Р Е Ш Е Н И Е
№ 33/16.1.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
Стефан Янев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 1145 по
описа на съда за 2019 г. |
||
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ
и е образувано по искова молба, подадена от Е.Ц.С. с ЕГН ********** ***, подадена
чрез адв. П. *** против Областна дирекция на МВР Пазарджик, представлявана от Директора
– ст. комисар И.Т., с адрес за призоваване ОД на МВР Пазарджик, гр. Пазарджик, п.к.
4400, пл. ***“ №**, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
500 лева за неимуществени вреди и 500 лева за имуществени вреди, във връзка с отменено
НП № 18-0340-000305 от 13.03.2018 г. на Началника на РУ Септември при ОД на МВР
гр. Пазарджик, предмет на разглеждане по НАХ дело № 890/2018 г. на Районен съд гр.
Пазарджик, ведно със законната лихва по чл. 86 ЗЗД, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и мораторна
лихва, касаеща неимуществени вреди, от датата на влизане в сила на съдебното решение
по НАХ дело № 890/2018 г. на РС – Пазарджик – 28.11.2018 г. до датата на подаване
на исковата молба в размер на 43.61 лева.
В исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, както
и имуществени такива, във връзка с отменен като незаконосъобразен административен
акт, а именно наказателно постановление, издадено от началника на РУ –
Септември при ОД на МВР гр. Пазарджик. Посочено е, че в резултат на наложеното административно
наказание ищцата е претърпяла психически изживявания, изразяващи се в стрес, унижение
и безпокойство. Това е породило у ищцата отрицателни емоции, които са се отразили
на нормалното му човешко поведение. Моли да бъде уважен искът, като бъде осъден
ответникът да заплати сумата от общо 1 000 лв. имуществени и неимуществени вреди
със съответните лихви.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован се явява
лично и с адв. П. ***, който по изложени съображения моли съда да уважи иска
изцяло и да присъди направените по делото разноски.
Ответникът - ОД на МВР Пазарджик, редовно призовани се
представляват от юриск. П., която по изложени съображения моли съда да отхвърли
иска като неоснователен и недоказан. Прави възражение за прекомерност на
разноските.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик
изразява становище, че предявеният иск е частично основателен по отношение на
претендираните имуществени и неимуществени вреди. Счита, че претендираната сума
следва да бъде редуцирана, тъй като е прекалено висока.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Административният акт, в резултат на който се твърди, че
са настъпили неимуществени вреди за ищеца е наказателно постановление № 18-0340-000305/13.03.2018
на Началник РУ Септември при ОД на МВР гр. Пазарджик, с което на Е.Ц.С. с ЕГН **********
***, за нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, във
връзка с ал. 1, т. 5 от същия закон, е наложена глоба в размер на 100 лева. Ищцата е обжалвала посоченото наказателно
постановление, за което било
образувано а.н.х.д.
№ 890/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С Решение № 489 от 18.10.2018
г., PC – Пазарджик е отменил като незаконосъобразно наказателно постановление №
18-0340-000305/13.03.2018 на Началник РУ Септември при ОД на МВР гр. Пазарджик,
което не е обжалвано и е влязло в законна сила на 28.11.2018 г., т.е. с влязъл
в сила съдебен акт е отменен актът
(наказателно постановление № 18-0340-000305/13.03.2018
на Началник РУ Септември при ОД на МВР гр. Пазарджик).
По делото е разпитани като свидетели З. Г. С., съпруг на
ищцата и Г. З.в С. – син на ищцата, чиито показания съдът възприема като
последователни, непротиворечиви и съответстващи на представените по делото
писмени доказателства. В отговор на поставените им въпроси, свидетелите заявиха
пред съда, че знаят за издаденото наказателно постановление на ищцата. В
резултат на този инцидент, Е.С. е била психически и емоционално притеснена, не
е смеела да се качи на автомобила да го шофира, не се е чувствала комфортно
като шофьор, изпаднала в депресия, за което се наложило да потърсят личния
лекар. Свидетелите сочат, че на същата са били изписани лекарства за
депресивното състояние, но не знаят какви.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска за неимуществени вреди
Съдът счита предявеният иск за неимуществени
вреди за допустим, а разгледан по същество за неоснователен и недоказан.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица
могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването
на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се
реализира отговорността на държавата по посочения ред. Доказателствената тежест
за установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства не се доказа
наличието на всички предвидени в закона материални предпоставки. Налице е издадено
незаконосъобразно наказателно постановление, което е оспорено и отменено от
съда, с влязло в сила решение, което е и първата задължителна предпоставка за
предявяване на иск по ЗОДОВ.
По делото не бяха представени доказателства за наличието на вреди от
отменения незаконосъобразен административен акт, въпреки дадените от съда указания.
Не са представени и доказателства, че именно в резултат на това наказателно
постановление, ищцата е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в стрес, унижение
и безпокойство, породили у ищцата отрицателни емоции, които са се отразили на нормалното
й човешко поведение.
От разпита на допуснатите свидетели се установява, че ищцата е била психически
притеснена, стресирана и депресирана, но това обстоятелство само по себе си не
винаги предполага настъпили вреди. Неимуществените вреди представляват сериозно
засягане на личността и достойнството на човека и могат да имат различни прояви.
По делото не са събрани доказателства изживяното от нея притеснение да е дало
отражение на нейното здраве, психично състояние или да се е отразило по
негативен начин на нея или нейното семейство. Не се установи същата да е
променила обичайните си навици, да излиза приятели, да ходи на работа, което
предполага настъпили неимуществени вреди.
Предвид
на това, съдът намира, че не са налице материалните предпоставки за ангажиране на
имуществена отговорност на ответника, за причинени на ищцата неимуществени вреди,
поради което предявеният иск в тази му част се явява неоснователен и недоказан,
и като такъв ще следва да бъде отхвърлен, ведно с искането за мораторна лихва, касаеща
неимуществените вреди, в размер на 43.61 лева.
По
иска за имуществени вреди:
Предявеният иск за имуществени вреди, съдът намира, за основателен и
доказан.
Искът е с правно основание чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ,
предвид изложените фактически обстоятелства в исковата молба, че ищецът е неблагоприятно
засегнат и е претърпял имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменено
по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление. Искът за обезщетение
е предявен срещу надлежен ответник - юридическото лице, в чиято структура е органът,
издал незаконосъобразното наказателно постановление (чл. 37, ал. 2 от ЗМВР) и е
допустим за разглеждане в производството пред Административен съд- Пазарджик по
реда на глава ХІ от АПК, като предявен пред съда по седалището на ответника.
Разгледан по същество искът е основателен.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се доказа наличието
на всички предвидени в закона материални предпоставки на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ. Налице е издадено незаконосъобразно наказателно
постановление, което е оспорено и отменено от съда, с влязло в сила решение. Безспорно
по делото се доказа, че именно в резултат на това наказателно постановление, ищцата
е претърпяла имуществени вреди от ответника, представляващи заплатени от нея разноски
по обжалване на наказателно постановление в размер на 500 лева за процесуално представителство.
Издаването на отмененото наказателно постановление е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В
този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от
административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, то е правен
резултат от санкционираща административна дейност.
По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждащото действие. Настоящият състав приема, че ищецът в настоящото производство,
не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния
орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство,
то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход
на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването
на имуществото на ищцата вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение,
е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложена
глоба, която тя е считала за незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че адвокатската
защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не
влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален
представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото
наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е
налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава
условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е
трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната
грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси.
Неоснователно е възражението на ответника, че е налице изключителна вина на
ищеца и съгласно чл. 5 от ЗОДОВ обезщетение не му се дължи. Също така не е налице
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар в настоящото производство. В Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на
адвокатското възнаграждение, дължим за защита в дела от административно-наказателен
характер, не е поставен в зависимост от материалния интерес, респ. размера на наложени
с наказателното постановление глоби или имуществени санкции. Затова възражението
на ответника в този смисъл е неоснователно. Претенцията за заплащане на обезщетение
в размер на 500 лв. е съобразена с реално извършените разноски за оспорване на наказателно
постановление, отменено като незаконосъобразно и следва да се присъди в искания
размер. В тази връзка съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност
на претендирания адвокатски хонорар.
Ето защо съдът намира, предявеният иск за имуществени веди за основателен и
доказан, поради което ще следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва
върху претендираната сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, при
частично уважен иск ответникът заплаща разноските по производството, както и на
ищеца внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената
част от иска, ако са поискани своевременно. От ищцата и процесуалния й представител
е направено искане за присъждане на направените по делото разноски в размер на
610 лева, от които 10 лева – държавна такса и 600 лева за адвокатско възнаграждение.
От друга страна предвид разпоредбата на 10, ал. 4 от ЗОДОВ, ответната страна е
направила разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Изчислявайки по компенсация, съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата общо сумата от 260 лева, от които 10 лева –
държавна такса и 250 лева за адвокатско възнаграждение, изчислено съразмерно с
уважената част от иска.
Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, ІІІ състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Пазарджик, представлявана
от Директора – ст. комисар И.Т., с адрес за призоваване ОД на МВР Пазарджик, гр.
Пазарджик, п.к. 4400, пл. „***“ №*, да заплати на Е.Ц.С. с ЕГН ********** ***,
500 /петстотин/ лева за имуществени вреди, във връзка с отменено НП № 18-0340-000305
от 13.03.2018 г. на Началника на РУ Септември при ОД на МВР гр. Пазарджик, предмет
на разглеждане по НАХ дело № 890/2018 г. на Районен съд гр. Пазарджик, ведно със
законната лихва по чл. 86 ЗЗД, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.Ц.С. с ЕГН ********** ***, подадена чрез
адв. П. *** против Областна дирекция на МВР Пазарджик, представлявана от Директора
– ст. комисар И.Т., с адрес за призоваване ОД на МВР Пазарджик, гр. Пазарджик, п.к.
4400, пл. „Съединение“ № 3, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата
от 500 /петстотин/ лева за неимуществени вреди, във връзка с отменено НП №
18-0340-000305 от 13.03.2018 г. на Началника на РУ Септември при ОД на МВР гр. Пазарджик,
предмет на разглеждане по НАХ дело № 890/2018 г. на Районен съд гр. Пазарджик, ведно
със законната лихва по чл. 86 ЗЗД, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата, както и искането за заплащане на мораторна
лихва, касаеща неимуществените вреди, от датата на влизане в сила на съдебното решение
по НАХ дело № 890/2018 г. на РС – Пазарджик – 28.11.2018 г. до датата на подаване
на исковата молба в размер на 43.61 /четиридесет и три лева и шестдесет и една
стотинки/ лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Пазарджик, представлявана
от Директора – ст. комисар И.Т., с адрес за призоваване ОД на МВР Пазарджик, гр.
Пазарджик, п.к. 4400, пл. „Съединение“ № 3, да заплати на Е.Ц.С. с ЕГН **********
***, сумата от 260 /двеста и шестдесет/ лева, представляваща направените по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните,
че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/