№ 527
гр. Варна, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20223100500415 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. Д. Н., с ЕГН **********, с адрес: с.И.,
ул.“Люлин“ №14, действаща чрез назначеният особен представител адв.Христо Раев, със
съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Цар Симеон I“ №36 Д, против Решение №260025/12.01.2022г.
по гр.д.№2232/2021г. на PC Варна, в частта, с която са уважени предявените от “Теленор
България“ ЕАД, с настоящо наименование “Йеттел България“, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, “Бизнес парк София“, сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М.С., действащи чрез адв.В.Г., със съдебен адрес: гр.София,
бул.“България“ №81, вх.В, ет.8, ап.2. против жалбоподателката, искове с правно основание
чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено, че
въззивницата дължи на въззиваемия сумата от 38.99лв., представляваща дължима месечна
абонаментна такса по Договор за мобилни услуги от 10.12.2018г. за телефонен
№++359********* за периода от 15.03.2019г. до 14.04.2019г. и сумата от 38.99лв., дължима
месечна абонаментна такса по посоченият договор за периода от 15.02.2019г. до
14.03.2019г., за които вземания е издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№15798/2020г. на РС Варна.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е неправилно и незаконосъобразно,
тъй като съдът не е съобразил, че липсват доказателства твърдяната от ищеца услуга да е
ползвана от ответницата. Сочи се, че от името на ответницата са оспорени представените от
1
ищеца фактури, тъй като те не носят нейния подпис, поради което същите не установяват по
несъмнен и категоричен начин да установят дължимостта на претендираната с исковата
молба главница. Сочи се, че липсват доказателства за узнаване от ответницата за въпросните
фактурите или получаване на покани за плащане, респективно че същата е запозната с
претенцията. Моли ли се за отмяна на решението в обжалваната му част, съответно за
отхвърляне на исковите претенции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемият, е депозирал отговор на въззивната жалба, с
който се поддържа становище за неоснователност на същата. Поддържа се, че решението в
атакуваната му част, е правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което се моли за
потвърждаването му. Претендират се разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез назначеният му особен представител
поддържа жалбата и моли за уважаването ѝ.
Въззиваемата страна не се представлява и не взема становище, чрез писмено
становище от процесуалният ѝ представител.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422 от ГПК вр. вр. чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД за установяване в
отношенията между “Йеттел България“ /с предходно наименование “Теленор България“/ и
Р. Д. Н., че последната дължи сумата от 103.01лв., представляваща незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги през периода от 15.02.2019г. до
14.04.2019г. по Договор от 10.12.2018г. за абонат с клиентски №********* и титуляр на
мобилен №+359*********, за които са издадени фактури №**********/15.03.2019г. и
№**********/15.04.2019г., като за въпросното вземане е издадена Заповед
№262269/11.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д
№15798/2020г. на РС Варна.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за мобилни услуги
от 10.12.2018г., по силата на който ищеца е предоставил на ответника ползването на
мобилни далекосъобщителни услуги с клиентски №********* и предпочитан мобилен
№+359*********, с абонаментна програма “Тотал“ 38.99лв., със срок на действие до
10.12.2020г. Сочи се, е абонатът е потребил, но не е заплатил мобилни услуги на обща
стойност 113.40лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца-м.03 и м.04 на
2019г. С Кредитно известие №********** от 15.05.2019г. е извършена корекция по дълга,
като е сторнирана сумата от 10.39лв., съставляваща пропорционално приспадане от внесена
при сключване на договора абонамента такса, като така е формиран краен незаплатен дълг в
размер на 103.01лв. Сочи се, че по силата на чл.26 от Общите условия /приложимите като
приети от абоната/ неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимата сума. Съгласно чл.27 от ОУ плащането на
посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от
18 дни след датата на издаването й. Твърди се, че предвид неизпълнението от страна на
2
абоната-ответник и на основание т.11 от процесния договор във връзка с чл.75 и чл.19б,
б.“в“ от ОУ, мобилния оператор е прекратил едностранно индивидуалният договор с
ответницата за ползване на далекосъобщителни услуги. Датата на деактивация на
процесният абонамент е 07.05.2019г., като същата се генерира автоматично от вградената
електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени
суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Моли се за
постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 103.01лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени процесните фактури.
С отговора на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на
претенциите, като се поддържа, че на ответницата не е предоставен достъп до мобилната
мрежа на ищеца, респективно ползването на мобилни услуги. Оспорва се доказателствената
стойност на ангажираните от ищеца в подкрепа на претенцията фактури. Поддържа се, че
тъй като процесният договор бланков и ответницата не е имала възможност за
индивидуално договаряне, клаузите от същия са в нейна вреда, съответно са нищожни при
условията на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП като неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от
ЗЗП. Моили се за отхвърляне на иска.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В
разглеждания случай оплакванията на въззивникът, съставляват оспорване на изводите на
районният съд, че са налице предпоставките за уважаване на претенциите за заплащане на
предоставени далекосъобщителни услуги. Така направеното оспорване не съставлява
новонаведено възражение или фактическо твърдение, поради което следва да бъде
разгледано по същество. За пълнота, следва да се посочи, че в случая съдът има служебно
задължение да следи дали обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на
императивна материалноправна норма, включително такава предвиждаща закрила на
потребителите, независимо дали страните са посочили тези пороци като основания за
3
обжалване.
Видно е от материалите по ч.гр.д №15798/2020г. на РС Варна, че в полза на ищецът е
издадена Заповед №262269/11.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, в която са включени вземания претендирани от ответницата за потребени и
незаплатени услуги по Договор за мобилни услуги от 10.12.2018г. в размер на 103.01лв.,
представляваща сбор от месечни абонаментни такси за периода от 15.02.2019г. до
14.04.2019г., за които са издадени фактури №********** от 15.03.2019г. и №********** от
15.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране
на заявлението в съда, до окончателно изплащане на вземането. Посочената заповед е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което за заявителят е възникнала
необходимостта да предяви настоящите искови претенции по надлежният ред.
Предмет на проверка в настоящото производство е само положителната за ищеца част
от първоинстанционното решение, а именно за двете дължими месечни абонаментни такси в
размер на по 38.99лв. В отхвърлителната му част за сумата от 63.12лв., решението не е
обжалвано, съответно е влязло в сила.
По делото не е налице спор, а и от приетия Договор за мобилни услуги от
10.12.2018г., се установява, че между страните по делото е постигнато съгласие за
предоставяне от страна на ищеца в полза на ответницата, на възможността да ползва
мобилни далекосъобщителни услуги с клиентски №********* и предпочитан мобилен
№+359*********, с абонаментна програма “Тотал“ 38.99лв., със срок на действие до
10.12.2020г. Въпросният договор като частен свидетелстващ документ, който носи подпис
на ответницата и не е оспорен от представителят на същата, я обвърза, съответно доказва
наличието на твърдяната от ищеца облигационна връзка по силата на която потребителя
дължи заплащането на месечна абонаментна такса в размер на 38.99лв.
С оглед отрицателният характер на твърдението за неплащане, в тежест на
ответницата бе да установи плащане на задълженията, като доказателства в тази посока не
са ангажирани. Ето защо исковата претенция се явява основателна и доказана до
претендираният двоен размер на месената абонаментна такса, която се дължи без значение
дали от страна на абоната са потребени услуги и в какъв размер.
Предвид горното неоснователни и ирелевантни се явяват оплакванията на
жалбоподателят, че твърдяната от ищеца услуга не е ползвана от ответницата и че
представените фактури, не са годни да установят дължимостта на претендираната главница.
Доколкото паричните задължения са носими, а не търсими, неоснователни се явяват
оплакванията на жалбоподателят, че липсват доказателства за узнаване от ответницата за
въпросните фактурите или получаване на покани за плащане, респективно че същата не е
запозната с претенцията.
При служебната проверка основана на приложението на потребителска закрила,
съдът не констатира недействителност на клаузи от договора касаещи дължимостта на
месечна абонаментна такса, които да водят до неоснователност на претенцията.
4
В заключение настоящият състав на съдът, намира, че атакуваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено в обжалвана част.
При този изход на, в полза на въззиваемият, следва да се присъдят деловодни
разноски според доказателствата за извършени такива в настоящото производство, а именно
сумата от 480лв., включваща 300лв. за възнаграждение на особения представител на
ответницата и 180лв. за адвокатски хонорар.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260025/12.01.2022г. постановено по гр.д.
№2232/2021г. на PC Варна, в обжалваната му част, с която са уважени предявените от
“Теленор България“ ЕАД /с настоящо наименование “Йеттел България“/, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, “Бизнес парк София“,
сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., искове с правно основание чл.422 от ГПК вр.
чл.415 от ГПК с чл.79, ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено, че Р. Д. Н., с ЕГН
**********, с адрес: с.И., ул.“Люлин“ №14, дължи сумата от 38.99лв., представляваща
месечна абонаментна такса по Договор за мобилни услуги от 10.12.2018г. за телефонен
№++359********* за периода от 15.03.2019г. до 14.04.2019г. и сумата от 38.99лв.,
предтсвляваща месечна абонаментна такса по посоченият договор за периода от 15.02.2019г.
до 14.03.2019г., за които вземания е издадената Заповед №262269 от 11.12.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д №15798/2020г. на РС Варна.
ОСЪЖДА Р. Д. Н., с ЕГН **********, с адрес: с.И., ул.“Люлин“ №14, да заплати на
“Йеттел България“ ЕАД /с предходно наименование “Теленор България“/, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, “Бизнес парк
София“, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата от 480лв., представляваща
деловодни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5