Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260023
гр. Пловдив, 17.2.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, 2–ри
граждански състав, в открито съдебно заседание на осми февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТАНИСЛАВ
ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
с участието на секретаря Анна
Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Дандарова в.гр.д. № 611по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.25 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на П.на РБ потив решение № 260259/21.10.2020г. постановено по
гр.д.№ 401/20г. по описа на П.ския окръжен съд,2-ри гр.състав в частта с която
е осъдена да заплати на К.И.Н. сумата 3000 лв. обезщетение за понесени
неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за извършено
престъпление за което е оправдан с влязла в сила присъда,ведно със законната
лихва ,считано от 10.02.20г., и 20 лв. разноски по съразмерност. Иска отмяна на
решението в осъдителната му част относно присъдените неимуществени вреди. При
условие на евентуалност иска намаляване на обезщетението и редуциране на
присъдените разноски.
Решението в
останалите му части е влязло в сила.
С постъпилия отговор
от въззиваемия се поддържа становище,че жалбата е неоснователна.Претендира се
адв.възнаграждение по чл. 38 ал.2 ЗА.
След преценка на
събраните по делото доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Предявени са исков по
чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.
По досъдебно
производство24/2015г. по описа на Р.гр. Х.в качеството на обвиняем на
28.08.17г. е привлечен К.И.Н. за престъпление по чл. 206 ал.1 НК. С присъда №
24303.10.19г. по нохд№ 8328/18г. по описа на Районен съд П. е оправдан.С
решение № 44/10.02.20 по внохд № 2249/19г. по описа на ПОС присъдата е
потвърдена и на същата дата е влязла в сила. Мярката за неотклонение е била
подписка.
Ищецът твърди,че в
резултат на воденото срещу него наказателно производство е понесъл неимуществени
вреди изразяващи се в следното:1.Страх да не бъде осъден и да не бъде уважен
гражданския иск; 2.Бил социално изолиран,защото приятели и съседи преустановили
отношенията си с него;3.Засегнато било доброто му име и накърнено достойнството
му;4.Изпитвал срам;5.Не могъл да си намери работа по причина на воденото
производство;6.Изпаднал в депресивно състояние,изолирал се,затворил се в себе
си и ограничил контактите си; 7.Депресивността и тревожността не са отшумели и
са довели до непоправими вреди върху психиката му,като го направили нервен,
избухлив,имал кошмари,отказвал да се храни.
За установяване вида
и интензитета на понесените неимуществени вреди са разпитани двама свидетели.
Свидетелят С.И. е
приятел на ищеца и установява,че е чувал за някакво разследване за трактор в
периода 17-20г.Ищецът бил притеснен и споделял,че няма работа.Заради този
случай с трактора,който се разнесъл,хората не го викали да им
работи.Споделял,че за това за което го съдят се предвижда затвор и се
притеснявал да не го осъдят.Не е споделял със свидетеля за други негови
осъждания.
Свидетелката Г.А.У.- Н.живее
с ищеца на семейни начала.Тя установява,че К.Н. се занимавал с обработка на
ниви и дворове с трактор,когато го повикат.През 2017г.02020г. се
променил.Затворил се ,останал си в къщи,избягвал да се среща с хора.Заради
делото и слуховете,че е измамник,престъпник и крадец, хората страняли от
него.Много се притеснявал,че ще го осъдят и ще влезе в затвора.След
оправдателната присъда вече е добре,започнали да излизат на кафе и има коренна
промяна.
Показанията на
свидетелите,макар и от близкото обкръжение се приемат от съда.Те са ясни и
непротиворечиви.Показанията на свидетеля И. в частта,че поради наказателното
производство ищецът не си намирал работа
не се приемат от съда.Тези показания не са резултат на лични наблюдения,а се
предава информация получена от ищеца,която очевидно е избирателна.Така например
той не е информирал свидетеля за предишните си осъждания.Освен това жената с
която ищецът живее не споделя подобно
нещо.
С оглед горното съдът
направи следните изводи:
Предявени са
обективно съединени искове по чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.
Предявеният иск по
ЗОДОВ е доказан по основание и отчасти по размер. П.на РБ носи отговорност за
незаконно обвинение в извършване на престъпление,за което лицето е оправдано.
Отговорността е обективна и се дължи обезщетение за всички вреди,които са пряка
и непосредствена последица от увреждането,независимо от това дали са причинени
виновно от длъжностното лице.В случая е налице вреда,незаконно действие на
правоохранителен орган и причинна връзка.
По отношение размера
иска е отчасти доказан.
Безспорно при
образуване на наказателно производство за тежко умишлено престъпление върху
психо-емоционалната сфера на лицето се въздейства неблагоприятно и то има
своите негативни преживявания,които представляват неимуществени вреди и
подлежат на обезвреда.
При наказателно
производство естествени са преживяванията на страх от
осъждане,притеснения,безпокойства,неудобства. Показанията на
свидетелите,преценени с оглед нормата на чл. 172 ГПК доказват,твърденията,че
ищецът е преживял страх да не бъде осъден.Този страх е бил и основателен с
оглед предишното му условно осъждане.
Останалите вреди не
се доказаха.Социалната изолация и отдръпване на съседи и приятели не се доказа.
Напротив свидетелят И. продължил да общува с него, жената с която живее
установява,че той сам се затворил и отказвал да се събират с приятели и
познати.Не се доказа засягане на доброто име и достойнството.Независимо дали в
селото са знаели за предишните осъждания на ищеца те са факт,като последното е
от 2016г. за участие в организирана престъпна група създадена с користна цел да
върши престъпления свързани с наркотици и той няма добро име и неможе да се
приеме,че е било засегнато.Несе доказа изпитването на срам,ненамиране на
работа,депресия,нервност,избухливост,кошмари и др. продължаващи и до
момента.Тъкмо обратното свидетелката твърди,че е добре и е възстановил
нормалния си живот.
Следователно преживяванията
на ищеца са нормални по вид и
интензитет,не са повлияли на психическото и емоционално здраве и не са
оставили следи,като са преодолени напълно.
За да се определи
размера на обезщетението за понесените неимуществени вреди съдът прецени
правнорелевантните за това факти: продължителността на наказателното
преследване,тежестта на обвинението по което е оправдан,броя на повдигнатите
обвинения,взетата мярка за неотклонение,други наложени ограничения,вида и
тежестта на преживяванията и как са се отразили върху неговото физическо и
психологическо здраве,личния и социален живот,особеностите на
личността,общественото и професионално положение и други.
Негативните
преживявания на ищеца по вид и интензитет са били в рамките на нормалните
такива при наказателно производство.Свеждали са се до притеснения да не бъде
осъден и напълно са отшумели.Не са се отразили негативно на личния и семеен
живот.Наказателното преследване е продължило 2г. и 6м.и е за тежко
престъпление.Мярката за неотклонение е била най-леката и други мерки по
отношение на него не са предприемани.
С оглед
гореизложеното и съобразно критериите за справедливост и установената съдебна
практика,съдът намира,че за обезщетението на ищеца ще бъде достатъчна сумата от
3 000 лв., Решението на окръжният съд в останалата му част е влязло в
сила.
Окръжният съд като е
стигнал до същия извод е постановил правилно решение,което следва да се
потвърди.
Следва на
процесуалния защитник да се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА в
размер на 440лв.
Воден от горното
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260259/21.10.20г. постановено по гр.д.№ 401/20г. по описа на П.ския окръжен
съд,2-ри гр.с. в обжалваната част с която:П.на РБ е осъдена да заплати на К.И.Н.
сумата 3 000/три хиляди/ лева обезщетение за неимуществени
вреди,претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление
по чл. 206 ал.1 НК,за което е оправдан с влязла в сила присъда № 243/03.10.19г.
по нохд№ 8328/18г. на ПРС,ведно със законната лихва,считано от 10.02.20г. до
окончателното и изплащане,сумата 20 лв. разноски и да заплати на адв. А.Б.Б.
216.32 лв. възнаграждение по чл. 38 ал.1т.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА П.НА РБ гр.С.,
бул“В.“ № 2 да заплати на адвокат А.Б.Б. ,ЕГН **********,***,със сл.адрес гр. П.,
бул.“**“№ 144А,ет.5,офис 5 сумата 440/четиристотин и четиридесет/ лева
възнаграждение за адвокатска защита по чл. 38 ал.1т.2 ЗАдв. осъществена
безплатно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: