Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2199
гр. Пловдив, 02.12.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, I състав, в публично
съдебно заседание на втори ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от
съдия Матеева административно дело № 611
по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП).
Образувано е по жалба на Г.И.П., ЕГН **********, с
адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1030-000400
от 20.03.2019 г. на ***към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ .
Жалбоподателят претендира отмяна на оспорената
заповед. Като е изложил подробно фактите по отнемането на контролните точки с
цитираните в ЗППАМ наказателни постановления, и с оглед обстоятелството, че в
момента са му възстановени 13 контролни точки, счита, че към настоящия момент е
отпаднала целта, която се преследва с ПАМ, поради което същата следва да бъде
отменена. На второ място твърди, че оспореният административен акт не е
мотивиран, а само са изброени наказателните постановления, въз основа на които
са му отнети контролните точки, както и броят им, което представлява самостоятелно
основание за отмяната на акта.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява и не изпраща представител.
Ответникът – ***към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпила е
молба-становище, с която се оспорва жалбата, като се сочи, че същата е издадена
от компетентен орган, в предвидения от закона срок, липсват неясноти, които да
водят до вътрешни противоречия, съдържат се мотиви, а описаната фактическа
обстановка отговаря на истината.
Административен съд – Пловдив, в настоящия състав, като
прецени доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа
страна:
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 19-1030-000400 от 20.03.2019 г. на ***към ОДМВР
- Пловдив, сектор „Пътна полиция“ на Г.И.П., е наложена санкция (принудителна
административна мярка) по чл.171 т.4 от ЗДвП – „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач на МПС, на
който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по
чл.157, ал.4 от ЗДвП. Заповедта е обоснована с това, че на П. са отнети всички
контролни точки с Наказателни постановления, както следва: НП № 994/2005 г. – 6
контролни точки; НП № 1692/2006 г. – 15 контролни точки; НП № 459/2006 г. – 16
контролни точки; НП № 2330/2006 г. – 10 контролни точки и НП № 1389/2007 г. – 10
контролни точки.
Видно от разписката, инкорпорирана под текста на ЗППАМ
№ 19-1030-000400/20.03.2019 г., препис от същата е връчен на Г.П. срещу подпис
на 24.01.2020 г.
Срещу този акт, на 05.02.2020 г. П. подава жалба до
директора на ОДМВР – Пловдив вх. № 317000-2041, който с Решение рег. №
103000-3007/18.02.2020 г. отхвърля жалбата, като неоснователна и недоказана.
Видно от клеймото на пощенския плик решението е връчено на Г.П. на 22.02.2020
г.
Недоволен от последно сочения акт, на 13.03.2020 г. П.
подава жалбата срещу тази заповед до настоящата инстанция.
С административната преписка са представени: -
декларация по чл.17 ал.1 от Правилника на българските лични документи от
24.01.2020 г., подписана от П.; справка за нарушител/водач Г.И.П., в която е
отразено следното: - след издържан на 15.12.2003 г. изпит (Протокол № 5516 от 15.12.2003
г., категория В, регион: ОДМВР Пловдив), на 08.03.2004 г. на Г.И.П. е издадено
СУМПС № *********, валидно до 10.02.2014 г. На 10.04.2012 г. са възстановени 4
контролни точки (след 2 години без наказание). На 31.05.2012 г. на Г.И.П. е
издадено СУМПС № 28164228, валидно до 05.04.2022 г.
Към административната преписка е приложена и Заповед №
317з-391/06.02.2017 г. на директора на ОДМВР – Пловдив, с която последният, в
изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните
работи и на основание чл.43 ал.4 от ЗМВР е оправомощил
длъжностни лица от ОДМВР - Пловдив, между които и (т.7 от заповедта)
началниците на групи в сектор „Пътна полиция“, да издават заповеди за налагане
на принудителни административни мерки, включително по чл.171 т.4 от ЗДвП. С
представената по делото Заповед № 8121К-5154/02.06.2017 г. на министъра на
вътрешните работи за преназначаване на държавен служител на ръководна длъжност
в ОДМВР - Пловдив, е удостоверена и персоналната компетентност на подписалото процесната ЗППАМ лице – *** М.В.М..
В хода на съдебното производство към делото е
приобщено писмо рег. № 103000-12324/14.07.2020 г. на ***„ПП“ при ОДМВР - Пловдив,
от което се установява, че цитираните в ЗППАМ наказателни постановления са с
изтекъл срок на съхранение и са унищожени, поради което не могат да бъдат
представени на съда.
При така установеното от фактическа страна, съдът
формира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване
административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорваната заповед е обективирана
в писмена форма. Издадена е от административен орган, разполагащ с материална и
териториална компетентност. Съгласно чл.172 ал.1 изр.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и 7, се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Законът за движението по пътищата регламентира правата
и задълженията на определени от министъра на вътрешните работи служби за
контрол, като според чл.165 ал.2 т.2 от ЗДвП същите имат правомощия да изземват
и задържат документи, включително свидетелството за управление на водача.
Оспорената заповед е мотивирана, доколкото в същата са
посочени, както правни, така и фактически основания за издаването ѝ. За
да приложи процесната принудителна мярка,
административният орган е приел от фактическа страна, че са отнети всички
контролни точки на жалбоподателя, посочил е наказателните постановления, въз
основа на които те са отнети, както и че
водачът не е изпълнил задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП.
При преценка законосъобразността на обжалвания акт
съдът намира, че в случая е налице основанието по чл.146 т.4 от АПК за отмяна
на заповедта, като постановена в противоречие с материалноправни
разпоредби.
Приложимата хипотеза, посочена в административния акт,
е нормата на чл.171 т.4 от ЗДвП, съгласно която, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се налага като принудителна административна мярка
изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило
задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП. Последната разпоредба предвижда
задължение за водач, на когото са отнети всички контролни точки, да върне
свидетелството за управление в съответната служба на МВР, тъй като губи
придобитата правоспособност. Тоест отнемането на свидетелството за управление
на МПС, на основание чл.171 т.4 във връзка с чл.157 ал.4 от ЗДвП, може да се
приложи при установяване, че за допуснати нарушения на правилата за движение на
водача са отнети всички контролни точки и свидетелството за правоуправление не
е върнато в съответната служба на МВР.
Съгласно чл.157 ал. 1 от ЗДвП (действаща разпоредба,
ДВ,
бр. 51 от
2007 г.) (В сила от 1.01.2000 г.), при
издаване на свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон
за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой
контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Според ал.2, когато водач с
право да управлява моторни превозни средства от една категория получи право да
управлява моторни превозни средства и от друга категория, броят на
притежаваните от него контролни точки не се променя. Ал.3 пък гласи, че
министърът на вътрешните работи с наредба определя първоначалния максимален
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването
им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение; ал.4 - водач, на когото са отнети всички
контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи.
Сега действащата разпоредба на чл.157 ал.1 – 4 от ЗДвП
(ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 101 от 2016 г., в сила от 1.07.2017 г.)
гласи: - (1) При издаване на свидетелство за управление притежателят му
получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното
свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните
нарушения. Новият водач получава две трети от максималния брой контролни точки,
а оставащите една трета контролни точки получава след придобиване на 24 месеца
стаж като водач на моторно превозно средство. (2) Когато водач с право да
управлява моторни превозни средства от една категория получи право да управлява
моторни превозни средства и от друга категория, броят на притежаваните от него
контролни точки не се променя. (3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 97 от
2017 г.) Министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер
на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение. (4) Водач, на когото са отнети всички
контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи.
В чл.158 ал.1 от ЗДвП (включително в редакцията на
нормата, ДВ, бр. 43 от 2002 г.) е предвидено, че броят на точките за
потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява: т.2 – служебно, до
максималния размер, след изтичане на две години, считано от датата, на която е
влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети
контролни точки.
