СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
09.05.18г.
Софийски градски съд
І-12 състав с:
Председател:
Г.И.
Разгледа в съдебно
заседание на 12.04.18г. /с участието на секретаря М. Димитрова/ гражданско дело
№ 2203/16г. и констатира
следното:
Предявен е иск от „Ю.Б.“
АД против С. С., В. И., И. Х. и М. Е. с правно основание чл. 422 от ГПК - за
установяване съществуването на вземане по запис на заповед от 08.07.08г. в
размер на 30 000 лева и законна лихва върху тази сума, считано от 11.04.13г.
/за които суми са издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от РС – град Троян по г.д. № 411 от 13г./.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото
доказателства удостоверяват, че – искът е основателен:
На 08.07.08г. –
дружество „Б.“ ООД е издало запис на заповед в полза на ищеца. Ценната книга е
авалирана от ответниците /конкретно и от ответника В. И. – предвид
констатацията на приетата по делото графологична експертиза/. Документът е „редовен
от външна страна“ /формално редовен по смисъла на чл. 418, ал. 2 от ГПК –
съдържа всички реквизити по чл. 535 от ТЗ/ и удостоверява „подлежащо на
изпълнение“ /изискуемо/ вземане по смисъла на същият законов текст в полза на
кредитора – ищец по делото срещу длъжника – посоченото търговско дружество –
издател на ценната книга и срещу авалистите – ответници по делото. В последната
връзка:
Записът на заповед е
оформен /в хипотезата на чл. 486, т. 1 от ТЗ във връзка с чл. 487, ал. 1, изр.
3-то, предл. 2-ро от ТЗ във връзка с чл. 537 от ТЗ/ с падеж – „на предявяване“
в срок до 08.08.18г. По делото са представени писмени доказателства, които
удостоверяват, че документът е предявен /надлежно – в хипотезата на чл. 47 от ГПК/ на длъжника /„Б.“ ООД/ на 23.05.12г. В такава хипотеза /когато е настъпила
изискуемостта на вземането спрямо основният, главният длъжник, спрямо издателя
на документа/ кредиторът се явява принципно освободен от задължението да
предявява документа за плащане и на авалистите. С други думи – настъпването на
изискуемостта спрямо длъжника „влече“ директно настъпване на изискуемостта и
спрямо авалистите /без да е необходимо кредиторът да извършва нарочни действия
в тази връзка по отношение на последните/. В тази насока е съдебната практика.
В същата връзка – изискуемостта на вземането по ценната книга е настъпила /при
условията на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/ именно на 23.05.12г. От тази дата до
11.04.13г. /когато е бил сезиран заповедният съд в хипотезата на чл. 417 от ГПК/ е изтекъл срок, по-къс от визираният такъв в разпоредбата на чл. 531, ал.
1 от ТЗ във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК. С оглед изложеното – заявеното по
делото възражение за изтекла давност следва да се окачестви като –
неоснователно. От друга страна:
Процесните клаузи за авал
са формално редовни по смисъла на чл. 484 от ТЗ във връзка с чл. 537 от ТЗ.
Отговорността на авалиста е солидарна с тази на издателя /в този смисъл са
правилата на чл. 485, ал. 1 от ТЗ, чл. 513, ал. 1 от ТЗ и общото, принципно
правило на чл. 304 от ТЗ/. Солидарността дава право на кредитора да заяви
своето вземане спрямо всеки от солидарните длъжници /в хипотезата на чл. 122 от ЗЗД/ или едновременно срещу всички.
Не се спори, че записът
на заповед е бил издаден само като обезпечение на друго /каузално/ правоотношение
между ищеца и „Б.“ ООД /по договор за банков кредит/. Принципно обаче - авалистите
не разполагат с възможността да черпят възражения от това правоотношение /в
тази насока е принципното правило на чл. 485, ал. 2 от ТЗ/. С оглед това –
всички възражения, които касаят правата и задълженията на страните /длъжник и
поръчители/ по каузалното правоотношение /в това число и възражението, касаещо
т. нар. „предсрочна изискуемост“/ в случая се явяват – ирелевантни.
Действително – погасяването на дълга /от търговското дружество в рамките на
договорната връзка по банковия кредит/ би преклудирало правото на ищеца да
търси процесната сума от авалистите. Приетата по делото счетоводна експертиза
обаче установява, че дългът се явява непогасен /като размерът на същия като
цяло е по-голям от задължението по ценната книга, обезпечаваща каузалното
правоотношение/.
С оглед изложеното
/доколкото събраните по делото доказателства установяват наличие на
съществуващо и непогасено вземане в полза на ищеца срещу ответниците / искът
следва да бъде – уважен.
На ищеца следва да бъдат
присъдени съдебни разноски за настоящото производство и за заповедното такова
/предвид правилото на ТР № 4 от 14г. на ВКС/.
С оглед изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по иска с правно основание иска чл. 422 от ГПК на „Ю.Б.“ АД против С.И.С. ЕГН **********,
В.В.И. ЕГН **********, И.В.Х. ЕГН ********** и М.Б.Е. ЕГН ********** съществуването
на вземане по запис на заповед от 08.07.08г. в размер на 30 000 лева и
законна лихва върху тази сума, считано от 11.04.13г. /за които суми са
издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от РС – град Т.по г.д. № 411 от 13г./.
ОСЪЖДА С.И.С., В.В.И., И.В.Х.
и М.Б.Е. да платят на „Ю.Б.“ АД – 1 500 лева съдебни разноски /за заповедното
производство/ и 2 616 лева – съдебни разноски /за настоящото производство/.
Решението е постановено
при участие на „Б.“ ООД – 3-то лице – помагач.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: