№ 83
гр. Пловдив, 26.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Частно наказателно
дело № 20225330200053 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
С постановление за прекратяване на наказателното производство от
12.10.2021г. на РП – Пловдив е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство №27/2020г. по описа на отдел „КП“ при ОДМВР гр.
Пловдив, водено за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.
Срещу прокурорския акт е депозирана жалба от Р.А.С., чрез адв. Т.Т. от
АК - Хасково, в която се излагат доводи за незаконосъобразност на
обжалваното постановление. Иска се отмяната му и връщане на делото на РП
– Пловдив.
Съдът, след като се запозна със съображенията на прокурора, изложени
в атакуваното постановление, с аргументите в депозираната жалба, и като
разгледа събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА. Обстоятелството, че
престъплението по чл.323 от НК, за което се води досъдебното производство,
е в Глава Х „Престъпления против реда и общественото спокойствие“, не
ограничава възникването на фигурата на пострадал. Действително
самоуправното посегателство е първично насочено срещу установения
държавен ред за решаване на правни спорове, но като вторична /непряка/
последица винаги може да засегне отделни лични или собственически права.
В тези хипотези, лицето, чийто права са накърнени, се явява пострадал от
деянието, макар и претендираните вреди в някои случаи да са
несъставомерни. Всъщност тяхната съставомерност никога не е била под
1
условие за това да се признае наличието на „пострадал“ и това становище е
подкрепено от практиката на ВКС. /виж Решение №346 от 23.12.2011г. на
ВКС по н.д. №1787/2011г., І н.о., Решение №30 от 04.02.2013г. на ВКС по н.д.
№2150/2012г., ІІ н.о./. Жалбата е подадена от надлежна страна и в
предвидения от закона срок.
По същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебното производство е било образувано за престъпление по
чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК.
В хода на досъдебното производство е бил привлечен в качеството на
обвиняем Т.А.К., ЕГН:********** за престъпление по чл.323, ал.1 от НК, за
това, че в гр. Пловдив, в периода от 19.04.19г. до 14.01.20г. самоволно, не по
установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от другиго - Р.А.С.
от гр.Пловдив, свое предполагаемо право, а именно правото на владение и
ползване върху л.а. марка „Б.М.В.“, модел „325И” с ДК №***, като на
19.04.19г. е отнел автомобила от владението на Р.А.С., владееща го на правно
основание, а именно сключен между Т.А.К. и Р.А.С. на 28.12.18г. в
гр.Пловдив предварителен договор за покупко-продажба на л.а.марка
„Б.М.В.“ модел „325И” с ДК №***, при подписването на който е било
предадено владението върху автомобила на Р.С. и заплатена изцяло
продажната цена на автомобила на Т.К., като е задържал автомобила до
14.01.20г., в резултат на което възпрепятствал достъпа на Р.А.С. до него и
лишил същата от правото и да го владее и ползва, като случаят е немаловажен
— стойността му съгласно извършената стоково-оценъчна експертиза е
10000лв. и е налице продължителен период от време /от 19.04.19г. до
14.01.20г./, през който Р.А.С. не е могла да го владее и ползва.
С атакуваното постановление прокурорът е прекратил наказателното
производство по досъдебното производство на осн. чл.243, ал.1 от НПК, вр.
чл.323, ал.3 от НК. Счел е, че обвиняемият К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението, за което е бил привлечен в
това му процесуално качество, но тъй като на 14.01.2020г. /датата, на която е
узнал за постановеното решение по гр.д. №6670/2019г. по описа на РС –
Пловдив, с което предварителният договор е бил обявен за окончателен/ е
възстановил първоначалното фактическо положение, като е върнал
автомобила на свид. Р.С., поради което и е налице приложение на
разпоредбата на чл.323, ал.3 от НК.
2
В обжалвания прокурорски акт представителят на РП – Пловдив е приел
за установена следната фактическа обстановка:
През месец декември 2018г. обв.К. се нуждаел от паричната сума от
8500 лв., като за целта предложил на свид. П.С. и съпругата му – свид. Р.С. да
им продаде собствения си лек автомобил „БМВ”, модел „325И” с ДК №***.
Свидетелите П. и Р.С. се съгласили. На 28.12.2018г. бил сключен
предварителен договор за покупко-продажба на МПС - л.а. „БМВ“, модел
„325И” с ДК №*** между Р.С. и Т.К., с който продавачът Т.А.К. е получил от
купувача Р.А.С. сумата от 8500 лв., явяваща се цялата продажна цена на
автомобила, като продавача при подписването на предварителния договор е
предал владението на автомобила на С. и се е задължил да прехвърли
собствеността на автомобила до 01.03.2019г. Предварителният договор бил
подписан от продавача Т.К. и купувача Р.А.С.. С подписването на договора
обв.К. предал владението на автомобила на свид. С., заедно с ключовете за
него и регистрационния му талон. Обв. К. получил от свид. С. цялата
продажна цена на автомобила в размер на 8500 лв. Прехвърлянето на
собствеността на автомобила се отложило до 01.03.2019г., тъй като обв. К. не
носил големия регистрационен талон на автомобила. Той запазил резервните
ключове за автомобила, като заявил на свид. С., че няма други ключове. Обв.
К. предложил на свидетелите П. и Р.С. вариант, при който да си получи
обратно автомобила, ако до 01.03.2019г. им върне сумата, представляваща
продажната му цена, която свид. Р.С. му била заплатила. Двамата свидетели
се съгласили. Автомобилът останал във владение на свид. Р.С., която го
паркирала в двора на фирма ***. До 01.03.2019г. обв. К. не се явил, за да
прехвърли собствеността на лекия автомобил, съгласно клаузите в
предварителния договор за покупко-продажба, нито пък пожелал да си
получи обратно автомобила, като върне продажната му цена, а именно сумата
от 8500лв., която бил получил. Обв. К. бил търсен от П. и А.С. за прехвърляне
собствеността на автомобила, но същият отказал, след което започнал да се
крие от семейство С..
На 19.04.2019г. обв.К., заедно със своите приятели К.Д.М. и И.Г.Д.,
отишли в двора на фирма ***, където бил паркиран автомобила. Обвиняемият
го отключил с резервните ключове, които имал, запалил двигателя и
потеглил. Обв.К. скрил автомобила на неизвестно място в гр.Пловдив. На
22.04.2019г. свид. Р.С. установила, че автомобилът не се намира в двора на
3
фирмата им, където е бил паркиран. Същата прегледала записите от
охранителните камери и установила, че на 19.04.2019г. около 18.00ч. обв.К.,
заедно с К.М. и трето непознато за нея лице /И.Д./ влизат в двора на
предприятието, след което обв. К. с ключове /резервните/ отваря автомобила,
пали двигателя и потегля с автомобила, като го изкарва извън двора на
предприятието. След констатиране на липсата свид.С. подава молба до РП-
Пловдив и 01 РУ-Пловдив за отнемането на автомобила. Последната предала
и диска, съдържащ записите от охранителните камери, с протокол за
доброволно предаване. В хода на разследването бил извършен оглед на ВД на
записите от камерите и били възпроизведени снимки от тях. От извършения
оглед на ВД и снимков материал се установило влизането на лицата в двора
на предприятието и отнемането на автомобила от К..
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
графологична експертиза, от чието заключение се установява, че подписът за
продавач на предварителния договор е положен от обв. К..
Свид. Р.С. подала в Районен съд-Пловдив искова молба с правно
основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор за
покупко-продажба на МПС за окончателен. На 11.10.2019г. било проведено
съдебно заседание по делото, на което обвиняемият К. не се явил. В съдебния
протокол било отразено, че същият е редовно призован, не се явява. На
11.11.2019г. било постановено неприсъствено решение по гр.дело
№6670/2019г. по описа на РС - Пловдив, с което предварителният договор бил
обявен за окончателен. Решението влязло в сила на 11.11.2019г.
По досъдебното производство са били изискани и приложени заверени
копия на призовките, с които К. е бил призоваван за явяване в съдебните
заседания по гражданското дело. От същите се установява, че те са
получавани от бащата на К. - А. К.. Решенията на съда пък са били поставени
в обща за входа пощенска кутия, тъй като достъпът до жилищния вход е бил
ограничен.
На 14.01.2020г. обв.К. е върнал автомобила на свид. Р.С., като предал и
резервния ключ за автомобила.
На база на правилно изложени факти прокурорът е приел, че
наказателното производство следва да се прекрати на основанието на осн.
чл.243, ал.1 от НПК, вр. чл.323, ал.3 от НК. Счел е, че обвиняемият К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за
4
което е бил привлечен в това му процесуално качество, но тъй като на
14.01.2020г. /датата, на която е узнал за постановеното решение по гр.д.
№6670/2019г. по описа на РС – Пловдив, с което предварителният договор е
бил обявен за окончателен/ е възстановил първоначалното фактическо
положение, като е върнал автомобила на свид. Р.С., поради което и е налице
приложение на разпоредбата на чл.323, ал.3 от НК. За този извод е подложил
на внимателен и задълбочен анализ събраните по делото доказателства.
Изводът на прокурора е правилен и законосъобразен. Правилно е приел, че
извършеното от обвиняемия К. осъществява престъпния състав на
самоуправство, а не на кражба, като в тази връзка е изложил задълбочени
правни съображения. Опровергал е първоначално заетата от обвиняемия
защитна версия, че не е знаел, че е подписал предварителен договор за
покупко - продажба, че продажната цена на автомобила /8500лв./ бил взел
А.С. от баща си П.С., пък на обвиняемия са дали да подпише някакъв
документ, за който той считал, че е трудов договор. Чрез преценка
заключението на изготвената в досъдебното производство графологична
експертиза и гласните доказателства, най – вече свидетелските показания на
Д.П. е опровергал и заявеното от обвиняемия в обясненията му, че паричната
сума от 8500 лв. е била получена от А.С., за да откупи С. лекия автомобила
БВМ - собственост на К. от лихвар, както и че автомобилът се намирал при
лихвар, тъй като А.С. бил помолил обв. К. да заложи собствения си лек
автомобила, за да получи А.С. пари от лихвар, а обв. К. се съгласил.
Правилни са изводите на прокурора за това, че е налице хипотезата на
чл.323, ал.3 от НК за прекратяване на наказателното производство, тъй като,
макар да е осъществен съставът на престъпление по чл.323, ал.1 от НК,
самият обвиняем е възстановил доброволно първоначалното фактическо
положение, като е върнал на пострадалата лекия автомобил. По повод
направеното в жалбата възражение следва да се посочи, че привилегията,
която законодателят дава чрез разпоредбата на чл.323, ал.3 от НК се прилага
независимо от времето, през което преди това са били осъществявани
самоуправните действия. Действително в случая същите са извършвани в
много продължителен период от време - от 19.04.2019г. до 14.01.2020г., като
на последната дата е било възстановено първоначалното фактическо
положение. Това е станало напълно доброволно от страна на обвиняемия К..
Впрочем той дори не е бил надлежно предупреден от съответния държавен
5
орган незабавно да възстанови първоначалното фактическо положение. В тази
насока има единствено протокол за предупреждение от 15.07.2019г. /л.17 от
дос.пр./, с който обаче К. е бил предупреден единствено за това да не се
саморазправя и да не извършва каквито и да е противоправни действия
спрямо семейство С., както и всички възникнали спорни въпроси да решават
по установения от закона ред или чрез държавните институции. В него не се
съдържа изрично предупреждение от съответния държавен орган за
незабавно възстановяване на първоначалното фактическо положение по
смисъла на чл.323, ал.3 от НК. Такова предупреждение не се установява да е
отправено и в друга форма, включително и устно. С привилегията на чл.323,
ал.3 от НК деецът се ползва защото е демонстрирал добросъвестно свое
поведение и незабавно е възстановил по - ранното фактическо положение. От
тази привилегия впрочем деецът с по - голямо основание би се ползвал и в
случаите, когато не е бил предупреден изобщо или пък е бил предупреден, но
не от надлежния „държавен орган“ по смисъла на чл.323, ал.3 НК и въпреки
това е проявил визираното добросъвестно поведение по отстраняване
последиците от самоуправните си действия. Изискването за незабавност в
действията на престъпния деец по възстановяването на първоначалното
фактическо положение има значение едва след отправено предупреждение от
съответен държавен орган, каквото в конкретния случай липсва.
С оглед на изложеното съдът намира обжалваното постановление на РП
– Пловдив за обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Ето защо и на осн. чл.243, ал.6, т.1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление за прекратяване на наказателното
производство от 12.10.2021г. на РП – Пловдив, с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство №27/2020г. по описа
на отдел „КП“ при ОДМВР гр. Пловдив, водено за престъпление по чл.323,
ал.1 от НК.
КОПИЕ от настоящото определение да се изпрати на РП – Пловдив,
Р.А.С., адв. Т.Т. от АК – Хаскова, Т. А. К. и адв. И.С. от АК – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
6
съобщението пред ОС - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7