Р Е Ш Е Н И Е
№………../01. 07. 2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание, проведено на първи юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МАРИН МАРИНОВ
при секретар Христина
Атанасова,
като разгледа докладваното
от съдията
търговско дело № 320 по
описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по изпратено по подсъдност исково производство с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ, заведено от И.П.А.,***, действащ чрез процесуалния си представител адв. А.
от ВАК срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане” ЕИК *********, със седалище -гр.София, жк.
„Възраждане”, ул. „Света София” № 7, ет. 5 за сумата от 62 500 лева,
представляваща дължимо обезщетение за причинени имуществени щети по автобус
„Кесборер Етера” С 309 ХД, с рег. № ****, вследствие на настъпило на
07.12.2017г. застрахователно събитие в гр. Варна, ул. „Тролейна” – пожар на
микробус „Мерцедес 313 ЦДИ” с рег. № ****, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на иска (21.05.2019г.) до окончателно
изплащане на сумата, както и разноски.
В исковата молба се излагат твърдения,
че на 07.12.2017г. около 21.20 часа на телефон 112 е постъпил сигнал за това,
че три от намиращите се на горепосочения паркинг моторни превозни средства
горят. На мястото били изпратени служители на Първа Районна служба Пожарна
безопасност и защита на населението- гр. Варна, които ликвидирали пожара. На
08.12.2017г. на мястото на инцидента са изпратени служители на Трето РУ- ОД на
МВР-Варна, които извършили оглед на местопроизшествието със съставянето на
протокол, въз основа на който било
образувано досъдебно производство № 17771/2017г. В хода на същото в
качеството на свидетел бил разпитан П.А.С., който работел към „Пи Транс” ЕООД
като шофьор и през деня на 07.12.2017г. управлявал микробус „Мерцедес 313 ЦДИ”
с рег. № ****. Сочи се, че същият е изложил твърдения, според които на
въпросната дата е имало проблем със стартера на микробуса. Ищецът твърди, че в
хода на досъдебното производство е изготвена пожаро-техническа експертиза,
според заключението на която не се касае за умишлен палеж, а причината за
пожара била техническа неизправност - високо преходно съпротивление и късо
съединение в силовата запалителна ел. инсталация на микробус „Мерцедес 313 ЦДИ”
с рег. № ****, собственост на ЕТ „Хрис-Х.П.” гр. Варна.
Сочи още, че посоченият микробус е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица
№ BG/23/117000809478
oт застрахователна
компания ЗАД „ОЗК-Застраховане”, със срок на действие 14.03.2017г.
-13.03.2018г., която полица е действаща към датата на събитието. Твърди се, че
за настъпилото застрахователно събитие е уведомил застрахователя на виновния
водач на 03.01.2018г. Въз основа на което през месец май 2018г. е получил
Уведомление с изх. № А315-7147, с
което бил уведомен, че му се отказва
изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като пожарът възникнал вследствие
на умишлен палеж.
Ищецът поддържа становище, че отказът
на застрахователя е неоснователен, тъй като се основавал на неправилни
съображения, че образуваното ДП №17771/2017г. по описа на Трето РУ-ОД на МВР
Варна за извършено престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 2 от НК, било прекратено,
тъй като пожарът не се намирал в причинно-следствена връзка с поведението на
някое лице, а бил вследствие на техническа неизправност.
В заключение се излага, че МПС автобус
„Кесборер Сетра” С 309 ХД, с рег. № **** е увредено до степен на
неизползваемост и е негодно за употреба по предназначение изцяло, в който
случай е налице „тотална щета”, поради което претендира присъждане на
обезщетение в размер на действителната му цена.
С постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК отговор на искова молба, ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане” излага
становище, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва същия по размер и
основание. Сочи, че не е налице правно основание за възникване на твърдяното
материално право, а именно наличието на валидно възникнало вземане на ищеца към
ответното дружество. Твърди, че не са налице предпоставките на чл. 477 и чл.
493 от КЗ, необходими за ангажиране отговорността на застрахователя за
определяне и заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди. В хода на застрахователната преписка, образувана по искане за изплащане на
обезщетение за имуществени вреди при застрахователя, се отказва изплащане на
същите, като ответникът твърди, че е налице умишлен палеж, причина за пожара в
микробус „Мерцедес 313 ЦДИ” с рег. № ****. Твърди се, че ответното дружество,
обвързано от срока по чл. 496 от КЗ, възложило на инж. Ангел Лефтеров Ангелов-
вещо лице от списъка към Окръжен съд- гр. Варна да изготви пожаротехническа
експертиза за установяване механизма за причиняване и възпламеняване на пожара
в микробус „Мерцедес 313 ЦДИ” с рег. № ****, според което заключение
„най-вероятна причина за възникване на процесния пожар като безспорно събитие,
е резултат от човешки умисъл”. Вещото лице изключва възможна причина за пожара да бъде каквато и
да е техническа неизправност на автомобила. Именно воден от заключението на
вещото лице, ответникът отказва да изплати обезщетение на ищеца, за което
последният е уведомен с писмо изх. № 15-1006/12.06.2018г.
В отговора на исковата молба
ответникът твърди, че актове извън посочените в чл. 300 от ГПК не могат да имат
обвързваща сила за гражданския съд, поради което счита, че Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 16.04.2018 по ДП № 1771/2017г. по
описа на Трето РУ към ОД на МВР-Варна няма обвързваща сила за гражданския съд,
поради което счита, че умишлен палеж не би следвало да се изключи, като
възможна причина за пожара. Ответникът
твърди още, че за да възникне отговорността му за изплащане на обезщетение по
чл. 432 от КЗ следва да са налице още предпоставките на чл. 45 и чл. 50 от ЗЗД,
които според него в случая не се установяват. В отговора се оспорва, че
собственикът на опожарения микробус „Мерцедес 313 ЦДИ” с рег. № ****Х.П. има вина за осъществилото се произшествие,
съответно няма качеството деликвент, както и че настъпилите за ищеца
имуществени вреди са произлезли от вещта- собственост на Х.П., поради което
счита иска за изцяло неоснователен.
В условията на евентуалност
ответникът оспорва размера на иска, като недоказан по размер, като моли да се
съобрази реалната пазарна оценка на процесния автомобил, както и остатъчна
стойност на запазените части, която следва да се приспадне от обезщетението.
Оспорва изцяло и акцесорния иск за присъждане на законна лихва от датата на
исковата молба до окончателно изплащане на сумата по аргумент от
неоснователността на главния иск. В допълнение, твърди, че претендиращият
застрахователно обезщетение следва да представи на застрахователя удостоверение
за дерегистрация на моторното превозно
средство, като условие за изпадане в забава според разпоредбата на чл. 390, ал.
1 от КЗ.
В проведено по делото съдебно
заседание претенциите се поддържат изцяло от процесуалния представител на
ищеца, който претендира и присъждане на разноски.
Ответната страна изразява становище за
неоснователност на предявената претенция и моли за отхвърляне на иска.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
От представеното и прието като доказателство свидетелство
за регистрация се констатира, че ищецът И.П.А. е собственик на автобус
„Кесборер Сетра” С 309 ХД, с рег. № ****.
С оглед приложено Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 16.04.2018г. съдът констатира, че липсват доказателства
за извършено престъпление, а именно, че щетата е предизвикана от умишлен палеж.
Видно от представено Удостоверение
№13900-24606/13.12.2017г. от Трето РУ- ОД на МВР- Варна е, че на 07.12.2017г. в
21ч и 25 мин в Първа РСПБЗН- Варна е получено съобщение за пожар на автобуси- 3
бр., на адрес: ул. „Тролейна” № 12, гр. Варна, вследствие на произшествието в
микробус „Мерцедес 313 ЦДИ” с рег. № ****са нанесени материални щети на
микробус „ Кесборер Сетра” с ДК№ ****, като регистрационната табела на
последният е здрава.
Съдът приема за установено, че ищецът на 03.01.208г. е
уведомил ответникът „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” за настъпилото застрахователно събитие
на 07.12.2017г. с оглед представено Уведомление за щета от 03.01.2018г. От
представената застрахователна полица № BG/23/1170000809478
oт 13.03.2017г. се
установява, че собственикът на автобус „Мерцедес ЦДИ” с рег. № ****,
собственост на ЕТ „Хрис-Х.П.” е застрахован при ЗАД
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” срещу застрахователни събития на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, валидна от 14.03.2017г. до
13.03.2018г., от което следва, че застрахователното събитие е настъпило по
време на действие на застраховката
Ответното дружество е отказало изплащане на обезщетение
за претърпени имуществени вреди на ищеца с аргумент, че заявеното увреждане е
вследствие на събитие, което не попада в обхвата на задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, видно от представено уведомление с
изх. № А315-7147/05.2018г., въз основа на изготвена частна пожаротехническа
експертиза, която с оглед принципа на непосредственост на гражданския процес не
следва да бъде кредитирана от съда.
По делото е приобщено заключение по комплексна
съдебно-автотехническа експертиза и пожаротехническа експертиза, изготвена от
вещите лица В.Тотев и А. Василев, което съдът приема и кредитира като компетентно,
обосновано и необорено от останалия доказателствен материал по спора. От
заключението, се установява, че причина за пожара е техническа неизправност - високо
преходно съпротивление и късо съединение, възникнали в силовата ел. инсталация
на микробус „Мерцедес 313 ЦДИ” с рег. № ****,
като се изключва възможността причина за пожара да бъде умишлен палеж. От заключението е видно, че средната
пазарна стойност на автобус „Кесборер Етера” С 309 ХД, с рег. № **** към датата
на застрахователното събитие при намаляване на офертната цена – 07.12.2017г. е
в размер на 64 500 лв. Вещите лица заключават, че е налице „тотална щета”
по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, тъй като стойността на разходите за
необходимия ремонт са в размер на 77 647.10 лв., който надвишава 70 на сто действителната
стойност на процесния автобус, която е 66 000 лева и са 117.65 % от нея.
Същият би могъл да бъде изкупен за скрап към датата на произшествието на
стойност от 1 166.40 лв, а
стойността която би била платена от оторизиран за продажба на употребявани
резервни части търговец е в размер на 2 000.00 лв.
С оглед искане на ответната страна
за назначаване на повторна пожаротехническа експертиза на осн. чл. 201 от ГПК,
отправено в открито съдебно заседание от 27.11.2019г., е приобщено към
доказателствения материал заключение на вещо лице инж. Иван Илиев Иванов, което
съдът кредитира, като обективно и обосновано. Според представеното заключение
причина за настъпването на пожара в микробус „Мерцедес 313 ЦДИ” с рег. № ****е техническа
неизправност на електрическата инсталация /ел. късо съединение – високо
преходно съпротивление/. Като вероятно огнище на пожара се сочи лявата област
на моторното отделение под арматурното табло. На въпроса, поставен от ответника
по делото „възможно ли е причината за пожара да е късо съединение в ел.
инсталацията на Мерцедес 313, с рег. № ****”, заключението дава положителен
отговор, като според експерта причина за същото е техническа неизправност,
довела до възпламеняване на пожара, като отхвърля като възможна причина палеж.
От показанията на свидетеля Р.К. Р.,
които съдът кредитира като достоверни се установява, че същият в деня на
застрахователното събитие 07.12.2017г. е работил във фитнес- клуб, находящ се
на улица „Тролейна” № 12, видял е огнена гъба, чул е взрив, видял е как
автобусът гори и е сигнализирал на 112. Според показанията на свидетеля паркингът,
на който се е случило процесното събитие, е бил охраняем, твърди, че е имало
ограда и е невъзможно да имат достъп странични лица. Твърди, че е имал пряка
видимост от спортната зала към двата автобуса.
От показанията на свидетеля по
делото П.А.С., които съдът кредитира като достоверни, в деня на събитието той е
шофирал микробус Мерцедес 313, с рег. № ****, като в курса, който е извършил от
17:50 до 21ч. не е гасил автобуса, тъй като негов колега му е казал, че буса
има проблем при запалването. Твърди, че по време на курса автобусът не е имал
проблеми. В показанията си заявява, че паркингът, на който се е случил пожарът
е охраняем, освен охрана имало и кучета,
твърди че няма свободен достъп.
Предвид
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 432 от КЗ, вр. чл. 493, ал. 1, т. 2 от КЗ, който
легитимира увреденото лице да претендира обезщетение пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” за настъпилите в правната му сфера вреди,
като последният е длъжен да възстанови същите в уговорения в договора срок,
който не може да бъде по-дълъг от 15 дни. В тежест на ищеца е да докаже в
условията на главно и пълно доказване съществуването валидно застрахователно
правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на
увреждащия автомобил и ответника, в
срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно
събитие, в резултат и в причинна връзка, с което са причинени твърдените имуществени вреди, както и техния конкретен размер.
Между страните не е налице спор
относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
"Гражданска отговорност" между ответника и собственика на автобус
марка "Мерцедес Спринтер 313 CDI" с рег. № ****, по отношение на , като същото се
установява и от застрахователна полица № BG/23/1170000809478
oт 13.03.2017г.
Видно от Удостоверение
№13900-24606/13.12.2017г. от Трето РУ- ОД на МВР- Варна е, че на 07.12.2017г. е
настъпило застрахователно събитие - пожар на микробус Мерцедес 313, с рег. № ****,
за което страните не спорят, както и че вследствие на този пожар е увреден и
процесният автобус „Кесборер Сетра” С 309 ХД, с рег. № ****, собственост на
ищеца по делото.
От представените заключения по назначените експертизи
безпротиворечиво се установява, че пожарът е избухнал поради техническа
неизправност на застрахования при ответното дружество Мерцедес 313, с рег. № ****, собственост на
ЕТ „Хрис-Х.П.”. Собственикът на МПС, от което е започнал пожара, е бил длъжен
да го поддържа в добро техническо състояние, което би предотвратило
настъпването на застрахователното събитие. Неспазвайки това свое задължение,
застрахованият е отговорен за настъпването на имуществените вреди на автобус
„Кесборер Сетра” С 309 ХД, с рег. № ****, като пряка и непосредствена последица
от предизвикания от собствения му микробус пожар. Поради изложените факти и
констатации, съдът приема, че е изпълнен фактическият състав на разпоредбата на
чл. 432, ал. 1 от КЗ, според която увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка Гражданска отговорност, като съгласно чл. 470 от КЗ обект на застраховане
са причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни
превозни средства.
С оглед установените в процеса факти,
не се доказа твърдяната от ответника причина за пожара - умишлен палеж. По
делото са представени комплексна САЕ и СПЕ, както и повторна СПЕ, като
заключенията и на трите вещи лица, изготвили заключенията са единодушни, а
именно че пожарът е настъпил вследствие на техническа неизправност на Мерцедес
313, с рег. № ****., а изрично като възможна причина е изключено умишленото му
запалване
Съгласно разпоредбата чл.390, ал.2 от КЗ тотална щета на моторно превозно средство е
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават
70% от действителната му стойност към датата на събитието. В настоящия случай
ремонтът на автомобила надвишава 117% от неговата действителна стойност, поради
което същият е нерентабилен. Следователно при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъде съобразено наложилото се в съдебната
практика разрешение, че в хипотезите на тотална щета меродавна е действителната
стойност на вещта към момента на застрахователното събитие, но не повече от
застрахователна сума, от която се приспада стойността на запазените части. В
обичайния случай обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна
загуба) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други. Когато обаче тези разходи доближават
или надвишават себестойността на самото имущество, извършването им е
икономически неизгодно. В тези случаи възстановителната стойност надхвърля
значително действителната стойност на застрахованата вещ, което налага
ограничаване на отговорността на застрахователя до пазарната оценка на
повреденото имущество, след приспадане на остатъчната стойност на запазените
части. Последните са т.нар. “ползи от вредите”, които трябва да се приспаднат
от обезщетението, за да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения
/чл.51 ал.1 от ЗЗД/. Според
заключението на вещото лице по комплексната САПЕ възлиза на 66 000 лв., а
пазарната стойност на същия автобус към датата на застрахователното събитие при
намаляване на офертната цена е в размер на 64 500. При приспадане на запазените
части оценени от експерта на 2 000 лева, дължимото застрахователно
обезщетение възлиза на 62 500 лева. Предвид изложеното искът се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно чл.390, ал.1 КЗ, предпоставка
за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС е
представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му.
Изпълнението на административната процедура обуславя плащането, а не
установяването на задължението по съдебен ред. Плащането от застрахователя може
да бъде доброволно или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая,
изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето
пред застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на
забавата, но не и за основателността на претенцията за главницата
/застрахователно обезщетение/.
Поради факта, че
ответното дружество не е изискало от ищеца да му представи доказателства за
дерегистрация на увреденото МПС, то същият не е имал задължение за това, поради
което застрахователят не може да се освободи от забавата и дължи законната
лихва от датата на подаване на исковата молба.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
съдебно-деловодни разноски в производството в размер на 5 600 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане” ЕИК *********, със седалище
-гр.София, жк. „Възраждане”, ул. „Света София” № 7, ет. 5 да плати на И.П.А.,***
сумата от 62 500 /шестдесет и две хиляди и петстотин/ лева, представляваща
дължимо обезщетение за причинени имуществени щети по автобус „Кесборер Сетра” С
309 ХД, с рег. № ****, вследствие на настъпило на 07.12.2017г. застрахователно
събитие в гр. Варна, ул. „Тролейна” – пожар на микробус „Мерцедес 313 ЦДИ” с
рег. № ****, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, ведно със законната лихва върху сумата от 62 500 лв., считано от
датата на предявяване на иска ( 21.05.2019г.) до окончателното изплащане на
обезщетението.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане” ЕИК *********, със седалище
-гр.София, жк. „Възраждане”, ул. „Света София” № 7, ет. 5 да плати на И.П.А.,***
сумата от 5 600 /пет хиляди и шестотин/ лева, представляваща сторените в
производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: