№ 1285
гр. /.../, 20.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110145777 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 36397/04.08.2021 г., с
която от името на В. АНГ. МЛ., ЕГН ********** против Столична община –
район „Искър“, ЕИК /../ е предявен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за
осъждането на ответното дружество да заплати в полза на ищцата сумата от 12
000 лева, частичен иск от общо претендирания размер на обезщетението от 16 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца
в резултат на трудова злополука, настъпила на 05.10.2020 г., при придвижване на
ищцата по обичайния маршрут от работното място към основното й място на
живеене и изразяваща се в счупване в областта на левия глезен, ведно със
законната лихва от датата на злополуката – 05.10.2020 г. до окончателното
погасяване.
В исковата си молба ищецът В. АНГ. МЛ. твърди, че по силата на трудов
договор № РИС16-РД15-1554/30.11.2016 г., сключен между ответника, в
качеството на работодател и В. АНГ. МЛ., в качеството на служител, се е намирал
в трудово правоотношение с ответника Столична община – район „Искър“, при
когото заемала длъжността „Инструктор диетично хранене“, с място на работа гр.
/.../ – район Искър. Ищецът поддържа, че на 05.10.2020 г., в гр. /.../, при
придвижване по обичайния си маршрут от работното си място към основното си
място на живеене, стъпила на криво с левия крак, при което паднала и получила
счупване в областта на левия глезен. Твърди, че с разпореждане №
29986/22.10.2020 г., издадено на основание чл. 60, ал. 1 КСО, от длъжностно лице
при ТП на НОИ – /.../ град, настъпилата с ищцата на 05.10.2020 г. злополука е
призната за трудова по чл. 55, ал. 2 КСО. В тази връзка се поддържа, че
1
разпореждане № 29986/22.10.2020 г. е влязло в законна сила на 15.06.2021 г.
Твърди, че в резултат на сочената в исковата молба злополука, е получила
следните травматични увреждания, а именно фрактура в областта на латералния
фибуларен малеол на левия глезен със засяганена ставата. В тази връзка се
поддържа, че непосредствено след инцидента, ищцата била транспортирана по
спешност до УМБАЛ „Света Анна“ АД – гр. /.../, където постъпила в клиниката
по Ортопедия и травматология с оплаквания от силни болки, оток и невъзможност
за движение в областта на левия глезен. Била й назначена медикаментозна
терапия. Наложило се оперативно лечение, поради което е осъществена
оперативна интервенция, а именно закрита репозиция на фрактура без вътрешна
фиксация с поставяне на гипсова имобилизираща шина. Посочва се, че ищцата
била изписана от болницата на 08.10.2020 г. с указания за придвижване с две
помощни средства, без натоварване на крайника. Поддържа се, че впоследствие
при ищцата се проявили оплаквания от болки и оток в областта на лявата
подбедрица, като в тази връзка ищцата е прегледана в спешно отделение, при
което обективно е констатиран оток на лява подбедрица и поставена ортеза на
18.10.2020 г. Твърди, че за целите на оздравителния процес от уврежданията,
претърпени в резултат на процесната злополука, се наложило ищцата да ползва
отпуск по болест за временна неработоспособност от общо 180 календарни дни.
Поддържа се, че и към датата на депозиране на исковата молба в съда /04.08.2021
г./ болките, отокът и ограниченията в движенията на лявата глезенна става не са
отшумели. Твърди се, че в резултат на причинената при процесната злополука
фрактура ищцата не можела да използва пълноценно левия си долен крайник за
продължителен период от време, което й създавало затруднения от двигателен
характер, включително и при задоволяване на някои ежедневни битово-хигиенни
нужди и потребности, което от своя страна породило необходимост от ползване на
чужда помощ и съдействие от близки за задоволяване на ежедневните битово-
хигиенни нужди на ищцата. Излагат се съображения, че процесното събитие се е
отразило негативно и върху психиката на ищцата.
Предвид гореизложеното се моли за постановяване на решение, с което
ответното дружество да бъде осъдено да заплати в полза на ищцата сумата от 12
000 лева, частичен иск от общо претендирания размер на обезщетението от 16 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца
в резултат на трудова злополука, настъпила на 05.10.2020 г., при придвижване на
ищцата по обичайния маршрут от работното място към основното й място на
живеене и изразяваща се в счупване в областта на левия глезен, ведно със
законната лихва от датата на злополуката – 05.10.2020 г. до окончателното
погасяване.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Ответникът не
оспорва, че по силата на трудов договор № РИС16-РД15-1554/30.11.2016 г.,
сключен между ответника, в качеството на работодател и В. АНГ. МЛ., в
качеството на служител, е възникнало валидно трудово правоотношение, по
силата на което ищцата заемала при ответника длъжността „Инструктор диетично
хранене“, с място на работа гр. /.../ – район Искър. Не се оспорва и
обстоятелството, че с разпореждане № 29986/22.10.2020 г., издадено на основание
2
чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при ТП на НОИ – /.../ град, декларираният
от ищцата инцидент от 27.10.2018 г. е определен за трудова злополука, както и че
това разпореждане е влязло в законна сила на 15.06.2021 г. Оспорва се размерът на
предявения иск, като се излагат съображения за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата. Оспорва се наличието на причинно-следствена
връзка между злополуката и някои от претендираните с исковата молба
неблагоприятни последици за здравето на пострадалата. Поддържа се, че към
датата на реализиране на процесната злополука /05.10.2020 г./ ищцата е страдала
от остеопенична костна плътност, шпор калканеи, десиминиран лупус
еритематодес – кожно-ставна форма, остеохондроза, разширени вени,
радикуларен синдром, постфлебитен синдром и двойно плоскостъпие, които
според ответника са създали предпоставки за по-продължителния
възстановителен период при ищцата от уврежданията, получени при процесната
злополука, както и за самото получаване на уврежданията от злополуката. Моли
се за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безпосрно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че по силата на трудов договор № РИС16-РД15-1554/30.11.2016
г., сключен между ответника, в качеството на работодател и В. АНГ. МЛ., в
качеството на служител, е възникнало валидно трудово правоотношение, по
силата на което ищцата заемала при ответника длъжността „Инструктор диетично
хранене“, с място на работа гр. /.../ – район Искър; че с разпореждане №
29986/22.10.2020 г., издадено на основание чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице
при ТП на НОИ – /.../ град, декларираният от ищцата инцидент от 27.10.2018 г. е
определен за трудова злополука, както и че това разпореждане е влязло в законна
сила на 15.06.2021 г.
Във връзка с направено от името на ищеца, чрез процесуалния му
представител, искане за допускане изменение на предявения за разглеждане в
настоящото производство иск, съдът на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК, е
постановил определение, в проведеното на 07.02.2022 г. открито съдебно
заседание по делото, с което е допуснал изменение на предявения за разглеждане
в настоящото производство иск, като същият се счита предявен за сумата от
16 000 лева, като това е пълния размер на претендираното обезщетение във връзка
с твърдяната в исковата молба трудова злополука и не представлява частичен иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безпосрно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че по силата на трудов договор № РИС16-РД15-1554/30.11.2016
г., сключен между ответника, в качеството на работодател и В. АНГ. МЛ., в
качеството на служител, е възникнало валидно трудово правоотношение, по
силата на което ищцата заемала при ответника длъжността „Инструктор диетично
хранене“, с място на работа гр. /.../ – район Искър; че с разпореждане №
3
29986/22.10.2020 г., издадено на основание чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице
при ТП на НОИ – /.../ град, декларираният от ищцата инцидент от 05.10.2020 г. е
определен за трудова злополука, както и че това разпореждане е влязло в законна
сила на 15.06.2021 г. Обстоятелствата около трудовата злополука се доказват и от
приложените материали по делото.
От представената Декларация за трудова злополука № 7/16.10.2020 г. се
установява, че на 05.10.2020 г., около 12:50 часа в гр. /.../, ж.к. Дружба – 1, до
сградата на Детска млечна кухня – до бл. 40, ищцата тръгвайки си от работното си
място се спънала при което паднала и получила счупване в областта на левия
глезен.
От представеното и приобщено към доказателствения материал рентгеново
изследване, издадено от Клиника по образна диагностика към Университетска
многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна“ АД – /.../ се установява
в производството, че на дата 05.10.2020 г. на ищцата е извършено рентгенография
на лява глезенна става, фас и профил, при което е установена фрактура в областта
на латерален, фибуларен малеол – тип Вебер Ц.
От представената и прибощена към доказателствения материал епикриза,
издадена от Клиника по ортопедия и травматология при Университетска
многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна“ АД – /.../, се установява
в производството, че ищцата е постъпила в Клиника по ортопедия и
травматология при Университетска многопрофилна болница за активно лечение
„Света Анна“ АД – /.../ на 05.10.2020 г., в 15:41 часа, като след извършено
рентгеново изследване е установена фрактура на лява глезенна става и е назначено
оперативно лечение – закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация –
тибия и фибула, патела. Установява се още, че оперативната интервенция е
извършена на 05.10.2020 г. и се изразявала в маниална репозиция и поставяне на
гипсова шина.
От представените по делото и приобщени към доказателствения материал
болнични листи се установява в производството, че във връзка с процесната
трудова злополука, ищцата е ползвала отпуск поради временна
неработоспособност за период от 180 дни без прекъсване, считано от 05.10.2020 г.
/датата на настъпване на увреждането/ до 02.04.2021 г.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
лист за преглед на пациент № 29427 от 18.10.2020 г. се установява в
производството, че на същата дата на ищцата е извършен преглед, при който е
установен оток на лява подбедрица след фрактура на лява глезенна става;
проходими повърхностини и дълбоки вени на долни крайници.
От представения и приобщен към доказателствения материал амбулаторен
лист № 1436/09.11.2020 г. се установява в производството, че на същата дата на
ищцата е извършен контролен преглед от лекар – специалист, при който са
установени оток и ограничени движения на лявата глезенна става.
От представения и приобщен към доказателствения материал амбулаторен
лист № 1653/07.12.2020 г. се установява в производството, че на същата дата на
ищцата е извършен контролен преглед от лекар – специалист, при който са
4
установени оток и ограничени движения на лявата глезенна става. Такива са
установени и при извършени контролни прегледи на 23.12.2020 г., 06.01.2021 г.,
04.02.2021 г. и 01.03.2021 г.
От представеното и приобщено към доказателствения материал експертно
решение на ТЕЛК № 1709 от 03.07.2012 г., се установява в производството, че на
03.07.2012 г. на ищцата е определена трайна неработоспособност от 74 % за срок
от три години, при диагноза: дисеминиран лупус еритемадотес – кожно ставна
форма; деформирана полиартроза; шийна и лумбална остеохондроза; радикулерен
с-м; варици на подбедриците; постфлебитен с-м; с-ние след феморопоплитеална
флеботромбоза вдясно; с-ние след фрактура на лъчевата кост на дясна ръка,
ограничена подвижност на дясна китка; ИБС, стенокардия II ФК, АХ II ст.;
левокамерна хипертрофия; двойно плоскостъпие.
От представеното и приобщено към доказателствения материал по делото
писмо от Регионална картотека на медицинските експертизи към Столична
регионална здравна инспекция, се установява в производството, че след дата
01.07.2015 г. по отношение на ищцата В. АНГ. МЛ. не са постановявани
последващи решения на ТЕЛК.
По делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, от
което се установява, че при процесната злополука, призната за трудова с с
разпореждане № 29986/22.10.2020 г., издадено на основание чл. 60, ал. 1 КСО от
длъжностно лице при ТП на НОИ – /.../ град, ищцата е получила счупване на
външен малеол, закрито, на лява глезенна става. Установява се също, че от
получената травма, ищцата е търпяла интензивни болки през първите 15 дни след
реализиране на увреждането, като през този период е имала нужда от
обезболяващи медикаменти и спазване на предимно постелен режим. Установява
се още, че във връзка с получената при процесната трудова злополука травма,
ищцата е претърпяла оперативна интервенция, след която е поставена гипсова
имобилизация, впоследствие заменена с ортеза, която ищцата е носила 40 дни,
като през това време се е придвижвала с патерици. От заключението на вещото
лице по допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от страните съдебно-
медицинска експертиза се установява също, че при носенето на гипсовата
имобилизация и ортезата, ищцата не е могла да движи левия си долен крайник в
областта на глезена за период от 40 дни, като за същия период не е могла да
използва функционално и пълноценно левия си крак, било е необходимо да спазва
двигателен режим, и се е нуждаела от чужда помощ, тъй като не е могла да
придвижва с две патерици. Вещото лице изрично посочва, че при извършения
личен преглед на ищцата /на 09.11.2021 г./, при ищцата не са констатирани отоци
и ограничени движения в областта на глезена. Посочва също, че ищцата изпитва
болки в областта на полученото увреждане при промяна на време, както и че при
по-голямо натоварване се получава оток в областта на увредения при процесната
трудова злополука глезен. Вещото лице изрично посочва, че при промяна на
времето и интензивно физическо натоварване, ищцата ще изпитва болки в
областта на глезена и в бъдеще, както и че с напредване на възрастта, в областта
на фрактурата е възможно развитието на дегенеративни заболявания. От
заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-медицинска
експертиза се установява още, че лечението при счупване на латерален малеол на
5
глезенна става продължава около 6 месеца, като в този период се включват
операционна интервенция /кръвна или безкръвна/, имобилизация и рехабилитация
на глезенната става. Установява се още, че ищцата има двойно плоскостъпие,
което датира от повече от 20 години, поради което се налага да ходи със стелки в
обувките, което от своя страна води до липса на промяна в походката. В тази
връзка, разпитан в проведеното по делото открито съдебно заседание на
20.12.2021 г., вещото лице заяви, че лицата, които страдат от двойно
плоскостъпие, и които ходят без съответните стелки в обувките, имат боли в
областта на ходилата и се образува т.нар. „кокалче“ в основата на палеца /мед.
„халукс валбус“/, като използването на стелки спомага да няма болка при ходене,
но по никакъв начин не се отразява на координацията на човека. Вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза посочва, че механизмът на счупване на
латерален малеолус няма нищо общо с плоскостъпието и последното няма
никакво отношение към настъпването на фрактурата на латералния малеолус.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля
Ангел Георгиев Сотиров /син на ищцата В. АНГ. МЛ./.
Разпитан по делото свидетелят Сотиров заявява, че именно той е човекът,
който първи е помогнал на ищцата след реализиране на инцидента, при който
последната е получила процесното увреждане на лявата си глезенна става.
Посочва, че след изписването си от болницата, ищцата е била почти обездвижена,
като се налагало свидетелят Сотиров да й помага в домакинската работа и за
посрещане на ежедневните й нужди. Заявява, че три месеца след инцидента,
ищцата вече ходила самостоятелно, без нужда от чужда помощ и използване на
помощни средства за това. Посочва, че при промяна на времето и при
натоварване, ищцата се оплаква от болки в наранения при злополуката глезен.
Съдът намира, че не са налице основание да не кредитира показанията на
свидетеля Сотиров. С оглед обстоятелството, че последният е син на ищцата,
съдът преценява показанията на свидетеля Сотиров по реда на чл. 172 ГПК, като в
случая същите са в унисон и не се опровергават от останалия събран по делото
доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е
работил по трудово правоотношение с ответника и е претърпял посочената
злополука, че тя е призната за трудова по надлежния ред, че е довела до временна
или трайна неработоспособност, че вследствие на злополуката е претърпял
неимуществени вреди – болки и страдания, и в какво се изразяват същите, а също
и размера на претърпените вреди, причинно-следствената връзка между
твърдените вреди и настъпилата трудовата злополука.
В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца.
По предявения иск за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или
6
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна
неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията
по общественото осигуряване – ал. 3.
Видно от законовата разпоредба, фактическият състав за възникване на
отговорността на работодателя при телесни увреждания на работника или
служителя, имаща по същество обективен характер, включва следните
кумулативни предпоставки: 1/ наличие на трудово правоотношение между
работодателя и пострадалия работник/служител; 2/ професионално заболяване
или трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на
трудовото правоотношение, която да е причинила травматични увреждания; 3/
неимуществена вреда, претърпяна от пострадалото лице и 4/ причинна връзка
между трудовата злополука и неимуществените вреди.
В настоящия случай посоченият фактически състав е налице.
Както се посочи по-горе, страните не спорят, а това се установява и от
събраните по делото доказателства, че ищецът и ответникът са били обвързани от
трудово правоотношение по силата на трудов договор № РИС16-РД15-
1554/30.11.2016 г., сключен между ответника, в качеството на работодател и В.
АНГ. МЛ., в качеството на служител, е възникнало валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищцата заемала при ответника длъжността
„Инструктор диетично хранене“, с място на работа гр. /.../ – район Искър, както че
с влязло в сила разпореждане № 29986/22.10.2020 г., издадено на основание чл.
60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при ТП на НОИ – /.../ град, декларираният от
ищцата инцидент от 05.10.2020 г. е определен за трудова злополука, като това
разпореждане има двойствено значение – от една страна то представлява
индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова
злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за
установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова злополука като
положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването
на правото на обезщетение /Решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009
г. на ВКС, ІІІ г. .о./.
Установи се по делото, че именно трудовата злополука е довела до
описаните в исковата молба телесни увреждания на В. АНГ. МЛ., изразяващи се в
счупване на външен малеол, закрито, на лява глезенна става, т. е. налице е
причинно-следствената връзка между трудовата злополука и горепосоченото
увреждане, получено от В. АНГ. МЛ.. Налице са безспорно причинени
неимуществени вреди на пострадалия, като спорният по делото въпрос е свързан с
размера на обезщетението, достатъчно да репарира търпените от ищцата
неимуществените вреди от уврежданията, получени при процесната трудова
злополука.
Относно размера на неимуществените вреди:
7
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.
52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на
критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане
на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице
и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява
претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен
еквивалент /Решение № 33 от 04.04.2012 г. по т.д. № 172/2011 г., на ВКС, II т. о.;
Решение № 198 от 3.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г., на ВКС, III г. о.; Решение
№ 95 по гр. д. № 5805/2013 год. на ВКС, III г. о; Решение № 389/13 г. от
04.08.2014 г. по гр. д. № 40/2013 г. на ВКС, IV г. о. и др./.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие, когато съдът е съобразил
всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице
морални вреди (болки и страдания), решението е постановено в съответствие с
този принцип.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещо лице
по допусната в производството СМЕ се установи, че вследствие на претърпяната
злополука ищецът е получил следните травматични увреждания: счупване на
външен малеол, закрито, на лява глезенна става. Съдът отчита обстоятелството, че
по отношение на травмата, получена от ищцата в резултат на процесната трудова
злополука, на 05.10.2020 г. била извършена оперативна интервенция,
представляваща маниална репозиция и поставяне на гипсова шина. Съдът взема
предвид и обстоятелството, че в началото болките при ищеца са били интензивни,
като интензивните болки са търпени за период от 15 дни, както и че
възстановителният процес е бил дълъг /същият е продължил около шест месеца/.
Съдът съобразява и обстоятелствата, че непосредствено след оперативната
интервенция ищцата не е имала възможност да движи левия си долен крайник в
областта на глезена за период от около 40 дни, както и че за същия период ищцата
не е могла да използва функционално и пълноценно левия си крак. Съдът отчита и
обстоятелството, че за един продължителен период от около 3 месеца ищцата е
могла да се придвижва само с помощни средстава /патерици/. В тази връзка, съдът
напълно кредитира показанията на свидетеля Сотиров, който изрично посочи, че
три месеца след инцидента ищцата вече е могла да ходи свободно и без
използване на помощни средства. Показанията на свидетеля в тази им част са
последователни и безпротиворечиви, като отразяват лични впечатления на
свидетеля относно тези обстоятелства, доколкото именно той е този, който е
полагал грижи и е помагал на ищцата в ежедневието й в месеците след инцидента,
през които последната е имала нужда от чужда помощ за задоволяване на
ежедневните си потребности, поради което и съдът намира, че следва да ги
кредитира. Същевременно, съдът отчита и обстоятелството, че се е налагало
извършването на физиотерапия и рехабилитация по отношение на пострадалия
при процесната злополука ляв глезен на ищцата. Съдът, съобразява и
обстоятелството, че и към настоящия момент /повече от година след инцидента/
при промяна на времето и при по – продължително натоварване на крака, ищцата
изпитва болка и дискомфорт в глезена, който е наранила при процесната
8
злополука, като се налага и приемане на обезболяващи. Съдът отчита и
обстоятелствата, че за един сравнително продължителен период от време, а
именно 40 дни, ищцата е носила ортеза, както и че след претърпения инцидент и
получените във връзка с него увреждания, се е наложило ищцата да ползва отпуск
поради временна неработоспособност за период от 180 дни /шест месеца/.
Съдът съобрази и обстоятелството, че по делото останаха недоказани
твърденията в исковата молба, а именно, че ищцата е имала нарушения на съня,
както и че след инцидента при нея се проявили напрегнатост и раздразнителност.
Доказателства за последните не бяха ангажирани по делото.
За определяне на размера на претърпените неимуществени вреди, съдът
отчита възрастта на ищцата към момента на настъпване на трудовата злополука
/66 г./, че е била принудена да търпи болки, които са продължили значителен
период от време, че травмата безспорно е оказала влияние на самочувствието и
начина на общуване с околните, че в продължение на няколко месеца ищцата е
имала нужда от помощ за задоволяване на елементарни битови нужди, както и че
за период от 180 дни ищцата е била неработоспособна /видно от приложените по
делото болнични листи – л. 21-л. 26 от делото/.
Същевременно съдът съобразява и обстоятелствата, че към настоящия
момент е налице пълно възстановяване от претърпяната травма при процесната
трудова злополука. В тази връзка, съдът напълно кредитира заключението на
вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-
медицинска експертиза, от която се установи, че при извършения личен преглед
на ищцата от страна на вещото лице, не са установени оток и ограничени
движения в областта на глезена, увреден при процесната трудова злополука.
Съдът взе предвид и обществено-икономическите отношения и
отражението им към размера на неимуществените вреди. Налице е връзка между
стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно размера на
обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта, който не може
да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на
възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие,
конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически
размер на доходите /Решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на
ВКС, I т. о./. Още повече, обезщетението трябва да покрие всички вреди,
настъпването на които е доказано, макар и те да са настъпили след констатиране
на увреждането и дори след предявяване на иска за обезщетение съгласно чл. 235,
ал. 2 ГПК, според който при постановяване на решението си, съдът взема предвид
и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното
право. В случая пълното репариране на вредите на пострадалия изисква
съобразяване, както на настъпилите и описани по-горе усложнения в
здравословното състояние, така и на евентуалните промени в икономическата
конюнктура през периода на висящност на процеса, тъй като законът изисква
пострадалите лица да бъдат обезщетени в пълен и справедлив размер /Решение №
676 от 18.01.2011 г. по гр. д. № 1707/2009 г на ВКС, III г. о., Решение № 1 от
27.03.2012 г. по гр. д. № 1106/2010 г. на ВКС, IV г. о./.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че определянето на обезщетение
9
за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер на общо 14 000 лева.
Определянето на размер, различен от посочения и съобразно всички факти и
обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на изискванията на
справедливостта.
Като законна последица от уважаване на иска за сумата от 14 000 лева,
следва да се присъди законната лихва, считано от датата на настъпване на
трудовата злополука /05.10.2020 г./ до окончателното плащане.
Предвид доказаната основателност на предявения иск, настоящият съдебен
състав намира, че следва да разгледа направеното при условията на евентуалност
възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата В. АНГ. МЛ..
Съгласно разпоредбата на чл. 201 ал. 2 от КТ отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Наложилата се понастоящем
съдебна практика (обективирана напр. в решение № 21/12.03.2018 г. по гр. дело №
1459/2017 г. на ВКС, ГК, III ГО и визираните в него решения на ВКС) приема, че
за разлика от компенсацията по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, която не предпоставя вина на
пострадалия за съпричиняването на вредата, в трудовоправния режим
прилагането на компенсацията предпоставя виновно допринасяне на пострадалия
за настъпването на увреждането. Приема се, че правнорелевантна е не всяка
форма на вината, а само грубата небрежност. Не всяко нарушение на правилата за
здравословни и безопасни условия на труд представлява нарушение с груба
небрежност, а само онова, при което работникът не е положил грижа, каквато и
най-небрежният работник би положил в подобна обстановка. Грубата небрежност
не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по
степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според
различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек,
зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание
и внимание и в нарушение на технологичните правила и на правилата за
безопасност. Това съпричиняване не може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може
да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - при неполагане
на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия, при проявена от работника липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност.
От ответника своевременно е релевирано възражение, че увреждането,
получено от ищцата при реализиране на процесната трудова злополука е нямало
да бъде получено, ако ищцата не е страдала от двойно плоскостъпие и други
хронични болести, засягащи подвижността на ставите и движението, включително
намалена костна плътност. Страните не спорят и от събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че към датата на реализиране на процесната
трудова злополука ищцата е страдала от двойно плоскостъпие, остеопенична
костна плътност и шпор калканей. Същевременно, обаче, от събраните по делото
10
доказателства не се установи наличието на причинно-следствена връзка между
констатираните при ищцата заболявания, от които същата е страдала към момента
на реализиране на процесния инцидент, и настъпилото във връзка с последния
телесно увреждане. Още повече, че наличие на заболявания към датата на
реализиране на трудовата злополука по никакъв начин не може да обуслови
наличието на поведение, осъществено от ищцата, характеризиращо се като
проявена груба небрежност. От заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-медицинска експертиза се установи в производството, че
наличието на двойно плоскостъпие, шпор калканей и остеопенична костна
плътност при ищцата по никакъв начин не е допринесло за реализиране на
процесната трудова злополука, респективно за получаване на увреждането в левия
глезен на ищцата. Не се установи в производството осъществено от ищцата
поведение, което да се изразява в груба небрежност, и което да е довело до
реализиране на процесния инцидент – трудова злополука.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че в
случая не са налице предпоставките на чл. 201, ал. 2 от КТ за намаляване
отговорността на работодателя поради съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни.
От името на ищцата е направено искане за присъждане на разноски в
исковото производство пред СРС, а именно за адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на ищцата от страна на адвокат Я.Д..
В конкретния случай се претендират разноски от адвокат Я.Д. за адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищцата В. АНГ. МЛ.
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /на материално
затруднено лице/.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
09.04.2021 г. сключен между В. АНГ. МЛ. и адвокат Я.Д. Д., за изпълнение на
възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна правна помощ на
възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата. Съгласно чл.
38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ на материално
затруднено лице, при постановяване на благоприятно решение по спора за
представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката
възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия
адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА.
Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото,
извършените от процесуалните представители на ищеца активни процесуални
действия и при съобразяване на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
адвокат Я.Д. следва да се определи възнаграждения за предоставената на ищцата
безплатна правна помощ в настоящото производство в размер близък до
11
минималния предвиден в горепосочената наредба, а именно 1100,00 лева.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, ответникът Столична община – район „Искър“, ЕИК /../, с адрес: гр. /.../,
бул. „Кръстьо Пастухов“ № 18,, следва да заплати на адв. Я.Д. Д. – САК, с адрес:
гр. /.../, пл. „/.../“ № 3, ет. 2 сумата от 962,50 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена на ищеца В. АНГ. МЛ. безплатна правна помощ в
исковото производство по гр.д. № 45777/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от иска.
От името на ответника своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото исково производство, а именно за заплатена такса за
издаване на съдебно удостоверение и за заплатен депозит за вещо лице по
приетата в производството съдебно-медицинска експертиза в общ размер от
355,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата В. АНГ. МЛ.,
ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. 4, ет. 5, ап. 73, следва да
бъде осъдена да заплати в полза на ответника Столична община – район „Искър“,
ЕИК /../, с адрес: гр. /.../, бул. „Кръстьо Пастухов“ № 18, сумата от 44,38 лева,
представляваща разноски в производството по гр.д. № 45777/2021 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът Столична община – район
„Искър“, ЕИК /../, с адрес: гр. /.../, бул. „Кръстьо Пастухов“ № 18, следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета и по сметка на Софийски районен съд
сумата от 822,50 лева, представляваща разноски за държавна такса и депозит за
вещо лице в производството пред СРС, съразмерно на уважената част от иска.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община – район „Искър“, ЕИК /../, с адрес: гр. /.../, бул.
„Кръстьо Пастухов“ № 18 да заплати в полза на В. АНГ. МЛ., ЕГН **********, с
адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. 4, ет. 5, ап. 73, на основание чл. 200, ал. 1 КТ
сумата от 14 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от В. АНГ. МЛ. в резултат на трудова злополука, настъпила на
05.10.2020 г., при придвижване на В. АНГ. МЛ. по обичайния маршрут от
работното място към основното й място на живеене и изразяваща се в счупване в
областта на левия глезен, ведно със законната лихва от датата на злополуката –
05.10.2020 г. до окончателното погасяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ за разликата над уважения размер от 14 000 лева до
пълния предявен размер от 16 000 лева.
ОСЪЖДА Столична община – район „Искър“, ЕИК /../, с адрес: гр. /.../, бул.
„Кръстьо Пастухов“ № 18 да заплати в полза на адв. Я.Д. Д. – САК, с адрес: гр.
12
/.../, пл. „/.../“ № 3, ет. 2, на основание на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл.
38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закон за адвокатурата, сумата от 962,50 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца В. АНГ.
МЛ. безплатна правна помощ в исковото производство по гр.д. № 45777/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА В. АНГ. МЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../,
вх. 4, ет. 5, ап. 73 да заплати в полза на Столична община – район „Искър“, ЕИК
/../, с адрес: гр. /.../, бул. „Кръстьо Пастухов“ № 18, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 44,38 лева, представляваща разноски в производството по гр.д. №
45777/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част
от предявените искове.
ОСЪЖДА Столична община – район „Искър“, ЕИК /../, с адрес: гр. /.../, бул.
„Кръстьо Пастухов“ № 18 да заплати в полза бюджета и по сметка на Софийски
районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 822,50 лева,
представляваща разноски за държавна такса и депозит за вещо лице в
производството пред СРС, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13