№ 353
гр. В., 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деница Славова
при участието на секретаря Димитричка Д. Г.ева
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20213100103107 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени по делото искове от Г. Б. М.
против К. Б. К. и В. З. К. с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 12, том III, рег. № 8468,
дело № 325/14.06.2019 г. на Нотариус Д. В., рег. № 480 на НК, с район на
действие ВРС като нищожен поради липса на съгласие.
Излага се, че прехвърлителят - баща на ищеца, приживе не е имал воля
да облагодетелства само единия си низходящ за сметка на другия, както и че
същият не е разбрал, че е подписал договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу издръжка и гледане. Сочи, че от клаузите на договора не е ясно какъв
вид договор е подписан, както и че не му е бил прочетен нотариалния акт,
преди подписването му. Твърди се, че ответницата К. не е престирала грижи и
издръжка на общия наследодател.
Ответниците К. Б. К. и В. З. К. депозират отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорват изцяло предявения иск като
неоснователен. Твърди се, че престацията по договора от страна на
1
ответниците е изпълнена. Излага се, че след смъртта на съпругата на
прехвърлителя, последният споделя с нея, че ищецът се домогва до гаража
към апартамента като се страхува, че поради здравословното си състояние
няма да успее да се разпореди с имуществото си така, както желае. Релевира
се, че след консултация с адвокат е сключен процесния договор изцяло по
волята на Б М..
В съдебно заседание ищецът поддържа иска си и моли за уважаването
му, а ответнaта страна моли за отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Няма спор между страните и видно от представените доказателства, Г.
Б. М. и К. Б. К. са брат и сестра, наследници на Б Г.ев М., починал на
10.04.2021г., а К. Б. К. и В. З. К. са в брак, считано от 20.09.1992г.
С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане,
обективиран в нот. акт № 12, том III, рег. № 8468, дело № 325/14.06.2019 г. на
Нотариус Д. В., рег. № 480 на НК, с район на действие ВРС, Б Г.ев М.
прехвърля на К. Б. К., 4/6 ид. части от собствения си недвижим имот,
надлежно индивидуализиран, срещу издръжката, която преобретателката е
заплащала на прехвърлителя от 1995г. до настоящия момент и грижите
полагани от преобретателката за същия период, които грижи и издръжка
страните оценяват на 95 000лв. В нотариалния акт е посочено, че Б Г.ев М.
запазва за себе си правото на ползване върху имота, пожизнено и
безвъзмездно, както и че К. Б. К. е съгласна и приема идеалните части от
имота.
Разпитана като свидетел по делото е нотариус Д. С. В., която сочи, че
работи като нотариус от почти 20 години. Никога не е допускала да се
сключи сделка без да прочете преди това акта и след като го прочете,
подробно да обясни с прости думи на хората какво точно правят и какви биха
могли да бъдат последствията, особено ако сделката е с възрастни хора, които
си прехвърлят имота. Обяснявала им по няколко пъти. Ако имала съмнение,
че дадено лице се колебае, го връщала да премисли и когато е готово да дойде
пак.
2
Представени са искова молба, с която е предявен иск за разваляне на
договор за издръжка и гледане, по която е образувано гр.д. № 2022/20г. на
ВОС и молба за отказ от предявения по същото дело иск. Както в исковата
молба, подписана от Б Г.ев М., така и в молбата по чл. 233 от ГПК, която е с
нотариална заверка на подписа на Б Г.ев М., се излагат твърдения на същия,
че е бил заблуден да подпише документи без да ги прочете: в първия случай
става въпрос за договора за издръжка и гледане, а във втория – за исковата
молба за разваляне на договора.
Разпитани са по делото свидетелите на ищеца Г.И.Ц. и К.Г.К и на
ответника В.В.З-Н и П.Т.Д..
Св. Г.И.Ц. сочи, че не е бил близък с Б М., така че той да споделя с него
лични неща. Сочи, че след като починала съпругата му един ден Б му
споменал, че смята да прехвърли апартамента на двете си деца. Не му е
споделял подробности относно това, как смята да раздели апартамента между
децата си.
Св. К.Г.К сочи, че за имотни взаимоотношения Б не му е споделял.
Св. В.В.З-Н посочва, че е разговаряла с родителите на К., когато майка й
леля Г. била още жива и тогава те й споделили за огорчението спрямо сина си.
Споделили още, че не са се погрижили достатъчно за дъщеря си и имат
намерение да я възмездят, т.е да прехвърлят апартамента на нея. Поради
болестта на Г., прехвърлянето на апартамента се отложило във времето.
Сделката била извършена от Б. Свидетелката сочи, че разговаряла с Б пред
блока който споделил, че синът му се нуждаел от средства, с които той му
услужил. После разбрал, че с тези пари е завел дело срещу К.. Б споделил, че
е много огорчен от постъпката на сина си.
Св. П.Т.Д. сочи, че Б му казал един или два пъти, че със съпругата му Г.
обсъждат да прехвърлят апартамента на ул. „****“ на дъщеря си К., защото тя
полага грижи за тях. След като починала Г. един ден се срещнали с Б и той му
казал, че е направил прехвърлянето на апартамента и че синът му го оспорва.
Казал, че това което не е успял да направи, когато Г. е била жива, вече го е
направил, а Г. го оспорва. Разговарял с Б след като бил вече прехвърлил
имота.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните изводи от правна страна:
3
По делото са предявени искове за нищожност на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане поради липса на
съгласие, с правно основание чл. 26 ал. 2 пр. 2 от ЗЗД.
С уточнението, направено в с.з. от 12.05.2022г. от ищеца, безспорно са
наведени твърдения и петитум, съответстващи на посочената правна
квалификация. С оглед указанията на съда, са изключени твърденията за
наличие на симулативна сделка, както и за унищожаемост на договора поради
измама. Никъде не са наведени и твърдения за унищожаемост на договора
поради неспособност на прехвърлителя да разбира и ръководи действията си
/чл. 31 от ЗЗД/ или за грешка в предмета на договора /чл. 28 от ЗЗД/, т.е. че
прехвърлителят е мислел, че подписва конкретен вид друг договор вместо
подписания. Не е наведен и петитум по чл. 576 от ГПК.
Липсата на съгласие като основание за нищожност е въведено в чл. 26
ал. 2 от ЗЗД.
В доктрината и практиката се приема, че липсата на съгласие като
основание за нищожност е приложима само при двустранните сделки,
доколкото при едностранните говорим за липса на воля.
Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане
е безспорно двустранен ненаименован договор. В теорията и практиката се
застъпва становището, че съществуват две основни разновидности на
договора за издръжка и гледане – за бъдеще време /който е и основният
вариант, който се среща в практиката/ и за минало време. Разбира се, е
възможен и комбиниран вариант, в който прехвърлянето на един недвижим
имот е обоснован както с дадена в миналото издръжка и осъществени вече
грижи, така и със задължение за бъдещо престиране на грижи и издръжка.
Договорът за издръжка и гледане за минало време /какъвто е
сключеният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и
гледане, обективиран в нот. акт № 12, том III, рег. № 8468, дело №
325/14.06.2019 г. на Нотариус Д. В., рег. № 480 на НК, с район на действие
ВРС/ е съглашение, по силата на което еднo лице учредява или прехвърля
право или съвкупност от права на друго лице срещу положените от
последното гледане и издръжка в миналото. Договорът обхваща две
насрещни престации. Юридическо основание за извършването на
имущественото облагодетелстване е това, че престацията е получена по-рано,
4
преди сключването на договора. Договорът е възмезден, защото основание за
прехвърлянето е получената вече престация. Договорът е консенсуален,
комутативен и каузален. Хипотезата, при която се сключва договорът,
предполага действителното полагане на грижи в миналото, при което
последните са приключили, а лицето, за което те са полагани, се отплаща,
като прехвърля нещо в полза на лицето, което се е грижило за него.
При наведената като основание за нищожност липса на съгласие, волята
се изразява изрично, но тя е толкова негодна, че изобщо не може да породи
правни последици. Следователно трябва да съществува някакво
волеизявление /в противен случай ще е налице липса на волеизявление, т.е.
незавършен фактически състав/, но това съществуване следва да е само
формално. Липсата на воля за обвързване трябва да е пълна, защото, ако
волеизявлението е само в известна степен опорочено /съществува порок при
формиране на волята/, това е основание за унищожаемост, а не за нищожност.
Възможно е субектът изобщо да не желае настъпването на правните
последици или пък да желае правните последици, но поради обективни
причини волеизявлението му да се счита за несъществуващо.
Основните хипотези на нищожност поради липса на съгласие са
следните:
Липсва съгласие, когато договорът е сключен чрез физическо насилие
срещу лицето, което го извършва. При насилието винаги водеща е
физическата принуда, а когато водеща е психическа принуда, е налице
заплашване. В този случай лицето изобщо не желае настъпването на правните
последици и не формира свободна воля.
Липсва съгласие при договорите, сключени от малолетни или поставени
под пълно запрещение, тъй като те са недееспособни, защото не разбират в
достатъчна степен свойството и значението на изразената от тях воля, поради
което тя е ирелевантна, приравнена от закона на липса на волеизявление. Тези
лица са лишени по закон от възможността да формират правно релевантна
воля, поради което тяхното волеизявление е приравнено на липса на воля.
Липсва съгласие, когато едното волеизявление е направено на шега,
като учебен пример или част от театрална или филмова постановка в
очакване, че липсата на сериозност ще бъде разбрана. Видно е, че съгласие
няма, защото от субективна страна липсва намерението на страните договорът
5
да породи каквито и да е правни последици. Външно се изявява някаква воля,
но тя реално не съществува в представите на страните. Налице е мислена
уговорка (reservatio mentalis), достигнала до знанието на другата страна.
Тогава контрахентите ясно осъзнават, че договорът не поражда правни
последици, защото, въпреки че се извършват формални волеизявления (на
съгласие с договора), мислено се цели друго (налице е несъгласие с договора,
цели се договорът да не обвързва страните). Ако мислената уговорка на
едната страна не е достигнала до знанието на другата, договорът е
действителен и поражда правни последици.
Нито от твърденията на ищеца, нито от доказателствата по делото се
установява да е налице една от посочените хипотези на лиса на съгласие по
чл. 26 ал. 2 пр. 2 от ЗЗД. Не се твърди физическо насилие, волеизявление,
извършено от малолетен или поставен под запрещение или волеизявление,
направено на шега, като учебен пример или каквато и да е друга мислена
уговорка.
За да е налице нищожност на договора, на основание чл. 26 ал. 2 пр. 2 от
ЗЗД, следва да е налице „съзнавана липса на съгласие“.
В Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на
ВКС, ОСГТК, се посочва, че липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2,
пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато
волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“
(например – изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване
– на шега, като учебен пример и др. подобни). ВКС посочва в решението си,
че този тежък порок е непоправим и непреодолим – за да породи действие,
договорът трябва да бъде сключен отново.
В Решение № 254/14.07.2011 г. по гр. д. 569/2010 г. на ВКС се посочва,
че договорът е сключен при липса на съгласие, съответно нищожен на
основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, когато съгласието е изтръгнато чрез
насилие или изразеното от страната съгласие е без намерение за обвързване,
тъй като е дадено на шега или като пример, но във всеки случай без
намерение на страната да се обвърже с договора. В Решение № 94/13.09.2016
г. по т. д. № 3768/2014 г. на ВКС, II т. о., се приема, че отсъствието на
съгласие трябва да е към момента на сключване на договора и да бъде
съзнателно. Решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV
6
г. о., застъпва становището, че при липсата на съгласие едната или двете
страни осъзнават, че външно правят изявления, които формално
осъществяват фактическия състав на договора, но без намерение за
обвързване, тъй като играят на сцена, дават учебен пример, шегата е
разпознаваема от насрещната страна или тя знае за мислената уговорка
(reservatio mentalis), че правните последици на договора не са желани в
действителност, като липсва съгласие и когато то е изтръгнато чрез пряко
насилие. В Решение № 488/07.10.2003 г. по гр. д. № 11/2003 г. на ВКС, I г. о.,
се приема, че сделката при нищожност поради липса на съгласие по чл. 26, ал.
2 ЗЗД законът има предвид съзнателна липса на воля.
Изводът, който може да бъде направен е, че ВКС трайно в практиката
си възприема, че липсата на съгласие винаги се свързва със съзнателната
липса на воля - при липсата на съгласие едната или двете страни осъзнават, че
външно правят изявления, които формално осъществяват фактическия състав
на договора, но без намерение за обвързване.
Липсата на съгласие следва да се преценява към момента на сключване
на договора. Предварителната и последващата липса на съгласие са правно
ирелевантни. Липсата на съгласие трябва да се съдържа в самото
волеизявление.
В настоящия случай ищецът не твърди, че при сключване на договора
върху прехвърлителя Б Г.ев М. е било указано насилие, нито че същият е с
правно ирелевантна воля /малолетен или поставен под пълно запрещение/.
Нито в исковата молба, нито в уточненията на иска, направени по-късно, не
се твърди Б Г.ев М. при изповядване на процесната сделка да е имал
съзнателна липса на воля, т.е. същият да е съзнавал какво прави, външно да е
обективирал воля за изповядване на конкретната сделка, но вътрешно да не е
имал воля да се обвърже от клаузите на това споразумение. Поради това
сключения между Б Г.ев М. и К. Б. К. договор, обективиран в нот. акт № 12,
том III, рег. № 8468, дело № 325/14.06.2019 г. на Нотариус Д. В., рег. № 480 на
НК, не се явява нищожен.
Твърди се, че по принцип, а не при изповядване на сделката, Б Г.ев М.
не е имал намерения да облагодетелства само едното си дете за сметка на
другото, като е подписал нотариалния акт без същия да му бъде прочетен, а
от клаузите на договора не е ясно какъв вид договор е сключен.
7
От доказателствата по делото се опровергават твърденията на ищеца.
Св. К.Г.К не свидетелства за релевантни по делото факти, а св. Г.И.Ц.
сочи, че след като починала съпругата му, един ден Б му споменал, че смята
да прехвърли апартамента на двете си деца. Това намерение обаче не е
посочено към кой момент е обективирано, като единственият релевантен
момент е датата на сключване на процесния договор. Освен това показанията
на св. Ц. се опровергават от показанията на св. В.В.З-Н и П.Т.Д., които
еднозначно сочат, че още преди смъртта на съпругата му, както и след
нейната смърт, Б Г.ев М. е взел твърдо решение да прехвърли процесния
недвижим имот на дъщеря си К. Б. К., тъй като тя се е грижела за него, а той е
бил оскърбен от поведението на сина си. В техните показания също липсва
конкретика по отношение на времето, в което същите са възприели сочените
факти, но в тежест на ищеца е да докаже липсата на воля от страна на Б Г.ев
М. към датата на сключване на договора. Ролята на свидетелите на ответника
е само да потвърди фактите, удостоверени вече от нотариуса, а именно
изразената от Б Г.ев М. воля да се обвърже от клаузите на сключения от него
договор.
От клаузите на самия договор може да се направи еднозначно
заключение за вида на договора, който е сключен, а именно Договор за
издръжка и гледане за минало време. Техническата грешка, допусната в т. I,
посл. абзац на нотариалния акт, не може да доведе до извод, различен от
горепосочения, т.е. да разколебае извода на съда за вида на сключения
договор.
Ищецът не е ангажирал доказателства за опорочаване на нотариалната
процедура по сключване на процесния договор. Напротив от показанията на
разпитаната като свидетел по делото нотариус Д. С. В., се установява, че тя е
спазила всички изисквания на ГПК по отношение на процедурата, поради
което нотариалното удостоверяване е валидно и действително.
Въпросът дали К. Б. К. е полагала грижи за Б Г.ев М. и в кой период, е
ирелевантно за спора по настоящото дело. Тези факти биха били относими в
производство по разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот
срещу издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 12, том III, рег. № 8468,
дело № 325/14.06.2019 г. на Нотариус Д. В., рег. № 480 на НК, с район на
действие ВРС, с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД, но не и в настоящото
8
производство по чл. 26 ал. 2 пр. 2 от ЗЗД.
Въз основа на изложените по-горе мотиви, съдът намира, че
предявените искове за нищожност на договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу издръжка и гледане поради липса на съгласие, с правно основание
чл. 26 ал. 2 пр. 2 от ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид изхода на производството, на ответниците се следват
разноските по делото, сторени от тях, които са в размер на 4400лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и
доказателствата – приложения договор за правна защита и съдействие, ведно
с инкорпорирана в него разписка за заплатената в брой сума.
По направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна,
направено от ищцовата страна, съдът намира, че минималното адвокатско
възнаграждение, изчислено на основание чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на
2306.47лв., с оглед на което уговореното и заплатено от ответниците
възнаграждение не се явява прекомерно и следва да бъде обезщетено в цялост
от ищцовата страна.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Б. М., ЕГН: **********, адрес в гр.В.,
ул. „****" ****, против К. Б. К., ЕГН: **********, адрес в гр.В., **** и В. З.
К. ЕГН: **********, адрес в гр.В., ****, искове за прогласяване
нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка
и гледане, обективиран в нот. акт № 12, том III, рег. № 8468, дело №
325/14.06.2019 г. на Нотариус Д. В., рег. № 480 на НК, с район на действие
ВРС, с който Б Г.ев М. прехвърля на К. Б. К., 4/6 ид. части от собствения си
недвижим имот, срещу издръжката, която преобретателката е заплащала на
прехвърлителя от 1995г. до настоящия момент и грижите полагани от
преобретателката за същия период, поради липса на съгласие, на основание
чл.26, ал.1, предл. 2 от ЗЗД.
9
ОСЪЖДА Г. Б. М., ЕГН: **********, адрес в гр.В., ул. „****" ****,
ДА ЗАПЛАТИ НА К. Б. К., ЕГН: **********, адрес в гр.В., **** и В. З. К.
ЕГН: **********, адрес в гр.В., ****, сумата от 4400лв. /четири хиляди и
четиристотин лева/, представляваща разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВАпС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
10