Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № 260151

гр.Пловдив, 26.05.2021 г.

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - ти състав, в открито заседание на…двадесет и осми април…през…две хиляди двадесет и първа година,………………….в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

                                                                                               Величка Белева

 

при участието на секретаря……Мила Тошева……..разгледа докладваното от  съдията……...Пенчева….В.търговско дело №152 по описа за 2021 година,…за да се произнесе взе предвид следното:   

 

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260045/25.11.2020г., постановено по търг. д. №138/2019г. по описа на Окръжен съд Хасково, ответникът ЗД „Д.З.“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на З.Р.З., ЕГН ********** сумата 200 000лв. - обезщетение за неимуществените вреди претърпени от смъртта на баща му Р. А. З., настъпила на 31.07.2016г. от пътно транспортно произшествие на 10.07.2016г. в гр.Х., причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач на МПС - третото лице помагач в процеса И.С.И., ЕГН **********, който е признат за виновен и осъден с влязъл в сила съдебен акт по чл.300 от ГПК за това,че по непредпазливост причинил смъртта на Р. А. З.,***, настъпила на 31.07.2016г., като деянието е извършено в пияно състояние и съставлява престъпление по чл.343 ал.З пр.1 б. „б“ пр.1, вр. ал.1, вр. чл.342 ал.1 от НК, ведно със законната  лихва от 05.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като претенцията по чл.86 от ЗЗД за изплащане на законната лихва от 16.07.2019г. до 04.08.2019г. върху присъдената сума е отхвърлена. ЗД „Д.З.“ АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Хасково 8 000лв. държавна такса върху уважения размер на иска, както и на адв. Г.Г. ***, като представител на ищеца З.Р.З., сумата 5 530лв. - адвокатски хонорар. Решението е постановено с участието на третото лице помагач - И.С.И., ЕГН ********** на страната на ответника ЗД „Д.З.“ АД.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника ЗД „Д.З.“ АД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която е уважен искът за неимуществени вреди за разликата над 110 000лв. до присъдените 200 000лв., ведно със дължимата законна лихва. Счита, че решението в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. В тази насока са наведени доводи за несъответствие на определеното обезщетение с принципите за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Въведено е оплакване за неправилна преценка на доказателствата по делото, неизчерпателно разглеждане на възраженията на страната за прекомерност на претендираното обезщетение. Изразено е несъгласие с изводи на съда, че връзката между ищеца и пострадалото лице е надскачала обичайните отношения между баща и син, не е оценен фактът, че макар и живеещи в едно домакинство, не е установено ежедневно и пълноценно занимание на пострадалия с ищеца, а подкрепата от страна на бащата е имала само финансово изражение, каквато финансова подкрепа по отношение на ищеца са осъществявали и неговата баба и чичо, живеещи в същото домакинство. Твърди се, че присъденото обезщетение не е съобразено и с икономическата обстановка в страната и стандарта на живот към процесния момент. На самостоятелно основание се твърди, че акцесорната претенция за законната лихва върху определеното и присъдено обезщетение не е съобразена от първоинстанционния съд с разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, като се постанови друго, с което исковата претенция за разликата над 110 000лв. да бъде отхвърлена. С въззивната жалба не се предявяват доказателствени искания. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответник - жалбата З.З., в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло предявената жалба. Претендира сторените пред въззивната инстанция разноски. С подадения от въззиваемата страна писмен отговор не са направени искания за събиране на доказателства в производството пред въззивната инстанция, не са представени и писмени такива.

Третото лице – помагач - И.С.И., не е представил отговор на въззивната жалба. Редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.

Ищецът в първоинстанционното производство – З.З., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по 432 ал.1 от КЗ, а именно: На 10.07.2016г., около 04:00-04:30ч. в гр.Х., на кръстовището на ул. „Х.С.“ и ул. „Б.“, водачът на застрахован при ответното дружество автомобил И.С.И., нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Р. А. З. с ЕГН ********** – баща на ищеца. Описан е подробно механизмът на настъпилото ПТП – настъпило изцяло по вина на водача - И.С.И., който е бил с отнето свидетелство за правоуправление, след употребата на алкохол, управлявал автомобил марка „***“ с рег.№ *******, собственост на М. М. А. с превишена скорост, не се е съобразил със знак „Стоп“. Веднага след ПТП-то пострадалият Р. З. бил откаран до „МБАЛ“ ЕАД – Х., където престоял в ортопедичното отделение до 13.07.2016г., когато е изписан със закрито счупване на ляво рамо, на пубисната /срамната/ кост на таза и счупване на лява скапула /лопатка/. След влошаване на състоянието му, на 31.07.2016г. Р. З. починал от травмите, получени вследствие на претърпяното ПТП. По случая е образувано досъдебно производство №259/2016г по описа на РУ на МВР - Х., приключило с внесен в съда обвинителен акт. По образуваното НОХД №49/2018г. по описа на ОС Хасково, с присъда №15/28.03.2019г. И.С.И. е признат за виновен за това, че на 10.09.2016г. в гр. Х., при управление на лек автомобил „*** *** *“ с ДК.№ *******, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.6 т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Р. А. З.,***, настъпила на 31.07.2016г., като деянието е извършено в пияно състояние и на основание чл.343 ал.З пр.1 б. „б“ пр.1, вр. ал.1, вр. чл.342 ал.1 от НК вр. чл.54 от НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 6 месеца и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 пет години. Към момента на предявяване на исковата молба присъдата все още не е влязла в сила.

Отговорността на ответника ЗД „Д.З.“ АД се ангажира и основава на наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №**************, валидна до 29.06.2017г.

Вследствие внезапната загуба на своя баща ищецът претърпял  неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Между баща и син съществували много близки отношения. Родителите на ищеца били разделени и макар и формално съдът да постановил непълнолетният тогава ищец да живее при своята майка, З. преимуществено останал да живее при своя баща, като майка му създала ново семейство и заминала да живее в гр. С.. Изложени са подробни факти за създадени изключително близки отношения между син и баща, когото ищецът считал и за свой най-близък и доверен приятел и полагане на изключителни грижи от страна на починалия Р. З. за отглеждането и възпитанието на неговото дете – ищеца. Настъпилата внезапна смърт на бащата оказала изключително негативно влияние върху непълнолетния тогава ищец – едва на 17 години, променен бил завинаги животът му, лишен от бащина обич и подкрепа. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 200 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.07.2019г. – датата, на която на застрахователя е предоставена банкова сметка, *** - до окончателното й изплащане.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът ЗД „Д.З.“ АД е оспорил така предявения иск, като възраженията са, както по отношение на неговота основателност, така и по отношение на претендирания размер обезщетение. Възраженията по основателността на иска, относими за въззивното производство, се свеждат до прекомерност на претендираното обезщетение.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установени в първоинстанционното производство и неспорни пред настоящата инстанция са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ: Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания, вследствие смъртта на неговия баща и наследодатетел Р. З.. Смъртта е настъпила на 31.07.2016г. вследствие на ПТП, причинено виновно от водача на лек автомобил марка „***“ с рег.№ ******* - И.С.И.. Същият е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил пътно-транспортно произшествие, настъпило по начин и при механизъм, подробно описан в мотивите на обжалваното решение. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК, с оглед постановената по НОХД №49/2018г. по описа на ОС Хасково присъда №15/28.03.2019г., с която И.С.И. е признат за виновен за това, че на 10.09.2016г. в гр. Х., при управление на лек автомобил „*** *** *“ с ДК.№ *******, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.6 т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Р. А. З.,***, настъпила на 31.07.2016г., като деянието е извършено в пияно състояние и на основание чл.343 ал.З пр.1 б. „б“ пр.1, вр. ал.1, вр. чл.342 ал.1 от НК вр. чл.54 от НК са му наложени съответните наказания – лишаване от свобода и лишаване от право да управлява моторно превозно средство. В хода на първоинстанционното производство присъдата е влязла в законна сила - с постановяване на решение №233/18.05.2020г. по КНД №931/2019г. ВКС. Установена от първоинстанционния съд и неспорна в настоящето производство е и причинната връзка между настъпилите вреди и противоправното поведение на водача на лек автомобил „*** *** *“ с ДК.№ ******* - И.С.И..

Установен е и специфичният елемент на визираната в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.493 от КЗ безвиновна отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №**************, валидна до 29.06.2017г.

Спорното в настоящото въззивно производство, с оглед доводите, изложени във въззивната жалба, е само досежно размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.  Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение, емоционалната връзка между пострадалия и претендиращия репариране на вредите при настъпила смърт. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите.

За определяне размера на обезщетението, доколкото имуществените вреди по своя характер са негативни преживявания в резултат от въздействието на определен факт върху физическата и психо-емоционалната сфера на индивида, следва да се съобразят депозираните по делото гласни доказателства.

От показанията на свидетелите З. А. З. – чичо на ищеца и свидетелката Т. П. – леля на починалия Р. З., по безспорен начин се установява, че ищецът и пострадалият са били в изключително близки отношения, обусловени не само от роднинската им връзка. Гласните доказателства установяват, че ищецът е израснал и е бил отглеждан и възпитаван основно от неговия баща. Р. З. и съпругата му били разведени от около 10 години и независимо че родителските права спрямо детето З. били предоставени на майката, ищецът останал да живее с баща си, а майката създала свое семейство и заживяла в гр.С.. Некоректно и ненамиращо опора в доказателствата по делото е твърдението на жалбоподателя, че пострадалият Р. З. осигурявал само финансово сина си, а последният бил отглеждан от своите баба и чичо, че между баща и син не е съществувала връзка, която да надхвърля обичайните отношения между дете и родител. Свидетелите установяват, че ищецът и баща му живеели в едно домакинство с майката и брата /св. З.З./ на Р. З., съответно – баба и чичо на ищеца. Последните подпомагали бащата при отглеждането и възпитанието на сина му, но родителската отговорност, финансова и морална подкрепа били в пълна степен упражнявани от починалия родител. Установените от свидетелите обстоятелства сочат несъмнено, че между пострадалия и неговия син са съществували отношения, изпълнени с взаимна обич и привързаност.  Основната цел на бащата била да осигури благополучието на своя син – двамата били неразделни, споделяли си, Р. З. организирал почивки за сина си – на Б., на море, водел го за риба. Баща и син планували ищецът, след като завърши гимназия, да продължи образованието си – да учи в Л.У.. Връзката между баща и син винаги е била много силна и шокът от загубата на родител е бил изключително голям. Едва **- г., след смъртта на баща си, ищецът останал, както без финансова подкрепа, така и без морална опора. Поради трагичното събитие ищецът не пожелал да отиде на абитюренския си бал, а липсата на моралната опора и финансова подкрепа от страна на бащата, не му позволили да завърши висше образование. Вследствие смъртта на най-близък родственик ищецът е претърпял значителни душевни болки и страдания и негативните психо-емоционални последици не са преодолени и понастоящем. Понастоящем е затворен, не контактува с приятелите си, а разговорите с близките му са свързани предимно със спомени за баща му.

Преценявайки уредения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост, обусловен от възрастта на увреденото лице /ищеца/, който към момента на ПТП-то е бил непълнолетен и изцяло зависим от своя баща, възрастта на починалия родител – едва на 40 години, отчитайки, че същият е бил в трудоспособна възраст, а и морална опора за непълнолетния си син, отношенията между ищеца и починалия родител, обстоятелството, че се касае за най-близката родствена връзка между пострадал и претендиращ обезщетение – тази между родител и дете, вследствие на която връзка претърпените вреди, имащи силно изразен морален и емоционален аспект, са от непреодолим характер, установения по делото интензитет на търпените душевни болки, внезапността на такова трагично събитие, икономическите условия в страната към датата на деликта, въззивната инстанция намира, че справедливият размер на обезщетението е 200 000лв. за причинените болки и страдания от смъртта на бащата, както правилно е определен и от първоинстанционния съд. В този смисъл неоснователно е оплакването на жалбоподателя за неправилна преценка от първоинстанционния съд на доказателствата по делото, и неизчерпателно разглеждане на възраженията на страната. При определяне на този размер обезщетение се съобразява фактът, че починалият Р. З. е бил основният фактор в живота на сина, родителят, който е упражнявал грижите за неговото отглеждане и възпитание, „предпочетеният родител“, при положение че при развода на родителите, родителските права спрямо З. са били предоставени на майката, но той е останал да живее с баща си.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че определеният размер обезщетение не е съобразен с икономическата обстановка в страната и стандарта на живот към процесния момент. Предвидената в чл.492 т.1 от КЗ минимална застрахователна сума за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е 10 420 000лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, а към релевантния период – м.07.2016г., преди изм. ДВ бр. 101 от 2018г., в сила от 07.12.2018г. - 10 000 000лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Именно удовлетворяването на изискването за справедливост по чл.52 от ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната, която в случая е съобразена, доколкото промените в икономическата обстановка намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди. Поправянето на нанесените неимуществени вреди е невъзможно да бъде постигнато чрез заместването с еквивалентно материално благо, поради което обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, тъй като се отнася до претърпени болки и страдания, свързани в със загубата на изключително близък човек.

Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя досежно акцесорната претенция за законната лихва върху определеното и присъдено обезщетение. Позоваването на разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение е несъвместимо с настоящия казус, доколкото цитираната разпоредба регламентира забраната за начисляване на лихви, но само по отношение на длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови институции, не и правото на увредени лица да претендират обезщетение за претърпени вреди вследствие деликт, било спрямо деликвента или посредством упражняване правото си на пряк иск по чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането спрямо застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.

По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на основание чл.38 ал.2 от ЗА жалбоподателят следва да заплати в полза на адв. Г.Г.,*** адвокатско възнаграждение за предоставяне правна защита пред въззивната инстанция на въззиваемата страна. Съобразно обжалваемия материален интерес /90 000лв./ и съгласно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото е в размер на 3 230лв.

Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският апелативен съд

 

Р       Е       Ш       И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №260045/25.11.2020г., постановено по търг. д. №138/2019г. по описа на Окръжен съд Хасково, в обжалваната част, с която ЗД „Д.З.“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на З.Р.З., ЕГН ********** сумата над 110 000лв. до  200 000лв. - обезщетение за неимуществените вреди претърпени от смъртта на баща му Р. А. З. настъпила на 31.07.2016г. от пътно транспортно произшествие на 10.07.2016г. в гр.Х., причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач на МПС - третото лице помагач И.С.И., ЕГН **********, ведно със законната  лихва от 05.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ЗД „Д.З.“ АД да заплати на адв. Г.Г.,*** сумата от 3 230лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във въззивното производство на З.Р.З., ЕГН **********.

Решението е постановено с участието на третото лице помагач - И.С.И., ЕГН ********** на страната на ЗД „Д.З.“ АД.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

                    

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: