РЕШЕНИЕ

 

Номер 1847                         31.10 Година  2018           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                    ХХІІІ наказателен  състав

 

На    двадесет и четвърти  октомври                    2018    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    6126      по описа за            2018     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

       ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1030-001685/26.03.2018г. на Началника на група в Сектор ПП при ОДМВР гр. Пловдив, с което на Г.П.Г. ЕГН ********** са наложени три административни наказания “ГЛОБА” в размер съответно на 2000лв., 20лв. и 10лв., както и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за извършени нарушения по чл.174 ал.3, чл.20 ал.1 и по чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата.

   

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.

 

      

 

 

МОТИВИ :

           

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1030-001685/26.03.2018г. на Началника на група в Сектор ПП при ОДМВР гр. Пловдив, с което на Г.П.Г. ЕГН ********** са наложени три административни наказания “ГЛОБА” в размер съответно на 2000лв., 20лв. и 10лв., както и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за извършени нарушения по чл.174 ал.3, чл.20 ал.1 и по чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата.

    Жалбоподателят Г.П.Г. моли да се отмени Наказателното постановление, по съображения, изложени в жалбата.

   Въззиваемата страна- ОДМВР гр. Пловдив, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.  

 

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

 

      ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Г. за това, че на 07.03.2018г. около 01.30часа в гр. Пловдив на кръстовището на ул. „Богомил” и ул. „Сан Стефано” като водач на лек автомобил „Пежо 206” с рег. № като: 1. Отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол. Издаден талон за медицинско изследване №0015617; 2. Губи контрол върху МПС и се удря в широколистно дърво, с което допуска ПТП с материални щети; 3. Не представя контролен талон към СУМПС.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № Д416780/07.03.2018г., същият е съставен против жалбоподателя за посочените нарушения, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителя А.И.В. изцяло поддържа изложените в него констатации. Същият допълва, че лично е установил извършеното, тъй като били извикани за съдействие след причинено ПТП от жалбоподателя. При пристигането си на място установил, че същият видимо е употребил алкохол, но отказал да му се извърши проверка и не носел в себе си КТ към СУМПС.

         От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършени от страна на Г.П.Г. административни нарушения по чл. 174 ал.3, чл.20 ал.1 и по чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя В., дадени под страх от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая. Същите напълно се подкрепят от писмените доказателства по делото, а именно АУАН, справка за нарушител от региона, Заповеди, талон за медицинско изследване, протокол за ПТП. Във връзка с това следва да се посочи, че липсват основания да не бъдат кредитирани показанията на актосъставителя, който подробно описва собствените си констатации при пристигане на място, като без съмнение заявява, че жалбоподателят е отказал да му се извърши каквато и да е проверка за употреба на алкохол и не е носел документи във връзка с управлението на МПС.

   Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискванията на ЗДвП във връзка със задължението за изследване за употреба на алкохол, както и това всеки водач да носи и да представя при поискване от компетентните органи необходимите документи, доказващи правоспособността му.

 

   Поради изложеното и атакуваното Наказателно постановление № 18-1030-001685/26.03.2018г. на Началника на група в Сектор ПП при ОДМВР гр. Пловдив, с което на Г.П.Г. ЕГН ********** са наложени три административни наказания “ГЛОБА” в размер съответно на 2000лв., 20лв. и 10лв., както и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за извършени нарушения по чл.174 ал.3, чл.20 ал.1 и по чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде  ПОТВЪРДЕНО.

  

      Що се отнася до размера на наложените наказания „ГЛОБА” и „лишаване от право да управлява МПС”, то видно от правилно посочените санкционни норми на чл.174 ал.3, чл.185 и чл.183 ал.1 т.1, пр. 2 от ЗДвП, те са в рамките на определения размер на санкциите за реализираните от жалбоподателя нарушения. Следователно правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно тези размери, като е преценил конкретната тежест на извършеното.

 

     По делото се сочат, но при извършената служебна проверка от страна на съда не се установяват допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП. В тази връзка се явяват неоснователни възраженията, наведени в жалбата, тъй като видно от текстовете като на АУАН, така и на атакуваното НП, в същите в достатъчна степен са индивидуализирани мястото, датата, времето, начина на извършване на нарушението и самоличността на извършителя. В тази връзка въз основа на тях може по категоричен начин да бъде установено точното деяние на жалбоподателя, както и обстоятелствата, при които е осъществено. Тоест безспорно се установява деянието и извършителя, поради което и не може да се приеме, че е налице нарушение на процесуалните правила или нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

 

 

   За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

 

   По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

                                     

        РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.