РЕШЕНИЕ
№ 867
гр. Бургас, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20232120100149 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр.
чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт,
офис4, ет.2, чрез процесуален представител, за приемане за установено по
отношение на ответника С. С. И. с адрес, посочен в исковата молба в град
Варна, че дължи на ищеца по договор за паричен заем от 21.06.2021 година,
сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България сумата 2
651,73 лева, представляваща главница, сумата 626, 95 лева, представляваща
договорна лихва, начислена за периода от 21.06.2021 година до 09.11.2021
година, сумата от 268, 66 лева, представляваща обезщетение за забава,
считано от 10.11.2021 година до датата на подаване на заявление в съда, като
за периода от 13.03.2020 година до 14.07.2020 година не е начислена лихва за
забава, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
й плащане, както и за присъждане на разноските, направени в исковото и
заповедното производство.
Твърди се, че на 10.11.2021 година е подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 година,
сключен на основание чл.99 от ЗЗД между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“, клон България, и ищеца, с който вземанията по договор за отпускане на
1
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CARD – 18661285 от 21.06.2021 година е прехвърлено на ищеца изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Излага, че длъжникът е уведомен да извършената продажба на
вземането от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България, с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне и
получено от длъжника. Изложени са и искания относно връчване на препис
от уведомлението, исковата молба и приложенията на насрещната страна.
Посочено е, че на 21.06.2021 година С. С. И., в качеството си на
кредитополучател, е сключил договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD –
18661285. Договарянето между страните се е извършило чрез средствата за
комуникация от разстояние, при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните
услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронния
подпис и Закона за потребителския кредит. Подписвайки договора за кредит,
кредитополучателят е заявил, че му е предоставена своевременно
преддоговорна информация по смисъла на чл. 5 от ЗПК и общите условия за
издаване и ползване на кредитна карта, както и екземпляр от договора за
кредит. Посочено е, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя
кредитна карта „Mastercard“ с персонален идентификационен номер.
Посочени са плащанията, които могат да бъдат извършвани с картата.
Изложено е, че кредитополучателят се е възползвал от предоставения му
револвиращ кредит като на 21.06.2021 година посредством услугата „Покупка
на изплащане в мрежата от търговски партньор на кредитора“ е усвоил част
от отпуснатия му кредитен лимит. Съгласно договора е подписано
приложение към договор за револвиращ кредит с код на усвояване CARD -
18661285, с което са уговорени съответните параметри относно усвояване на
част от кредитния лимит за извършената покупка на изплащане. Изложено е,
че в периода от 21.06.2021 година до 09.11.2021 година е усвоил от
кредитната карта общата сума от 2 500 лева.
Съгласно договора за кредит за ползването на револвиращия кредит
кредитополучателят дължи върху усвоения размер на кредитен лимит
годишен лихвен процент в размер от 35 %. Договорения лихвен процент се
изчислява върху усвоения размер на кредитен лимит за ползването му. За
ползването на картата картодържателят заплаща и такси съгласно тарифата,
посочено в договора. Кредиторът може да преразглежда размера на лихвите и
таксите всеки месец, като с влизането в сила на новите лихви кредиторът
уведомява кредитополучателя. В случай, че последният не е съгласен с
промените трябва да блокира картата си и да изплати изцяло задълженията си
с начислените лихви и такси, съгласно последното издадено месечно
извлечение. Лихвата се начислява върху сумата, формирана от всички суми в
2
месечното извлечение, считано от датата на извършване на съответната
транзакция до момента, в който задължението бъде погасено. Тази лихва се
обявява като дължима в следващото месечно извлечение, считано от датата на
извършване на съответната транзакция до момента, в който задължението
бъде погасено. Тази лихва се обявява като дължима в следващото месечно
извлечение.
Начислено било обезщетение за забава в размер на 268, 88 лева за
периода от 10.11.2021 година до датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение в съда, като за периода от 13.03.2020 година до
14.07.2020 година не е начислявана лихва за забава или неустойка.
Поради изложеното ищецът предявява иска си. Към исковата молба са
приложени писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата
молба и приложенията ответникът е дал писмен отговор, в който заявява, че
не оспорва допустимостта на иска.
