Решение по дело №16383/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 04.03.2020 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                                    Мл.с.ГАБРИЕЛА  ЛАЗАРОВА                                                     

при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №16383 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. От ГПК

         С решение от 29.03.2019 г. по гр.д. № 45477/18 г., СРС, ГО, 123 с-в ОТМЕНЯ уволнението на С.Ц.Н. с ЕГН **********, с адрес ***, извършено във формата на Заповед №65/10.05.2018 г. на Изпълнителния директор на „Н.С.Б.З.Ф.Т.И Р.“ ЕАД, ***, на основание чл. 328, ал. 2 КТ, „във връзка с Договор № РД-16-105/26.03.2018 г. за възлагане на управлението на лечебното заведение - еднолично акционерно дружество „НСБФТР“ ЕАД“, като незаконосъобразно, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА С.Ц.Н. с ЕГН **********, с адрес *** на длъжността, заемана от нея преди уволнението - „Главна медицинска сестра“ при „Н.С.Б.З.Ф.Т.И Р.“ ЕАД, ***, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.

       Въззивникът при „Н.С.Б.З.Ф.Т.И Р.“ ЕАД, *** излага съображения ,че решението е постановено  в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано .Съдът  взел под внимание единствено чл.17 от договора за възлагане на управление,с който се урежда срока за който е избран съветът на директорите.Не ставало ясно по каква причина  временно изпълняващият длъжността няма компетентност да упражни правата си по чл.328 ал.2 КТ.Правомощията на съвета на директорите не се определяли от това  дали са назначени за срок до провеждане на конкурса или до друг срок.Съобразно чл.5 от договора  Съветът на директорите  определя вътрешна управленска и организационна структура.Съгласно чл.9 от Договора Изпълнителният директор извършва всички действия в качеството на работодател,вкл.да сключва и прекратява договори.Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и вместо това да постанови друго, с което да се отхъврлят  предявените искове. С въззивната жалба се претендират разноски.

По въззивната жалба не е постъпил отговор.

               Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна.

Предявени са обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за отмяна на уволнението на С.Ц.Н., извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ със Заповед № 65/10.05.2018 г. на Изпълнителния директор на „Н.С.Б.З.Ф.Т.И Р.“ ЕАД, *** и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на С.Ц.Н. на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Главна медицинска сестра“ на „НСБФТР“ ЕАД.

    Със Заповед № 65/10.05.2018 г. на Изпълнителния директор на „Н.С.Б.З.Ф.Т.И Р.“ ЕАД, ***  е прекратено трудовото правоотношение между страните по делото, на основание чл. 328, ал. 2 КТ, „във връзка с Договор № РД-16-105/26.03.2018 г. за възлагане на управлението на лечебното заведение - еднолично акционерно дружество „НСБФТР“ ЕАД“.

          Видно от  Договор № РД-16- 105/26.03.2018 г. за възлагане на управлението на лечебно заведение - еднолично акционерно дружество „Н.С.Б.З.Ф.Т.И Р.“ ЕАД, *** е, че същият е сключен между министъра на здравеопазването и Съвета на директорите на „Н.С.Б.З.Ф.Т.И Р.“ ЕАД з. срока по чл. 17 от същия договор - „до провеждане на конкурс по реда на Наредба № 9 от 26.06.2000 г. за условията за реда и провеждане на конкурси за възлагане на управлението на лечебни заведения по Закона за лечебните заведения“, което легитимира избрания от Съвета на Директорите по протокол от 30.03.2018 г. Изпълнителен директор, като временно изпълняващ тази длъжност, а не като титуляр.

            В обема на правомощията на временно изпълняващия длъжността управител на дружеството не влиза и възможността, той да сформира свой екип и да упражни правото по чл. 328, ал. 2 КТ. Изпълняващият длъжността управител на дружеството по сключения договор за възлагане на управление е за срок до провеждане на конкурс за избор на управител, поради което временно изпълняващият длъжността управител не разполага с възможността да прилага чл. 328. ал. 2 КТ по отношение ръководния състав на дружеството независимо, че му е делегирана дисциплинарна власт по отношение персонала и възможност да сключва, изменя и прекратява трудови договори, тъй като това е във връзка с организацията на текущата работа, но не и възможност да подбере свой управленски екип.

          Основанието за уволнение по чл. 328. ал. 2 КТ възниква при сключване на договор за управление и възложените с него на управителя задачи за успешно управление на стопанската дейност и изпълнението на определената с него бизнес програма. Законът предоставя на управителя работодател и правото да си подбере нов екип от сътрудници, с помощта на които да я изпълни, за което той трябва да има правно основание за прекратяване на трудовия договор със съответните служители от ръководството на предприятието. Обемът на правомощията зависят от мандата, който е възложен да се изпълнява, а последният зависи от задачите, включени в този мандат. Законът не слага знак на равенство между титуляр и изпълняващ длъжността и това е съобразено от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното решение. С учредяването на нов мандат по договор за възлагане на управление, за управителя възниква възможността да сформира управленски екип, поради което му се предоставят и правата по чл. 328, ал. 2 КТ. В този смисъл са определение № 341 от 19.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1282/2012 г., III г. о., определение по гр. д. № 1564/2010 г.Ш г.о. на ВКС,опр.№ 808 от 16.06.2014 г.по гр.д.2660/2014 г.ГК ,ІІІ ГО на ВКС.

       Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то  следва да бъде потвърдено ,а жалбата като неоснователна  следва да бъде отхвърлена.

          

                                 Водим от гореизложеното, съдът

 

                                    Р   Е   Ш   И  :

         ПОТВЪРЖДАВА  решение от 29.03.2019 г. по гр.д. № 45477/18 г., СРС, ГО, 123 с-в .

        РЕШЕНИЕТО подлежи_: на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

          

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                          

                               

                                                               ЧЛЕНОВЕ:1.      

 

 

 

                                                                                       2.