№ 506
гр. Пазарджик, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20225220201767 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. М. Н., ЕГН **********,адрес: с. М., общ.Белово, ул. „П.,
чрез адв. В. Пейчев против НП № 22-0340-001336 / 28.10.20122 г., издадено от началника на
РУ-Септември при ОДМВР-Пазарджик, с което на жалбоподателя са наложени чл.175 ал 3
пр.1 от ЗДвП - глоба е размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца
за нарушение по чл. 140, ал.1 от с.з.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП и се настоява на отмяна на НП.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят настоява да се отмени НП по изложените в
жалбата съображения, които допълва.
Въззиваемата Дирекция , чрез писмено становище на л. 35 и сл., настоява да се
потвърдят двете постановления. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
На 30.07.22 г. св. пол. С. – служител на РУ Септември се движел със свой колега в
патрулен автомобил в с. Менекьово, община Септември. Около 16.40ч., когато пътували от
центъра в посока гр. Белово и по ул.“Първа“, забелязали насрещно срещу тях микробус без
регистрационни табели. Включили звуков и светлинен сигнал, водачът отбил вдясно и
паркирал на тротоара. На място свидетелят поискал документи от водача , чиято самоличност
установил. Последвала служебна проверка за статута на МПС и било установено, че същото е
с прекратена регистрация, а автомобилът -бракуван.
1
При тези данни свидетелят С. съставил процесния акт против водача, който бил
надлежно предявен и с връчен препис.
Въз основа на него било издадено НП.
Актът е процесуално изряден, тъй като е съставени от материално и териториално
компетентни органи ( л. 15-16) , а съдържанието му отразява достатъчно ясно и пълно
описание на обстоятелствата на възприетото нарушение, получило и своята съответна правна
квалификация. Констативният и санкционният акт са съставени, предявени и връчени в
преписи по надлежния за това ред.
Основното възражение против всяко от тях, незаявено с жалбата, но поддържано в
съдебно заседание касае порочното издаване на НП по прекратено производство
непропорционалността на наложените наказания с тежестта на нарушенията.
И двете възражения почиват на установени по делото данни, но основателно е само едното.
С мотивираната резолюция на л. 7 е прекратил образуваното по процесния АУАН GA
№711603/22 поради наличие на данни за извършено престъпление. Преписката била
изпратена на прокурора, който постановил отказ да се образува наказателно производство ( л.
8) , отчитайки явно незначителна степен обществена опасност на деянието по смисъла на чл.
9, ал.2 от НК и връщайки материалите на наказващия орган в РУ Септември за преценка
относно извършено административно нарушение по процесния текст. Така се стигнало до
издаването на НП, в което се сочи основанието за това решение на автора му – чл. 36, ал.2 от
ЗАНН, с оглед постановения отказ на прокурора да образува наказателно производство за
престъпление по чл.345, ал.1 от НК. До акта на прокурора се е стигнало след постановената
резолюция за прекратяване на административно-наказателното производство, с оглед
предписанието по чл.54, ал.1 т.9 вр. чл.33, ал.2 от ЗАНН. Правилно е било последващото
процесуално поведение на наказващия орган да не информира нарушителя за тази резолюция,
защото така следва от чл. 54, ал.6 ЗАНН , доколкото постановеният акт, с оглед чл. 54, ал.7
ЗАНН, е необжалваем, тъй като с постановяването му не се прекратява изцяло
производството за процесното деяние , а то продължава развитието си пред прокурора.
Именно липсата на окончателно финализиране на наказателното ( по своята природа )
производство предпоставя както последвалия резолюцията отказ на прокурора , така и
издаденото след него НП в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН.
В процесната процесуална ситуация не е нарушен класическият принцип на
наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне повторението на наказателни
процедури, които са приключили с влязъл в сила акт- ne bis in idem, на който е посветено
Тълкувателно решение 3 / 2015 г. на ОС НК, ВКС. Дублирането на наказателни процедури
(bis) е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като
другата е приключила с влязъл в сила акт. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поначало не забранява
паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също лице по повод
същото деяние, ако по никой от тях не е постановено окончателно решение. Закрилата на
принципа действа от момента на влизане в сила на първото решение, а от началото на новото
преследване, когато деецът вече е „съществено засегнат” от дейността на властите , възниква
2
състояние на нарушение на правилото. Принципът nе bis in idem препятства повторението на
наказателно производство, приключило с окончателно решение.“ ( ТР, б.“Г“, Общи
положения)
При тези изводи в ТР , основен е въпросът кога един акт е окончателен и отговорът е също
в ТР. Изясняването му е от същество значение в настоящия случай, тъй като формално
резолюцията прекратява административно-наказателното производство, но !- не и
окончателно; прекратяването слага формален край на производството пред
администрацията, който не е окончателен, тъй като въпросът в каква степен деянието
защитава обществения интерес ( дали е нарушение или престъпление) се отнася да решаване
от компетентния според националното законодателство орган – прокурора ( чл. 211ал.1 и чл.
212, ал.1 НПК) . Тоест производството продължава своето развитие, тъй като тази преценка е
суверенно право само на прокурора , а за нея е необходимо процесуалното разрешение на чл.
33, ал.2 от ЗАНН, каквото правилно е взето от постановилия резолюцията наказващ орган.
Процесуалното развитие на настоящото административно-наказателно
производство,образувано със съставяне на процесния акт, прекратено с постановената
резолюция по чл. 33, ал.2 от ЗАНН, с която е и изпратено на прокурора, постановил отказ за
образуване на наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал.1 от НК, послужил в
хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН за издаване на обжалваното НП , е напълно
законосъобразно. Този извод следва директно от Тълкувателно решение 3 / 2015г. ОС НК
ВКС : „Принципът nе bis in idem препятства повторението на наказателно производство,
приключило с окончателно решение. Правилото въвежда изискване постановеният
първи по време съдебен акт да има окончателен характер. В противен случай би
възникнало вътрешно противоречие между чл. 2 „Право на обжалване в наказателното
производство” и чл. 4 от Протокол № 7. Връзката между двете гаранции дефинира понятието
за окончателен акт – когато в националното законодателство не са предвидени или са
изчерпани, или са пропуснати възможностите за редовен контрол“ . Да, вярно е, че
процесната резолюция формално не подлежи на обжалване ( както и актовете,с които се
прекратява съдебното производство поради друга подсъдност) и е така, тъй като не се слага
окончателен край на производството, а то продължава развитието си пред друг орган, чиято
преценка продължава да решава процесуалната съдба на обвинението. Влязъл в законна
сила акт, окончателен по смисъла на Конвенцията, е този, с който е окончателно разрешен
правен спор относно конкретно деяние (административно нарушение или престъпление) – ТР
3/15 : само при един такъв акт са недопустими всички последващи действия по обвинението
за същото деяние.
Горното обуславя неоснователност на претенцията за незаконосъобразна процесуална
природа на НП и предпоставя обсъждане на нарушението по същество.
По същество то не се оспорва и елементите от състава му са напълно доказани с всички
доказателствени средства, които са взаимнодопълващи си и непротиворечиви . Установено е,
че управляваният о жалбоподателят автомобил не е бил надлежно регистриран и че същият се
3
е движил по главна улица на селото, която съставлява път, отворен за обществено ползване,
каквото понятие ползва чл. 3, ал.3 от ЗП. Според свидетелите З. и Л. мястото, до където се е
придвижил жалбоподателя е на разстояние около 400 метра , като основно пътят е черен и
само малка част 10-20 метра е по улица от пътната мрежа. От друга страна св. С. заяви, че
изминатото разстояние преди да го спрат ( от момента, в който да го видели до спирането) е
около 50-60 метра и е идвал насрещно ( пол. патрул се движи Център- Белово), тоест от края
на селото, където започва земеделският масив. Така става ясно, че дори и да е имал
възможност да се придвижи по друг маршрут, включващ основно черен път, той все пак е
избрал този, по който е доказано, че е изминал около 50 метра на главната улица. Преди
завоя,от който се появил, не е ясно, както сочи С. от коя пресечка се е включил. Но
несъмнено доказано е ( така сочат вс. свидетели), че пътят му е бил до градината му с овошки
извън регулацията, за да вземе две помпи. От този път е доказано , че по главната улица е
изминал с нерегистрирания автомобил около 50 м., непосредствено до дома си. Затова и в
случая регулираните обществени отношения са били засегнати в незначителна степен от това
правонарушение, което е обуславило неговата малозначителност и приложението на чл. 9,
ал.2 от НК от прокурора. Криминализирането на деянието, осъществимо посредством
управление на нерегистрирано МПС, чрез приемане му за административно нарушение по чл.
140, ал.-1 от ЗДвП или престъпление по чл. 345 от НК, е гаранция да не се допуска в
движението да участват МПС, чиято индивидуализация е невъзможна. Регистрационният
номер за автомобила от дадена марка, модел и цвят е уникална комбинация от буквени и
цифрови символи, които го персонифицират. Този номер, ведно с марката на автомобила и
неговия цвят ( последният е променим по инициатива на собственика/ползвателя)
персонифицират конкретното превозно средство . Номерът е наличен върху табели ,
монтирани по съответния ред на предна и задна броня на автомобила. Така се създава
сигурност по отношение на участващите в движението МПС с оглед възможността за тяхното
установяване особено при или връзка с инциденти, нарушения и престъпления. Участието на
нерегистрирано МПС в движението създава несигурност от гледна точка на възможността за
установяването му във връзка с неправомерно поведение. В случая обаче целта на водача не
е била да направи невъзможно идентифицирането на превозното средство, а само да си
прибере техниката от полето ( за което се мотивирал дори пред полицейския служител – „там
ставали много кражби“ ,л. 47, гърба). Обсъдените конкретни обстоятелства от извършване на
правонарушението водят до извода за приложение на чл. 9, ал.2 НК вр. чл. 11 ЗАНН ( виж ТР
1/15г. ВАС/ВКС), тъй като в съвсем незначителна степен е засегнат защитавания с
възприетата като нарушена норма обществен интерес.
Впрочем, дори и коментираните горе специфични обстоятелство да не обосноваваха
извода по чл. 9, ал.2 от НК, те обосновават решението за прекомерност и липса на
пропорционалност на двете кумулативно наложени санкции - глоба размер на 200лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. Те са в противоречие с „принципа за
пропроционалност“,задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен
сред принципите на правото на Европейския съюз. Съгласно трайната практика на Съда на
Европейския съюз, държавите- членки имат законен интерес да вземат подходящите мерки
4
за защита на своите интереси. С Решение на този съд от 9 февруари 2012 г. по дело M. U.,
C-210/10, т. 23 и цитираната там съдебна практика е установено, че : „при липса на
хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при
неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим,
държавите- членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи.
Те, въпреки това, са задължени да упражняват компетентността си при спазване на
правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа
на пропорционалността.” Тоест правна уредба по правото на Съюза препраща по този
въпрос към националните разпоредби, но с член 4, § 3 от ДФЕС относно принципа за
лоялното сътрудничество е предвидено държавите-членки да вземат всички мерки, които са
годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на Съюза, като за тази цел,
запазвайки дискреционната си власт по отношение на избора на такива мерки, те трябва да
гарантират, че при всички положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и
възпиращ характер –(Решение от 7 октомври 2010 г, дело S. M. S., C-382/09, т. 44 и
цитираната в същото съдебна практика). В т. 24 от цитирано решение по делото M. U. - т. 24
и цитираната съдебна практика, е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат
по-точни правила за определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично
критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, „санкционните мерки по
национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и
необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство
цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да
се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са
несъразмерни по отношение на преследваните цели” . В Решение на Общия съд, VІІІ, 17
март 2016 година по дело T-817/14, в т.50 отново се застъпва становището, че „ Във връзка с
това следва да се напомни, че принципът на пропорционалност, който е част от общите
принципи на правото на Съюза и е възпроизведен в член 5, параграф 4 ДЕС, изисква
актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и
необходимото за постигането на легитимните цели, преследвани от разглежданата правна
уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки,
трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея
неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. Следователно, не става дума да се
установи дали приетите от законодателя на Съюза мерки са единствените или най-
добрите възможни, а дали те са явно неподходящи по отношение на преследваната цел
(вж. решение ATC и др., т. 31 по-горе, EU:T:2013:451, т. 98 и 99 и цитираната съдебна
практика).
В контекста на това задължително обсъждане, при горния коментар относно причината
за управление на нерегистрираното МПС и изминатия поради нея кратък път , несъмне е
изводът, че двете санкции са несъразмерни на тежестта на нарушението и категорично са
явно неподходящи и надхвърлят преследваните по чл. 12 от ЗАНН легитимни цели.
С този довод НП следва да се отмени . Това решение прави основателна претенцията за
5
разноски за един адвокат, чиито общ размер е под установения с последните изменения в
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минимум ( 450 лева) и е общо 310
лева, против които възражението за прекомерност е неоснователно и които следва да се
присъдят в тежест на въззиваемата страна.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-0340-001336 / 28.10.20122 г., издадено от началника на
РУ-Септември при ОДМВР-Пазарджик, с което на В. М. Н., ЕГН
**********,адрес: с. М., общ.Белово, ул. „П., СА НЛОЖЕНИ глоба размер на
200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца .
ОСЪЖДА РУ-Септември при ОДМВР-Пазарджик ДА ЗАПЛАТИ на В.
М. Н., ЕГН ********** сума в размер на 310 лева
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6