В писмения отговор е посочено, че ответникът оспорва изложените
фактически твърдения с изключение на твърденията за прехвърляне на
вземането с договор за цесия. Твърди, че не е сключвал договор за отпускане
на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-
18661285 от 21.06.2021 година с кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“, клон България. Изложено е, че в приложените документи навсякъде е
вписано името на С. С. И., посочени са неговите лични данни.
Конкретизирано е, че на мястото, обособено за полагане на подпис на
кредитополучател и други съпътстващи документи, е вписано също името на
ответника с отбелязване „Електронно подписан“. Твърди, че не е ползвал и
подписвал документите с електронен подпис, както и че не е получавал такава
карта. На следващо място излага, че ответникът не е закупувал и получавал
стока смартфон Samsung от посочения магазин. В документите към исковата
молба не се съдържат такива, които да удостоверяват получаването на стоката
или на кредитна карта.
Ответникът узнал за договора през лятото на 2021 година, когато сестра
му го уведомила, че на негово име се води кредит към посоченото дружество,
с която била платена стока към он лайн магазин. Поискал справка от
кредитния регистър и се уверил, че по неговата партида е вписан договора.
Обезпокоил се когато получил уведомителното писмо за цесия, заедно с
покана за плащане на задължението. Счита, че някой е злоупотребил с
неговите лични данни. Междувременно получил заповед за плащане на
задължението срещу която подал възражение. Предявил отрицателен
установителен иск по повод който е образувано производството по
гражданско дело № 809/2023 година за общо разглеждане.
В писмения отговор ответникът излага, че договора не е могъл да
породи правно действие и е нищожен на основание чл.26, ал.2, предложение 2
от ЗЗД. Освен това договорът за заем е реален договор, който възниква в
момента на предаване на сумата или на закупената с него стока, а такива той
3
не е получавал. Поради това счита, че за него не е възникнало задължение да
погаси сумите по този договор.
Поради изложеното ответникът е поискал предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Представя доказателства.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-
18661285, с посочена дата на сключване 21.06.2021 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК *********, и ответника.
В чл.1 от договора било уговорено, че кредиторът отпускал на
кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 2500 лв. при годишна
лихва и такси за ползването му, посочени в същия. Съгласно чл.2 от договора,
кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард. В чл.3 е
посочено, че кредитополучателят ще може да използва услугата превод на
пари по сметка от размера на револвиращия кредит в рамките на съответните
наличности, а в следващия чл.4 било посочено, че кредитополучателят ще
може да използва услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски
партньори на кредитора. Услугата ще може да се ползва чрез телефонния
център и мрежата от търговски партньори. За всяко ползване на тази услуга
ще се подписва приложение към договора, съдържащо конкретните
параметри на трансакцията. Неплатените вноски по тази услуга ще се
удържали от размера на разполагаемия кредитен лимит.
В чл.12 от договора било посочено, че кредиторът издавал месечно
извлечение за осъществени трансакции до 15 число на месеца. Извлечението
се изпращало на адреса на електронната поща на кредитополучателя, а при
изрично негово искане или при липса на електронен адрес в хартиена форма
на посочения от него адрес.
В чл.13 е посочено, че месечни погасителни вноски се правили до 1
число на месеца, следващ издаването на извлечението в най – малко
минимален размер съгласно тарифата поместена в договора. Надплатени
суми по договора се ползвали за погасяване на други задължения на
кредитополучателя, а ако няма такива подлежали на връщане след подаване
на заявление от кредитополучателя.
Съгласно чл.14 кредитополучателят дължал годишна лихва за
ползването на револвиращия кредит в посочения в договора размер. В чл.17 е
посочено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна
вноска, като при просрочие на две или повече погасителни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от
договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава без да е
4
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на
предсрочната изискуемост.
Уговореният в договора за револвиращ кредит лихвен процент бил в
размер на 35 %, а годишният процент на разходите бил в размер на 44, 90 %.
В същият са разписани и таксите, начислявани във връзка с използването на
издадената кредитна карта, както и с обслужването на кредита.
По делото е приложено извлечение към договора за потребителски
кредит CARD – 18661285 от 21.06.2021 г., в което се съдържат и параметрите
му, като същото е издадено в изпълнение на процедурата, описана в чл.4 от
договора за кредит. Финансирана била покупка на стока – смартфон
„SAMSUNG“ на обща цена 2098, 99 лв. Размера на кредита бил 2364, 47 лв., с
месечна погасителна вноска в размер на 135, 54 лв., 24 броя месечни
погасителни вноски, като общата стойност на плащанията била в размер на
3252, 96 лв. Годишният процент на разходите е в размер на 36, 83 %, а
лихвеният процент в размер на 31, 76 %.
Към договора за кредит са приложени и договор за застрахователно
посредничество, както и сертификат № CARD – 18661285, издаден от
CARDIF ASSURANCES VIE SA, FRANCE, във връзка с описания по – горе
договор за кредит, с който било предоставено застрахователно покритие с
пакет „Сигурност на плащанията по кредитни карти“ за револвиращи
потребителски кредити, отпуснати чрез кредитна карта“, приложени са и
общите условия към застрахователна програма „Сигурност на плащанията по
кредитни карти“.
По делото е приложен рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен на 19.08.2019 г. между „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България. Приложено е и
потвърждение за извършена цесия на вземания на основание чл.99, ал.3 от
ЗЗД, индивидуализирани и описани в Приложение №1 от 10.11.2021 г.,
представляващо неразделна част от договора за цесия, сключен между двете
дружества. Видно от приложение №1 от 10.11.2021 г., вземането на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България по договор за револвиращ
потребителски кредит CARD – 18661285 е прехвърлено на ищцовото
дружество. Към исковата молба е приложено и пълномощно, с което „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България упълномощава ищеца да го
представлява пред цедирани длъжници във връзка с уведомяването им за
извършената цесия. В тази връзка се прилага и уведомително писмо,
изпратено от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД до
ответника, както и разписка за получаване на същото от ответника от
16.11.2021 г.
В изпълнение на разпоредбата на чл.184 от ГПК, документите,
приложени към исковата молба, доколкото същите са електронни, са
представени и на електронен носител, като съдът е извършил оглед на в
5
съдебно заседание в присъствие на процесуалния представител на ответника.
По делото е приложено досъдебно производство №303/2022 г. по описа
на СГП, образувано и водено във връзка с подаден сигнал от С. И. за
извършено престъпление по чл.211, ал.1 от НК.
По делото е постъпило писмо от „ЕМАГ Интернешънъл“ ООД, с което
се заявява, че стоката, която е финансирана с процесния стоков кредит е
доставена на 23.06.2021 г. на адрес ул. „Дружба“ в гр. Варна, като доставката
е извършена от „СПИДИ“ АД с товарителница
1000614420966760040000002312.
По делото е приета като доказателство товарителница
№1000614420966760040000002312 относно пратка 61442096676 от „СПИДИ“
АД, видно от което пратката е получена от М.Т.Г. Видно от приложенията
към товарителницата /последна страница/, доставката включва мобилен
телефон, като застрахователната сума е 2098, 99 лв. и е приета от посоченото
по – горе лице. Посочен телефонен номер на получателя е ****
По делото е прието неоспорено от страните заключение по съдебно –
техническа експертиза. В същото е посочено, че вещото лице не могло да
отговори на поставените въпроси дали е отправено искане от заемателя към
кредитора за кандидатстване за потребителски кредит, както и дали е
попълнена от заемополучателя форма за кандидатстване за финансова услуга
по електронен път на посочената уеб страница, която съдържа негови лични
данни. Причина за това се сочи да е липсата на предоставена информация от
страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, въпреки
многократните запитвания от страна на вещото лице. Вещото лице описва
хронологията на процеса по кандидатстване за кредит до сключването му.
По делото е прието неоспорено от страните заключение по съдебно –
счетоводна експертиза, съгласно която в приложените по делото документи
на местата, предвидени за „подпис на клиент“ било записано „електронно
подписан“. При подписване на документ в електронна форма следвало
действията, касаещи волеизявлението да бъдат удостоверени чрез логове.
Нямало данни кредитната карта да е получена от ответника, съответно
разполагаемата по нея сума да е усвоена от него. Вещото лице сочи, че
предвид липсата на счетоводни записвания по елементи на кредита,
експертизата не може да установи какъв е размерът на претендираната
главница. По тези съображения не можел да бъде даден и отговор на въпросът
какъв е размерът на договорната и мораторната лихва.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 6715/2022 г. на БРС, на 21.10.2022 г. в
полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“
№25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника С. С. И., ЕГН – **********,
адрес гр. Бургас, *** за следните суми: сумата от 2651,73 лева (две хиляди
шестстотин петдесет и един лева и седемдесет и три стотинки),
представляваща главница по договор за отпускане на револвиращ
6
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-
18661285 от 21.06.2021 г., сумата от 626,95 лева (шестстотин двадесет и шест
лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща договорна лихва за
периода 21.06.2021 г. – 09.11.2021 г., сумата от 268,66 лева (двеста шестдесет
и осем лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за
забава за периода 10.11.2021 г. – 28.09.2022 г., законната лихва от датата на
подаване на заявлението 29.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 120,95 лева (сто и двадесет лева и деветдесет и пет
стотинки) съдебноделоводни разноски – заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. Препис от заповедта е бил връчен на
длъжника, като последният е подал възражение срещу нея в срока по чл.414
от ГПК, поради което на заявителя е била указана възможността за предяви
установителен иск за вземането си, в резултат на което е предявен
настоящият иск.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва по пътя на
пълното и главно доказване да установи, че между страните е възникнало
валидно облигационно отношение, носещо белезите, описани в исковата
молба, настъпването на изискуемостта на претендираните суми за главница и
на сумите за възнаградителна лихва, както и техния размер. По отношение на
предявения иск за мораторна лихва, следва да докаже наличието на
изискуеми вземания по отношение на ответника, техния размер и периода на
забавата.
Съдът намира, че по делото не се установява при условията на пълно и
главно доказване взаимната обвързаност на страните от облигационно
правоотношение.
Процесният договор за кредит е сключен при условията на ЗПФУР,
както се твърди и в исковата молба. Съгласно чл.6 от същия закон договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при което от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или
повече. По смисъла на пар.1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка
услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски,
инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а
средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременното присъствие на доставчика и на потребителя. Процесният
договор за потребителски кредит е за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства
/кредитиране/ и е сключен като част от система за предоставяне на финансови
7
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние, в случая уеб
страницата на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България по
механизма, описан в съдебно – техническата експертиза, приета по делото.
При договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние
доставчикът е длъжен на докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете за правото на
отказ от договора на потребителя; получил съгласието на потребителя за
сключване на договора /чл.18, ал.1 от ЗПФУР/. За доказването на
електронните изявления чл.18, ал.2 от ЗПФУР препраща към Закона за
електронния документ и електронния подпис /изм. ДВ бр. 85 от 2017 г. –
Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/.
Съгласно чл.2, ал.1 от същия закон електронно изявление е словесно
изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и представяне на информацията. Електронен
документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС)
№ 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L
257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) №
910/2014". /чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ/. В т.35 от посочения регламент
електронният документ е дефиниран като всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-
визуален запис. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен
електронен документ, съдържащ електронно изявление /чл. 3, ал. 2 от
ЗЕДЕУУ/.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУ електронен подпис е електронен
подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, тоест данни в
електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или
са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис
използва, за да се подписва. По делото не се твърди, а и не се установява
процесният електронен договор за потребителски кредит, да е подписан от
страните с квалифициран електронен подпис. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от
ЗЕДЕУ допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. По
делото не може да се изведе по какъвто и да било начин извод за постигнато
съгласие в този смисъл, доколкото никъде в договора за кредит не се
съдържат уговорки в посочения смисъл, липсва разписана каквато и да
процедура по сключване на договора от разстояние, както и предвидени
гаранции за идентификация на лицето, за което се твърди да е
заемополучател.
Не се доказва наличие на една от предпоставките, които доставчикът на
финансови услуги от разстояние е следвало да установи, а именно получаване
8
на съгласието на потребителя за сключване на договора /чл.18, ал.1, т.3 от
ЗПФУР. Следва да се посочи, че по делото липсват каквито и да било
доказателства, че именно ответникът е направил изявления за сключване на
процесния договор за потребителски кредит. Напротив, от представените по
делото доказателства, се провежда успешно насрещно доказване, което
подкрепя направените в отговора на исковата молба възражения относно
липсата на отправено изявление за сключване на процесния договор за
кредит.
Така и видно от приетото по делото досъдебно производство,
телефонният номер, който е използван за сключване на процесния договор за
потребителски кредит - ***телефонният номер е регистриран на лицето
С****, който е със сменени имена и понастоящем се казва Ф.Ф.А. Прави
впечатление, че същият този телефонен номер е предоставен и като телефон
на получател на стоката, която е финансирана с отпуснат кредит на основание
предоставената възможност в чл.4 от договора за потребителски кредит,
видно от представените към електронната товарителница документи. В хода
на посоченото досъдебно производство е разпитано посоченото лице, като
същото изрично заявява, че не познава ответника по делото С. И.. Последният
изрично е заявил, че не използва и няма имейл адрес ***** който е бил
използван за сключване на процесния договор за потребителски кредит.
Следва да се посочи, че видно от приетата в досъдебното производство
съдебно – техническа експертиза, не може да се установи с категоричност
мястото, от където изхождат електронните заявления, но електронните
пътища, които се установяват са били използвани за множество „измами“. В
рамките на това досъдебно производство от показанията на С. И. се
установява, че същият е разговарял с лице по посочения по – горе телефонен
номер, като е предоставял снимки на личната си карта във връзка с обяви за
работа по интернет. Всичко гореизложено буди съществено съмнение, че
именно изявленията, направени във връзка със сключване на договорите за
потребителски кредит, изхождат действително от ответника по делото.
Следва да се посочи и, че допуснатата по делото съдебно – техническа
експертиза не успява да установи дали е отправено искане от заемателя към
кредитора за кандидатстване за потребителски кредит, както и дали е
попълнена от заемополучателя форма за кандидатстване за финансова услуга
по електронен път на посочената уеб страница, която съдържа негови лични
данни, доколкото заемодателя не оказал съдействие на вещото лице, като не е
предоставил достъп до електронната му система.
Всичко гореизложено води до извода, че по делото не се установява
авторството на изявленията, направени по повод на сключването на
процесния договор, поради което ищецът не установява при условията на
пълно и главно доказване първата предпоставка, необходима за уважаване на
предявените искова - възникнало облигационно отношение, което да обвързва
страните.
Съдът намира, че не е налице и доказване на обстоятелството, че сумата
9
по главницата е била предоставена на ответника, доколкото по делото
липсват каквито и да било доказателства за предоставяне на кредитната карта
на сочения заемополучател, което обстоятелство се отбелязва и от приетата
по делото съдебно – счетоводна експертиза, поради което не може да се
направи извод, че същият е усвоил револвиращия кредит по процесния
договор. Отделно от това, по отношение на отпуснатия стоков кредит /съгл.
чл.4 от процесния договор/, не се установява и, че финансираната стока е
реално доставена и получена от заемополучателя или упълномощено от него
лице, което е видно от представите по делото документи – електронна
товарителница и приложенията към нея.
По тези съображения предявените искове се явяват неоснователни и
като такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени
направените от него разноски, които са в размер на 800 лв., съобразно
представения по делото договор за правна защита и съдействие /л.61/.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения на осн. чл.422 от ГПК иск за приемане на
установено, че С. С. И., ЕГН **********, адрес гр. **** дължи на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25,
офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, сумата в размер на 2651,73 лева (две
хиляди шестстотин петдесет и един лева и седемдесет и три стотинки),
представляваща главница по договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-
18661285 от 21.06.2021 г., сумата от 626,95 лева (шестстотин двадесет и шест
лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща договорна лихва за
периода 21.06.2021 г. – 09.11.2021 г., сумата от 268,66 лева (двеста шестдесет
и осем лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за
забава за периода 10.11.2021 г. – 28.09.2022 г., законната лихва от датата на
подаване на заявлението 29.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,
за които вземания е издадена Заповед №3186 от 21.10.2022 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№6715/2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт,
офис4, ет.2, ДА ЗАПЛАТИ на С. С. И., ЕГН **********, адрес гр. Бургас,
*** сумата от общо 800 лв. /осемстотин/ лв., представляваща направените в
исковото производство съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
10
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11