Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №260024/19.4.2021 г.

 

                                гр.Ямбол........19.04........2021 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание

  На.......................................пети...април……….........................................

  През две хиляди двадесет и първа година,..........в състав:

                                                         Председател: Галина Вълчанова

 

  като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова.................т.д.№ 27

по описа за 2020 година…., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по искова молба на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София против И.В.Г. ***, с която се претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 30 000 лв., представляваща изплатено от ГФ обезщетение по щета № 210002/5.01.2016 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че ищецът е изплатил по щета № 210002/5.01.2016 г. обезщетение в размер 30 000  лв. за неимуществени вреди на Г.С. Б. със съгласието на майка й Я. И. Б.. Г. Б. е пострадала като пътничка на предна дясна седалка в лек автомобил Форд Ескорт при ПТП, настъпило на 23.12.2014 г. Виновен за това ПТП е ответника Г., съгласно влязло в сила споразумение по НОХД № 1139/2015 г. на ЯРС и е управлявал лекия автомобил без сключена застраховка „Гражданска отговорност“. ГФ е поканил ответника с регресна покана да възстанови изплатеното обезщетение, но той не е погасил задължението и до днес.

 В срока по чл.367 от ГПК писмен отговор е постъпил от особения представител на ответника и с него се оспорва предявения иск като се желае отхвърлянето му. Счита се, че размерът на претенцията е прекомерно висок и не е определен при условията на чл.52 от ЗЗД за справедливост. При определяне размера на обезщетението не е обсъден въпроса относно наличието на съпричиняване от пострадалото лице – използването или не на предпазен колан, което би спомогнало за настъпването на вредоносния резултат. Липсват доказателства сумата на обезщетението да е изплатена на пострадалото лице, поради което не е възникнало правото на регрес срещу ответника.

Страните не са се възползвали от възможността да депозират допълнителна искова молба и съответно допълнителен отговор.

В съдебно заседание страните са редовно призовани и поддържат становищата си чрез своите пълномощник, респ. особен представител.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Не са спорни въпросите относно настъпването на ПТП, вината на водача ответника Г., както и липсата на застраховка ГО към момента на настъпване на ПТП като това се потвърждава и от събраните по делото писмени доказателства. Съгласно констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен на 29.01.2015 г., на 23.12.2014 г. на 300 м преди табелата за гр.Ямбол по път II 53 е настъпило ПТП с един участник – МПС Форд Ескорт, рег. № СН 7038 КК, собственост на Г.С. Ш. и управлявано от ответника И.В.Г., неправоспособен и без сключена застраховка ГО. В протокола е отразено, че е пострадала Г.С.Б. на 15 г., която е получила фрактура Корпорис вертебре Л1.Компресио спиналис регио Л1. Съгласно протокол от 16.12.2015 г. за проведено открито съдебно заседание по НОХД № 1139/2015 г. по описа на ЯРС е постигнато споразумение за това, че И.В.Г. се признава за виновен в предизвикването на описаното по-горе ПТП и в резултат на това по непредпазливост причинил средна и тежка телесни повреди на Г. С. Б. на 15 г., подробно описани. От представената справка от базата данни на информационен център към ГФ за МПС Форд Ескорт, рег. № СН 7038 КК, участвало в процесното ПТП към датата на настъпване на същото - 23.12.2014 г., не е имало валидно сключена застраховка ГО.

По молба вх.№ 24-01-297/28.04.2015 г. от Адвокатско дружество О.К., адв.О. К., упълномощен от Г. С. Б., действаща със съгласието на родителя си Я. И. Б.Гаранционен фонд е образувал щета, която е представена по делото ведно в всички медицински документи, отразяващи здравословното състояние на пострадалото лице и съответно разгледани от фонда. С протокол № 2/20.01.2016 г. на заседание на застрахователно-медицинската комисия при ГФ е определен размер 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за раздробено счупване на първи лумбален прешлен с компресия на гръбначния мозък, водещо до слабост в долните крайници и намалена мускулна сила, лекувано оперативно с транпедикуларна стабилизация на 4 прешлена – 2 гръдни и 2 поясни. Комисията е определила този размер неимуществени вреди на база медицинско заключение по медицинска експертиза по щета № 21 00 02/5.01.2016 г. за това, че Б. е получила следните травматични увреждания: фрактура на тялото на първи лумбален прешлен и компресия на гръбначния мозък в областта на първи поясен прешлен. Прието е, че уврежданията са получени по вина на И.В.Г. при настъпило ПТП, като няма данни за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице.

Гаранционен фонд с писмо изх.№ 24-01-297/15/21.01.2016 г. е уведомил Г. С. Б., действаща със съгласието на родителя си Я.И. Б.чрез адв.О.К. за одобрения размер обезщетение и сумата от 30 000 лв. е преведена на 10.03.2016 г., съгласно преводно нареждане по сметка на адвокатско дружество О. К.. Предвид възраженията на ответната страна относно липсата на доказателства за представителна власт на адв.К., ищецът представи пълномощно с нотариална заверка на подписа от 17.02.2016 г., с което Г.С.Б., действаща със съгласието на родителя си Я.И. Б. е упълномощила Адвокатско дружество О.К.да я представлява пред Гаранционен фонд и да получи определеното от ГФ във връзка с образувана щета№ 210002/5.01.2016 г. обезщетение от нейно име и за нейна сметка по банков път по специална клиентска сметка съгласно ЗАдв.

След изплащане на обезщетението, ГФ е отправил до И.В.Г. регресна покана изх. № ГФ-РП-747/9.12.2016 г., която не му е връчена с оглед отразеното на обратната разписка, че писмото е непотърсено.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът квалифицира иска с правно основание чл.288 от КЗ /отм./ сега чл.557 от КЗ. Искът е допустим, а разгледан по същество съдът намира същия и за изцяло основателен по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 557 ал.1 т.2 б.а от КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В настоящото производство е установена именно тази фактическа обстановка от хипотезата на цитираната разпоредба – възникнало ПТП по вина на ответника, признат за виновен по споразумение по НОХД № 1139/2015 г. по описа на ЯРС, причинени на лицето Г.С.Б.средна и тежка телесни повреди, оценени от ищеца като неимуществени вреди в размер 30 000 лв. и липса на сключена застраховка ГО, валидна към датата на ПТП.

Възраженията на ответника относно наличие на съпричиняване от страна на пострадалата Б. поради непоставяне на предпазен колан, както и това за липса на доказателства за изплащане на сумата на увреденото лице, съдът намира за неоснователни. За да бъде намалено на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва не само да бъде надлежно релевиран от ответника, причинил ПТП чрез възражение, но следва и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване /решение № 144/27.12.2016 г. по т.№ 1000/2015 г., II т.о. ВКС/. Възражението на ответника за това, че Б. е пътувала без предпазен колан макар и в представените епикризи да има данни за това обстоятелство, не е доказано в степен, че да бъде прието наличие на съпричиняване. В такъв случай намаляване на обезщетението за вреди на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД би могло да се осъществи, ако са събрани категорични доказателства, че уврежданията й не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието Б.е била с предпазен колан, а такива доказателства по делото не са събрани. Предвид това съдът не приема възражението за наличие на съпричиняване у увреденото лице, поради което изплатеното обезщетение от ГФ не следва да бъде намалявано по размер.

Предвид представеното от ищеца пълномощно, с което пострадалата Б. упълномощава лицето адв.О. К. да получи от нейно име и за нейна сметка обезщетението от ГФ води до извода за неоснователност и на това възражение на ответника. На представеното преводно нареждане за реално изплащане на обезщетението от 30 000 лв. за получател е посочен адв.О. К., който съдът приема, че е действал в рамките на представителната власт по нотариално завереното пълномощно, съгласно чл.558 ал.6 от КЗ, т.е. обезщетението предмет на настоящия регресен иск е надлежно изплатено от ГФ.

Съгласно разпоредбата на чл.558 ал.7 от КЗ след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му. Съдът приема, че независимо от обстоятелството, че виновното лице ответника Г. не е получил регресната покана от ищеца за заплащане на сумата от 30 000 лв., при завеждане на настоящия иск и въз основа на представените доказателства претендираната сума следва да бъде присъдена в полза на ГФ.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер 2630 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв.

На основание изложеното, ЯОС

 

                                                         РЕШИ:

 

ОСЪЖДА И.В.Г., ЕГН ********** *** на основание чл.288 от КЗ /отм./ сега чл.557 от КЗ да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2 ег.4, представляван заедно от изпълнителните директори Б. М. и С. С.сумата 30 000 лв., представляваща изплатено от ГФ обезщетение по щета № 210002/5.01.2016 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска – 22.05.2020 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА И.В.Г., ЕГН ********** *** на основание чл.78 ал.1 и чл.78 ал.8 от ГПК да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София направените по делото разноски в размер 2630 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред Апелативен съд Бургас.

      

 

                                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: