№ 2603
гр. София, 29.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110150837 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ИВ. П. ЗЛ.
срещу Столична Община.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в
открито съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства под опис.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 30.03.2022 г. от 11:45 часа, за
когато да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявен е от ищеца ИВ. П. ЗЛ. осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр.
чл. 45 ЗЗД за осъждане ответника Столична Община да заплати на ищеца сумата от 10
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки страдания
причинени от настъпило на 16.08.2021 г., около 09:30 часа падане поради неравен,
разбит тротоар, намиращ се в гр. София, кв. Бояна на ул. „Герганица“, в частта до
пресечката с ул. „Десислава“ (срещу аптека „Весифарм““, пред стълбите до магазин
1
„Оптима“), довело до счупване на дясната рука в областта на лакътя.
Ищецът И.З. твърди, че на 16.08.2021 г., около 9:30 часа, в гр. София, вървейки
по тротоара на ул. „Герганица“, в частта до пресечката с ул. „Десислава“ (срещу аптека
„Весифарм““, пред стълбите до магазин „Оптима“) претърпяла инцидент – спънала се
поради неравен, разбит тротоарен терен и паднала като си наранила дясната ръка в
областта на лакътя. В момента на падането изпитала силна болка и на помощ се
притекла аптекарката от намиращата се на отсрещния тротоар аптека, която й
помогнала да се изпррави и я поканали да поседи в аптеката за да се съвземе. Сочи, че
травмата й – счупване на горния карай на лъчевата кост на дясната ръка е потвърдена с
два броя рентгенови снимки, първо от ДКЦ ХХ-София ЕООД, а след това и от
„Пирогов“. Твърди, че от датата на инцидента до настоящия момент изпитва силни
болки, нвъзможност да спи спокойно, да пазарува и да се грижи самостоятелно за себе
си като се налага да ползва за това помощта на синовете си. Сочи, че въпреки че е
пенсионерка, упражнява трудова дейност като машинен инжинер и травмата е
препятствала възможността й да работи на компютър.
Навежда твърдения, че участъкът, на който е станал инцидентът, а именно
тротоарът по ул. „Герганица” в гр. София, е част от общинската пътна мрежа публична
общинска собственост, а тротоарът е част от земното платно и изграждането, ремонтът
и поддържането на тротоарите в границите на урбанизираните територии се
организира от съответната община. Поддържа причинените телесни увреждания да са
възникнали в резултат на бездействието на Столична Община по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение по тротоарите в
града през цялата година. Сочи, че улицата, на която процесната злополука е
настъпила, е общински път, а законодателят е възложил на общините изграждането,
ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите. Тъй като тротоарът
по ул. „Герганица” имал неравности и разбити участъци, към момента на настъпване
на процесния инцидент, счита че Столична Община не е изпълнила законовото си
задължение за ремонт и поддържането на тротоарите в града. Доколкото общината
като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез
натоварени от нея лица, счита, че същата отговоря за причинените от тези лица вреди
при или по повод изпълнението на възложената им работа.
Поддържа, че са налице изискуемите кумулативни предпоставки, за да се
ангажира отговорността на общината: вреди, причинени на пострадалия от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД, е възложил някаква работа, които вреди са причинени
при или по повод на изпълнението и и по вина на изпълнителя, при наличието на
причинна връзка между тях, което поражда задължението на ответника Столична
Община да поправи вредите и правото на увредения да бъде съответно обезщетен.
Сочи, че в резултат на увреждането ищцата е претърпяла неимуществени вреди –
2
болки и страдания от счупване на дясната ръка в областта на лакътя като травмите все
още не са отшумели. С уточнителна молба от 22.10.2021 г. сочи, че на 16.10.2021 г.,
след преглед в „Пирогов“ е констатирано, че счупването е зарастнало и е разрешена
рехабилитация за раздвижване на ръката.
Ответникът Столична община подава отговор в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва механизма на получаване на
уврежданията, както и причинната им връзка с падането на ищцата. Сочи, че
представените доказателства по никакъв начин не доказват механизма на получване на
увреждането, действията на потърпевшата и отговорността за настъпилото падане на
Столична Община. Оспорва се изцяло предоставената от ищцата медицинска
документация, тъй като същата е дата след твърдяното падане. При условие на
евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Сочи за
възможни причини довели до падането невниманието на ищцата и или други
неизяснени обстоятелства (падане в дома й и/или на друг терен на територията на
София или др. населено място).Оспорва като завишен размера на претендираното
обезщетение, като счита, че същото следва да бъде съобразено с критерия за
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че е негова тежестта да докаже при условията на пълно и
главно доказване осъществяването на фактическия състав на непозволеното увреждане
по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, а именно: че в резултат на неподдържане на участък от
тротоара с описаното в исковата молба местонахождение - общинска собственост, по
отношение на който ответникът има задължение за поддържане, респ. е възложил
поддръжката на трето лице, е настъпило увреждане, в резултат на което на ищцата са
нанесени описаните в исковата молба неимуществени вреди. При доказване на
фактическия състав на непозволеното увреждане, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД.
УКАЗВА на ответника, че е негова тежестта на доказване на обстоятелството,
че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите.
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага, като опровергаването на тази
презумпция е в тежест на ответника, при условията на обратно пълно доказване.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора, като им разяснява, че ако използват способите за
медиация по Закона за медиацията, ще направят по-малко разноски по
производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото
съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като
3
съдът може да я одобри, ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с
определение прекрати съдебното производство.
ДА СЕ ИЗПРАТИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба, като съдът им указва, че могат най-
късно в първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото, а ищецът и по релевираните от ответника в отговора на
исковата молба доводи, като предприемат съответните процесуални действия в тази
връзка.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че в случай, че в този срок не представят
писмени доказателства или не поискат допускането на гласни доказателствени
средства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-
късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че на основание нормата на чл. 40 ГПК страната, която
живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в
седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато лицата не посочат
съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. На
основание нормата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е
длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната като при неизпълнение на
задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4