№ 51868
гр. София, 20.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20231110157964 по описа за 2023 година
С определение от 13.06.2024г., обективирано в протокола от проведеното открито съдебно
заседание, съдът е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК по
общо съгласие на страните.
Съгласно чл. 231, ал. 1 от ГПК спряното по общо съгласие на страните производство се
прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала
възобновяването му. Съгласно трайната практика на ВКС – Определение № 536/18.12.2009г.
по ч. гр. д. № 729/2009г., II ГО на ВКС, определение № 374/15.05.2014 г. по ч. т. д. №
1221/2014 г. на ВКС, I т.о., Определение № 60398 от16.11.2021 г. по ч. т. д. № 2267/2021 Г.,І
Т. О. на ВКС, Определение № 374 от 15.05.2014г. по ч. т. д. № 1221/2014г., І Т. О. на ВКС и
др., последиците от спиране на производството настъпват от момента на постановяване на
определението по чл. 229 ГПК. От този момент започват да текат и установените в
процесуалния закон срокове за извършване на определени действия от съда и страните в
случаите, в които това е изрично предвидено, включително и срокът по чл. 231, ал. 1 ГПК.
Разпоредбите на новия ГПК имат за цел установяване на процесуална дисциплина и в
хипотези, при които едно процесуално действие е извършено по искане на страните,
последните имат задължението да се запознаят с постановения от съда акт и да следят за
изтичането на процесуалните срокове, които произтичат от това и обуславят настъпването
на съответните правни последици, които законът свързва с тяхното процесуално поведение.
Да се приеме противното, би означавало възобновяването на производството да се обвърже
и от времетраенето на процедурата по обжалване на определението за спиране, с което на
практика ще се създаде предпоставка за различна продължителност на периода, в който
производството по различните дела може да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 1
ГПК, което е в противоречие с целта на закона да ограничи периода, в който производството
по делото е спряно и по него не могат да се извършват процесуални действия, освен изрично
предвидени от закона. Възприемането на противната теза води и до нелогичния извод, че до
влизане в сила на определението за спиране, страните не биха могли да искат възобновяване
1
на производството по делото, тъй като няма да е започвал да тече срокът, в който може да се
направи искането за възобновяване
В случая шестмесечният срок, до изтичането на който всяка от страните е могла да поиска
възобновяване на спряното производство, е изтекъл в края на деня на 13.12.2024г. (работен
ден). До изтичането на този срок не е депозирана молба от никоя от страните по делото за
възобновяване на производството. Ето защо, същото подлежи на прекратяване на основание
чл. 231, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 231, ал. 1 ГПК производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2