Р Е
Ш Е Н
И Е
№………….
гр.***, 26.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, десети състав, в
публичното съдебно заседание, проведено на 15.02.2018 год. в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ***
при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдия ***гр.д. № 8917/2017 год. по описа на
Районен съд гр. ***, Х състав, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по
предявен от Й.И.Х. с ЕГН ********** с адрес ***, срещу “Е.П.” АД ЕИК ***със
седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи
сумата от 3320.04 лева, представляваща стойността на начислена без правно
основание електроенергия за периода 24.05.2016г.-23.05.2017г. в обект, находящ се в ***, с клиентски № ***, аб.
№***, за което е издадена фактура №********** от 09.06.2017г.
Ищецът твърди, че като потребител
на ел.енергия е получил уведомление от ответното дружество за извършена
контролна проверка на средството за търговско измерване и констатирано измерване
на консумирана ел. енергия в невизуализиран регистър, поради което на основание
Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.п.” АД е
коригирана сметката за използвана ел.енергия, като е начислена посочената сума.
Твърди се, че корекционната процедура е приета от
ДКЕВР в нарушение на законовата делегация, поради което по арг.
от чл.15, ал.3 от ЗНА не следва да бъде прилагана. Определените в общите
условия начини за корекция на сметка са неравноправни по смисъла на ЗПП, поради
което нищожни. Оспорват се констатациите отразени в констативния протокол за
проверка. Поддържа се, че не са били налице предпоставките за извършване на
корекцията и че не са представени доказателства за реалното доставяне на
количеството електроенергия и за виновно поведение на потребителя.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „Е.п.” АД, в който се
оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че процесната
сума представлява цена на потребено количество
електроенергия, дължима по силата на съществуващото между страните продажбено
правоотношение. Поддържа се, че в изпълнение на чл.44 от ПИКЕЕ е извършена
проверка на средството за измерване, при която са спазени задълженията на
ответника посочени в общите условия. За проверката е съставен констативен
протокол, извършена е метрологична експертиза, установяващи външна софтуерна
намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на
тарифа 1.8.3., след което е изготвено становище за начисление на ел.енергия,
поради което е начислена процесната сума.
Фактурираната сума е начислена на основание чл.50 от ПИКЕЕ и представлява
корекция, но въз основа на реално доставена и потребена
ел.енергия, натрупана в невизуализиран регистър на електромера. В условията на
евентуалност се поддържа, че между страните не е налице договорна връзка за
доставка на ел.енергия по регистър 1.8.3., поради което ищецът се е обогатил
неоснователно с отчетената по третата тарифа ел.енергия, като доколкото същата
е потребена и не подлежи на връщане, се дължи
левовата й равностойонст.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна
следното:
От представения по делото
констативен протокол №1601092 от 23.05.2017г. се установява, че на посочената
дата длъжностни лица на ***са извършили техническа проверка на електромер №1115031500720809,
монтиран на обект, находящ се в ***, при която са
установени натрупани показания в регистър 1.8.3. –022436 кВч.
Средството за търговско измерване е демонтирано, съхранено е в индивидуална
опаковка, пломбирана с пломба №448826 и изпратено за експертиза.
От представения по делото
протокол за монтаж №1600583/ 08.06.2015г., се установява, че при монтирането на
електромер №1115031500720809 на обекта на потребление същият е бил с нулеви
показания по дневна и нощна тарифа. Липсват данни за показания по върхова
тарифа.
Представен е Констативен протокол от експертиза на
електромер от 01.06.2017г. на Български
институт по метрология, в който е удостоверено осъществена външна намеса в
тарифната схема на електромера. При софтуерно четене се констатира наличие на преминала
електрическа енергия на тарифа 1.8.3. – 022436,1 кВч.,
която не е визуализирана на дисплея.
Въз основа на констатациите от
проверката ***е съставил становище за начисление на електрическа енергия от 07.06.2017г.