За периода 2004 г. (моментът на придобиване на СУМПС
от П.) до настоящия момент, по отношение размера на контролните точки са действали
следните наредби: НАРЕДБА № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно
превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (отменена 15.02.2008 г.) (обн., ДВ, бр. 94 от 4.10.2002 г., в
сила от 4.10.2002 г., изм. и доп., бр. 66 от 25.07.2003 г., изм., бр. 24 от
23.03.2004 г., изм. и доп., бр. 96 от 29.10.2004 г., в сила от 29.10.2004 г.;
изм. с Решение № 7388 от 4.07.2006 г. на ВАС на РБ - бр. 57 от 14.07.2006 г., в
сила от 14.07.2006 г.; изм., бр. 93 от 17.11.2006 г., отм., бр. 4 от 15.01.2008
г., в сила от 15.02.2008 г.); НАРЕДБА № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне
на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно
превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията
на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (отменена 04.02.2013
г.) (обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от
15.02.2008 г., изм., бр. 11 от 4.02.2011 г., в сила от 4.02.2011 г., отм., бр.
1 от 4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г.) и НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г.
за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от
2018 г., в сила от 23.03.2018 г.) (обн., ДВ, бр. 1 от
4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г., изм., бр. 44 от 16.06.2015 г., изм. и
доп., бр. 28 от 4.04.2017 г., в сила от 4.04.2017 г., бр. 26 от 23.03.2018 г.,
в сила от 23.03.2018 г., бр. 58 от 23.07.2019 г.)
От така посочените нормативни актове се установява, че
размерът на контролните точки до 2017 г., когато е изменението на чл.157 от ЗДвП, максималният размер на контролните точки се е определял от разпоредбите
на чл.2 от посочените две отменени наредби, като максималният брой такива точки
е 39, без значение дали водачът е нов шофьор или не.
По делото е установено и не е спорно, че Г.И.П. е
получил първото си СУМПС на 08.03.2004 г., т. е. при действието на първо
посочената по-горе разпоредба. Не е спорно също така, при придобиването на
СУМПС, същият е получил 39 контролни точки, както и, че още към 30.05.2007 г. на
П. са били отнети 44 контролни точки (към 02.06.2007 г. според заповедта,
отнетите контролни точки са били с пет повече от определените със съответния
нормативен акт). Няма спор и, че Г.П. не е „нов водач“ по смисъла на чл.157
ал.1 изр.последно от ЗДвП, тъй като първоначално СУМПС на същия е издадено,
каза се, на 08.03.2004 г., което е валидно до 10.02.2014 г. Макар и при липсата
на представени други доказателства от страна на административния орган, видно
от справката за нарушител/водач, през 2012 г. на П. е издадено ново СУМПС №
*********, валидно до 05.04.2022 г., с допълване на нови категории – М и АМ. В
справката е посочено също така, че на 18.09.2017 г. СУМПС е отнето във връзка с Акт Г 938548/18.09.2017 г. за
нарушение по чл.157 ал.8 от ЗДвП. Посочено е и, че отнетите контролни точки на П.
са общо 18, а налични 21 точки.
Съгласно последователно издаваните на основание чл.157
ал.3 от ЗДвП наредби на министъра на вътрешните работи (отменените Наредба
№I-167 от 26.06.2001 г.; Наредба №I-139 от 16.09.2002 г. и Наредба №Iз-1959 от
27.12.2007 г., както и сега действащата Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г.),
първоначалният максимален размер на контролните точки на водач на моторно
превозно средство е 39.
Издаването на обжалваната ЗППАМ се обосновава от
фактическа страна с отнемането на всички контролни точки на водача, извършено с
изброени с номерата си 5 броя наказателни постановления. Тези наказателни
постановления обаче не са приложени с административната преписка и след
изричното им изискване не се представят по делото, като за тях се твърди, че са
унищожени чрез бракуване.
Според регламентираната в чл.170 ал.1 от АПК тежест на
доказване в процеса, административният орган е този, който трябва да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в издадения от него
административен акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
В случая ответникът не доказва по несъмнен начин обстоятелството относно
отнемането на всички контролни точки на водача П., а с това и наличието на
фактическите основания за издаване на оспорената ЗППАМ. Фактът, че през 2012 г.
на Г.И.П. е издадено ново СУМПС, следва да покаже, че същият към момента на
издаването – 10.04.2012 г. е бил с 39 контролни точки, както са определени в
посочените нормативни актове. Това, от една страна. От друга страна, в справката,
в която липсва дата на изготвянето й, име и подпис на длъжностно лице (съдът
приема, че същата е изготвена към датата на изпращане на материалите по
административната преписка на съда - 18.05.2020 г.), е посочено, че П. има
отнети 18 контролни точки, а наличните му са 21.
Изложеното до тук, налага изводът, че е налице пълно
противоречие на изложеното в обжалвания акт и представените по делото
доказателства.
Освен това, подходът на АНО по отношение определянето
на контролните точки чрез проста сметка на събиране на отнетите контролни точки
за период 2005 – 2007 г. по 5 бр. НП и общо представяне на възстановените чрез
курс за възстановяване на контролни точки
при проведен курс за възстановяването им на 20.03.2006 и 02.06.2007 г.,
без отчитане на конкретно посочени за всеки курс възстановени точки, както и
тези, които са автоматично възстановени, ако има такива, съгласно чл.2 ал.7 от
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., съдът намира за неправилен, което се
подкрепя и от посоченото по-горе – към датата на издаването на новото СУМПС от
2012 г., П. е имал налични 39 контролни точки, видно и от останалите му 21
такива, посочени в справката.
Горното налага извода, че в оспорения акт липсват
мотиви, с което е нарушена разпоредбата на чл.59 т.4 от АПК.
Наред с това, съдът намира за необходимо да отбележи
следното:
Представеното по делото извлечение от информационната
система на ОДМВР – Пловдив (справка за нарушител/водач), без дата, име и подпис
на издател, не е годно да докаже по несъмнен и безспорен начин издаването,
редовното връчване и влизането в сила на посочените наказателни постановления,
както и обстоятелството, че с тях от водача Г.П. са отнети посочените по-горе
контролни точки, но от една страна, тези обстоятелства не се оспорват от
жалбоподателя, а, от друга, следва да се придаде доказателствена
сила на тази справка, тъй като тя опровергава изцяло твърденията на АНО в тази
насока, което и обстоятелство се посочи по-горе в настоящото изложение. От
трета страна, буди недоумение, кое налага издаването на настоящата ЗППАМ, при
положение, че СУМПС № *********, валидно до 05.04.2022 г. е отнето на
18.09.2017 г., а в същото време, по преписката е приложена декларация по чл.17
ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи, от която се
установява, че към 22.01.2020 г. СУМПС
се намира в Г.И.П. и същият ще я
предостави в КАТ.
Предвид изложеното и поради невъзможността
административният орган, чиято тежест е да докаже съществуването на
фактическите основания и установените в закона предпоставки за издаването на процесната заповед, съдът намира, че следва за бъде отменена
като незаконосъобразна.
Настоящият
съдебен състав намира, че след като на 10.04.2012 г. административният орган е
издал на водача и настоящ жалбоподател СУМПС № *********, то той е считал същия
за правоспособен водач, което няма как да стане, ако към този момент са му били
отнети всички 39 контролни точки. Задължението за водене на отчет и изчисляване
на отнетите контролни точки е на административния орган и същият е следвало да
разполага с данни за броя на наличните контролни точки на водача при следващо
издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, каквото е
СУМПС № *********, издадено на 10.04.2012 г. Съдът приема, че изземването на
същото свидетелство по съображения за отнемане на всички контролни точки,
извършено преди издаването му, противоречи на принципа на съразмерност,
регламентиран в чл.6 ал.1 от АПК, според който административният орган
упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Законосъобразното развитие на производството е
изисквало административният орган да извърши проверка и да удостовери колко са
били наличните контролни точки на водача към момента на издаване на последно
соченото СУМПС, след което да постанови ЗППАМ само в случай, че същите са
отнети до пълния им размер след този момент. Като не е сторил това,
административният орган е допуснал нарушение на административно-производствените
правила, което може да се определи като съществено, тъй като недопускането му
би могло да доведе органа до различен от постановения правен резултат.
След като към момента на издаването ѝ не са били
налице предпоставките на чл.171 т.4 от ЗДвП, издадената на това основание
заповед следва да бъде отменена като материално незаконосъобразна и постановена
при съществено нарушаване на административнопроизводствените
правила.
При този изход на спора и предвид липсата на претенции
от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, съдът намира,
че такива не се следват.
Водим от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК,
Административен съд – Пловдив, I състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-1030-000400 от 20.03.2019 г. на ***към
ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване,
съобразно разпоредбата на чл.172 ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: