№ 1817
гр. Варна, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20213110117663 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК вр. ЗСПЗЗ.
Образувано по жалба на ИВ. Г. К. и В. Г. В. против отказ, обективиран в писмо с
рег. № ***/10.11.2021 г., издаден от Директора на дирекция „АГУП“ при Община
Варна, постановен по заявление с вх. №АУ028238ВН/18.03.2021 г. за издаване на
удостоверение и скица по чл.13, ал. 4-6 от Правилника за прилагане на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи.
Излага се в молбата, че жалбоподателите са наследници по закон на В.Г.Д. и с
решение № 1529/12.11.2007 г., постановено по преписка №30092/20.11.1991 г. на ПК -
Варна е отказано възстановяване на собствеността на нива с площ от 5610 кв.м.,
находяща се в строителните граници на кв. „Вл. Варненчик“, м. „Чеир бою“,
представляваща имот с пл. № 673, идентичен с имот с пл. 5822 от КП от 56 г., като
бившият имот попада в границите на ПИ с иден. 10135.3514.267,10135.3514.508,
10135.3514.218, 10135.3514.219. Твърди се, че решението на ПК - Варна било
обжалвано и с Решение № 1609/21.05.2009 г., постановено по гр.д. №2556/2008 г. на
Районен съд - Варна, влязло в законна сила на 19.06.2009 г., е отменено и е
възстановено правото на собственост на наследниците на В.Г.Д.. Поддържа се, че
съдебното решение е задължително за ОСЗ Варна, която следвало да постанови нов
административен акт в негово изпълнение. Сочи се, че за постановяваване на ново
решение от ОСЗ Варна е необходимо издаването на скица и удостоверение по чл. 13,
ал. 4, 5, 6 от ППЗСПЗЗ от Община Варна, тъй като имотът се намира в строителни
граници. Поради тази причина със заявление до Община Варна Дирекция „АГУП“ с вх.
№ АУ 028238ВН/18.03.2021 г. е поискано издаването на скица и удостоверение, но с
писмо изх. № АУ098997ВН_002ВН/15.10.2021 г.на Дирекция „АГУП“
жалбоподателите били уведомени, че имот пл. № 673, идентичен с имот с пл.5822 от
КП от 56г., е възстановен с р. № 1609/21.05.2009 г.,постановено по гр.д. №2556/2008 г.
на Районен съд - Варна и следва да бъде извършен въвод за владение на същия, за
което следва да представят протокол за трасировка. Твърди се, че такъв е представен в
дадения срок, но с писмо ***/10.11.2021 г.на Дирекция „АГУП“ на Община Варна
жалбоподателите били уведомени, че при направено обявление собствениците „Варна
–Комерс“, М.Й.М. и „Г.С.“ ООД, владеещи имоти, части от които попадат във
1
възстановените ни имоти са възразили, поради което е налице спор за материално
право, който не може да бъде решен от административният орган . Навежда се довод,
че писмото по същество съставлява отказ да бъдат издадени нужните документи за
издаване на решение на ОСЗ за възстановяване правото на собственост в изпълнение
на влязлото в сила съдебно решение. Допълва се, че макар съдът да се произнася по
същество отменяйки незаконосъобразния отказ на административния орган ОСЗ
съобразно разпоредбата на чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ той не е оторизиран да извършва
процедура по реституция, горните правомощия са вменени на ОСЗ съгл. чл.14 ал.1 от
ЗСПЗЗ. Излага се, че спорът за материално право не е основание за отказ имота да бъде
реституиран или процедурата да бъде спряна, като единствено в хипотезата на чл.14,
ал.4 от ЗСПЗЗ е предвидено ,че при спор за материално право същия се решава по
съдебен ред, но това се отнася до хипотезата, в която различни лица са заявили за
възстановяване един и същи имот и спора е кому е принадлежало правото на
собственост към минал момент преди отчужаването на имотите. В този смисъл
жалбоподателите считат, че за тях е налице правен интерес да обжалват постановения
отказ, обективиран в писмо рег. № ***/10.11.2021 г. на Дирекция „АГУП“ за издаване
на скица и удостоверение по чл.13 и сл. от ППЗСПЗЗ,тъй като същият възпрепятства
издаването на скица и удостоверение по чл.13 ал.4,5,6 от ППЗСПЗЗ , поради което и не
може да им бъде издадено решение за възстановяване на гореописания имот от ОСЗ
Варна. Иска се отмяна на атакувания ИАА въз основа на изложените доводи за
неговата материална незаконосъобразност и присъждане на сторените съдебни
разноски.
Ответната страна изразява становище за недопустимост и неоснователност на
жалбата. Излага се, че налице са фактически основания за невъзможността за
извършване на реален въвод във владение на част от ПИ с идент. 10135.2571.1287 по
КККР на гр. Варна, предвид обстоятелството, че на процесното място има законно
изградена четиринадесететажна сграда – хотел. Сочи, че в административната
преписка се съдържат копия на документи, представени от „Кабакум Инвестмънт“
ЕООД, описаният строеж в които заема площ, равняваща се на 2/3 от общата площ на
имота. Твърди се, че фактически е невъзможно да бъде извършено трасиране на
реалната част, което се явява непреодолима пречка, за да бъде извършен реален въвод
във владение. Поддържа се, че не са налице нормативните изисквания на чл. 59, ал. 1
от Наредба № РД-025-20-5/15.12.2016 г. и чл. 19, ал. 1 ЗУТ. Според извършена справка
на 15.01.2021 г. в КАИС относно частта на ПИ с идент. 10135.2571.1287 в
кадастралните регистри на недвижимите имоти са вписани за собственици наред с
„Кабакум Инвестмънт“ ЕООД и „Специализирана болница за рехабилитация – Варна“
ЕАД и жалбоподателите, поради което ответната страна счита, че за същите липсва
правен интерес от процесното заявление. Моли се жалбата да бъде отхвърлена и за
присъждане на сторените съдебни разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С Решение № 1529/12.11.2007 г. на ОСЗГ – Варна на наследниците на В.Г.Д. е
отказано възстановяването в съществуващи /възстановими/ стари реални граници
правото на собственост върху нива с площ от 5.610 дка, находящо се в землището на
гр. Варна, кв. „Владиславово”, местност “Чеир бою”, позовавайки се на
обстоятелството, че са изпълнени строителни мероприятия.
Горепосоченото решение на ОСЗГ е обжалвано от Г.В.Д. по реда на чл. 14, ал. 3
ЗСПЗЗ и е отменено с влязло в законна сила на 19.06.2009 г. Решение №
1609/21.05.2009 г., постановено по гр.д. № 2556/2008 г. по описа на Районен съд –
Варна, с което изрично е прието, че са налице предпоставките за реституиране на
имота в полза на наследниците на В.Г.Д. и е разрешен спора по същество относно
правото на възстановяване на собствеността.
Приложено по делото е удостоверение от 18.06.2020 г., от което се установява,
2
че наследници на В.Г.Д., починал на 05.02.2004 г. са В. Г. В. и ИВ. Г. К..
Въз основа на цитираното решение по гр.д. №2556/2008 г. по описа на Районен
съд – Варна, на 18.03.2021 г. е входирано в Община Варна – Дирекция „АГУП“
заявление за издаване на удостоверение и скица в полза относно имота по решението
на Районен съд – Варна, към което са приложени пълен комплект документи,
включително съдебното решение в препис (л. 8 и сл. от делото).
На 25.03.2021 г. по това искане от 18.03.2021 г., е отговорено следното от
административния орган: „Във връзка с Ваше заявление за издаване на скица и
удостоверение относно имоти подлежащи на възстановяване за бивш имот с пл. 673 от
Помощен план на ЗПЗ идентичен с имот с пл. № 5822 от КП -1956 г., Ви уведомявам
следното: Скицата и удостоверението по чл. 13 от ППЗСПЗЗ се издават бившите
собственици за да се издаде решение на ОСЗ за възстановяване или отказ от
възстановяване. В случая за Вашия имот има издадено решение на ОСЗ, което е
обжалвано и отменено с решение № 1609/21.05.2009 г., постановено по гр.д. №
2556/2008 г. на ВРС. Със същото решение е възстановено правото на собственост на
наследниците на В.Г.Д. върху нива от 5,610 дка. Следва да поискате издаване на
протокол за въвод във владение за което е необходимо да представите оригинален
Протокол за трасиране от лицензирано по кадастър лице със подписи на всички
заинтересувани лица.“ (л. 20 от делото).
С оглед на така мотивирания отговор от административния орган, на дата
24.09.2021 г. ИВ. Г. К. е представила пред органа според указанията заявление за
издаване на протокол за въвод във владение заедно със съответната документация, вкл.
Протокол за трасиране, означаване и координиране на поземлен имот с идентификатор
10135.520.673 по ПКП на ЗПЗ гр. Варна, р-н Вл. Варненчик гр. Варна от 05.05.2021 г. с
приложена схема на гранични точки (л. 37-55 от адм.д. № 2631/2021 г.).
С уведомление от 15.10.2021 г., изпратено до „В.К.“ АД, „Е.С.“ АД, „А.И. –
2000“ ЕАД, М.Й.М., „Д.Е.М.И.“ ООД и Община Варна – Дирекция „ОСИСД“,
административният орган е уведомил посочените лица за постъпилото заявление за
издаване на протокол за въвод във владение за бивш имот с пл. № 673 от Помощен
план на ЗПЗ, който попада в границите на ПИ 10135.3514.267, 10135.3514.508,
10135.3514.218, 10135.3514.219 от КК на гр. Варна, ЗПЗ. Указано е на лицата, че в 7-
дневен срок могат да се запознаят с преписката и да представят документи за
собственост.
В указания срок са постъпили пред административния орган възражения и
становища от М.Й.М., „В.К.“ АД, „Г.С.“ ООД и „А. 2000“ АД, с които се изразява
несъгласие с отправеното искане, тъй като се засяга правото им на собственост и в
имотите има построени сгради, с изключение на становището на „А. 2000“ АД, според
което дружеството няма касателство по преписката.
С обжалвания акт в писмо с рег. № ***/10.11.2021 г., издаден от Директора на
дирекция „АГУП“ при Община Варна, е постановено следното: „Направена е обява на
основание чл. 26 ал. 1 от АПК до всички заинтересувани собственици владеещи
имотите, чиито граници се засягат от бившия имот. Получено е възражение от „Варна-
Комерс“ АД, които се легитимират с документ за собственост – нотариален акт за имот
с площ 83351 кв.м., ведно с построените в имота сгради. Възражение от М.Й.М. –
представен документ за собственост нотариален акт за имот с площ 1055 кв.м. с
изградени и въведени в експлоатация сгради. Становище от „Г.С.“ ООД – представен
документ за собственост – нотариален акт и договор за преобразуване на дружеството.
Представеният от Вас протокол за трасиране не е подписан от всички заинтересовани
лица. В имотите с ид. 10135.3517.267 и 10135.3517.218 има съществуващи сгради,
които са пречка за трасиране и извършване на въвод в реални граници. Налице е спор
за материални права, който не може да бъде разрешен от административния орган.
Поради гореописаното, отдел „КР“ при община Варна не може да издаде протокол за
въвод във владение на бивш имот с пл. № 673 от ПКП на ЗПЗ”.
3
Приобщена по делото е пълната административни преписка, като
техническата документация е използвана при изготвяне на заключението на вещото
лице по назначената по искане на жалбоподателите съдебно-техническа експертиза, а
също така са изискани от вещото лице от Община Варна наличните при нея строителни
книжа, досежно построените в имота сгради, съобразена е и наличната документация
по приложената по настоящото дело преписка от гр.д. № 2556/2008 г. по описа на ВРС.
Според заключението на вещото лице съществува техническа възможност за
обособяване на поземлени имоти в границите на ПИ 673 на два дяла с площ от 2888
кв.м. и 1378 кв.м. по приложена към заключението комбинирана скица, съгласно
предпоставките, заложени в чл. 11-13 от ППЗСПЗЗ.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея
нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта: Като начало следва да се посочи, че обжалваният акт,
обективиран в писмото от 01.11.2021 г. на Директора на Дирекция „АГУП“ при
Община Варна, е постановен по искане от 18.03.2021 г. за издаване на удостоверение и
скица по чл. 13, ал. 4-6 ППЗСПЗЗ, от което следва, че допустимостта на делото
произтича от качеството на жалбоподателя И.Г. Костанивоа на адресат на оспорения
акт, с който на същия е отказано негово заявление, базирано на законово право.
На следващо място, както вече се посочи, жалбоподателите ИВ. Г. К. и В. Г. В.
се легитимират като наследници на В.Г.Д., на наследниците на когото с влязлото в
законна сила решение № 1609/21.05.2009 г., постановено по гр.д. № 2556/2008 г. на
ВРС, е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници върху нива с площ от 5.610 дка, находящо се в землището на гр. Варна,
кв. „Владиславово”, местност “Чеир бою”, представляваща по действащата КК на гр.
Варна, район „Владислав Варненчик”, одобрена със Заповед № РД-18-30/19.06.2007 г.
на ИД на АГКК, по жалба на Г.В.Д., на основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Въз основа на
това решение наследникът ИВ. Г. К. е поискала от техническата служба на общината
издаване на удостоверение и скица, чрез които да продължи процедурата по
възстановяване на имота, намиращ се в границите на урбанизираните територии, но
вместо това й е указано да поиска издаване на протокол за въвод във владение, за което
е необходимо да представи оригинален Протокол за трасиране от лицензирано по
кадастър лице с подписи на всички заинтересувани лица. След като ИВ. Г. К.
изпълнила указанията на административния орган и постъпилите възражения от
„заинтересованите лица“ в отговор на последното искане на жалбоподателя е
постановено обжалваното изявление, обективирано в писмо с рег. № ***/10.11.2021 г.,
издадено от Директора на дирекция „АГУП“ при Община Варна.
При тези данни, в конкретиката на случая, съдът преценява жалбата като
допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица, имащи правен
интерес от отмяната на отказа за издаване на удостоверение и скица по чл.13, ал. 4-6 от
ППЗСПЗЗ, в качеството им на наследници на В.Г.Д.. Налице е функционална връзка
между обжалвания административен акт и подаденото заявление на 18.03.2021 г. за
издаване на удостоверение и скица по чл.13, ал. 4-6 от ППЗСПЗЗ, с което е инициирано
административното производство, по което искане е получен отговор с писмо от
15.10.2021 г., че процесният имот е възстановен със съдебно решение и следва да бъде
извършен въвод във владение, за което следва да бъде представен протокол за
трасировка. Ето защо с обжалваното писмо от 10.11.2021 г. органът е постановил не
само отказ за издаване на протокол за въвод във владение, но и отказ във връзка с
молбата за издаване на удостоверение и скица. В този смисъл – Решение от 03.12.2019
г., постановено по адм.д. № 2102/2019 г. на Административен съд – Варна.
На последно място в трайната си практика касационните
административни съдилища приемат, че отказите за издаване на замолени
удостоверения и скици по чл.13 ППЗСПЗЗ (били те изрични или мълчаливи, били те
обективирани чрез заповеди или чрез писма на органа с отлагателни условия или
4
срокове) подлежат на съдебен контрол (Решение №4427/27.03.2012г. по к.адм.д.
№8328/2011г. на ВАС – по обективирано в писмо на органа уведомяване, че молбата
ще се удовлетворено при бъдещо условие; Решение №13806/15.12.2016г. по к.адм.д.
№3069/2016г. на ВАС и други).
По основателността на жалбата:
В съдебната практика, обективирана в Решение № 144/15.01.2021 г. по гр.д. №
3694/2019 г. на ВКС, I г.о., се приема следното:
Съгласно чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие се произнася с
решение относно възстановяване правото на собственост, включително и в хипотезата
на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. С т. 1 от ТР № 1/1997 г. на ВС се прие, че Решенията на
общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСП33 и по чл. 27, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с
план за земеразделяне имат конститутивно действие. За да настъпи това действие,
имотът, който се реституира, трябва да е индивидуализиран достатъчно като обект на
правото на собственост по действащият план на населеното място или по картата на
възстановената собственост. Когато с решение административният орган откаже
възстановяването на собствеността, това решение подлежи на обжалване по чл. 14,
ал.3 ЗСПЗЗ. Това производство е съдебно-административно и в него съдът решава
спора по същество, според изричната разпоредба на закона, но относно наличието на
предпоставките за реституция. Съгласно чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ (в редакция, изм. - ДВ,
бр. 122 от 1997 г.) за имотите в урбанизираните територии, Общинската служба по
земеделие /ОСЗ/ постановява решение за възстановяване правото на собственост въз
основа на удостоверение и скица по чл. 13 ППЗСПЗЗ, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ,
които съдържат данни дали имотът е нанесен в кадастралния план, респективно в КК,
ако такава е одобрена, с кой номер, на кой е записан, има ли учредено право на строеж
към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и дали е реализирано законно строителство,
какъв е размерът на свободната и на застроената площ. Когато заявеният за
възстановяване имот не е заснет в кадастралния план, нормата на чл. 13а ППЗСПЗЗ
(Нов - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) изисква изработване на помощен
план, който да отразява границите на бившите имоти, границите и номерата на имотите
по действащият кадастрален план, а след влизане в сила на ЗКИР и на одобрената
кадастрална карта, където има такава. Определянето им става въз основа на съдебни
решения и скици, неразделни части към тях, кадастрални и комасационни планове,
застроителни планове и въз основа на аерофотоснимки, дешифровъчни фотосхеми или
ортофотопланове преди образуването на ТКЗС и ДЗС, както и анкети за създаване на
регистъра на бившите имоти. След измененията на чл. 13а ППЗСПЗЗ от 2003 г., тези
планове се изработват по правилата в ЗКИР и допуснатите непълноти и грешки в тях е
предвидено и уредено да се отстраняват само по административен ред. След влизане в
сила на помощният план по чл. 13а ППЗСПЗЗ, в който е нанесен бивш имот, за който е
уважена жалба за имот в урбанизираната територия, включително и в производство по
чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ въз основа на влязлото в сила решение по този спор, ОСЗ
постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или
възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на
имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на
собствеността и основанията за тях (чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ). След измененията на
ЗСПЗЗ, публ. ДВ бр. 45/1995 г., решението следва да е придружено със скица, която
графично индивидуализира имота по решението. За имотите в границите на
урбанизираните територии, възстановените имоти се индивидуализират с
удостоверението и скицата, издадени на основание чл. 13, ал. 4, 5 и 6 въз основа на
одобрения помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ. И в този случай обаче ОСЗ издава
решение, съгласно чл. 18ж ППЗСПЗЗ и чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Следователно
решението на съда в административното производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ за
5
имоти в урбанизираната територия не е достатъчно, за да се счита приключила
процедурата по възстановяване правото на собственост. Дори с него да е разрешен
спора по същество относно правото на възстановяване на собствеността и да е
индивидуализиран бившия имот по някакъв план, с това не приключва процедурата по
възстановяване на собствеността, защото имота не се индивидуализира по действащият
план на населеното място и настъпилите правоизменящи факти до влизане в сила на
ЗСПЗЗ.
При така изложените правни съображения и констатираните фактически
обстоятелства в конкретния случай се налага изводът, че с постановеното по реда на
чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ решение по гр.д. № 2556/2008 г. по обжалвания отказ на ОСЗГ да
възстанови собствеността върху земеделската земя на наследниците на В.Г.Д. само се
признава правото на възстановяване на собствеността върху конкретния имот, който
следва да бъде недвусмислено индивидуализиран, а самото възстановяване се
извършва с последващо решение на ОСЗГ, което е окончателно. За целта е необходимо
издаването на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4-6 ППЗСПЗЗ от техническата
служба на общината, които безспорно не са издадени въпреки отправеното искане до
Дирекция „АГУП“ на Община Варна.
По делото не се установи наличие на каквато и да е конкретна причина за отказ
от замолената административна услуга. С молбата, по която е образувано
административното производство, жалбоподателят не е имал претенция за трасиране
на имота и за въвод във владение, а за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал.
4-6 ППЗСПЗЗ, които са необходими за индивидуализацията на имота за постановяване
на решението на ОСЗГ за окончателното приключване на процедурата по
възстановяване собствеността на имота. Давайки указания на жалбоподателя да поиска
издаване на протокол за въвод във владение и представяне на протокол за трасиране и
впоследствие постановявайки отказа за издаване на поисканата административна
услуга, административният орган е постановил незаконосъобразен акт, поради което
съдът намира жалбата за основателна. Изложените доводи в писмото от 18.03.2021 г.
на издателя на административния акт, поддържани и в настоящото производство, се
явяват ирелевантни относно отправеното искане за издаване на удостоверение и скица
по чл. 13, ал. 4-6 ППЗСПЗЗ. Следователно, произнасянето на административния орган
следва да се отмени и делото да му се върне като преписка, със задължителни указания
по мотивираните съображения – за издаване на замолените от жалбоподателя скица и
удостоверение по чл.13, ал. 4-6 ППЗСПЗЗ, за което при нужда да се извърши служебно
пълна процедура по реда на чл.13а ППЗСПЗЗ.
По разноските: Предвид изхода по спора и на осн. чл.143, ал.1 АПК следва на
жалбоподателите да се присъдят сторените разноски за заплатен депозит за съдебно-
техническа експертиза в размер на 350 лв. Административният орган, издал
обжалвания акт притежава административна правосубектност, която му дава
възможност постановява/отказва постановяването на адм. актове, респ. да участва в
административни спорове по повод издаваните от него/отказите за издаване
административни актове. Той, обаче, няма гражданска правосубектност, поради което
и отговорността за разноските в административния процес (които са гражданска
последици на същия) следва да се носят от юридическото лице, в чиято структура се
намира съответния административен орган. В този смисъл за разноските да бъде
осъдена Община Варна.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа, обективиран в писмо с рег. № ***/10.11.2021 г., издаден от
Директора на дирекция „АГУП“ при Община Варна, постановен по заявление с вх.
6
№АУ028238ВН/18.03.2021 г. от ИВ. Г. К. за издаване на удостоверение и скица по
чл.13, ал. 4-6 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи като ИЗПРАЩА делото като преписка на административния
орган за произнасяне и действия по същество, съобразно задължителните указания на
съда за прилагането на закона, на основание чл. 173, ал. 2 АПК.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, с административен адрес гр. Варна, бул. „Осми
приморски полк“ № 43, да заплати на ИВ. Г. К., ЕГН **********, с адрес *** и В. Г.
В., ЕГН **********, с адрес ***, сторените по делото разноски пред ВРС в размер на
350 лв. (триста и петдесет лева), на основание чл. 143, ал. 1 АПК, вр. чл. 78, ал. 1 и 5
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Административен съд – Варна, в 14-дневен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7