Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 07.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
IV - Б състав , в публичното
заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. БОЖИДАР СТАЕВСКИ
при секретаря Йорд.
Петрова , като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 3469 по описа за 2021г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 267266/06.11.2019г. по гр.д. № 68222 по описа за
2017г. на Софийски районен съд,
73-ти състав е признато за
установено че Л.Х.Г., ЕГН ********** и П.Х.Ц., ЕГН ********** двамата с адрес: ***
дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК*********, с адрес
на управление:*** на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД разделно по ½ от сумите в общ размер, както
следва: сумата от 692,26лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението –13.07.2017г.,
до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна в апартамент
116 гр.София, ж.к. „*********за
периода от юни 2014г. до април 2015г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 47106/2017г. на Софийски
районен съд, като Л.Х.Г., ЕГН ********** и П.Х.Ц., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на Т.С.”ЕАД съдебни разноски от 264,95лв. по исково дело
и 30,43лв. по заповедно дело; като неоснователни
са отхвърлени исковете за: горницата
над 692,26лв. до предявен размер от 1676,30лв. за периода от май
2013г. до май 2014г.; иска за сумата от 14,28лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението –13.07.2017г., до изплащането й, представляващи стойност на дялово разпределение на топлинна в апартамент 116 гр.София, ж.к. „*********за периода от юни
2013г. до април 2015г.; сумата от 391,27лв. представляваща
лихва за забава за плащането на главница за топлинна енергия за периода от
15.09.2014г. до 30.06.2017; иска за 3,50лв. представляваща
лихва за забава за плащането на главница за дялово разпределение на енергия за
периода от 15.09.2014г. до 30.06.2017г., като Т.С.”ЕАД е осъдена да заплати на
всеки ответник сумата от по
300,64лв. съдебни разноски.
Срещу
така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 5193088/20.11.2019г.
по регистъра на СРС от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК********* в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че неправилно било прието, че исковете преди 12.07.2014г. са погасени по давност. Общи условия от
2008г., сочели дата на изискуемост 30 дни след периода , за който се отнасят ,
но ОУ от 2014г. обвързвали изискуемостта
от изискуемостта на обобщената фактура след изравнителната сметка, която била
издадена през юли 2014г. Ответниците
били изпаднали в забава на плащането на главниците, фактури били публикувани на
интернет-страницата му. Цената на
дяловото разпределение следвало да се заплати на ищеца, за плащането му
ответниците били изпаднали в забава. Претендирало е разноски. Оспорило е
поради прекомерност претенцията на насрещните страни за разноски.
Въззиваемият ответник по исковете и П.Х.Ц., ЕГН ********** в предоставения
срок за отговор е оспорил жалбата. Посочил е , че решението в обжалваната част
е правилно, жалбата била просрочена.
Издаването на изравнителната сметка не променяла срока за изискуемост и
начален момент на погасителна давност. Не бил изпаднал в забава на плащането на
главниците, цената на дяловото разпределение на енергията не се дължала на
ищеца, а на топлинния счетоводител, извършил услугата. Разпоредбите на чл. 33
от ОУ били нищожни. Процесуалният му представител е претендирал разноски на
основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Въззиваемият ответник по исковете Л.Х.Г., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил
жалбата. Посочил е , че решението в обжалваната част е правилно, жалбата била
просрочена. Издаването на изравнителната
сметка не променяла срока за изискуемост и начален момент на погасителна
давност. Не бил изпаднал в забава на плащането на главниците, цената на
дяловото разпределение на енрегията не се дължала на ищеца, а на топлинния
счетоводител, извършил услугата. Разпоредбите на чл. 33 от ОУ били нищожни.
Процесуалният му представител е претнедирал разноски на основание на чл. 38,
ал.2 от ЗАдв.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. № 2023982/28.09.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК*********, с адрес на управление:*** срещу Л.Х.Г., ЕГН ********** и П.Х.Ц., ЕГН ********** двамата с
адрес: ***, с която е поискало от съда на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД да признае за установено, че Л.Х.Г.,
ЕГН ********** и П.Х.Ц., ЕГН **********
двамата с адрес: *** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК*********, с адрес
на управление:*** на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД разделно по ½ от сумите
в общ размер, както следва: сумата от 1676,30лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
–13.07.2017г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна
в апартамент
116 гр.София, ж.к. „*********за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г., сумата от 14,28лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението –13.07.2017г., до изплащането й, представляващи
стойност на дялово разпределение на топлинна в апартамент 116 гр.София, ж.к. „*********за периода от юни
2013г. до април 2015г.; сумата от 391,27лв.
представляваща лихва за забава за плащането на главница за топлинна енергия за
периода от 15.09.2014г. до 30.06.2017; сумата от 3,50лв. представляваща лихва за забава за плащането на главница за
дялово разпределение на енергия за периода от 15.09.2014г. до 30.06.2017г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
47106/2017г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е
твърдения, че ответниците са собственици
на имота и като такъв е потребител на топлинна енергия, потребил енергия в
имота за процесния период в количества и на стойност, за които са предявени
исковете , дължали възнаграждение за дяловото разпределение на енергията, , страните били обвързани от договор при Общи
условия, изпаднал в забава на плащането им.
Ответниците
Л.Х.Г., ЕГН ********** и П.Х.Ц., ЕГН
********** са оспорили исковете. Посочили са, че имотът не бил топлоснабдяван,
в него не била потребена енергия в количества и на стойност, за които са
предявени исковете, ищецът не бил
носител на вземане за разпределение на
топлинна енергия, нямало валиден договор между ищеца и топлинен счетоводител за
същото, задълженията били погасени по давност, не били изпаднали в забава на
плащането на сумите, разпоредбите на чл. 33 от ОУ били нищожни като
неравноправни. Претендирали са разноски.
По делото е приложено заповедно дело № 47106 по описа за 2017г. на СРС, съгласно
което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. №
3054583/13.07.2017г. е издадена заповед
за изпълнение , с която е разпоредено Л.Х.Г., ЕГН ********** и П.Х.Ц.,
ЕГН ********** двамата с адрес: *** заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК*********, с адрес на
управление:*** на основание на чл. 422
вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154
от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД разделно по ½ от сумите в общ
размер, както следва: сумата от 1676,30лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението –13.07.2017г., до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна в апартамент 116 гр.София,
ж.к. „*********за периода от 01.05.2013г.
до 30.04.2015г., сумата от 14,28лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението –13.07.2017г., до изплащането й, представляващи
стойност на дялово разпределение на топлинна в апартамент
116 гр.София, ж.к. „*********за
периода от юни 2013г. до април 2015г.; сумата от 391,27лв. представляваща лихва за забава за плащането на главница
за топлинна енергия за периода от 15.09.2014г. до 30.06.2017; сумата от 3,50лв. представляваща лихва за забава
за плащането на главница за дялово разпределение на енергия за периода от
15.09.2014г. до 30.06.2017г., разноски от 91,71лв., за така издадената заповед
длъжниците са уведомени на 29.07.2017г., на 04.08.2017г. са подали възражение
срещу заповедта, на 28.08.2017г. заявителят
е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 28.09.2017г.
По
делото е приет неоспорен от договор за
продажба на държавен имот, съгласно който на 05.06.1981г. Х.Ц.Г.и П.Г.Г.са
закупили по реда на Наредба за държавните имоти апартамент
116 гр.София, ж.к. „*******вх.Е.
Прието е
удостоверение за наследници от 10.12.2013г. и от 19.06.1998г., издадени от СО,
район Сердика, съгласно които Х.Ц.Г.е починал на 17.05.1998, П.Г.Г.е починала
на 05.12.2013г., като са оставили за наследници по закон децата си Л.Х.Г. и П.Х.Ц..
Приет е
констативен протокол от 05.10.2009г. съгласно който в сграда в гр.София, ж.к. „*******вх.Е съществува
техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на енергията, но
такова не се прилага поради липса на съгласие на живущи.
По
делото са приети Общи условия от 2014г. съгласно чл. 33 от които суми по
месечните фактури следва да се заплащат в 30-дневен срок от публикуването им
интернет-страницата на продавача-както месечните, така и изравнителните сметки
и обезщетение за забава се дължи след изтичане на срока за плащане на изравнителната
сметка.
По
делото са приети Общи условия от 2008г. съгласно чл. 33 от които суми по
месечните фактури следва да се заплащат в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Приети
са извлечения от сметки издадени от ищеца сочещи процесните задължения на
ответниците.
С прието по делото заключение по
съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и допълнително представени му
такива от ищеца е посочило,
че в сградата, в която е имота се
доставя топлинна енергия , обем на процесния имот е 216куб.м., за имота са начислявани енергия за горещо
битово водоснабдяване съобразно правилата на Наредба № 16-334, начислена за 2 бр. потребители, както и такава за
сградна инсталация, стойността и била 1828,18лв. за процесния период.
С прието по делото неоспорено от страните
заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с
доказателства по делото и проверки при ищеца е посочило, че в счетоводството на
ищеца няма записвания за плащане на сумите за периода, като начисления за
главница за топлинна енергия били 1688,35лв.,
това била дължима сума след изравнявания на потребена енергия, лихва върху тази сума била390,59лв. Начислена
била и сума за дялово разпределение на енергията от 14,28лв., лихва върху нея
била 3,48лв. за периода., за периода юни 2014г. до края на периода главница за
дялово разпределение била 12,24лв..
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Неоснователни
са доводите на въззиваемите, че жалбата е просрочена. Ищецът е уведомен за
решението на СРС на 08.11.2019г., жалбата е подадена на 20.11.2019г., тоест
преди да изтече двуседмичния срок за същото.
В
конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 вр. чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване
на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, цена на дяловото
й разпределение, обезщетение за забава
на плащане на същите, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
глава XXXVII от ГПК.
За
да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период
между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът
се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на
ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент на разпоредбите на ЗЕ и на
Наредбата за топлоснабдяване, носител е на вземане за плащане на цена за
дяловото й разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в
забава за изпълнението му.
По
делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно
производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането
на заявителя „Т.-С.”АД и длъжниците са осъдени да му заплати стойността на потребена
топлинна енергия за процесния имот за процесния период , цена на дяловото й
разпределение, обезщетение за забава на плащането им в размерите на процесните
суми, за които с предявени исковете, възражение срещу заповедта е депозирано в
срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил исковете, предмет на
настоящото производство.
Действащата
към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която
ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).
Съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават
задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да
ги е приел.
Съгласно
разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.).
Съгласно
чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите.
Съгласно
чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
Съгласно
чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 от ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната Наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да
декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По
аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Ко 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело № 11361/2005 г. на 5 чл.
състав на ВАС). Нещо повече - разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът
приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо
топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския
закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на
дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи
основните.
Съдът
приема, че по делото е установено, че през процесния период ответниците са били
потребител на енергията в имота и отговорността им към ищеца за заплащане
на същата е разделна при равни квоти. Решението на СРС в частта, с която искове
са уважени е влязло в сила и обвързва страните със сила на пресъдено нещо за
тези обстоятелства.
Съдът
приема, че от приетите по делото заключения по техническата и счетоводната експертиза
по делото се установява, че стойността на реално потребената в имота енергия за
периода май 2013г. – април 2015г. е в размер на 1688,35лв., начислена
стойност по фактури е била коригирана след изравнявания, цената на дялово
разпределение на енергията е в размер на
14,28лв., за периода юни
2014г. до края на периода главница за дялово разпределение била 12,24лв. Съдът изцяло кредитира
заключенията по съдебните експертизи като верни и задълбочени, неопровергани от
останалите събрани по делото доказателства. Съдът приема, че отговорността на
ответниците към ищеца може да се ангажира за заплащането на цената на дяловото
разпределение на енергията. В случая по делото не е установено дяловото
разпределение да е направено от ІІІ-то лице, поради което и доводите на
ответниците , че друго лице е носител на това вземане съдът приема за
неоснователни. Приетият по делото констативен протокол установява, че
техническа възможност за прилагане на система за дялово разпределение на
енергията съществува, но потребителите
не са избрали топлинен счетоводител, който да извършва същото, не е установено
да са монтирани и уреди в отделните имоти за разпределение на енергията. Така
приложими в случая са разпоредбите на чл.
61, ал.2 и ал. 3 от Наредбата за топлоснабдяване от 2007г., съгласно които
разпределението на енергията се извършва от топлопреносното предприятие.
Извършването на същото от ищеца се установява от приетите по делото неоспорени
от страните заключения по съдебните експертизи,
констатирали изравняване на енергията и корекция на начислени по фактури
суми съобразно това изравняване.
Спорен въпрос по делото
е дали тези задължения са погасени по давност, възражение за което е направено своевременно от
ответниците с отговора на исковата молба.
Погасителната давност е сложен юридически
факт, съвкупност от два елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичането
на определен период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал.2 на същата
разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно
чл. 111, буква „в” от ЗЗД с три годишна давност се погасяват периодичните
задължения, вкл. и тези за лихви, като съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяване на
главното задължение се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар за тях давността да не е изтекла.
Съдът
приема, че вземанията, за които е предявен иска са периодични, поради което и
за тези вземания съобразно чл. 111, буква „в” от ЗЗД погасителната давност е
3 години. Касае се за трайно и
периодично изпълнение на задължение по договор за доставка на топлинна енергия.
Задълженията са еднородни и повтарящи се през определен период от време, като
неотносимо е обстоятелството, че размерът на тези задължения е различен. (В
този смисъл Тълкувателно решение № 3/V.2013t на ОСГК на ВКС).
За вземанията
възникнали при действието на ОУ от
2008г.:
Приложими
за тези вземания са разпоредбите на ч. 33 от ОУ от 2008г., които са
общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се дължат до 30-то
число на месеца, следващ този, за който е задължението. Доколкото тези
задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът приема, че
приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно
задължение започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта му, тоест
с изтичане на 30 дни след месеца, за който е възникнало задължението.
За вземанията
възникнали при действието на ОУ от
2014г.:
Приложими
за тези вземания са разпоредбите на чл. 32 и чл.33 от ОУ от 2014г., съгласно
които плащане на месечното задължение се дължи до 30-то число на месеца,
следващ този, за който е публикувана фактурата за задължението на
интернет-страницата на доставчика Доколкото тези задължения са уговорени да се
плащат след публикуване на фактура, то съдът приема, че това съглашение е
изискуемостта на настъпва след покана за плащане. Това е така, защото
изискуемостта настъпва след поведение на кредитора, представляващо отправяне на
искане за плащане към длъжника, което искане съгласно ОУ се приема за
достигнало до длъжника при публикуване на фактурата на интернет-страница на
кредитора. При така възприето съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.2 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно
задължение започва да тече от момента на възникването му.
Моментът
на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен
сезон не е от естество да промени моментът на възникване на вземането и
изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото на срока на
погасителната давност. В случая
вземанията са възникнали в момента на осъществяването на доставката на
енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщени фактури през август 2014г. и
септември 2015г., за тези вземания , които са по изравнителни сметки и включват
и начислени задължения за месеци през целия отоплителен сезон без да се сочи
конкретно потребление за процесните месеци, не е от естество да промени
момента, от който започва да тече погасителната давност за процесните вземания.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването на
няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би
означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да
зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите
на института на погасителната давност. Моментът, от който започва да тече
погасителната давност е определен от законодателя в зависимост от възникване на
вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането и изпадането в
забава на плащането на същото са различни факти, от тях произтичат и различни
последици.
В
случая разпоредбата на ОУ от 2008г. и на ОУ от 2014г. сочи изискуемост на
месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и
обвързването от ищеца на началния момент на погасителната давност за месечните
задължения с издаването на обобщена фактура по изравнителната сметка е
неоснователно.
При
така възприето и като съобрази дата на подаване на заявление – 13.07.2017г. и по съображения изложени по-горе за началния момент
на погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от
2008г. и при действието на ОУ от 2014г., то съдът приема, че вземанията за част
от процесния период, а именно от 01.05.2013г. до 31.05.2014г. съответно за лихвата за забава на плащането им са
погасени по давност.
За
размера на вземанията по делото не се спори, а и същите се установяват от
приети по делото документи и заключения по съдебно-техническата и
съдебно-счетоводната експертиза. При така възприето съдът приема, че правилно
районният съд е приел, че погасени по
давност за задължения за горница над 692,26лв. до 1676,30лв. за топлинна енергия
и решението на СРС в тази обжалвана част следва да се потвърди.
Вземането
за възнаграждение за дялово разпределение на енергията в размер на 12,24лв. за периода юни 2014г.-април 2015г. е установено
по делото че е възникнало по съображения изложени по-горе, то не е погасено по
давност и неправилно СРС е отхвърлил иск за тази сума. В тази част решението на
СРС следва да се отмени и иск за сумата от общо 12,24лв. и за законна лихва върху нея от подаване на заявлението следва
да се уважи. За периода до юни 2014г. задълженията са погасени по давност.
Погасени
по давност на основание на чл. 119 от ЗЗД са лихвите за забава , начислени
върху погасените по давност главници.
По
иска за обезщетение за забава за
главници, които съдът прие, че не са погасени по давност, тоест за главници
възникнали в периода от юни 2014г. до април 2015г.:
За
тези вземания приложими са ОУ от 2014г.
, съгласно които плащане на месечното задължение се дължи до 30-то число на
месеца, следващ този, за който е публикувана фактурата за задължението на
интернет-страницата на доставчика. По делото не са ангажирани доказателства, че
ищецът е публикувал фактури за задълженията на интернет-страницата си и правилно
районният съд е приел, че не е установено по делото ответниците да са изпаднали
в забава на плащането на сумите. Решението на СРС в тази обжалвана част следва
да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на делото отговорността за разноски следва да се разпредели между страните при съобразяване на уважена част от искове,
разлика в цената на исковете пред СРС и пред СГС, както и обстоятелството, че
въззиваеми са представлявани безплатно пред СГСК от адвокати на основание на
чл. 38, ал.1,т.2 от ЗАдв.
При
така възприето решението на СРС в частта, с която в тежест на ищеца е поставена отговорност за разноски от по 2,65лв. за всеки ответник следва да се отмени.
На
ищеца следва да се присъдят разноски за исково дело пред СРС в размер на още
4,71лв., а за заповедно дело – в размер на още 0,55лв.
За
производство пред СГС на ищеца се следват разноски за 1,76лв. за държавна такса
и разноски за възнаграждение за юрисконсулт от 1,76лв.
За
производство пред СГС на адвокати,
представлявали безплатно въззиваемите следва да се присъди възнаграждение за
всеки от тях от по 356,83лв. с включен ДДС на основание на чл. 38, ал.2 от
ЗАдв. Претендираното възнаграждение е в размер на минималното по Наредба №
1/2004г. и възражение за прекомерност
неоснователно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 267266/06.11.2019г. по гр.д. № 68222 по описа
за 2017г. на Софийски районен съд,
73-ти състав в частта, с която е
отхвърлен иска на Т.С.”ЕАД, ЕИК*********, с адрес на управление:***
срещу Л.Х.Г., ЕГН ********** и П.Х.Ц., ЕГН ********** двамата с адрес: *** за
признаване за установено, че Л.Х.Г., ЕГН ********** и П.Х.Ц., ЕГН ********** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК*********, с адрес
на управление:*** на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД разделно по ½ от сумите в общ размер, както
следва: сумата от общо 12,24лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението –13.07.2017г.,
до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на топлинна енергия в апартамент 116 гр.София, ж.к. „*********за периода от юни
2014г. до април 2015г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 47106/2017г. на Софийски районен съд, и в частта, с
която Т.С.”ЕАД, ЕИК*********, с адрес на управление:*** е осъдена да заплати на Л.Х.Г., ЕГН ********** и на П.Х.Ц., ЕГН ********** съдебни разноски в размер от по 2,65лв. за всеки от тях и вместо това
постановява:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО , че Л.Х.Г., ЕГН ********** и П.Х.Ц., ЕГН ********** двамата с адрес: ***
дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК*********, с адрес
на управление:*** на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД заплащане разделно по
½ от сумата от общо 12,24лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
–13.07.2017г., до изплащането й,
представляващи цена на дялово разпределение на топлинна енергия в апартамент 116 гр.София, ж.к. „*********за периода от юни 2014г. до април 2015г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
47106/2017г. на Софийски районен съд.
ПОТВРЪЖДАВА Решение № 267266/06.11.2019г. по гр.д. № 68222 по описа за
2017г. на Софийски районен съд,
73-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Л.Х.Г., ЕГН ********** и П.Х.Ц., ЕГН ********** двамата с адрес: *** да
заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК*********, с адрес
на управление:*** на основание на чл.
78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от общо 8,78лв. /осем лева и
0,78лв/, представляващи съдебни
разноски за производството пред СРС и СГС.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК*********, с адрес
на управление:*** да заплати на адвокат М.Л.Л., , ЕГН ********** с
адрес: *** на основание на чл. 78, ал.
3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 356,83лв. /триста петдесет и шест лева и 0,83лв/ с
включен ДДС, представляващи възнаграждение за процесуално представителство на
въззиваемия П.Ц. в производство пред
СГС.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК*********, с адрес
на управление:*** да заплати на адвокат Н. И.И.,
ЕГН ********** с адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл.
38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 356,83лв. /триста петдесет и
шест лева и 0,83лв/ с включен ДДС, представляващи възнаграждение за процесуално
представителство на въззиваемия Л.Г. в производство пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.