РЕШЕНИЕ
номер 490, 18.04.2018 г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, 44-ти наказателен състав,
На двадесет и шести март, две хиляди и осемнадесета
година,
в
публичното заседание в следния състав :
Председател : КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
Секретар
: Красимира Андонова
Прокурор
: ………………….
като
разгледа докладваното от съдия НЕНКОВА
наказателно
административен характер дело номер 54 по описа на съда за 2018 година за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
по делото е образувано по повод жалбата на Т.Г.Д., ЕГН
**********,*** против Наказателно постановление № 16-0769-001463/08.07.2016г.,
издадено от началник група към ОД на МВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция”- Р П,
упълномощена със Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г.,с което за нарушение на
чл.150 от ЗДвП на
основание чл.177, ал.4, пр.1 вр. чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000 лева. Иска
се отмяна на обжалваното постановление, като се сочат доводи за
незаконосъобразност. Оспорва се и вмененото нарушение при условията на
повторност, като се сочи, че НП-то, с което АНО е обосновал повторността не е
било редовно връчено на жалбоподателя и съответно не е породило своите правни
последици, като последният го обжалва и пред БРС.
В последното по делото проведено заседание по делото, процесуалният
представител на жалбоподателя – адв.П.- БАК, не се явява, като обаче депозира
писмени бележки по делото, в които доразвива доводите си от жалбата. Сочи
изрично, че са налице противоречия между АУАН и НП, както и че не е вярна
описаната в тях фактическа обстановка. Моли за отмяна на НП.
Жалбата е подадена в преклузивния срок за
обжалване от надлежна страна и е допустима, като предвид изрични данни за
точната дата на връчване на обжалваното НП на жалбоподателя, то съдът приема,
че както последният твърди в своята жалба, то същото му е било връчено на 20.12.2017 г., като два дни след това е
била депозирана и жалбата, по която е образувано настоящото производство.
По делото в хода на производството са
били приобщени допълнително и множество писмени доказателства, както и гласни
такива, като са били разпитани в качеството на свидетели-В.Л.Л., работи като
старши полицай в 05 РУ при ОД на МВР – Бургас, К.С.Х., работи като мл.
иснпектор в с-р СПС към ОД на МВР – Бургас-актосъставител, Я.Т.Ч. - старши полицай във 02 РУ при ОД на
МВР – Бургас и С.Г.К., командир
отделение в 05 РУ при ОД на МВР - Бургас. Както и свидетелят на защитата- И Р К.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност
представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна
страна следното :
На
29.08.2015 г. около 12.00 часа на обяд свидетелите
К. и Я.Ч., изпълнявали служебните си
задължения, като били цивилно облечени,
тъй като имали СПО, и се намирали на
паркинга на заведението „Фиеста” в Морската градина- гр. Бургас. Тогава същите забелязали мотоциклет, марка
„Хонда Пантеон” с рег. №, да навлиза на паркинга и да паркира. Мотоциклетът бил
управляван от лице с каска, което паркирало същия между две дървета в близост
до дървено заведение на паркинга и след като слязло си свалило каската и я
оставило. Тогава двамата полицаи, които били видяли лицето да управлява и
паркира мотоциклета, разпознали
жалбоподателят- Д., когото познавали във връзка с работата си с криминалния
контингент. Последният влязал в ресторант „Фиеста”. Веднага след това св. К. се обадил на
униформените колеги от 05 РУ при ОД на МВР – Бургас, и ги уведомили за случилото си. На място по
сигнала пристигнали униформени служители, сред които и свидетелят - В.Л.,
заедно с още един полицай- И И /видно от докладна записка лист 13 от делото/.
Двамата пристигнали и им било обяснено какво са наблюдавали К. и Ч., след което
последните влезли в заведението „Фиеста”,
като колегите им вече им били казали, че Д. е с отнето свидетелство за
управление, което последните отново знаели във връзка със задълженията си. В
заведението Д. седял сам на една маса, като на съседната маса се намирал
свидетелят-И Р К, който познавал жалбоподателя и даже последния го поздравил на
влизане,но седнал на друга маса, а К, заедно със своя приятелка седяли отделно.
След около 20-30 минути двамата описани по-горе
полицаи влезли в заведението и отишли до Д., който през това време
разговарял по телефона. Служителите го изчакали да приключи и му се
легитимирали, като преди това вече били направили и справка, че същият е с отнето СУМПС. Поканили го да отиде
с тях в сградата на 05 РУ при ОД на МВР-Бургас, като първоначално Д. не се
съгласил, но впоследствие доброволно тръгнал със служителите на реда и не били
използвани помощни средства спрямо него. Последният бил закаран с полицейски
автомобил в сградата на 05 РУ при ОД на МВР-Бургас, където му била изготвена и
Заповед за задържане по ЗМВР. В сградата
на 05 РУ при ОД на МВР-Бургас /по арг. от показанията на св. Ч./, свидетелят К. Х., към онзи момент служител на сектор „ПП”, съставил на Д. АУАН, за това,че на 29.08.2015 г. около 12.00 часа, в гр.
Бургас от ул. „Поморийска” посока паркинга на ресторант „Фиеста”, управлявал
мотоциклет марка „Хонда Пантеон”, с рег. №, като Д. е неправоспособен водач.
Мотоциклетът е вписано, че е собствен на В М В, ЕГН **********. Като свидетели
по АУАН били вписани свидетелите- К. и Ч.. За нарушена била посочена
разпоредбата на чл. 150 от ЗДВП. Актът бил предявен на Д., който се запознал
със съдържанието му е вписал възражение в следния смисъл: „не съм управлявал”.
Понеже последният отказал да подпише АУАН, то това обстоятелство било
верифицирано от още един свидетел- ТБ, отново служител в на 05 РУ при ОД на
МВР-Бургас. В срока по чл. 44 от ЗАНН също постъпило възражения, в които
жалбоподателят оспорвал да е управлявал мотопеда. Същевременно били изготвени и
докладни записки от почти всички полицейски служители, описани по-горе /като
същите са приложени по делото и са в смисъл съответен на депозираното от
последните при разпита им пред съдебния състав/.
Актът от формална страна съдържа законоустановените реквизити по чл.42 от ЗАНН.
Административнонаказващият
орган, след като се е запознал с преписката по акта е приел фактическите
констатации за доказани е издал обжалваното постановление. Съдът намира, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН, също са спазени предвид обстоятелството, че по делото е налице постановление за прекратяване на наказателното
производство от 20.06.2016 г.
/стр. 8 от делото/, с което прокурор при БРП е прекратил на основание чл. 199, вр. чл. 243, ал.1, т.1,
вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК,
наказателното производство, по ДП № 3388-980/2015 г. по описа на 05 РУ
при ОД на МВР-Бургас, водено срещу Т.Г.Д., ЕГН **********
за престъпление по чл. 343в, ал.2 НК. В мотивната част на постановлението е
описано, че прокурорът приема, че за
описаното деяние е налице субективна несъставомерност. Едва
след този прокурорски акт и при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било
издадено от АНО атакуваното понастоящем НП № 16-0769-001463/08.07.2016г., издадено от
началник група към ОД на МВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция”- Росица Паязова,
упълномощена със Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г.,с което за нарушение на
чл.150 от ЗДвП на основание чл.177, ал.4, пр.1 вр. чл.177,
ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000
лева. Следва да се посочи, че в НП дословно е било възпроизведено съдържанието
на АУАН, като обаче е добавено квалифициращото обстоятелство, че твърдяното
нарушение е извършено при условията на повторност, тъй като Д. е бил според
АНО вече наказан в посочения смисъл с НП
№ 14-3388-000104/2014 Г., влязло в законна сила на 29.12.2014 г. Тук следва да
се посочи, във връзка и с поддържаните от страна на защитата доводи, че НП е
била издадено в предвидените от закона срокове, като както вече се посочи
по-горе, същото е издадено в срок около месец след цитираното прекратително
постановление на БРП и на основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН, каквато именно е и
настоящата хипотеза, поради което и възражението, че е следвало изрично да се
изпише и номерът на АУАН, съдът намира за неоснователно е ненакърняващо правото
на защита на жалбоподателя.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: свидетелските показания на свидетеля- В.Л.Л., работи като старши
полицай в 05 РУ при ОД на МВР – Бургас, К.С.Х., работи като мл. иснпектор в с-р
СПС към ОД на МВР – Бургас-актосъставител,
Я.Т.Ч. - старши полицай във 02 РУ при ОД на МВР – Бургас и С.Г.К., командир отделение в 05 РУ при ОД на
МВР - Бургас. Както и частично от
показанията на свидетеля- И Р К, досежно обстановката, при която Д. е напуснал
заведението и е бил отведен от органите на реда, както и от множестовото,
събрани към преписката писмени доказателства, в това число и представените
други АУАН и НП, касаещи жалбоподателя. Представена е и Заповед за
компетенстност на АНО, поради което и съдът приема, че НП е било издадено от
компетентен орган.
Настоящият
състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че подадената жалба се явява частично основателна.
При съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, с изключение на едно- посоченото и от защитата възражение за невключване
на повторността в АУАН. Те са съставени от компетентни органи и при спазване на
изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН, в кръга на тяхната компетентност, при
спазване на изискванията за форма и съдържание. Установените фактически
обстоятелства са описани подробно в акта и наказателното постановление.
Безспорно е установено в хода на административно-наказателното
производство, че на инкриминираните място, дата и час именно Д. е управлявал
мотоциклета и това е доказано по
надлежния ред, от посочената по-горе доказателствена съвкупност. Показанията на
разпитаните свидетели са еднопосочни, обективни и безпротиворечиви и съдът им
дава вяра, което е видно и от възприетата за реализирала се фактическа
обстановка от съда. В този смисъл правилно му е бил съставен АУАН и същият
съдържа всички реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Що се отнася обаче до НП, то същото
страда от пороци, които съдът установи при съдебния контрол върху
издаденото НП. Същите касаят обаче само
вменената повторност на нарушението. В този смисъл от доказателствената
съвкупност се установява безспорно, че е извършено нарушение на чл. 150 от
ЗДВП, като Д. е управлявал и паркирал процесния мотопед на посочената дата, час
и място след като СУМПС му е било отнето, поради загубване на всички контролни
точки, което е посочено и в прокурорския акт. Тоест по основния състав на
нарушение на чл. 150 от ЗДВП, а именно - Всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и
се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на
изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 е налице извършено
нарушение от страна на Д., както от обективна, така и от субективна страна,
като целият правопораждащ фактически състав е описан и в АУАН и в НП. По този
основен състав на нарушението НП не страда от пороци, тъй като този
административно наказателен състав е бил предявен на нарушителя още със
съставянето на АУАН. НП е съобразено с материалния закон в тази му част и при
издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН
/в този смисъл виж –РЕШЕНИЕ № 375 от
02.03.2018 г. по КНАХД № 13 ОТ 2018 Г НА БАС/. По отношение на повторността
обаче, това не е така. Същата не е описана като част на нарушението от
обективна страна в АУАН, а за първи път е
установена едва с НП. За разлика от наказателния процес в
административно-наказателното производство диспозицията и санкцията на
административните нарушения обичайно се съдържат в две отделни нормативни
разпоредби, като повторността в конкретния случай е елемент от санкционната
норма, а не от материалноправната, която е една и съща, т.е. фактите въз основа
на които е установен субекта, обекта, субективната страна и обективната страна
на деянието са едни и същи. Аргумент в полза на това становище е и нормата на
чл.53, ал.2 от ЗАНН, която дава правомощия на наказващия орган да издаде
наказателно постановление и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Така за нарушение на материалноправната норма на
чл. 150 от ЗДвП в санкционната норма на чл.177, ал.1 от ЗДвП е предвидена
санкция – Наказва се с глоба от 100 до
300 лв.:
1. който управлява моторно превозно средство, след
като е лишен от това право по съдебен или административен ред;
2. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от
3.01.2018 г.) който управлява моторно
превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството
му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено; като в случая приложима е т.2 на посочената разпоредба
и наказанието е от 100 до 300 лева, а не
ал.4 на същия член, които е вписан в НП, с препратка към посочения текст и
където вече наказанието е глоба от 1000 до 5000 лв./акт. Редакция към процесния момент/ . Така за същото нарушение, но повторно
ако е извършено е предвидено по-тежко
наказание именно заради извършването му
в условията на повторност. Т.е. когато тези белези не са били посочени на
лицето в съставения му АУАН, този пропуск действително представлява процесуално
нарушение, но в случаите, когато нарушаването на материално-правната норма от
страна на жалбоподателя е надлежно доказано, не е налице основание за отмяна на
наложеното НП, а за изменение
на определената санкция в благоприятен за нарушителя аспект, в съответствие с
размерите на наказанието, предвидени в основната санкционна норма. Именно
това следва да направи и съдът, след
като е установил, че в АУАН не е описана
твърдяната повторност и не е била описана и за първи път се въвежда с НП.
В случая, в НП
следва да бъде изменено като санкцията бъде наложена по основния санкционен
състав на чл.177, ал.1 от ЗДвП, където е
предвидена санкция – глоба от 100 до
300 лв. за нарушение на т. 2 в случая който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен
водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, и
на Д. бъде наложено наказание в размер на 100 лева. Съдът намира, че на лицето
следва да се наложи минималното предвидено в нормата наказание, като съобрази,
че е изминал дълъг период от извършване на нарушението, през който над лицето е
тежала угрозата от наказателно или административнонаказателно преследване,
както и фактът, че АНО не е представил доказателства на нарушенията, извън постановлението,
за което се е твърдяло, че обосновава повторността, на лицето по ЗДВП. По делото липсва справка
за нарушител/водач, като в тежест на АНО е да представи такава, при все че и
съдът му е оказвал окоплектоване на преписката. С тези доводи, съдът намира, че
адекватно в случая е именно минималното предвидено в закона наказание за
извършеното от страна на жалбоподателя нарушение.
На следващо място, и само в допълнение досежно разпоредбата,
посочена за нарушена и в АУАН и в НП следва да се посочи следното: според
чл.150 от ЗДвП- Когато дадено лице не е провело обучение и не е издържало изпит
за придобиване на правоспособност за управление на МПС, то безспорно не
притежава такава и нарушава чл. 150 от ЗДвП. Приравнено на него е и правоспособен водач, който
съгласно чл. 157, ал.4 от ЗДвП "губи
придобитата правоспособност" заради отнети всички контролни точки. Разумът
на това законодателно решение е, че щом той е
допуснал множество нарушения на правилата за движение, довело до отнемане на
тези всички контролни точки, то има проблем с неговите знания и умения при
управлението на МПС и затова следва да ги докаже наново с ново обучение и
проверовъчен изпит. Поради това и съдебната практика вече е утвърдила в
множество решения на ВКС, че за престъпление по чл. 343"в" ал.2 от НК е приложим
за всички случаи на управление на МПС без съответно СУМПС - както когато такова
не е издавано на водача, така и когато то е отнето на някакво основание. Не е
съответно и СУМПС с изтекъл срок на валидност, тъй като водачът не е доказал
след изтичане на срока наличието на съответствие с минималните стандарти за
физическа и умствена годност за управление на МПС от съответната категория,
което се доказва със съответните документи, изисквани от контролните органи в
съответствие с националното законодателство. При просрочие на валидността на
СУМПС и управляване на МПС извън този срок водачът първоначално носи
административнонаказателна отговорност (уредена в чл. 177, ал.1, т.2 вр. чл. 150"а" от ЗДвП), а когато в едногодишен срок от наказването
му по административен ред продължава да управлява МПС без "подновено"
СУМПС, той осъществява състава на престъпление по чл. 343"в" ал.2 от НК. За такова
престъпление не е предвидена в чл. 343"г" от НК и санкция по чл. 37, ал.1, т.7 от НК - лишаването на
водача от право да управлява МПС, тъй като при подновяване на СУМПС той следва
да докаже пред контролните органи съответствието с минималните изисквания за
издаването на съответно СУМПС и едва тогава може да осъществява транспортна
дейност било за себе си, съобразно свободата на придвижване в рамките на
общността или извън нея, било като работа. Разумът на законодателя да не
предвиди такава санкция за тези водачи е както защото те нямат или са загубили
правото за управление на МПС, така и защото не са доказали в съответния срок
годността си да го упражняват.
Правното значение на СУМПС е изяснено в чл. 3, ал.3 от ЗБЛД/Закон
за българските лични документи/, като тези, издадени от българската
държава на нейните граждани, имащи функция и на документ за самоличност.
Основното предназначение на СУМПС обаче е удостоверяване на правоспособността
на лицето да управлява МПС от дадена категория. Като страна-членка на ЕС,
България е транспонирала в националното си законодателство изискванията на Директива 2006/126/ЕО на ЕС от 20.12.2006
г., изменена с Директива 2009/113/ЕО на Комисията от
25.08.2009 г., Директива 2011/94/ЕС на Комисията от
28.11.2011 г., съответно съгласно § 2 от ПЗР на ЗБЛД и § 35, т. 3 от ДР на ЗДвП (ДВ. бр. 54/2010
г.). И докато ЗБЛД урежда "условията и реда за издаване, ползване и
съхранение на българските лични документи", включително СУМПС, то ЗДвП
"урежда... изискванията за правоспособност на водачите на ППС,... както и
принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на
разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни
актове", като целта е "да се опазват животът и здравето на
участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се
опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда
от замърсяването от МПС". Дадено лице ще придобие правоспособност за
управление на МПС по правилата на ЗДвП, за което има правото да получи, съответно
държавата е длъжна да го снабди със СУМПС по реда, установен в ЗБЛД, за да може
да удостовери "правоспособността за управление на МПС". Съгласно този
закон, СУМПС като български личен документ е собственост на
държавата (чл. 2) и то се предава на органа, който го е издал, при изтичане на
неговата валидност (чл. 10, ал.1, т.5 от ЗБЛД), т.е. той е
"индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на
МПС" от "категорията/ите, за които е валидно" (чл. 50, ал.1 и чл. 53, ал.1, т.10 от ЗБЛД), като сроковете
за валидност са определени в двата цитирани закона, съобразено с посочените
директиви на ЕП и на ЕС и Комисията на ЕС. С § 1, т.2 б"ж" от ДР на ЗБЛД е дефинирано
какво е "нередовен български личен документ" - "с изтекъл срок
на валидност", а съгласно чл. 81, ал.2, т.6 от ЗБЛД - притежателят му
подлежи на санкция по административен ред, ако "използва нередовни
български лични документи" (с ал.1, т.7 на същия член е наказуемо и
неподаването в срок до 30 дни на заявление за издаване на ново СУМПС при
промяна на постоянното местоживеене на лицето). Изводът е, че по ЗБЛД се урежда
документооборотът и ползването на БЛД, съответно предвижда санкции при
нарушаване на свързаните с това правила.
За разлика от ЗБЛД, ЗДвП и приетите въз основа на него
други подзаконови нормативни актове предписват правила, свързани с управлението
на МПС. И докато СУМПС удостоверява правоспособността на лицето да осъществява
такава дейност, придобиването и запазване във времето на придобитата от лицето
правоспособност се свързва с усвояването на определени знания и постигане на
умения от него на основата на определени минимални стандарти за физическа и
умствена годност за управление на съответните ППС, което намира своето
отражение при първоначалното издаване или при периодичното подновяване на
СУМПС, което, според цитираната Директива на ЕП и ЕС, инкорпорирана в законодателството
ни, ще даде възможност за "редовен контрол... за съответствие" с тези
минимални стандарти за постигане на посочените цели, общи за ЕС, поради което
те "следва да съвпадат с подновяването... и да се определят от срока на валидност
на СУМПС". По този начин, всяка държава-членка на ЕС, съобразявайки
установените за общността срокове за административна валидност на СУМПС, може
да ги и намали, за по-ефективен контрол върху годността на водачите на МПС,
включително и само за дадена категория МПС с оглед специфичната отговорност на
водачите им. Поради това следва да се приеме, че изискването за "съответно
свидетелство за управление на МПС" значи "да е валидно", както с
оглед на срока на неговата "административна валидност", така и за
"категорията МПС", което се управлява от водача.
Когато дадено лице не е провело обучение и не е
издържало изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, то
безспорно не притежава такава и нарушава чл. 150 от ЗДвП. Приравнено на него е и правоспособен
водач, който съгласно чл. 157, ал.4 от ЗДвП "губи
придобитата правоспособност" заради отнети всички контролни точки, като
именно такава е и настоящата хипотеза. Разумът на това
законодателно решение е, че щом той е допуснал множество нарушения
на правилата за движение, довело до отнемане на тези всички контролни точки, то
има проблем с неговите знания и умения при управлението на МПС и затова следва
да ги докаже наново с ново обучение и проверовъчен изпит. Поради това и
съдебната практика вече е утвърдила в множество решения на ВКС, че за
престъпление по чл. 343"в" ал.2 от НК е приложим
за всички случаи на управление на МПС без съответно СУМПС - както когато такова
не е
издавано на водача, така и когато то е отнето на някакво основание. Следователно
в случая АНО правилно е приложил материялния закон и е посочил за нарушена
разпоредбата на чл.150 от ЗДВП.
Тук само във връзка с
възраженията на защитата, при все, че на друго основание, съдът счете, че не е
налице хипотезата на повторност, би могло да се посочи, че НП № 14-3388-000104 от 25.06.2014г., издадено от Началник
група в сектор ПП, ОД МВР-Бургас, което е посочено, че обосновава повторността,
съдът след извършена служебна справка в деловодната система на съда, установи,
че действително е било предмет на обжалване пред БРС, като е било образувано НАХД №259 по описа на БРС за 2018 г., прекратено с Определение №490 от
11.04.2018 г., от съдията –докладчик,
като жалбата е била оставена без разглеждане поради просрочие, като същото е
обжалваемо и все още не е влязло в законна сила.
Водим от всичко
изложено, съдът намира, че НП следва да
бъде изменено в посочения смисъл.
Предвид
гореизложеното Бургаски районен съд на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 16-0769-001463/08.07.2016г., издадено от началник група към ОД
на МВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция”- Р П, упълномощена със Заповед № 8121з-748/24.06.2015
г.,с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание чл.177, ал.4, пр.1 вр. чл.177,
ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП на Т.Г.Д., ЕГН **********,*** е наложена глоба в
размер на 1000 лева, като за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП налага на Т.Г.Д., ЕГН **********,***,
наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева,
като намалява наложената глоба в посочения смисъл от 1000 на 100 лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:
В.О:К.А.