РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Бургас, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Илияна Т. Балтова
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20212000500541 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е висящо повторно пред Апелативен съд - Бургас, след като с
решение № 60259/16.12.2021г. по гр.д.№ 687/2021г. на ІІІ г.о. на ВКС е
отменено решение № 45/29.07.2020г. по в.гр.д.№ 104/2020г. по описа на БАС
и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, с указания за събиране
на допълнителни доказателства.
Производството пред БАС е образувано по въззивна жалба вх.№
577/29.01.2020г. на ЯОС от „Юробанк България“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Витоша“, ул.“Околовръстен
път“ № 260, представлявано от Д. Ш. и П.Д., чрез адв. С. З., съдебен адрес: гр.
С., ул. “Н. Р.“ № **, *****, против решение № 52 от 23.12.2019г. по т.д. №
51/2018г. на Ямболския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът на
банката по чл.422, ал.1 ГПК да се приеме за установено между страните, че по
договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38169 от 14.05.2008 г.,
С. И. С. и Е. Ю. С., двамата от гр. Я., дължат солидарно на „Юробанк
България“ АД (предишно наименование „Юробанк и Еф Джи България“)
1
сумата над присъдената главница в размер на 3 716,58 лв. до пълния
претендиран размер от 34 648,38 лв., сумата над присъдената мораторна
лихва в размер на 147,63 лв. до пълния предявен размер от 400,58 лв., ведно
със съответните съдебни разноски. В жалбата се твърди, че решението в
обжалваната част е неправилно, поради необоснованост и
незаконосъобразност. Изложени са аргументи за уважаване на иска и в
горната част. Моли за отмяната му и постановяване на ново, с което всички
претенции бъдат уважени. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемите С. С. и Е. С., оспорват въззивната жалба, чрез назначения
им особен представител. Считат постановеното решение за правилно и молят
да бъде потвърдено. Също излагат аргументи в защита на твърденията си.
Нямат доказателствени искания. Молят за присъждане на разноски.
Пред ЯОС са предявени субективно съединени искове, при условията на
пасивност, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК и чл. 86
ЗЗД.
Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред ЯОС е образувано по искова молба от „Юробанк
България“ АД против С. И. С., с ЕГН: ********** и Е. Ю. С., с ЕГН:
********** и двамата с адрес: гр. Я., ж. к. ”Г. Б.” *, вх. *, ет. *, ап. **.
Въззивникът твърди, че на 14.05.2008г. въззиваемите са сключили с
„Юробанк И Еф Джи България" АД, с настоящо название „Юробанк
България“ АД, договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 38169 и е
отпусната сума в размер 28 000лв., от които 10170лв. за покупка на
апартамент в гр. Я. и 17 830лв. за други разплащания. Договорът е
предвиждал срок за погасяване 321 месеца, считано от датата на откриване на
заемната сметка по кредита и е гарантиран със сключване на договорна
ипотека, извършена с н.а. за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № *, том **, peг. № ****, дело № *** от **.**.**** г. на
нотариус Емил Щърбанов, гр. Я. Твърди се от въззивника, че в срока на
договора отпуснатият кредит е преструктуриран неколкократно, като за целта
страните подписали 6 броя допълнителни споразумения. Твърди, че по
договора е допуснато сериозно просрочие, целият кредит е станал и е обявен
2
за изцяло предсрочно изискуем. С нарочни писма солидарните длъжници са
уведомени за това и са поканени да се издължат в 1-седмичен срок, но без
резултат. Ето защо Банката инициирала заповедно производство пред ЯРС.
Със Заповед № 1284/20.06.2017г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 2017/2017г. ЯРС е разпоредено
длъжниците СМ. ИБР. СМ. и ЕМ. ЮС. СМ. да заплатят солидарно на
въззивника подробно описаните в заповедта суми. Допуснато е незабавно
изпълнение на заповедта. При спазване на процедурата по чл. 418, ал. 5 ГПК
по връчване на заповедта на двамата длъжници от ЧСИ е станало ясно, че
живеят в Ф. Р. Г. Ето защо, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК съдът е
разпоредил установяване на вземането на въззивника по реда на чл. 422 ГПК
и това е послужило за основание за образуване на производството пред ЯОС.
Със заведената искова молба се претендира установяването на вземане за
следните суми: просрочена главница в размер на 34648.38лв., ведно със
законната лихва, считано от завеждане на заявлението по ч.гр.д.№ 2017/2017г.
ЯРС – 19.06.2017г., до окончателното й изплащане; договорна
възнаградителна лихва в размер от 5 435.53лв. за периода 02.10.2015г. до
22.05.2017г.; 400.58лв. - дължима мораторна лихва за периода от 02.10.2015г.
до 13.06.2017г.; 274.45лв. - дължими такси по договора за периода от
30.10.2015г. до 13.06.2017г.; 75.04лв. - обезщетение за заплатени
застрахователни премии; 568.80лв. - нотариални такси за периода от
08.12.2016г. до 13.06.2017г., както и направените в заповедното производство
разноски, от които 828.06 лв. - платена д.т. и 1 381. 25 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение. Ангажира доказателства. Моли за решение в
горния смисъл, претендира разноски.
Възззиваемите са уведомени по реда на чл. 47 ГПК за заведеното против
тях производство и по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК им е назначен особен
представител, определен от съда, на разноски на ищеца.
Въззиваемите С. И. С. и Е. Ю. С. оспорват исковете, чрез назначения
особен представител адв. Т., в депозирания отговор по реда и в срока по чл.
367 ГПК. Поддържат, че не е настъпила предсрочна изискуемост на целия
кредит, поради липса на надлежното им уведомяване по смисъла на т. 18 от
ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. ОСГТК. Оспорват размера на главницата, като
твърдят, че не е ясно как е формирана, че към договора няма погасителен
3
план. Позовават се на недействителност на уговорените в допълнителното
споразумение от 2009г. клаузи за размера на преоформената главница,
методиката на изчисляването й, размера на лихвения процент, размера на
месечната вноска. Твърдят липса на падежна дата. Въвеждат възражения за
нищожност и неравноправност на конкретно посочени в отговора клаузи от
допълнителните споразумения, на основание чл.143 ЗЗП, вр. с чл.146 ЗЗП,
относно автоматичната промяна на БЛП, преоформянето на дълга чрез
включване към главницата на вноски по просрочена главница. Оспорват
размера на мораторната лихва, дължимостта на такси в размер на 274.45лв.,
застрахователни премии 75.04лв. и нотариални такси в размер на 568.80лв.
Молят за отхвърляне на исковете. Ангажират доказателства.
След съвкупната преценка на приетите по надлежния ред доказателства
по делото, ЯОС е приел наличието на валидно сключен между страните
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 38169/14.05.2008 год., в
изпълнение на който Банката е предоставила на въззиваемите сума в размер
на 28 000лв., от които: 10 170лв. - за покупка на следния недвижим имот:
Апартамент в гр. Я. с идентификатор 87374.521.31.*.** по КККР на гр. Я., с
административен адрес: гр. Я., ж. к. “Г. Б.“ *, вх. *, ет.1, ап. ** и 17 830лв. - за
други разплащания. Съдът е приел за безспорно усвояването на сумата от
страна на двамата въззиваеми и започналото от тях изпълнение на поетите
задължения по цитирания договор за връщане на заемната сума, ведно с
договореното за Банката възнаграждение под формата на договорна лихва,
банкови такси и разноски.
След извършване и приемане на съдебно-графологична експертиза, на
основна СИЕ и две допълнителни такива и като е зачел началния и крайния
срок на периодите, за които се претендира лихва, с Решение №
52/23.12.2019г. ЯОС е счел предявените субективно съединени искове за
основателни и доказани за: сума в общ размер от 10 218.03лв., от която: 3
716.58лв. - дължими редовно падежирали главници по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 38169/14.05.2008 год. за периода от
02.09.2015г. до 20.11.2019г.; 5 435.53лв. - дължими възнаградителни лихви за
периода от 02.10.2015г. до 22.05.2017г.; 147.63лв. - дължима мораторна
лихва за периода от 22.01.2017г. до 13.06.2017г.; 274.45 лв. - дължими такси
за периода от 30.10. 2015г. до 13.06.2017г.; 75,04 лв. - обезщетение за
заплатени застрахователни премии; 568.80 лв. - нотариални такса за периода
4
от 08.12.2016г. до 13.06.2017 г.
В останалата част исковете са отхвърлени.
Както бе посочено по-горе, производството по въззивна проверка на
постановеното решение на ЯОС е по подадена от „Юробанк България“ АД
въззивна жалба против цитираното решение на ЯОС в частта, с която
исковете са отхвърлени досежно претендираните главница и мораторна
лихва. В останалата част решението не е атакувано от никоя от страните и е
влязло в сила.
При така описаното и с оглед обема на въззивното обжалване и мотивите
на решение № 60259/16.12.2021 г. по гр. д. № 687/2021 г. на ІІІ г.о. на ВКС,
съдът приема, че със сила на присъдено нещо между страните е установена
действителността на Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL
38169/14.05.2008 г., разрешен е спорът по въведените от въззиваемите
възражения за липса на настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит и
за нищожност на релевантните към размера на дълга клаузи на
допълнителните споразумения към същия договор. Определен е размерът на
дължимите и непогасени части от главницата към приключване на устните
състезания пред първата инстанция. Претендираната по делото договорна
лихва върху падежиралите към постановяване на решението на ЯОС
главници е присъдена изцяло и в тази част решението е влязло в сила. Част от
търсената мораторна лихва върху неиздължените и падежирали главници е
присъдена и в тази част решението също е влязло в сила, както и относно
претендираните такси, обезщетение за заплатени застрахователни премии и
нотариални такси към приключване на устните състезания между страните,
при приложение на ТР № 8/2017г. от 02 април 2019 г. ОСГТК.
При зачитане на разпоредбата на чл. 298 ГПК, съдът приема, че със сила
на присъдено нещо е установено правното положение между страните по
повод последиците от сключения между тях договор към влизане в сила на
необжалваната част от решението в контекста на описаното по-горе в
настоящия съдебен акт.
В изпълнение на указанията по решение № 60259/16.12.2021 г. по гр. д.
№ 687/2021г. на ІІІ г.о. на ВКС, при настоящото разглеждане на делото е
назначена допълнителна СИЕ – стр. 19 и сл. по в.гр.д.№ 541/2021 г. по описа
на БАС. Видно от заключението на в.л. Д., към датата на съдебното
5
заседание, в което са приключени устните състезания пред Апелативен съд -
Бургас, размерът на непогасените задължения по процесния договор за
кредит, включващ само вноските с настъпил падеж, е общо в размер на 30
514.65 лв., от които: главница за периода 22.09.2013г. – 22.02.2022г. в размер
на 5 653.63лв.; възнаградителна лихва за периода 22.09.202013г. –
22.02.2022г. в размер на 15 303.05лв.; такси по договора за периода
30.10.2015г. – 06.06.2019г. в размер на 274.45лв.; обезщетение за
застрахователни премии 75.04лв.; нотариални такси за периода 08.12.2016г. –
13.06.2017г. в размер на 568.80лв. и съдебни разноски – 8 457.98лв.
Настоящият съд, след като съобрази обема на въззивната проверка, ясно
посочен във въззивната жалба, приема следното:
Искът е изцяло уважен от ЯОС, така както е предявена исковата молба,
по отношение на претендираната от Банката възнаградителна лихва върху
падежиралите главници към постановяване на първоинстанционното
решение; по отношение на таксите по договора за периода 30.10.2015г. –
06.06.2019г. в размер на 274.45лв.; обезщетението за застрахователни премии
в размер на 75.04лв.; нотариални такси за периода 08.12.2016г. – 13.06.2017г.
в размер на 568.80лв. и в тези части решението е влязло в сила.
Ето защо, според указанията на върховната инстанция и при приложение
на разясненията по ТР № 8/2017г. от 02 април 2019 г. ОСГТК, следва да бъдат
присъдени падежиралите към приключване на устните състезания пред БАС
главници по процесния договор между страните, равняващи се на разликата
между определения от в.лице общ размер от 5 653.63 лв. за спорния период и
установените с решението на ЯОС суми в размер на 3 716.58лв., или общо
1937.05лв., ведно със законната лихва върху всяка падежирала главница от
датата на забавата – 23-то число на съответния месец, в който е допусната
забавата, както следва: върху сумата от 63.64лв. – считано от 23.11.2019г., до
окончателното изплащане; върху сумата от 63.75лв. – считано от 23.12.2019г.,
до окончателното изплащане; върху сумата от 64.16лв. – считано от
23.01.2020г., до окончателното изплащане; върху сумата от 64.57лв. – считано
от 23.02.2020г., до окончателното изплащане; върху сумата от 64.99лв. –
считано от 23.03.2020г., до окончателното изплащане; върху сумата от
65.41лв. – считано от 23.04.2020г., до окончателното изплащане; върху сумата
от 65.83лв. – считано от 23.05.2020г., до окончателното изплащане; върху
6
сумата от 66.26лв. – считано от 23.06.2020г., до окончателното изплащане;
върху сумата от 66.68лв. – считано от 23.07.2020г., до окончателното
изплащане; върху сумата от 67.11лв. – считано от 23.08.2020г., до
окончателното изплащане; върху сумата от 67.55лв. – считано от 23.09.2020г.,
до окончателното изплащане; върху сумата от 67.98лв. – считано от
23.10.2020г., до окончателното изплащане; върху сумата от 68.42лв. – считано
от 23.11.2020г., до окончателното изплащане; върху сумата от 68.87лв. –
считано от 23.12.2020г., до окончателното изплащане; върху сумата от
69.31лв. – считано от 23.01.2021г., до окончателното изплащане; върху сумата
от 69.76лв. – считано от 23.02.2021г., до окончателното изплащане; върху
сумата от 70.21лв. – считано от 23.03.2021г., до окончателното изплащане;
върху сумата от 70.66лв. – считано от 23.04.2021г., до окончателното
изплащане; върху сумата от 71.12лв. – считано от 23.05.2021г., до
окончателното изплащане; върху сумата от 71.58лв. – считано от 23.06.2021г.,
до окончателното изплащане; върху сумата от 72.04 лв. – считано от
23.07.2021г., до окончателното изплащане; върху сумата от 72.50лв. – считано
от 23.08.2021г., до окончателното изплащане; върху сумата от 72.97лв. –
считано от 23.09.2021г., до окончателното изплащане; върху сумата от
73.44лв. – считано от 23.10.2021г., до окончателното изплащане; върху сумата
от 73.92лв. – считано от 23.11.2021г., до окончателното изплащане; върху
сумата от 74.40лв. – считано от 23.12.2021г., до окончателното изплащане;
върху сумата от 74.88лв. – считано от 23.01.2022г., до окончателното
изплащане; върху сумата от 75.36лв. – считано от 23.02.2022г., до
окончателното изплащане;
В хода на производството пред настоящия съд е въведено правозащитно
възражение от страна на въззиваемите, чрез назначения им особен
представител адв.Т., че в експертното заключение не са отразени внесени
суми в общ размер от 3 500 лв.
От допълнителното заключение на назначеното вещо лице – стр. 19 и сл.
по настоящото дело, се установява, че сумите са внесени, както следва: на
26.07.2017г. – 1000лв.; на 29.10.2018г. – 1000лв.; на 14.10.2019г. – 500лв.; на
14.11.2019г. – 500лв.; на 11.12.2019г. – 500лв. От изявленията на вещото лице
в с.з. на 23.02.2022г. става ясно, че при изготвянето на експертните
заключения пред ЯОС горните суми не са отразени, понеже Банката не е
уведомила в.лице за внасянето им, а ги е отнесла за погасяване на съдебни
7
разноски по заповедното производство. Сумите са били доброволно платени
от длъжниците.
В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на
въззиваемите е поискала прихващането им със сумата на падежиралите
главници. Възражението за извършено плащане е въведено едва при второто
разглеждане на делото от въззивната инстанция. Фактите по внасяне на
сумите са преклудирани, понеже са били осъществени към разглеждане на
делото пред първата инстанция, в хода на която Е.С. и С.С. не са въвели
възражения за извършени погашения по кредита си в размер на 3 500лв., за да
бъдат обсъдени и зачетени при постановяване на съдебното решение, нито са
депозирали въззивна жалба. Ето защо съдът приема, че при разрешаване на
настоящия спор не може да извърши прихващане, още повече, че по делото
безспорно се установи, че в същата банка С.и имат и друг непогасен кредит,
чийто размер и падежирали вноски не са известни. Също така не става ясно да
е посочено по кой кредит са внесени средствата. Затова възражението,
въведено от адв.Т., не може да бъде уважено.
По отношение на претендираната мораторна лихва за периода
02.10.2015г. – 13.06.2017г. въззивната жалба не подлежи на уважаване,
защото при настоящото разглеждане на делото и съгласно решение №
60259/16.12.2021г. по гр.д.№ 687/2021г. на ІІІ г.о. на ВКС и разясненията,
дадени с Тълкувателно решение № 8/2017 година от 02 април 2019г., следва
да бъдат присъдени само падежираните до приключване на устните
състезания вноски.
С оглед изложеното, следва решение в горния смисъл.
По отношение на разноските: За първата инстанция общата цена на
заведените искове е 41 402.78лв. Направените в заповедното и исковото
производство разноски от въззивника са съответно 2 209.31лв. и 3 498.06лв.
или общо – 5 707.37лв. Исковете са уважени за обща сума от 10 218. 03лв.,
към която сума следва да бъде добавена сумата от 1937.05лв., установена в
настоящата инстанция или общо 12 155.08лв. Така за първата инстанция ще
бъде дължима сума за извършените от въззивника разноски в размер на
1675.58лв. или допълнително 266.89лв., понеже остатъкът вече е присъден с
решението на ЯОС.
Извършените в следващите инстанции разноски възлизат на 5 904.70 лв.,
8
съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК и внесената сума за извършената
в настоящата инстанция СИЕ. Интересът пред настоящата инстанция е 31
184.75 лв. и жалбата е уважена за 1937.05 лв. Съобразно уважената част от
жалбата на въззивника се следват разноски в размер на 366.77 лв.
Общо за двете инстанции на въззивника се следва сумата от 633.66 лв.
допълнително за съдебно-деловодни разноски.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 52 от 23.12.2019 г. по т. д. № 51/2018 г. на
Ямболския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът на „Юробанк
България“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н „Витоша“, ул.“Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.
Ш. и П.Д. против С. И. С., с ЕГН: ********** и Е. Ю. С., с ЕГН: **********
и двамата с адрес: гр. Я., ж. к. ”Г. Б.” *, вх. *, ет. *, ап. ** за установяване по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на вземането на „Юробанк България“ АД от
двамата длъжници солидарно по договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 38169 от 14.05.2008 г., за сумата на претендираната главница за
размера над 3 716,58 лв. до размера от 5 653.63 лв., за която Банката се е
снабдила със Заповед № 1284/20.06.2017 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 2017/2017 г.
ЯРС и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 и ал. 4 от ГПК, вр. чл. 430 и сл. от ТЗ, че С. И. С., с ЕГН: ********** и
Е. Ю. С., с ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр. Я., ж. к. ”Г. Б.” *, вх. *, ет.
*, ап. **, дължат солидарно на „Юробанк България“ АД (предишно
наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД), ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ул.
„Околовръстен път“ № 260, представлявано от П. Д. и Д. Ш., в качеството им
на Изпълнителни директори и членове на Управителния съвет, допълнителна
сума в общ размер на 1937.05 лв., представляваща общия сбор на падежирали
главници по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38169 от
14.05.2008 г. за периода 22.11.2019 г. - 23.02.2022 г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена главница, както следва: върху сумата от 63.64
9
лв. – считано от 23.11.2019 г., до окончателното изплащане; върху сумата от
63.75 лв. – считано от 23.12.2019 г., до окончателното изплащане; върху
сумата от 64.16 лв. – считано от 23.01.2020 г., до окончателното изплащане;
върху сумата от 64.57лв. – считано от 23.02.2020 г., до окончателното
изплащане; върху сумата от 64.99 лв. – считано от 23.03.2020 г., до
окончателното изплащане; върху сумата от 65.41 лв. – считано от 23.04.2020
г., до окончателното изплащане; върху сумата от 65.83 лв. – считано от
23.05.2020 г., до окончателното изплащане; върху сумата от 66.26 лв. –
считано от 23.06.2020 г., до окончателното изплащане; върху сумата от 66.68
лв. – считано от 23.07.2020 г., до окончателното изплащане; върху сумата от
67.11 лв. – считано от 23.08.2020 г., до окончателното изплащане; върху
сумата от 67.55 лв. – считано от 23.09.2020 г., до окончателното изплащане;
върху сумата от 67.98 лв. – считано от 23.10.2020 г., до окончателното
изплащане; върху сумата от 68.42 лв. – считано от 23.11.2020 г., до
окончателното изплащане; върху сумата от 68.87 лв. – считано от 23.12.2020
г., до окончателното изплащане; върху сумата от 69.31 лв. – считано от
23.01.2021 г., до окончателното изплащане; върху сумата от 69.76 лв. –
считано от 23.02.2021 г., до окончателното изплащане; върху сумата от 70.21
лв. – считано от 23.03.2021 г., до окончателното изплащане; върху сумата от
70.66 лв. – считано от 23.04.2021 г., до окончателното изплащане; върху
сумата от 71.12 лв. – считано от 23.05.2021 г., до окончателното изплащане;
върху сумата от 71.58 лв. – считано от 23.06.2021 г., до окончателното
изплащане; върху сумата от 72.04 лв. – считано от 23.07.2021 г., до
окончателното изплащане; върху сумата от 72.50 лв. – считано от 23.08.2021
г., до окончателното изплащане; върху сумата от 72.97 лв. – считано от
23.09.2021 г., до окончателното изплащане; върху сумата от 73.44 лв. –
считано от 23.10.2021 г., до окончателното изплащане; върху сумата от 73.92
лв. – считано от 23.11.2021 г., до окончателното изплащане; върху сумата от
74.40 лв. – считано от 23.12.2021 г., до окончателното изплащане; върху
сумата от 74.88 лв. – считано от 23.01.2022 г., до окончателното изплащане;
върху сумата от 75.36 лв. – считано от 23.02.2022 г., до окончателното
изплащане, за която сума „Юробанк България“ АД се е снабдила със
Заповед № 1284/20.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 2017/2017 г. ЯРС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
10
ОСЪЖДА С. И. С., с ЕГН: ********** и Е. Ю. С., с ЕГН: **********
и двамата с адрес: гр. Я., ж. к. ”Г. Б.” *, вх. *, ет. *, ап. ** да заплатят разделно
на „Юробанк България“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от П. Д. и Д. Ш. сумата от 633.66лв. допълнително за
съдебно-деловодни разноски във всички инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11