РЕШЕНИЕ№
260826
гр. Пловдив, 15.03.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова,
като разгледа докладваното гр. дело № 14372
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД против К.С.П. кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания,
удостоверени в Заповед № 2989/11.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5510/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, II граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за
доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 08.05.2015 г.
до 11.03.2019 г. в размер на сумата от 1 054, 99 лв. за обект, находящ се в гр.
П., ***, както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното
парично задължение за периода от 31.07.2015 г. до 28.02.2019 г. в размер на
сумата от 156, 70 лв., ведно със законна мораторна лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 09.04.2019 г.,
до окончателното й заплащане.
Ищецът
твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по
договор за доставка на питейна вода при Общи условия (ОУ) на основание чл. 198
Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът, потребител
с № **********, не заплатил за периода от 08.05.2015 г. до 11.03.2019 г.
дължимата цена за доставка на питейна вода до обект, находящ се в находящ се в
гр. П., *** – собственост на ответника.
Водоснабденият обект бил деклариран от ответника като негова собственост
с декларация по чл. 14 ЗМДТ. Твърди, че в имота на ответника има две
измервателни устройства – водомер с ***, за който отчитането през целия период
се осъществявало по показания на измервателното устройство и водомер с ***, за
който през целия период отчитането е било при условията на неизправно
измервателно устройство. Твърди, че между страните било сключено споразумение
за разсрочено заплащане на задълженията за периода от 01.01.2000 г. до
30.04.2018 г., което обхваща и част от задълженията, предмет на производството
по делото. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените
искове.
Ответникът К.С.П., чрез назначения му от съда
особен представител адв. Б.Б., е депозирал в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага съображения за
нейната неоснователност. Твърди, че за водомера, който се отчита по тарифа при неизправно
измервателно устройство, следва да са спазени изискванията, установени в ОУ,
съгласно които представителя на ВиК оператора прави предписание за отстраняване
на повредата на водомера и за срока на отстраняването й, като демонтира
пломбата на холендера. В допълнение било предвидено, че на мястото на повредения
водомер дружеството поставя редовен (оборотен) водомер. Счита, че едва след
изпълнение на посочените изисквания и до изтичане на срока на предписанието
количествата изразходвана вода се определят по тарифа. В случая посочените
изисквания не били спазени. Поддържа, че не е ясна причината за неотчитането и
дали последната не е във връзка с метрологичните характеристики на водомера. По
така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване
на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните
материланоправни предпоставки (юридически факти): 11. наличието на действително правоотношение по договор
за продажба (доставка) на вода за питейно-битови нужди при Общи условия, по
силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост
върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати
уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил вода за питейно-битови
нужди в твърдяното количество на купувача. Тези обстоятелства следва да бъдат
установени от ищеца-продавач.
Съдът
намира, че така посочените предпоставки, обуславящи основателността на
предявените искове са доказани по несъмнен начин в производството по делото от
представените към исковата молба писмени доказателствени средства, както и от
показанията на свидетелката Е.И.П..
Ответната
страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно
обстоятелство, установи, че в хода на производството по делото, след
предявяване на иска, е заплатила изцяло задължението си за главница и обезщетение
за забава. Това обстоятелство съдът приема за доказано, тъй като в тази насока
бе изричното изявление на процесуалния представител на ищеца, релевирано с
молба от 19.01.2021 г. и поддържано в молбата за разглеждане на делото в
отсъствие на процесуален представител на ищеца за съдебното заседание,
проведено на 18.02.2021 г. Това изявление, обективира неизгодни за ищеца факти,
и следва да се цени като признание на правнорелевантни за съществуване на
спорното право обстоятелства. А признанието на факти е едно от
най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес,
които преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до
изясняване на правния спор, предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК.
По
изложените правни съображения съдът намира, че вземането на ищеца е изцяло
погасено в хода на производството по делото, което обстоятелство съдът е длъжен
да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като отхвърли изцяло предявените
от ищеца искове.
В
полза на ищеца се следват разноски, но такива не следва да бъдат присъдени, тъй
като не се претендира заплащането им, в който смисъл е изявлението на
процесуалния представител на ищеца.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, против К.С.П., ЕГН **********, с адрес ***/232, кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на
паричните притезания, удостоверени в Заповед № 2989/11.04.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5510/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, II граждански състав, представляващо
претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална
вода за периода от 08.05.2015 г. до 11.03.2019 г. в размер на сумата от 1 054,
99 лв. за обект, находящ се в гр. П., ***, както и за установяване на изтекла
мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 31.07.2015 г.
до 28.02.2019 г. в размер на сумата от 156, 70 лв., ведно със законна мораторна
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
- 09.04.2019 г., до окончателното й заплащане.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала! ПК