ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 710
гр. Велико Търново, 02.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на втори
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:ЯВОР ДАНАИЛОВ
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Пламен Борисов Въззивно частно гражданско
дело № 20224100500467 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3, пр. II от ГПК.
Постъпила е частна жалба от СТ. П. СТ. против Определение № 198/26.05.2022 г. по
гр.д. № 575/2021 г. по описа на Районен съд – Свищов, с което е оставена без уважение
молбата за допълване на постановеното по делото Решение № 38 от 04.03.2022 г. в частта за
разноските, като се присъди на частната жалбоподателка адвокатско възнаграждение в
размер на 600,00 лева.
В жалбата са наведени доводи, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е
приел, че подадената частна жалба /частна жалба с вх. № 1285/30.03.2022г./ е такава по чл.
248. Твърди, че не е претендирал нито допълване, нито изменение в частта за разноските, а с
цитирана по-горе жалба е обжалвал първоинстанционното решение в частта за разноските.
На следващо място, се излагат съображения, че тъй като е било налице спор между
съделителите досежно способа за извършване на делбата и този спор е разрешен в полза на
жалбоподателя на него му се дължат направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Моли съда да отмени обжалваното Определение и да се произнесе по дължимостта на
направените разноски. Претендира разноски за настоящото производство.
Отговор на частната жалба от ответната страна не е постъпил.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в указания от
съда двуседмичен срок по реда на чл. 248, ал. 3, пр. II от ГПК, срещу обжалваем акт -
определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от страна с правен
интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
Производството пред Районен съд-Свищов е образувано по искова молба от СТ. П. СТ.
1
против В. П. Д. за делба на съсобствени недвижими имоти. С Решение № 38 от 04.03.2022 г.
съдът е постановил извършване на делбата посредством разпределение на недвижимите
имоти съгласно чл. 353 ГПК. В това решение съдът се е произнесъл по дължимите разноски
- държавни такси на основание чл. 355 от ГПК вр. чл. 8 от ТДТССГПК, а по претенцията за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение приел, че тези разноски остават за
страната, която ги е направила.
Постъпилото искане от страната по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК за допълване на
решението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение е оставено без уважение с
обжалваното определение, като изложените мотиви са, че при липса на оспорване на правата
на съделителите и наличието на собственост можеду им, всеки съделител понася сам
направени разноски за процесуално представителство. Като също така районният съдия е
изтъкнал, че въпреки уважената претенция на жалбоподателя относно разпределянето на
имотите по реда на чл. 353 ГПК не следва да се присъдят в неговата полза разноските за
адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав състав счита изложените от първоинстанционния съд
правни изводи за неправилни и противоречащи на процесуалния закон.
Великотърновският окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Молбата за допълване на решението в частта за разноските е депозирана в срока по чл.
248, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирана страна - ищец по делото и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна.
Предвид съдебната практика на Върховния съд и Върновен касационен съд и по-
конкретно: ППВС № 7/28.11.1973 г., т. 9; определение № 55/20.04.2010 г. по гр. д. № 22/2010
г. на ІІ г.о.; определение № 4/6.01.2011 г. по ч.гр. д. № 542/2010 г. на ІІ г.о.; определение №
47/29.01.2015 г. по ч.гр. д. № 6919/2014 г. на І г.о.;определение № 46/23.02.2017 г. по ч.гр. д.
№ 4824/2016 г. на ІІ г.о. и определение № 103 от 6.07.2020 г. по ч.гр. д. № 1464/2020 г. на
Іг.о. на ВКС и други, разноските в особеното делбено производство се присъждат по общите
правила на член 78 от ГПК при оспорване на твърдяната от ищеца съсобственост, на обема
на правата на участниците в делбата и на способа за извършването й и при предявяване на
искове по сметки. От приложеното първоинстанционно производство се установява, че
между страните е имало спор досежно способа за извършването на делба, който спор е
разрешен в полза на жалбоподателя.
Горното обаче не е съобразено от Районен съд-Свищов, което води до извод за
неправилност на поставения акт, който следва да бъде отменен.
В допълнение следва да се посочи, че твърдението на жалбоподателя, че
незаконосъобразно районният съд е счел, подадената от него частна жалба за такава по чл.
248 ГПК е неоснователно. На първо място, предвид практика на ВКС - Решение №
160/30.11.2018 г. по гр. д. № 1598/2015 г. на ВКС, ІІ гр. о ., в което се приема, че "всяка
страна, която счита, че с оглед крайния изхода на спора, й се дължат сторените разноски в
предходна инстанция, не може да търси надлежно произнасяне от по-горния по степен съд
2
освен по пътя на обжалването на постановено от същата инстанция определение по чл. 248,
ал. 2 ГПК“. От което следва, че не може по-горната инстанция да се произнесе за първи път
по искане в частта за разноските, а това може само съдът чието изменение или допълнение
се иска. В действителност по стария ГПК е съществувала възможност страна да обжалва
решението само в частта за разноските /както жалбоподателят твърди, че е направил/, но
такава възможност вече липса. По действащия ГПК страната може да обжалва решението в
частта за разноските само ако обжалва и решението по същество – нещо, което
жалбоподателят не е сторил. Поради което единствената възможност за него е била именно
тази по реда на чл. 248 ГПК и следователно правилно районният съд е квалифицирал
молбата като такава подадена по реда на чл. 248 ГПК.
С оглед на така приетото, предвид разрешения във втората фаза на съдебната делба
спор относно способа за извършване на делбата, отправеното от страната искане и
доказаният размер на разноските за адвокатско възнаграждение, съдът приема молбата на
ищцата по чл. 248, ал. 1 от ГПК за основателна, поради което същата следва да се уважи.
Разноските в размер на 600 лв. - платено адвокатско възнаграждение следва да се възложат в
тежест на ответницата.
Предвид изложеното, обжалваното Определение следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Като вместо това се допълни решението в частта относно поисканите
разноски.
Относно разноските настоящият съд намира, че такива не следва да бъдат присъдени
на частния жалбоподател. Обратната теза би довела до една безкрайна поредица от дела за
разноски по дела за разноски и т.н., което едва ли е било целта на законодателя при
създаването на редакцията на чл. 248 от ГПК.
Така мотивиран, Великотърновският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 198/26.05.2022 г. по гр.д. № 575/2021 г. по описа на
Районен съд – Свищов, с което е оставена без уважение молбата за допълване на
постановеното по делото Решение № 38 от 04.03.2022 г. в частта за разноските И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВИ: ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 38 от
04.03.2022 г., постановено по гр. д. № 575/2021 г. по описа на Районен съд - Свищов в
частта за разноските, като
ОСЪЖДА на основание чл. 355, изр. 2 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК В. П. Д. с ЕГН **********
и адрес: гр. П., ул. „А. Х.“ № . ДА ЗАПЛАТИ НА СТ. П. СТ. с ЕГН ********** и адрес: гр.
Р. ул. „К.“ .., ет..., ап... сумата от 600 лева /шестстотин лева/, представляваща съдебно
деловодни разноски под формата на платено адвокатско възнаграждение, сторени от
страната в делбеното производство.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен
съд в едноседмичен срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението
за постановяването му при условията на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4