр. Пловдив, по заявление на
заявителя/кредитор „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, срещу
длъжника И.А.В., Заявлението е за парично вземане, произтичащо от Договор за
банков кредит № 006LD-R-004116
от
16.04.2013 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и И.А.В., за
следните суми: - 3 605,25 евро – просрочена главница; 2 270,23 евро –
договорна лихва, начислена съгласно т. 4 от Договора; - 2 423,98 евро –
обезщетение за забава за просрочени плащания, начислено съгласно т. 10 от
Договора; - 111,76 евро – договорна лихва, начислена съгласно т. 4 от Договора;
98,14 евро – обезщетение за забава за просрочени плащания, начислено съгласно
т. 10 от Договора; законна лихва върху просрочената главница от 18.06.2020 г.
до окончателното изплащане на вземането; - юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50.00 лева. Посочен е документ, от който произтича вземането, по
смисъла на чл. 417, т. 2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на Първа
инвестиционна банка“.
В заявлението е посочено, че крайният
срок за погасяване на предоставения кредит, съгласно Договора, е 20.04.2020 г.
и че длъжникът не е погасил задълженията си към банката в този срок.
Видно е, че съгласно Заповед за
изпълнение на парично задължение № 2978 от 19.06.2020 г., издадена въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 3234 от 22.06.2020 г. на
Районен съд – гр. Пловдив, заповедният съд е приел, че са налице предпоставките
за уважаване на искането и на основание чл. 418 от ГПК е разпоредил длъжника да
заплати на кредитора следните суми: 3605,25 евро – неизплатена главница по
описания по-горе Договор за банков кредит; 98,14 евро – обезщетение за забава
за периода от 14.05.2020 г. до 17.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 18.06.2020
г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото за държавна такса
в размер на 144,87 лева и 21,76 лева за юрисконсултско възнаграждение. Посочено
е в заповедта, че вземането произтича от извлечение от счетоводните книги на
банката за задълженията на кредитополучателя по Договор за кредит № 006LD-R-004116/16.04.2013 г., като
документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника.
Съгласно изложените мотиви в обжалваното
Разпореждане № 42444 от 19.06.2020 г., съдът е приел, че искането за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: договорна лихва
в размер на 2270,23 евро за периода от 20.06.2014 г. до 20.04.2020 г.;
наказателна лихва в размер на 2423,98 евро за периода от 20.03.2014 г. до
12.03.2020 г.; договорна лихва в размер на 111,76 евро за периода от 13.03.2020
г. до 13.05.2020 г., се явява неоснователно.
В атакувания съдебен акт са изложени
съображения, че разпоредбата в Договора, която регламентира дължимостта на
договорната лихва е неравноправна, доколкото не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. Районният съд е приел, че
претенциите за лихви за несъразмерно завишени и задължават потребителя да плати
необосновано високо обезщетение и неустойка.
Въззивният съд намира, че постановеният от
първоинстанционния съд съдебен акт е неправилен в частта, в която е отхвърлено
заявлението. Видно е от съдържанието на горецитирания договор за кредит, както
и от приложения към него погасителен план, че са налице конкретни данни за
определяне основанието на претендираните вземания за договорна лихва и
неустойка за забава, както и начинът, по който техният размер е определяем.
Към настоящия момент няма едностранна
промяна на Базовия лихвен процент на Банката, като същият е с непроменен размер
от 01.05.2010 г., а Договорът за банков кредит с длъжника В. е сключен на
16.04.2013 г. Предвид този факт, настоящият въззивен състав намира, че
първоинстанционният съд погрешно е приел, че разпоредбата в договора, която
регламентира дължимостта на договорната лихва, е неравноправна.
Що се отнася до размера на наказателната
лихва, то същият е обусловен от периода на забавата на длъжника. Последният е в
просрочие по кредита и не е заплащал вноски по него, считано от 20.03.2014 г. –
повече от шест години към датата на подаване на заявлението. Предвид дългия
период на забава, съдът намира, че допълнителното уговорено обезщетение не е
необосновано високо.
Съгласно т. 3 от мотивите на
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г., неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Прекомерността на
неустойката не я прави a
priori
нищожна поради накърняване на добрите нрави. В случая, не се установява на
неустойката да са придадени различни от присъщите й функции, поради което и
същата не е нищожна.
Предвид гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че са налице основанията за издаване заповед за
незабавно изпълнение относно претендираните суми, както следва: 2 270,23
евро – непогасена договорна лихва, начислена съгласно т. 4 от Договора за
кредит; 2 423,98 евро – обезщетение за забава за просрочени плащания,
съгласно т. 10 от Договора за кредит и 111,76 евро – непогасена договорна
лихва, начислена съгласно т. 4 от Договора за кредит и в тази част Разпореждането
следва да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд за
издаване на допълнителна заповед за незабавно изпълнение.
С оглед основателността на частната
жалба, следва да се уважи искането на жалбоподателя за присъждане на
заплатените от него разноски във въззивното производство. Липсва приложен
списък по чл. 80 от ГПК, но от приложенията към частната жалба се установява,
че размерът на заплатената държавна такса възлиза на сумата от 15.00
/петнадесет/ лева, като съдът определя и 70.00 /седемдесет/ лева юрисконсултско
възнаграждение по чл. 25а, ал. 2 от НЗПП, които следва да се възложат в тежест
на длъжника на основание чл. 81, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Така определените
допълнителни разноски, следва да се включат в допълнителната заповед за изпълнение,
която заповедният съд следва да издаде в изпълнение на въззивния съдебен акт.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 4244 от дата
19.06.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 6915/2020 г. по описа на Районен съд
Пловдив, В ЧАСТТА, с която отхвърля подаденото заявление за издаване Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********
срещу длъжника И.А.В., по отношение на претендираните суми: 2 270,23 евро
– непогасена договорна лихва; 2 423,98 евро – обезщетение за забава и 111,
76 евро – непогасена договорна лихва, като
ВРЪЩА делото на заповедния съд – Районен
съд – гр. Пловдив, III-ти
граждански състав, за издаване заповед за изпълнение относно тези суми, както и
относно направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 85.00 /осемдесет
и пет/ лева – заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално
представителство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: