№ 5893
гр. С, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110173749 по
описа за 2021 година
Предявени са искове от “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я №.., представлявано от А А, за осъждане на Х. Д. Х.в, ЕГН **********, с адрес
гр.С, ул.“Х Г“ №.., А. К. Ч., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Г Д, ул.“К В“ бл...., К. А. Ч.,
ЕГН **********, с адрес гр.С, бул.“В Л“ № 65, ет..., Г. П. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С,
ж.к.Б, ул.“О“ № 20, Б. И. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“О П“ № 140, Е. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес гр.А, ул.“Ц О“ № 16, Г. К. Н., ЕГН **********, с адрес гр.П, ул.“Б“ №
..., М. К. Й., ЕГН **********, с адрес гр.П, ул.“Д“ № ..., и С. К. К., ЕГН **********, с адрес
гр.П, ул.“О“ № 41, да заплатят на ищеца суми за доставена топлинна енергия в имот,
отчитан с абонатен № ... с адрес гр.С, ул.“Л“ № 24, магазин за детски стоки, а именно 306.49
лв. главница за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. и лихва за забава от 75.44 лв. за
периода от 31.12.2018 г. до 15.12.2021 г., както и суми за извършена услуга дялово
разпределение, а именно: главница от 6.72 лв. за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г. и
лихва за забава в размер на 1.56 лв. за периода от 31.12.2018 г. до 15.12.2021 г. Претендира
се присъждане на законна лихва от подаване на исковата молба – 23.12.2021 г., до
окончателното плащане на дължимото, както и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните не е налице облигационно
правоотношение при общи условия, но ответниците дължат претендираните суми на
основание неоснователно обогатяване, тъй като са използвали през исковия период
топлинна енергия в процесния имот, на който те са собственици.
Ищецът отбелязва, че собствениците на сградата, в която се намира процесния имот,
са сключили договор за дялово разпределение с „Б“ ООД, като начисляваните месечни суми
1
са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В допълнителна молба от 03.10.2022 г., ищецът признава извършено от ответниците
плащане на претендираните задълженя в хода на процеса – на 10.06.2022 г. и с което са
погасени всички претендирани суми. С оглед на това ищецът моли да му бъдат присъдени
само разноскинте по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В срока за отговора, ответницата по делото Б. К. е депозирала такъв, в който се
съдържат доводи за изъвршено плащане. Отбелязва се, че фактически ползвател на
процесния имот е търговско дружество, което го обитава под наем, но този факт е
обявен при ищеца на 09.05.2019 г. С оглед на това ответницата е заплатила
задълженията в хода на процеса – на 10.06.2022 г.
В съдебно заседание ищецът и ответницата Б. К. се представляват от упълномощени
представители, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея
съответно искания и възражения. Останалите ответници не се явяват, не се представляват и
не вземат становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявенитe искове са с правно основание чл.59 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Заявеното основание на главния иск има субсидиарно приложение и предполага липсата на
друг ред за защита на правата на ищеца. В тази насока следва да се има предвид, че в ЗЕ –
чл.149, ал.1, т.2, е предвидена писмена форма на договорите за доставка на топлинна
енергия, когато страна по тях е небитов клиент. По делото липсват както доказателства, така
и твърдения, въведени от страните, за наличието на такъв договор за исковия период. Нещо
повече – в исковата молба /стр.2, абзац 5 отгоре надолу/, ищецът твърди, че ответниците не
са изпълнили задължението си да сключат писмен договор за доставка на топлинна енергия,
за което им е изпратил нарочно писмо, приложено на л.19-20 от делото.
Ето защо, по така изложените съображения, искът с правно основание чл.59, ал.1 от
ЗЗД се явява допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Ответниците не оспорват релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно
наличието на доставена топлинна енергия в имота им, находящ се в гр.С, ул.“Л“ № 24,
магазин за детски стоки, аб.№ ..., по количество и цени, формиращи цената на иска. В
същото време собствеността на ответниците върху процесния имот се установява от
представените по делото писмени доказателства, а именно нотариален акт № 34, том III,
нот.дело №../1998 г., съставен от нотариус при нотариалната служба към СРС,
удостоверение за наследници на М Г. Ч., и удостоверение за наследници на Г. К. К.. По
2
делото обаче е представен договор за наем от 01.02.2017 г., сключен между собствениците
на процесния магазин и търговското дружество „Б Т“ ЕООД, със срок от 01.02.2017 г. до
01.02.2022 г. Този документ не е оспорен от ответника, поради което съдът намира, че
следва да зачете доказателствената му сила относно волята на страните през посочения
период от време ползването върху имота да бъде предоставено на „Б Т“ ЕООД. Доколкото
това дружество е осъществявало фактическа власт върху процесния топлоснабден обект
през исковия период, а ответниците не са имали достъп до него, последните не са се
обогатили неоснователно със стойността на доставената топлинна енергия. Такова
имуществено разместване е настъпило между ищцовото дружество и фактическия
ползвател, а именно „Б Т“ ЕООД /в тази насока решение № 3235 от 15.11.2022 т.,
постановено по в.гр.д.№ 14571/2021 г. по описа на СГС/.
