Разпореждане по дело №389/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 31/25.04.2014г., постановено по гр.д. № 2008/2013г., КРС е отхвърлил предявения от Р. М. А. от С., общ. К. срещу Д. П. болница - К. установителен иск с по чл. 422 вр. 415 от ГПК вр.с чл.220, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на Д. П. болница К., че дължи на Р. М. А. сумата в размер на 1 350,16 лв., представляваща неизплатена част от обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата от 1 350,16 лв., считано от 14.11.2013г. - датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 1786/2013г. по описа на КРС, като неоснователен.

Въззивното производство е образувано по подадена жалба от Р. М. А. чрез представител по пълномощие, с която постановеното от първоинстанционния съд решение се обжалва като необосновано, незаконосъобразно и постановено в противоречие на събраните по делото доказателства по изложени подробни съображения. При правилно изяснена фактическа обстановка, съдът направил неправÞлен извод за неоснователност на предявения иск поради непредявяване на инцидентен установителен иск за прогласяване недействителността на чл. 5 от трудов договор № 417/27.06.13г. за недействителен по реда на чл. 74 от КТ. Това съдът следвало да стори и при направено възражение по предявения иск. Поради изложеното моли въззивния съд да отмени обжалваното решение, вместо което да постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на направените в инстанциите разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбодателят поддържа въззивната жалба.

Ответникът по въззивната жалба Д. П. болница - К., редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по въззивната жалба.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок и от страна, която има правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Предявен за разглеждане е установителен иск за съществуване на вземане по чл. 422 ГПК .

По делото се установява, че по подадено от ищцата заявление на 14.11.2013г. по чл.410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №831/14.11.2013г. по ч.гр.д.№1786/2013г. на РС-К., с която е разпоредено ответникът като длъжник да й заплати сумата в размер на 1350,16 лв., представляваща частично неизплатено обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 14.11.2013г. до окончателното изплащане на сумата, разноски в размер на 360.00 лв., представляващи А. възнаграждение и ДТ по сметка на РС-К. в размер на 27 лева. В срока по чл.414 от ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника и в едномесечния срок по чл. 422, ал.1 ГПК е подаден установителния иск за съществуване на вземането, предмет на настоящото производство.

Няма спор по делото, че ищцата работила като медицинска сестра в ответното болнично заведение съгласно срочен трудов договор № 417/27.06.2013г., сключен за периода от 27.06.2013 година до 31.12.2013г., както и че със заповед № 627/08.10.2013г. на директора на болницата, считано от 08.10.2013 година, без предизвестие, трудовият договор бил прекратен.

Няма спор и относно обстоятелството, че с чл. 5 от трудовия договор бил уговорен едномесечен срок за предизвестие, както и че при прекратяване на трудовото правоотношение, на това основание, на ищцата било изплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестието в размер на едномесечната й брутна заплата. Не е спорно и обстоятелството, че клаузата на чл.5 от договора е обявена за недействителна като противоречаща на закона – чл.328, ал.1, т.10а във вр. с чл. 326, ал.2, изр. посл. във вр. с чл. 67, ал.1, т.2 КТ, с влязло в сила решение № 64/17.07.2014 година, постановено по гр.д. № 592/2014 г. по описа на Районен съд – К..

От заключението на назначената в първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните се установява, че обезщетението по чл.220,ал.1 от КТ за времето от 08.10.2013г. до 31.12.2013г. вкл. е 2022,96лв.; върху него се дължи данък по ЗОДФЛ в размер на 10%, или, 202,30 лв., при което чистата сума за получаване възлиза на 1820,66 лв. При прекратяване на трудовото правоотношение ответникът начислил обезщетение по чл.220 от КТ в размер на 727,00 лв., от която бил отчислен дължимият данък в размер на 72,70лв. и било изплатено обезщетение в размер на 654,30 лв. с трудовото възнаграждение за м. октомври 2013г.

При тези доказателства по делото, се налагат следните правни изводи: съгласно разпоредбата на чл. 326, ал.2, изр. второ от КТ, срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е три месеца, но не повече от остатъка от срока на договора, а съгласно разпоредбата на чл. 220, ал.1 КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Или, тези норми, приложени към разглеждания казус, означават следното: срочният тримесечен трудов договор между ищцата и работодателя – ответник, тъй като изпълнението му е било започнало, е можел да бъде прекратен с предизвестие в рамките на остатъка по договора. Същият е можел да бъде прекратен и без предизвестие, какъвто е настоящият случай, но съобразно посочената по-горе разпоредба на чл. 220, ал.1 КТ, на служителя се дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието, т. е. за времето от 08.10.2013 година до 31.12.2013 година, а не такова за един месец. Установено по делото е, че дължимото обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на ищцата за неспазения срок на предизвестие от 08.10.2013 година до 31.12.2013 година, е в размер на 2 022.96 лева. От така полагащото й се възнаграждение, на ищцата е изплатено обезщетение в размер на месечното й брутно трудово възнаграждение в размер на 727 лв., с месечното възнаграждение за м. октомври 2013 година. Или на ищцата, от така определеното обезщетение в общ размер на 2 022.96 лв., след приспадане на изплатеното й обезщетение за един месец, се следва обезщетение в размер на 1 295.96 лв. До този размер предявеният установителен иск за съществуване на вземането е основателен и доказан по размер и следва да се уважи.

Предвид изложеното следва да се постанови решение, с което обжалваното решение да се отмени в частта му, с която предявеният иск е отхвърлен до размера от 1 295.96 лв., вместо което следва да се постанови друго, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцата има вземане в размер на посочената сума, представляваща неизплатената част от обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.11.2013г. – датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. В останалата му част обжалваното решение като правилно, следва да се потвърди.

При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените в съдебните инстанции и заповедното производство разноски съобразно уважената част на иска в общ размер на 1 036.62, както следва: в заповедното производство разноски в размер на 345.54 лв. – адвокатско възнаграждение, и по 345.54 лв. разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, за всяка съдебна инстанция.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-К. Д. такса по сметка на РС-К. в размер на 25.90 лв. по заповедното производство, както и по сметка на ОС – К. Д. такса върху уважения иск в размер на 25.90 лв.

Воден от изложеното, К.йският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 31/25.04.2014г., постановено по гр.д. № 2008/2013г. по описа на К.йския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявения от Р. М. А. от С., общ. К. срещу Д. П. болница - К. установителен иск по чл. 422 вр. 415 от ГПК вр.с чл.220, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД за съществуване на вземане от Д. П. болница К., до размера на сумата от 1 295.96 лв., вместо което постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. П. болница – К., ул. „Д. № 44, ЕИК ********, че Р. М. А. от С., общ. К., със съдебен адрес: гр. К., ул. „Р” № 26, .2 – А. Д. Д. има вземане в размер на 1 295.96 лв., представляващо неизплатена част от обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.11.2013г. – датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1768/2013г. по описа на РС-К..

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Д. П. болница – К., ул. „Д. № 44, ЕИК ******** да заплати на Р. М. А. от С., общ. К., със съдебен адрес: гр. К., ул. „Р” № 26, .2 – А. Д. Д. направените в съдебните инстанции и заповедното производство разноски съобразно уважената част на иска в общ размер на 1 036.62, както следва: в заповедното производство - разноски в размер на 345.54 лв. – адвокатско възнаграждение, и по 345.54 лв. разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за всяка съдебна инстанция.

ОСЪЖДА Д. П. болница – К., ул. „Д. № 44, ЕИК ********* да заплати на РС-К. Д. такса по сметка в размер на 25.90 лв. по заповедното производство, както и по сметка на ОС – К. Д. такса върху уважения иск в размер на 25.90 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.