№ 349
гр. гр.Несебър, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150100340 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца - Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в
гр. ***, представлявано от управителя М. А., са предявени искове с правно основание чл. 38, ал. 1
от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска ответниците Е.Е. и С.Е. да бъдат осъдени да заплатят в
полза на ищеца сумата от 937,56 евро (по 468,78 евро за всеки от тях) – дължима такса поддръжка
за 2019г. за имот, на който са били ползватели – апартамент ***, с идентификатор ***, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, както и сумата от 283,63 евро (по 141,81 евро за всеки) – лихва за периода 02.04.2019г. –
25.03.2022г. Ищецът твърди, че на 04.01.2013г. ответниците придобили собствеността върху
апартамент ***, с идентификатор *** в процесната сграда. Излага, че на 13.07.2018г. извършили
дарение по отношение на обекта, но запазили вещно право на ползване, а на 08.07.2019г.
направили отказ от вещни права. Излага, че за процесния период те са били ползватели на имота.
Сочи се, че етажната собственост осигурява качествена поддръжка и управление на общите части,
включително по-интензивно през релевантния период. Развиват се съображения в тази насока.
Сочи се, че с решение на общото събрание на етажната собственост от 17.06.2016г. е определен
размер на такса за управление и поддръжка за всеки един собственик на имот, като за ответниците
за 2019г. е определена такса в размер на 937,56 евро. Навежда се, че таксата се дължи ежегодно до
01.04. Сочи се, че ответниците не са заплатили таксите за 2019г. – въпреки многобройните опити и
покани. С тези доводи от съда се иска да уважи претенциите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците Е.Е. и С.Е., чрез особения им представител, не е
подаден отговор на исковата молба. След изтичане на срока е подаден „писмен отговор“ с вх. №
7667 от 07.09.2022г. от особения им представител, в който са развити съображения за
недопустимост и неоснователност на иска. Акцентира се върху обстоятелството, че те са
1
прехвърли собствеността върху апартамента. Цитира се нормата на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД. От съда се
иска да отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже,
че ответниците са били ползватели за процесния период на апартамент ***, с идентификатор ***, в
комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***, който се намира в режим на етажна собственост. Следва да
докаже, че с влезли в сила решения на общото събрание в етажната собственост от 17.06.2016г. са
определени такси, дължими от ползватели за посочения в исковата молба период. В негова тежест
е да докаже размера на претенцията си, както и, че е настъпила изискуемостта на вземането. При
доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответницата е да докаже погасяване на
вземането.
Видно от нотариален акт № 2, том I, рег. № 13, дело № 2 от 04.01.2013г. на нотариус Линка
Чуткина (на л. 25 – л. 26 от делото) ответниците са придобили собствеността върху апартамент №
***, със застроена площ от 67,35 кв. м., ведно с общите части – 78,13 кв. м., представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес в гр. Свети Влас, местност „Юрта – под
пътя“, в. к. „Ш.С.У.“, ет. 5, ап. 610, находящ се в жилищна сграда за сезонно ползване „Сий Уинд“.
От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 35, том V, рег. № 4806, дело № 611 от
13.07.2018г. на помощник-нотариус Валентина Илиева, по заместване при Мария Бакърджиева (на
л. 27 – л. 28 от делото) се установява, че ответниците дарили на Г.Е. собствеността върху
посочения апартамент, но си запазили пожизнено и бевзъзмездно, заедно и поотделно ползване на
имота. На 08.07.2019г. бил вписан отказ от вещни права по партидата на имота (справка на л. 33 –
л. 34 от делото), направен от всеки от двамата ответници.
Видно от протокол (на л. 7 – л. 12 от делото) на 17.06.2016г. било проведено общо събрание
на етажната собственост на сграда комплекс Ш.С.У.. По т. 6 от дневния ред общото събрание на
етажната собственост взело решение да се определи ежегодна такса поддръжка и управление в
размер на 12 евро на кв. м. площ с вкл. ДДС на година. Било взето и решение таксата да се заплаща
ежегодно до 01.04. По делото не се твърди (и не се установява) решението да е отменяно по
надлежен ред. Т.е. посоченото решение е годен акт, с който са определени разходи за етажните
собственици по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС. Цитираното решение на общото събрание е
влязло в сила. В съдебната си практика върховната инстанция (Решение № 39 от 19.02.2013г. по
гр.д. № 657/2012г. по описа на I гр. о. на ВКС) е имала повод да се произнесе в насока, че Етажната
собственост се управлява от общото събрание на етажните собственици чрез решения, които се
формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието,
насочени за постигане на определена цел. При решенията на етажната собственост няма насрещни
права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на
общото събрание на етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След
влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни
собственици, включително за тези, които са гласували против, за не участвалите във вземането им
и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Следователно за
собствениците (а по арг. от чл. 6, ал. 2 вр. ал. 1, т. 10 от ЗУЕС и ползвателите) в етажната
собственост е възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от
2
общото събрание. По делото се установи, че решенията на общото събрание са влезли в сила. Към
настоящия случай е неприложимо решението по т. 4 от ОС на ЕС от 15.06.2020г. (протокол на л.
13 – л. 17 от делото), с което е определена ежегодна такса от 2020г., поради което не следва да се
коментира отразеното в него, че таксата се дължи само от собствениците. В решението от 2016г.
липсва такова отразяване, поради което следва да се приеме, че таксите, определени с него (вкл.
таксата за 2019г.), касаят всички лица по чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС (т.е. и собствениците, и
ползвателите).
Към 01.04.2019г. ответниците са били ползватели на процесния имот, тъй като според пар.
1, т. 6 от ДР на ЗУЕС „Ползватели“ са физически или юридически лица, които притежават вещно
право на ползване върху чужда вещ, самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост.
Такова право е било учредено на ответниците с цитирания нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 35, том V, рег. № 4806, дело № 611 от 13.07.2018г. В това им качеството за тях е
възникнало задължение да заплащат по 12 евро годишно на кв. м. от площта на апартамент ***
(общо 78,13 кв. м.), т.е. 937,56 евро за календарната 2019г. Падежът на задължението за 2019г. е
настъпил на 01.04.2019г., (съобразно приетото с решението на общото събрание от 2016г.), към
който момент и по силата на чл. 6, ал. 2 вр. ал. 1, т. 10 от ЗУЕС ответниците са били задължени да
заплатят сумата от 937,56 евро (като с оглед приетото в нотариалния акт право на ползване,
учредено заедно в полза на двамата ответници, за всеки от тях е възникнало задължение да заплати
по ½ част от тази сума, а именно по 468,78 евро).
Съдът намира, че с оглед момента на възникване на задължението, именно ответниците са
задължени да го платят, като разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД не следва да се обсъжда, тъй като
към 01.04.2019г. не са съществували пречки за ответниците (от естеството на посочените от
особения им представител) да заплатят тази сума. След 01.04.2019г. те са изпаднали в забава за
плащане на задълженията си, поради което не могат да черпят благоприятни за себе си последици
от своята забава, вкл. прилагането на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД. Не могат да черпят и благоприятни
последици, изразяващи се в отпадане на задължението им с оглед последващия отказ от права,
направен от тях на 08.07.2019г., тъй като характерно за разходите по чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС е,
че (с оглед изрично приетото от общото събрание) е следвало да се заплатят преди изтичане на
календарната година, очевидно с цел обезпечаване поддръжката и управлението за летния сезон (с
оглед сезонния характер на сградата отразен в нотариалния акт). Както се установява от
разпоредбите на чл. 5, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС и собственика, и
ползвателите са адресати на задължението за плащане на такса за поддръжка, касаеща общите
части в сградата, в която е разположен съответният самостоятелен обект. Въпрос на вътрешни
отношения между тях е да уредят частта от таксата, която всеки един следва да поеме – в
зависимост от конкретното ползване на сградата, но няма пречка етажната собственост да
претендира цялата сума и от ползвателите. Както се посочи – задължението е възникнало на
01.04.2019г. и към този момент ответниците са имали качеството ползватели, поради което са
изпаднали в забава за плащане към ищеца на сумата от 937,56 евро. Отказът от вещни права не е
довел до отпадане на това тяхно задължение, тъй като през по-голямата част от периода и към
момента на възникване на задължението, са имали качеството на задължено лице. Следователно
ответниците дължат цялата сума, а (както се посочи) въпрос на вътрешни отношения между тях и
собственика е впоследствие да уредят отношенията си, съобразно действителното ползване на
имота.
Както се посочи претенцията на ищеца се основава на влязло в сила решение на общото
3
събрание на етажната собственост, което е годно основание за събиране на вземания по смисъла на
чл. 38 ЗУЕС. В решението на общото събрание е предвиден падеж, което е достатъчно за
настъпване изискуемостта на вземането (чл. 84, ал. 1 ЗЗД). След влизането им в сила решенията на
общото събрание са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са
гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат
етажни собственици или обитатели. Следователно за ответниците (като ползватели на
самостоятелен обект в етажната собственост) е възникнало задължение да направят съответните
вноски съобразно гласуваното от общото събрание в предвидените срокове. Сумите се дължат на
основание именно решението, а не в зависимост от конкретната поддръжка, извършена на място,
което е още едно основание да се приеме, че ответниците са задължено лице за плащането им. Тук
е моментът да се посочи, че поддръжката следва да се осъществи в зависимост от събраните суми
и при липса на плащане от страна на определени собственици (или ползватели) е логично тя да не
може да се извърши в пълен обем.
С оглед всичко изложено до тук, съдът намира, че предявеният иск за главница е
основателен и всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 468,78
евро, припадаща се част от такса поддръжка за 2019г.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в
забава за периодите 02.04.2019г. – 25.03.2022г. Претенцията за лихва в общ размер от 283,63 евро
(по 141,81 евро), дължима върху сумата от 937,56 евро за периода 02.04.2019г. – 25.03.2022г. е
основателна, тъй като се доказа наличието на главен дълг и изпадането на ответниците в забава,
считано от 02.04.2019г. Следователно искът за лихва следва да бъде уважен изцяло (посоченият
размер е съобразен с недължимостта на лихви за забава за периода 13.03.2020г. – 08.04.2020г.).
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски. Видно от списък (на л.
140 от делото) от ищеца се претендират общо 1365,94 лв., от които 627,20 лв. – платено
възнаграждение за един адвокат, 95,54 лв. – платена държавна такса, 627,20 лв. – платен депозит за
особен представител и 16 лв. – банкови комисионни. С оглед обстоятелството, че са представени
доказателства за осъществени разноски в този размер, същите следва да бъдат присъдени на
ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е.Г.Е., гражданство: Руската Федерация, дата на раждане: 01.02.1959г.,
постоянен адрес: гр.***, БУЛСТАТ: ***, да заплати на Етажната собственост на сграда,
представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***, представлявана от управителя М. А., на
основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС сумата от 468,78 евро, представляваща ½ от 937,56 евро - такса
поддръжка за 2019г. за имот, на който е била ползвател – апартамент ***, с идентификатор ***,
приета с решение на общото събрание на етажната собственост от 17.06.2016г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.03.2022г., до окончателното
изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 141,81 евро , представляваща ½ част от
283,63 евро – лихва за забава върху главницата от 937,56 евро за периода 02.04.2019г. –
25.03.2022г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 682,97 лв. , представляваща ½
4
част от сумата от 1365,94 лева – направени по делото разноски от ищеца.
ОСЪЖДА С.А.Е., гражданство: Руската Федерация, дата на раждане: 17.01.1961г.,
постоянен адрес: гр.***, БУЛСТАТ: ***, да заплати на Етажната собственост на сграда,
представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***, представлявана от управителя М. А., на
основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС сумата от 468,78 евро, представляваща ½ от 937,56 евро - такса
поддръжка за 2019г. за имот, на който е бил ползвател – апартамент ***, с идентификатор ***,
приета с решение на общото събрание на етажната собственост от 17.06.2016г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.03.2022г., до окончателното
изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 141,81 евро , представляваща ½ част от
283,63 евро – лихва за забава върху главницата от 937,56 евро за периода 02.04.2019г. –
25.03.2022г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 682,97 лв. , представляваща ½
част от сумата от 1365,94 лева – направени по делото разноски от ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5