за обекта за периода 24.05.2016г.-23.05.2017г. Същевременно за този период е
издадена фактура №********** от 09.06.2017г. на стойност 3320.04 лева.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, в случая при проверката е констатирана
неотчетена енергия, записана в търговския регистър 1.8.3., който е за върхова
тарифа. В процесния обект отчитането е двутарифно, абонатът е битов. Показанието за върхова
енергия, записано в регистър 1.8.3, не е фактурирано и не е остойностено,
но е реално потребено и доставено. Наличието на
показания в регистъра 1.8.3 означава, че е налице неправомерно вмешателство в
програмата за параметризация на процесния електромер.
Схемата на свързване на електромера не е променена. Електромерът е в класа на
точност и в метрологична годност. Показанието, записано в регистър 1.8.3, не
фигурира в редовния отчет, тъй като показанията в този регистър не се визуализират
на дисплея – налице е вмешателство в параметризацията на СТИ. Допълнително
начисленото количество ел.енергия не е от редовен отчет, не е изчислено по
методика за корекция на сметка. Технологично не е възможно електромерът да бъде
манимулиран без да е бил включен в
електрозахранващата мрежа. Видно от нулевите показания за дневна и нощна тарифа,
към момента на монтажа електромерът е бил нов, от което следва, че показанията
по върхова тарифа също са били нулеви. Натрупаното в скрития регистър количество
ел.енергия е остойностено по цена за технологични
разходи, като извършените изчисления са аритметически точни.
При така изяснената
фактическа обстановка, съдът намира следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.124, ал. 1 от ГПК. Условие за допустимост на иска е наличието на
извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесните суми, без да е необходимо по отношение на същите
да е инициирано принудителното събиране. В настоящата хипотеза интересът на
ищеца произтича от качеството му на потребител и от обвързаността му с Общите
условия на ответника, регламентиращи възможност за едностранното спиране на
електрозахранването в имота му. Наведените в първото по делото заседание
оспорвания на качеството на ищеца на потребител се явява преклудирани,
тъй като са направени след изтичане срока за отговор. За пълнота на изложението
следва да се посочи, че същите са неосноватени.
Потребителското качество на ищеца произтича от легитимацията му на титуляр на
вещно право на собственост върху процесния обект на
потребление. Принадлежността на правото на собственост представлява правопораждащ факт на облигационното правоотношение с
ответника. Договорът за продажба на електроенергия възниква конклудентно
и следва принадлежността на вещното право върху обекта на потребление или
фактическото му ползване от потребителя. Ирелевантно
за съществуването на договорната връзка е счетоводното отразяване на титуляра на партидата, тъй като същото не се съдържа като
критерий в легално дефинираното понятие за потребител. Липсата на уведомяване
за настъпила промяна в собствеността или ползването представлява неизпълнение
на договорно задължение, но не води до запазване на правоотношението с
предходния потребител, още повече след като в случая последният е
неправоспособен субект. Новият ползвател замества предходния в правоотношението
с факта на придобиване на вещното право или държането върху имота, без да е
необходимо изрично волеизявление. Аргумент в подкрепа на този извод е липсата
на клауза в общите условия, която да предвижда солидарна отговорност на
предходния и актуалния ползвател на имота при неизпълнение на задължението за уведомяване.
Възражението на ответника за липса на правен интерес е бланкетно,
доколкото не са наведени твърдения кой друг правен субект различен от ищеца
дължи заплащане на задължението по процесната
фактура. Не е проведено и насрещно доказване на предприетото от ищеца признание
на неизгоден за него факт, че има качеството на единствен потребител на
ползваната в имота електроенергия през процесния
период, респективно качеството на задължено лице по договора. Липсват данни
ответникът да е предприел действия по сторниране на
фактурата, издадена срещу несъществуващо данъчно задължено лице, като по този
начин същият заявява и поддържа претенцията си за заплащане на фактурираната
сума от действителния потребител на електроенергия, който в случая видно от
представените писмени доказателства се явява ищеца. Горното обосновава извод за
съществуващ спор между страните относно съществуването на вземането, като този
извод не се разколебава от предприетото едва в първото по делото заседание
привидно отричане на претенцията срещу ищеца. Преценката за допустимост на производството произтича единствено от параметрите
на спора, въведени с изложените в исковата молба фактически твърдения и
отправеното до съда искане за защита. Формалните изявления на ответника, че
няма вземане към ищеца, не рефлектират
върху допустимостта на производството, тъй като те биха могли да са симулативни и насочени единствено към прекратяване на
съдебното производството въпреки наличието на извънсъдебна претенция.
Изложените от ответника твърдения не биха били голословни единствено при
проведено доказване, че действителен потребител на процесното
количество ел.енергия е трето за спора лице и насочено срещу него изпълнение. По изложените съображения
предявеният отрицателен установителен иск е процесуално
допустим, поради което съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в тежест
на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно
наличието на предпоставките за начисление на процесната
сума за заплащане от ищеца като потребител на ел.енергия.
От представените по делото
писмени доказателства се установява, че ищецът е потребител на ел. енергия за
битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 ЗЕ, както и че имотът, в който е монтиран
процесния електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което ищецът има задължение
да заплаща използваната ел. енергия. Съществуващите договорни отношения между
страните се регламентират от действащите ОУ по договора за доставка и продажба
на ел.енергия, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ, ред. към датата на проверката.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на ел.енергия може да
извърши корекция в сметката на потребителя, без да се изисква изрично
доказването на виновно поведение от абоната, са изчерпателно изброени в този
подзаконов нормативен акт и в частност разпоредбата на чл.48 ПИКЕЕ, приети от
ДКЕВР по силата на законовата делегация, изведена от нормата на чл.83 ал.2 ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 48,
ал.1 ПИКЕЕ при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите,
когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на
съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от
датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до
датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната
извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90
дни. В случая не е налице никоя от посочените хипотези за корекция на сметката
на потребителя.
От друга страна допълнителното начисляване на
ел.енергия по чл.50 от ПИКЕЕ би било допустимо само при установен период на
неотчитане и реално потребеното количество ел.енергия
от абоната. В разглеждания случай
по делото не се установява точният период, в който е натрупана електроенергията
в тарифа 1.8.3. Електромерът е бил монтиран преди началната дата на корекционния период, без в протокола за монтаж да са
обозначени показанията по върхова тарифа. Дори да се приеме за достоверен
емпиричния извод на вещото лице, по делото не са ангажирани доказателства за началния момент, от който е започнало
натрупването на електроенергия в трети регистър, поради
което съществува вероятност допълнително начисленото количество електроенергия
да е потребено за период по-дълъг от една година. По
този начин би се стигнало до разширяване приложното поле на чл.50 от ПИКЕЕ и по
отношение на консумация, предхождаща императивно заложения период. Посочената
норма има санкциониращ ефект и за двете страни по облигационното правоотношние. Обезщетителната й
функция по отношение на доставчика е балансирана с ограниченото й приложно поле
във времето, имащо за цел стимулиране на последния да създаде нужната
организация по ограничаване на вредите от извършеното неправилно параметризиране. Задължение на ответника е да поддържа
средствата за търговско измерване в изправност и да следи за правилното им
функциониране, респективно своевременно да отстранява констатирани нередности.
Предвидените корекционни периоди поставят лимита на
отговорността на потребителя, поради което в тежест на доставчика е да
установи, че начисленото количество електроенергия е потребено
в рамките на законоустановения срок. Поради липсата
на доказателства за реалното потребяване на начисленото количество
електроенергия от ищеца в рамките на корекционния
период, съдът намира, че по делото се
явява недоказано от ответната страна, че процесната
сума й се дължи.
По
изложените съображения предявеният отрицателен установителен
иск се явява основателен, поради което следва да бъде уважен.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Е.П.” АД ЕИК ***със
седалище и адрес на управление ***, че Й.И.Х. с ЕГН ********** с адрес ***, не
дължи сумата от 3320.04 лева, представляваща стойността на начислена без правно
основание електроенергия за периода 24.05.2016г.-23.05.2017г. в обект, находящ се в ***, с клиентски № ***, аб.
№***, за което е издадена фактура №********** от 09.06.2017г., на основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред ВОС в двуседмичен срок, считано от
връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: