№ 1782
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Кирилка Анг. И.
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20241100501055 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 6215/09.06.2022 г., постановено по гр.д. № 5364/2022 г. на
Софийски районен съд, 128 състав, съдът е признал за установено по предявения от
„Софийска вода” АД срещу Л. И. В. иск, че Л. И. В. дължи на „Софийска вода” АД
сумата от 554,75 лева, представляващи стойността на доставена, отведена и
пречистена, но незаплатена вода от имота на Л. И. В., отчитани с договорна /съдебна/
сметка *******, създадена към клиентски номер ******* за периода 26.11.2018 г. –
14.07.2021 г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 26.11.2021 г., до
изплащане на вземането. Със същото решение съдът е отхвърлил иска за горницата
над 554,75 лева до пълния претендиран размер от 786,14 лева, както и за периода
14.08.2017 г. – 25.11.2018 г. включително.
С решението си СРС е отхвърлил и предявения от „Софийска вода” АД срещу
Л. И. В. иск за признаване на установено, че Л. И. В. дължи на „Софийска вода” АД
сумата от 69,26 лева, представляващи начислено обезщетение за забава за периода
14.09.2017 г. – 14.07.2021 г. за доставени ВиК услуги в имот, отчитан с договорна
/съдебна/ сметка *******, създадена към клиентски номер *******.
С горепосоченото решение съдът е осъдил Л. И. В. да заплати на „Софийска
вода” АД сумата от 389,12 лева, представляващи направени разноски за
първоинстанционното производство, както и разноски за производството по ч.гр.д. №
68011/2021 г. по описа на СРС. Освен това съдът е осъдил и „Софийска вода” АД да
заплати на Л. И. В. сумата от 140,59 лева, представляващи направени разноски за
първоинстанционното производство, както и разноски за производството по ч.гр.д. №
1
68011/2021 г. по описа на СРС.
С Определение № 43082/01.12.2023 г. по гр.д. № 5364/2022 г. на СРС, 128
състав, съдът е оставил без уважение молбата на Л. И. В. за изменение на
постановеното решение в частта за разноските.
Срещу уважителната част на решението е постъпила въззивна жалба от
ответницата Л. И. В.. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е
неправилно. Поддържа се, че в хода на първоинстанционното производство не са
оспорвани изчисленията, направени от страна на ищеца. Признава се, че няма
извършвани плащания, но се поддържа, че вземанията са погасени с изтичането на
тригодишната давност. Поддържа се, че по делото липсват доказателства, от които да
се установи, че жалбоподателката е собственик на процесния имот, респ. да се
установи в какъв обем е собственик. Твърди се, че не е установено дали имотът не е в
режим на съпружеска имуществена общност, доколкото по самото дело има данни, че
имотът се ползва от две лица. Поддържа се, че още в съдебното заседание пред СРС
искът е оспорен по основание и размер. Твърди се, че по делото няма данни, че са
отчетени показания на годни измервателни уреди, вкл. на общия водомер. Сочи се, че
вещото лице не е видяло доказателства за годността на измервателните уреди, а е
работило по данни на ищеца. Предвид изложеното се моли да се отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендират се разноски.
Въззиваемият „Софийска вода” АД не е подал отговор на въззивната жалба. С
молба от 10.10.2023 г., подадена преди делото да бъде върнато на СРС за провеждане
на процедура по чл. 248 ГПК, въззиваемият моли първоинстанционното решение да
бъде потвърдено и претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по
делото, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен
акт намира следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба доводи за неправилност съдът намира
следното:
Софийски районен съд е сезиран с кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 193 ЗВ вр.
чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
(Наредба № 4 от 14.09.2004 г.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Пред настоящата инстанция делото е висящо само по иска за главницата с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 193 ЗВ вр. чл. 8 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Срещу отхвърлителната част на първоинстанционното
решение, с която е приет за неоснователен искът за мораторната лихва, не е постъпила
въззивна жалба от ищеца „Софийска вода” АД в законоустановения срок за обжалване.
2
За да се уважи искът за претендирана стойност на доставена, отведена и
пречистена, но незаплатена вода ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване, че е възникнало облигационно отношение с ответната страна, по
силата на което ищецът е предоставял ВиК услуги през исковия период, поради което
за ответната страна е налице изискуемо задължение да заплати уговорената цена в
претендирания в исковата молба размер.
Спорен по делото е въпросът за наличието на облигационна връзка между
страните.
Съгласно чл. 193 ЗВ обществените отношения, свързани с услугите за
водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване на
изискванията на този закон.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ предвижда, че ВиК услуги включват услуги
по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните
образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните
станции и другите съоръжения.
По арг. от § 1, ал. 1, т. 2, б. „б” от ДР на ЗРВКУ потребители по смисъла на този
закон са и юридическите или физическите лица – собственици или ползватели на
имоти в етажната собственост.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. като
потребителите на ВиК услуги също са посочени собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради в режим на етажна собственост.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. получаването на ВиК
услуги се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР на
основание чл. 6, ал. 1, т. 5 ЗРВКУ. Същите влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник, поради което може да се заключи, че
обвързват потребителите на ВиК услуги, без да е необходимо изричното им приемане.
По арг. от чл. 8, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. потребителите могат да
предложат на оператора на ВиК услуги различни условия, чрез които да регулират
отношенията помежду си. При липса на отправено такова предложение, респ.
насрещно приемане от страна на ВиК оператора отношенията между страните се
регулират от одобрените по съответния ред общите условия.
От съвкупния анализ на горепосочените разпоредби може да се достигне до
извода, че по силата на закона възниква облигационно отношение между оператора на
ВиК услуги и титулярите на вещни права върху водоснабдени имоти в сгради в режим
на етажна собственост. Това облигационно отношение се регулира от одобрените от
КЕВР общи условия, в случай че няма постигнати индивидуални уговорки между
потребителите и оператора на ВиК услуги.
По делото е представена от ищцовото дружество „Софийска вода” АД справка
от Служба по вписванията – гр. София за лицето Л. И. В., ЕГН **********, за периода
01.01.1998 г. – 22.06.2021 г. относно вписванията, отбелязванията и заличаванията по
персонална партида № 389070. От същата се установява, че на 11.04.2007 г. Л. И. В. е
закупила от Р.А.Н. самостоятелен обект, находящ се в гр. София, ж.к. „******* (стар
вх. А), ******* Тази справка е достатъчна за формиране на извод, че именно Л. И. В. е
собственик на процесния имот. Следва да се има предвид, че предмет на предявения
3
иск не е спор за собственост върху имот, поради което непредставянето на нотариален
акт за признаване или за прехвърляне на вещни права върху имота, не обосновава
извод за неоснователност на предявения иск.
В допълнение към горното обаче следва да се посочи, че по делото е представен
и протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в жилищна сграда в
гр. София, ж.к. „*******, към който е приложен списък на присъствалите етажни
собственици. В списъка под позиция 62 се е подписала ответницата (настояща
въззивница) Л. И. В., ЕГН **********. В хода на производството пред СРС
представеният протокол, както и подписът в списъка на присъствалите лица не са
оспорени от страна на ответницата (настояща въззивница) Л. И. В..
С оглед на горепосочените писмени доказателства може да се направи извод, че
Л. И. В. е собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* 1“, бл.
******* /стар вх. А/, ******* В тази връзка въззивният съд изрично посочва, че от
страна на ответницата (настояща въззивница) не са наведени своевременно
възражения, респ. не са представени доказателства, че същата се е разпоредила изцяло
или отчасти с правото си на собственост върху процесния имот в полза на трето лице.
В този смисъл са неоснователни възраженията на въззивницата, че СРС не е изследвал
въпроса дали процесният имот се притежава в съсобственост с трето лице. Това
възражение не следва и да се разглежда за първи път от въззивния съд, тъй като е
преклудирано по арг. от чл. 133 ГПК.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и имотът да беше
придобит в режим на съпружеска имуществена общност, то на основание чл. 32, ал. 2
СК съпрузите отговарят солидарно, т.е. за целия размер на задълженията, поети за
задоволяване на семейните нужди. А именно такава нужда би била осигуряването на
ВиК услуги в имота на съпрузите.
В хода на първоинстанционното производство е налице признание от страна на
ответницата (настояща въззивница) Л. И. В. на неизгодния факт, че процесният имот е
водоснабден. Признанието е направено в отговора на исковата молба и в последното
о.с.з., проведено пред СРС.
С оглед на всичко изложено по-горе може да се направи извод, че между Л. И.
