Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.
Варна ..................2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, в публично
заседание на девети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Данаилова
ЧЛЕНОВЕ:
Даниела Станева
Димитър Михов
при секретаря Наталия Зирковска
и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Варна –
Силвиян И., като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова кас. АНД
№302/2023 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК
във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция
„Инспекция по труда“ Варна, срещу Решение № 1720/16.12.2022 г.
постановено по АНД №20223110204404/2022 г. по описа на Районен съд -
Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №
03-2200721/03.08.2022 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с
което на „СНС-Рента Кар“ ЕООД ЕИК ********* за нарушение на чл.128, т.1 от КТ,
вр. чл.244, т.1 и чл.245, ал.1 от КТ и чл.10, ал.1 и чл.11 от Наредбата за
договаряне на работната заплата, на основание чл.416, ал.5, вр. чл. 414, ал.1
от КТ
е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Жалбоподателят чрез процесуален представител – старши
юрисконсулт Б.Н. сочи, че решението е издадено в нарушение на материалния
закон. Твърди, че НП е издадено при спазване на процесуалните правила и
материалния закон. Уточнява, че размера на МРЗ е нормативно определен и
дружеството, осъществявайки дейността си е било длъжно да я съобразява с
разпоредбите на КТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.
Ответникът – „СНС-Рента Кар“ ЕООД, чрез юрисконсулт
Д.В.Г. оспорва касационната жалба. Намира оспореното решение за законосъобразно
отделно от това сочи, че конкретните фактически обстоятелства въз основа, на
които се правят изводи за извършено нарушение, следва да бъдат отразени в НП, а
не тепърва да се сочат в касационната жалба. Моли за оставяне в сила
на оспореното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна,
счита касационната жалба за неоснователна и моли оспореното решение да бъде
оставено в сила.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.
218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна
в законния срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд е приел за установено следното:
На 20.06.2022г. служители на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – „СНС
Рента Кар“ ЕООД, находящ се в гр. Варна, ***. Била извършена и последваща
документална проверка на документи на „СНС Рента Кар“ ЕООД. Установено било, че
за лицето Ася Кабакчиева на длъжност „мияч съдове“ в р-т „Хепи Морска гара“ е
отработила 10 дни в работна смяна от 09-17.30 ч., 5 дни работна смяна от 12-
21.00ч. и 4 дни в работна смяна 16.00-24.00ч. при пълно работно време от 8 часа
за м. април 2022 г. Установено било, че дружеството начислило трудово
възнаграждение по-малко от размера на МРЗ. Тези констатации са квалифицирани
като нарушение на чл.128, т.1 от КТ, вр. чл. 244, т.1 , чл.245, ал.1 от КТ и
чл.10, ал.1, чл.11 от Наредбата за договаряне на работната заплата, за което
срещу дружеството на 15.07.2022 г. е съставен АУАН. Въз основа на съставения
акт против дружеството било издадено и атакуваното наказателно постановление, в
което наказващият орган възприел описаните в него фактически констатации и
правната квалификация на нарушението и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във
вр. чл. 414, ал. 1 от КТ била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
РС – Варна е приел от правна страна, че описаните в НП факти и съставомерни
признаци не позволяват да се направи безспорен и категоричен извод, дали
нарушението, за което АНО е искал да накаже работодателя, се изразява в неначисляване, или в
неизплащане на основно трудово възнаграждение, в размер не по-малък от
минималната работна заплата за страната. Изложени са мотиви, че липсва
конкретика във фактическото описание, като е пояснено, че цитираните цифром
правни норми в НП не съдържат задължения за работодателя, а легални дефиниции.
Решението е правилно и законосъобразно.
В касационната жалба са изложени само доводи за допуснато
нарушение на материалния закон при постановяване на оспореното решение.
Съдът на основание чл.221, ал.2 от АПК
препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, тъй като същите са
законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата инстанция.
Изложените в касационната жалба твърдения,
представляват описание на фактическата обстановка, която е следвало да бъде
посочена в наказателното постановление, а не тепърва пред касационната
инстанция да се изясняват фактите за установеното нарушение. Целият етап от
извършване на проверката, какви документи са били проверени, съответно какво е
установено като нарушение, е следвало да бъдат описани в наказателното
постановление, от където наказаното дружество да разбере срещу какво е
ангажирана административнонаказателната му отговорност и да организира защитата
си.
Вярно е твърдението на касатора, че размера на
минималната работна заплата е нормативно определен, но следва в НП да бъдат
посочени всички елементи от фактическия състав на нарушените разпоредби, за да
може безспорно да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Размерът на начисленото от работодателя трудово
възнаграждение не е посочен в НП, като не става ясно какви конкретни данни са
били съпоставяни и как административнонаказващият орган е стигнал до извода, че
същото е по-малко от размера на минималната работна заплата за страната.
Оспореното решение е валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора искането на жалбоподателя
за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт е неоснователно, тъй като не са
налице предпоставките по чл. 63д, ал.4 от ЗАНН.
На ответника се дължат разноски, но предвид
липсата на претендиране на такива, съдът не следва да се произнася.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №1720/16.12.2022 г., постановено по АНД
№20223110204404/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.