В случая, действително от страна на „Б Т“ ЕООД, на 09.05.2019 г., т.е. след исковия
период, е подадено заявление и на същата дата е сключен договор за доставка на топлинна
енергия за процесния имот, но това не може да ангажира отговорността на собствениците на
топлоснабдения имот за начислените задължения преди 09.05.2019 г., доколкото както вече
се посочи, касае се за търговски обект, за който в закона е въведено изискване на писмена
форма на договора. Ищецът не представи по делото договор, а и не твърди да е сключил
такъв с ответниците. С оглед на това и на основанието, на което се претендират процесните
суми, а именно неоснователно обогатяване, следва да се приеме, че ответниците не
притежават пасивна легитимация по иска както за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия и обезщетение за забава, така и за заплащане на услугата дялово
разпределение и обезщетение за забава.
Ирелевантно за този извод е заявеното от ответницата Б. К. с отговора на исковата
молба, че е заплатила процесните суми и представената вносна бележка от 10.06.2022 г. за
установяване на това обстоятелство. По същество този факт не се оспорва и от ищеца.
Процесуалният представител на последния заявява в о.с.з. от 28.02.2023 г., че всички
задължения на ответника доставена топлинна енергия и извършена услуга дялово
разпределение за главница и лихви са погасени. Претендира единствено присъждане на
направените по делото разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК. В случая
безспорно претендираните вземания са заплатени от ответниците в хода на производството,
но доколкото същите не са пасивно легитимирани да отговарят по предявения иск по
изложените по-горе съображения, то не може да са ангажира отговорността им за
направените от ищеца разноски по делото.
Ето защо, при липсата на направено искане, а и данни за извършени от ответниците
разноски, съдът не се произнася с решението си в частта за разноските.
Единствено във връзка с повдигнатия от ответницата Б. К. въпрос относно размера на
определена държавна такса, внесена от ищеца, следва да се посочи, че съобразно чл.72 от
ГПК, за предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна
такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците.а за за предявените с
една молба искове в защита на различни интереси минималната такса се събира от всички
3
интереси.
В случая безспорно с претенциите за доставена топлинна енергия и за предоставена
услуга дялово разпределение се защитават различни интереси. Касае се за вземания на
различно основание, като съдът следва да изследва различни предпоставки за възникването
им. По отношение това дали искът за обезщетение за забава е евентуално съединен спрямо
иска за главницата и съответно как се определя държавната такса при това съединяване, е
налице задължителна съдебна практика на ВКС /в тази насока определение № 567 от
11.12.2012 г., постановено по ч.гр.д.№ 526/2012 г. по описа на ВКС, II г. о., ГК/. В същата се
приема, че съединяването на акцесорните претенции, каквато е претенцията за мораторна
лихва спрямо иска за главницата, е винаги кумулативно, тъй като съдът дължи произнасяне
по всяка от тях. С това се обосновава и дължимостта на отделна държавна такса по иска за
обезщетение за забава. По така изложените съображения, съдът намира, че няма основание
да ревизира становището си относно дължимата по делото държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я №.., представлявано от А А, за осъждане на Х. Д. Х.в, ЕГН **********, с адрес
гр.С, ул.“Х Г“ №.., А. К. Ч., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Г Д, ул.“К В“ бл...., К. А. Ч.,
ЕГН **********, с адрес гр.С, бул.“В Л“ № 65, ет..., Г. П. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С,
ж.к.Б, ул.“О“ № 20, Б. И. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“О П“ № 140, Е. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес гр.А, ул.“Ц О“ № 16, Г. К. Н., ЕГН **********, с адрес гр.П, ул.“Б“ №
..., М. К. Й., ЕГН **********, с адрес гр.П, ул.“Д“ № ..., и С. К. К., ЕГН **********, с адрес
гр.П, ул.“О“ № 41, да заплатят разделно на ищеца суми за доставена топлинна енергия в
имот, отчитан с абонатен № ... с адрес гр.С, ул.“Л“ № 24, магазин за детски стоки, а именно
306.49 лв. главница за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 23.12.2021 г., до окончателното плащане на дължимото, и
лихва за забава от 75.44 лв. за периода от 31.12.2018 г. до 15.12.2021 г., както и суми за
извършена услуга дялово разпределение, а именно: главница от 6.72 лв. за периода от
01.11.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба –
23.12.2021 г., до окончателното плащане на дължимото, и лихва за забава в размер на 1.56
лв. за периода от 31.12.2018 г. до 15.12.2021 г.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Б” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4