В. и „Софийска вода” АД е възникнало облигационно отношение, по силата на което
ищцовото дружество е предоставяло до имота на Л. И. В. ВиК услуги. В този смисъл
искът срещу Л. И. В. е доказан по основание.
Съгласно чл. 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ВиК услугите се заплащат по
цени, определени по реда на ЗРВКУ, а при неспазване на сроковете за плащане на
изразходваното количество вода, определени в общите условия и договорите, се
заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД).
На основание чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ВиК услугите се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба за сгради в
режим на етажна собственост или за водопроводно отклонение с повече от един
потребител изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното
количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен
период от време. Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на
общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на
общия водомер се извършва в присъствието на представител на потребителите. Датата
и часът на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с
писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от
4
три работни дни преди деня на отчитането.
От приетата по делото и неоспорена от страна на ответницата (настояща
въззивница) съдебносчетоводна експертиза се установява, че в периода 14.08.2017 г. –
14.07.2021 г. до процесния имот са осчетоводени доставка общо на 296,054 куб. м.,
като 17,054 куб. м. от тях представляват разпределени количества „общо
потребление”. Вещото лице е заключило, че общото задължение по делото е
образувано по цени, утвърдени от КЕВР, и представлява сбор от цената за доставена
питейна вода, цената за отвеждане на отпадъчни води и цената за пречистване на
отпадъчните води. Уточнено е също така, че стойността на общото задължение за ВиК
услуги за процесния имот съответства на вписаните количества в представените
месечни фактури.
Горепосочената експертиза съдът намира за задълбочено и компетентно
изготвена, поради което същата следва да бъде кредитирана. Тоест чрез експертизата
се установява осчетоводеният обем на доставените ВиК услуги. Ответницата
(настояща въззивница) не е възразила, че доставените услуги не съответстват на
осчетоводените.
По повод оплакванията във въззивната жалба относно липсата на доказателства
за годността на измервателните услуги следва да се посочи следното:
В нормата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. е посочено, че при
сгради – етажна собственост и водоснабдявани обекти с повече от един потребител
всеки потребител поставя индивидуални водомери. Индивидуалните водомери след
общия водомер или в общите части на водопроводното отклонение са елемент на
сградната водопроводна инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на
потребителите. Индивидуалните водомери могат да бъдат монтирани и в
помещението след общия водомер или в общите части. Съгласно чл. 11, ал. 5 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. доставката, монтажът, проверката, поддържането и
ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите.
Съгласно чл. 34а, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. периодичните проверки
на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на
изразходваното количество вода в сгради – етажна собственост се извършват през 10
години. На основание чл. 34а, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. периодичните
проверки на индивидуалните водомери в сгради – етажна собственост се извършват по
искане и за сметка на потребителите от Българския институт по метрология или от
лица, оправомощени за това от председателя на Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор по реда на Закона за измерванията.
Нормата на чл. 34а, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. предвижда, че когато
длъжностно лице на оператора на ВиК услуги установи потребители с непроверени
индивидуални водомери съгласно предвиденото в 34а, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г., срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В случай
че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите,
количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. Последната цитирана разпоредба препраща към чл. 39, ал. 5 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и по същество предвижда, че месечното количество
изразходвана, отведена и пречистена вода се начислява по 6 куб. м. при
топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за всеки
обитател, като до извършване на проверката на водомерите посочените количества
вода се завишават всяко тримесечие с по 1 куб. м. за всеки обитател.
Въззивният съд следва да посочи, че дори и да не е изрично уведомен, че
водомерите не са преминали през изискваната периодична проверка, потребителят,
използващ свои измервателни средства, не може да черпи права от пасивното си
5
поведение, несъобразено с изискванията на чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от Закона за
измерванията, според които лицата, които използват средства за измерване не могат
да ползват средства за измерване без знаци за последваща проверка. Посоченото
задължение произтича от действащ нормативен акт и се счита за известно на всички
адресати, като никой не може да се позовава на незнанието си на закона.
Изложеното по-горе е основание за извода, че липсата на представени
доказателства от страна на оператора на ВиК услуги за годността на индивидуалните
водомери не е основание за отхвърляне на исковата претенция на ищцовото
дружество. Потребителят е този, който отговаря за това да поддържа водомерите си в
изправно състояние, като по делото нито се твърди, нито се доказва от страна на Л. И.
В., че „Софийска вода” АД не е изпълнило задължението си по чл. 34а, ал. 4 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. да предостави на потребителя след поискване от
последния комплексна услуга за сметка на потребителя, включваща демонтаж на
индивидуалните водомери, провеждане на периодична проверка, монтаж и
пломбиране.
Следва да се посочи, че в хода на първоинстанционното производство в срока за
отговор на исковата молба не е релевирано своевременно възражение срещу годността
на общия водомер, монтиран в процесната сграда в режим на етажна собственост. Това
възражение, формулирано за първи път във въззивната жалба, е преклудирано и като
такова не следва да се разглежда. Тоест то не може да обуслови неоснователността на
претенциите на „Софийска вода” АД.
По-нататък следва да се посочи, че ответницата (настояща въззивница)
признава, че никаква част от претендираните от „Софийска вода” АД суми не са били
изплатени. Същото се установява и от приетата по делото и неоспорена от страните
съдебносчетоводна експертиза.
СРС е разгледал своевременно наведеното от Л. И. В. възражение за изтекла
погасителна давност, като правилно е приел, че дължимите за периода 26.11.2018 г. –
14.07.2021 г. възнаграждения не са погасени по давност, доколкото процесните
вземания като периодични такива се погасяват с кратката тригодишна давност, а
заявление по чл. 410 ГПК е подадено на 26.11.2021 г. На основание чл. 422, ал. 1 ГПК
искът за установяване съществуване на вземане се смята за предявен именно от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Тоест от тази дата на
основание чл. 116, б. „б” ЗЗД се прекъсва и давността за вземанията, търсени в
настоящото исково производство. Размерът на присъдената от СРС сума е в
съответствие с приетото по делото и неоспорено от страните съдебносчетоводно
заключение, според което дължимото възнаграждение за доставените ВиК услуги за
периода 26.11.2018 г. – 14.07.2021 г. възлиза на 554,75 лева. Вещото лице е уточнило в
о.с.з. пред СРС, че не е констатирало префактуриране на задължения.
Други възражения срещу първоинстанционното решение не са формулирани във
въззивната жалба, като служебно не се констатират нарушения на императивни
материалноправни норми. Поради това и ограниченият въззивен съд съгласно чл. 269
ГПК не следва да извършва по-нататъшна проверка по първоинстанционното решение.
Това следва от разясненията, дадени с Решение № 288/29.12.2015 г. по гр.д. №
2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС.
Предвид изложеното дотук въззивният съд намира, че претенциите на
„Софийска вода” АД срещу Л. И. В. за стойността на доставената, отведена и
пречистена, но незаплатена вода за периода 26.11.2018 г. – 14.07.2021 г. са
основателни. Доколкото е налице съвпадение в крайните изводи на двете съдебни
инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
от Л. И. В. уважителна част.
6
По разноските:
При този изход на делото право на разноски поначало има въззиваемият
„Софийска вода” АД. Последното е претендирало заплащането на юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, като съдът приема, че такова не следва да се
присъжда. По делото няма подаден отговор на въззивна жалба от страна на „Софийска
вода” АД. Единствено на 10.03.2023 г., преди връщане на делото на СРС за
провеждане на производство по чл. 248 ГПК, е депозирана бланкетна молба, с която се
моли да се потвърди първоинстанционното решение и да се присъдят разноски. В
о.с.з. пред СГС не е изпращан процесуален представител на „Софийска вода” АД.
Поради изложеното съдът приема, че не са налице данни, които да обосноват извод за
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт на въззиваемото дружество.
Предвид цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6215/09.06.2022 г., постановено по гр.д. №
5364/2022 г. на Софийски районен съд, 128 състав, В ЧАСТТА, в която съдът е
признал за установено по предявения от „Софийска вода” АД срещу Л. И. В. иск, че Л.
И. В. дължи на „Софийска вода” АД сумата от 554,75 лева, представляващи
стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода от имота на Л. И.
В., отчитани с договорна /съдебна/ сметка *******, създадена към клиентски номер
******* за периода 26.11.2018 г. – 14.07.2021 г., ведно със законната лихва от
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК – 26.11.2021 г., до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 68011/2021 г. на СРС, 128
състав.
В останалата част решението като необжалвано в законоустановения за
това срок е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7