№ 1061
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ИВА Р. АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20211110214351 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Ива Алексова, след като разгледа докладваното от
съдията н. а. х. дело № 14351 по описа на СРС за 2021 година, за да се произнесе с решение
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Трета, раздел V (чл.59 – чл.63) от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „У.М.Г.” АД, чрез законните му представители, срещу
Наказателно постановление (НП) № Р-10-722 от 13.09.2021г., издадено от Заместник-
председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) и ръководител на Управление
„Надзор на инвестиционната дейност” (Управление „НИД”), с което на осн. чл.83, чл.53 и
чл.27 от ЗАНН (ред., ДВ, бр.13 от 2020г.), чл.15, ал.1, т.7 от Закона за КФН (ЗКФН) и чл.222,
ал.1, предл.2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) на дружеството
е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10 000 (десет
1
хиляди) лева за повторно нарушение по чл.100о, ал.1 вр. ал.4 вр. чл.100т, ал.1, изр.1,
предл.1 вр. ал.4 и § 1, т.24 от ДР от ЗППЦК.
В жалбата се сочи, че издаденото НП било неправилно издадено, като се твърди, че
1
уведомлението за финансовото състояние на дружеството (уведомлението по чл.100о, ал.1
от ЗППЦК) за четвъртото тримесечие на 2020г. било оповестено с недълго закъснение, а от
съдържанието на приложените към въпросното уведомление документи било видно, че
дружеството било изпълнило задължението си за съставянето им, което доказвало, че
жалбоподателят нямал интерес да укрива информация от обществеността и/или държавния
1
регулатор. Сочи се, че уведомлението по чл.100о, ал.1 от ЗППЦК било представено на
обществеността в първия възможен момент, като периодът от време се характеризирал с
висока заболеваемост от SARS-CoV-2 поради световната пандемия, което засегнало и
дейността на дружеството, което се наложило да спазва правилата за дистанция (ползване на
home office), наличие на контактни и заразени служители от дружеството, довело да
забавяне изпълнението на ежедневните задължения, но не ги прекратило и дружеството
успяло да оповести информацията с незначително закъснение, като нямало настъпили
1
вредни последици от забавянето на своевременното изпълнение а нормативно установеното
изискване; нямало увреждане интересите на акционерите или инвеститорите и нямало
нарушение на обществените интереси, като нямало и установени лица, претърпели
имуществени вреди от забавата и не е била укривана информация от обществеността и
надзорния орган, което сочело на една изключително ниска степен на обществена опасност.
В жалбата се аргументира тезата за неправилност на изводите на наказващия
административен орган за липсата на хипотезата на „маловажен случай” на нарушение по
смис. на чл.28 от ЗАНН с оглед и на цитирана практика на Съда на Европейския съюз
(СЕС), въвеждаща принципа на пропорционалността (забрана конкретното наказание да
надхвърля минимума, необходим за прилагане на закона и осигуряване на превенция), като
наказанието на този фон изглеждало и несправедливо. Прави се искане за отмяна на
обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят „У.М.Г.” АД, редовно призован, се
представлява от адв. Красимир Г. като упълномощен представител (вж. л.57-58 от съд. д.),
който поддържа жалбата с изложените в нея доводи и съображения, като счита, че е налице
маловажен случай на нарушение и обръща внимание на факта, че надзорният орган не е
извършил никаква проверка с цел да състави акт за нарушение, като няма претенции за
разноски.
Административно-наказващият орган – Зам.-председател на КФН и ръководител на
Управление „НИД” (съдебното следствие е започнало след влизане в сила на ЗИДЗАНН
/обн., ДВ, бр.109/2020г./), чрез процесуалният си представител юрк. Слави Налбантов (вж.
л.59 от съд. д.) изразява становище, че издаденото наказателно постановление било
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като представя и писмени
съображения (вж. л.79-80 от съд. д.) и претендира на юрисконсултско възнаграждение в
полза на КФН в размер на 150.00 лева, за което е отправено възражение за прекомерност
от жалбоподателя.
Съдът, като изслуша доводите на страните, служебно провери атакуваното
наказателно постановление, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателствени материали, съобрази законовите разпоредби, намери за
установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
Дружеството „У.М.Г.” АД било вписано под № РГ-05-1187 в регистъра на
публичните дружества и други емитенти на ценни книжа по чл.30, ал.1, т.3 от ЗКФН, воден
от КФН, и притежава статут на емитент на ценни книжа и е адресат на разпоредбите на
Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК).
1
Съгласно разпоредбата на чл.100о, ал.1 вр. чл.100т, ал.1, изр.1, предл.1 от ЗППЦК,
емитентът бил длъжен да представи на Комисията (т. е. КФН) публично уведомление за
финансовото си състояние в срок до 30 дни от края на първо, трето и четвърто тримесечие,
1
като въпросното уведомление е със съдържание, посочено в разпоредбата на чл.100о, ал.4
от ЗППЦК.
В хода на документална проверка от служители на КФН на дейността на
дружеството, се установило, че към 16.04.2021г. дружеството не е представило на
Комисията чрез единната система за предоставяне на информация по електронен път,
изградена и поддържана от КФН – e-Register, публично уведомление за финансовото си
1
състояние за четвърто тримесечие на 2020 по чл.100о, ал.1 от ЗППЦК със съдържанието по
1
чл.100о, ал.4 от ЗППЦК.
При проверката на постъпилите в КФН публични уведомления за финансовото
състояние и тримесечни финансови отчети за дейността за четвърто тримесечие на 2020г. на
2
хартиен носител и по реда на чл.100т, ал.4 от ЗППЦК, се установило, че публично
уведомление за четвърто тримесечие на 2020г. дружеството не било представило, както в
законовия срок до 01.02.2021г. (вкл.) (бел. с. – крайната дата на срока 30.01.2020г. била
неработен ден /събота/), така и към датата 16.04.2021г.
С писмо изх. № РГ-05-1187/5 от 16.04.2021г. на КФН (вж. л.10-14) дружеството било
уведомено от контролния орган, че било открито административно производство по
издаване на индивидуален административен акт за прилагане на принудителни
административни мерки спрямо „У.М.Г.” АД, свързани с неизпълнение на нормативни
задължения по ЗППЦК, вкл. и процесното (вж. т.III от писмото – л.11), като бил поканен
представител на дружеството – жалбоподател да се яви за съставяне и връчване на актове за
установяване на административно нарушение (АУАН).
Със заявление вх. № 10-05-2562/17.05.2021г. дружеството представило в КФН
посредством e-Register уведомление за финансовото състояние на дружеството за
четвъртото тримесечие на 2020г. (вж. л.17-39 от съд. д.).
Процесното административно нарушение било установено по време на осъществена
служебно документална проверка от свидетеля Т. С. (на длъжност „старши експерт” в отдел
„Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална
инвестиционна цел” в Управление „НИД” на КФН), който на 26.04.2021г., в присъствието
на двама свидетели (свид. Д. А. и В.Ц.а) и на упълномощен представител на юридическото
лице – въззивник Ромил Златанов (вж. л.9 от съд. д.), съставил АУАН № Р-06-
1
345/26.04.2021г. за извършено от дружеството административно нарушение по чл.100о,
ал.1 вр. ал.4 вр. чл.100т, ал.1, изр.1, предл.1 вр. ал.4 от ЗППЦК, т. к. не е представило в
законовия срок (до 01.02.2021г.) публичното уведомление за финансовото си състояние за
четвъртото тримесечие на 2020г. на Комисията чрез единната система за предоставяне на
информация по електронен път e-Register, изградена и поддържана от КФН, като в Акта
били описани обстоятелствата по извършване на нарушението, неговото фактическо
описание и обективни признаци, вкл. времето и мястото на извършване, както и правната му
квалификация, съответна на фактически описаното.
АУАН бил подписан от актосъставителя и двамата свидетели, като бил връчен на
пълномощника на дружеството, който го подписал и отразил, че „има възражения”.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН писмени възражения от страна на дружеството не
били представени.
Въз основа на съставения АУАН № Р-06-345/26.04.2021г. и при пълна идентичност на
описаното нарушение и неговата правна квалификация, на 13.09.2021г. зам.-председателят
на КФН и ръководител на Управление „НИД”, на осн. чл.53, чл.83 и чл.27 от ЗАНН вр.
чл.15, ал.1, т.7 от ЗКФН и чл.222, ал.1, предл.2 от ЗППЦК, издала Наказателно
постановление № Р-10-722/13.09.2021г., с което на дружеството било наложено
административно наказание „имуществена санкция” от 10 000 (десет хиляди) лева за
повторно извършено нарушение по чл.221, ал.8, т.3, предл.2 вр. чл.100о1, ал.1 вр. ал.4 вр.
чл.100т, ал.1, изр.1, предл.1 вр. ал.4 вр. § 1, т.24 от ДР на ЗППЦК.
В издаденото Наказателно постановление било прието, че процесното
административно нарушение е „повторно” по смис. на § 1, т.24 от ДР на ЗППЦК, доколкото
дружеството било извършило процесното нарушение в едногодишен срок от влизане в сила
на НП № Р-10-148/02.04.2020г., влязло в сила на 24.12.2020г. (вж. л.40-46 от съд. д.), с което
дружеството е наказано за извършено административно нарушение от същия вид.
По повод връчването на настоящото НП е налице противоречива информация,
доколкото в известието за доставяне (т. нар. „обратна разписка”) е посочено връчване на
15.09.2021г. (вж. л.8 от съд. д.), в справката от информационната система на „Български
пощи” ЕАД се сочат две дати на доставяне (16.09.2021г. и 17.09.2021г. – вж. л.7), а в свое
3
писмо от 15.04.2022г. пощенският оператор посочва, че датата на връчването била
16.09.2021г. (вж. л.63-64 от съд. д.); към това следва да се добави, че получилото
препоръчаната кореспондентска пратка лице „Бойчев” не се явява надлежно натоварено
да получава такива книжа, т. к. за същото е установено, че е на длъжност „охранител-
портиер”, но не е служител в жалбоподателя (вж. справка за служители на л.66 и
определение № 610/24.01.2022г. по адм. дело № 11530/2021г. на АССГ – вж. л.66, л.67-69 от
съд. д.). Изводът, който този съдебен състав прави е, че връчването не е било по надлежния
процесуален ред (чл.180, ал.5 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН) и срокът за обжалване не е
започнал да тече към датата на подаване на жалбата.
Дружеството е подало жалба срещу процесното НП до КФН по електронен път – с вх.
№ 91-01-808#1 от 24.09.2021г. (вж. л.4 от съд. д.).
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните по делото свидетели Т. Н. С. и Д. И. А., както и събраните по надлежния
процесуален ред (чл.283 от НПК) и приложени по делото писмени
доказателства – съставения АУАН, заявление за внасяне на жалба (л.4-6), проследяване на
пратка (л.7), известие за доставяне (л.8), пълномощно за Златанов (л.9), писмо от
16.04.2021г. от КФН до дружеството (л.10-14), известие за електронно връчване на писмото
(л.15), извадка от информационната система на КФН (л.17), заявление вх. № РГ-10-05-
2562/17.05.2021г. за представяне на тримесечния отчет на дружеството (л.18-37), предходно
НП № Р-10-148/02.04.2020г. на КФН и решение на СРС (л.40-46), заповед № З-
61/17.03.2021г. на зам.-председател на КФН и ръководител на Управление „НИД” (л.47-48),
пълномощни за процесуални представители (л.57-59), писмо от „Български пощи” ЕАД с
опис на доставка на пратка (л.63-64), списък на служители на жалбоподателя (л.66),
определение на АССГ (л.67-69), трудов договор № Р-07-152/28.12.2017г. за назначаване на
актосъставителя (л.72, 82), допълнително споразумение № Р-07-21/31.01.2020г. към трудов
договор на актосъставителя (л.81).
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло показанията на двамата свидетели Т.
С. и Д. А., доколкото същите са сравнително подробни, не съдържат вътрешни
противоречия, като се подкрепят от наличните в делото писмени доказателства по делото,
като първият сочи, че е извършил проверка и установил липсата на представено в КФН чрез
информационната система публично уведомление за финансовото състояние на дружеството
за четвъртото тримесечие на 2020г., съотв. липсата на представен тримесечен отчет за
същия период, докато втората съобщава за своето присъствие при съставянето и
връчването на АУАН, но дава данни и за основните характеристики на соченото нарушение,
поради което съдебният състав ги ползва при формирането на фактическите си изводи.
Съставът на първостепенния съд кредитира и писмените доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, доколкото същите не
са противоречиви в своята цялост и изясняват в пълнота фактическите данни, възприети от
съда, вкл. водената кореспонденция между дружеството и надзорния орган и липсата на
представено уведомление за финансовото състояние за четвърто тримесечие в срок до 30
дни след края на тримесечието (т. е. до 01.02.2021г.), видно от разпечатката от
информационната система.
Анализът в съвкупност на наличните в делото доказателствени материали (гласни и
писмени) позволява формирането на еднозначни и еднопосочни фактически изводи относно
процесното нарушение, като не се наблюдават съществени противоречия, които да налагат
тяхното подробно обсъждане поотделно (арг. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК).
При така установените фактически обстоятелства позволяват формирането на
следните правни изводи на първата инстанция:
4
Жалбата се явява процесуално допустима, т. к. е подадена в установения в
разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок (към нея са били приложими сроковете
преди ЗИД на ЗАНН /ДВ, бр.109/2020г./), от надлежно легитимирана страна (наказаното
дружество) и срещу подлежащ на съдебен контрол санкционен административен акт, като
по този въпрос съдът се е произнесъл на 19.04.2022г. (вж. л.74-75 от съд. д.).
Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна, но по други, извън
изложените в нея, съображения.
След извършването на служебната проверка, съставът на районния съд счита, че
правилата относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган са били
спазени, защото компетентно длъжностно лице (заемащо длъжност „старши експерт” в
КФН – вж. л.81-82), упълномощено от зам.-председателя на КФН и ръководител на
управлението за надзор на инвестиционната дейност (вж. т.1.1.11 от Заповед № З-
61/17.03.2021г. на л.47-48) съобразно правилото на чл.222, ал.1, предл.1 от ЗППЦК, е
съставило процесния АУАН № Р-06-345/26.04.2021г., а наказателното постановление е
издадено от посочения зам.-председател на КФН, каквото е изискването на нормата на
чл.222, ал.1, предл.2 от ЗППЦК.
Този състав на първостепенния съд счете, че предвидените срокове за съставянето на
АУАН – три месеца от „откриване на нарушителя” и две години от „извършване на
нарушението” (вж. чл.34, ал.1, изр.2, предл.1 и предл.2, алт.2 от ЗАНН) се явяват спазени в
разглеждания случай, т. к. установилата нарушението проверка е извършена през април
2021г., като тя е установила и автора на процесното деяние, а в края на същия месец е бил
съставен и процесния АУАН, като с оглед датите на проверката и на извършване на
деянието, тези срокове са спазени. НП е издадено в рамките на шест месеца от датата на
съставянето на АУАН (вж. чл.34, ал.3 от ЗАНН) и с оглед датите на двата процесуални
документа (АУАН и НП) изискването относно този срок е очевидно изпълнено.
При съставянето и връчването на АУАН този състав на първата инстанция не
открива нарушения на императивните правила на чл.40, ал.1 от ЗАНН, доколкото до
дружеството е изпратена покана за явяване на представител при съставянето на АУАН,
такъв е взел участие при съставяне на Акта (вж. л.9 от съд. д.) и е получил екземпляр от него
(вж. разписката в АУАН), като преди това АУАН е бил подписан от актосъставителя и
двамата свидетели, участвали при съставянето, с което императивните изисквания на чл.40,
ал.3 и чл.43, ал.1 от ЗАНН са изпълнени, като е дадена и възможност за отбелязване (в Акта)
и/или представяне на възражения против съставения АУАН.
Настоящият съдебен състав намира за спазени императивните правила на чл.42, ал.1
от ЗАНН (за АУАН), съотв. на чл.57, ал.1 от ЗАНН (за НП) за формата, съдържанието и
реквизитите на двата процесуални документа, доколкото в тях са отразени обстоятелствата
по извършената проверка, описаното административно нарушение от фактическа страна
и неговата съответна правна квалификация, като тези два документа са в писмена форма и
са подписани от съответните лица (актосъставител, свидетели и пълномощник).
В случая на дружеството – жалбоподател „У.М.Г.” АД е вменено извършване на
1
административно нарушение на чл.100о, ал.1 вр. ал.4 вр. чл.100т, ал.1, изр.1, предл.1 вр.
ал.4 от ЗППЦК, което цели да регулира специфичната материя, свързана с публичното
предлагане на ценни книжа и да гарантира информираност на евентуалните инвеститори и
регулаторния орган за определени обстоятелства, в частност – за финансовото състояние на
дружеството за съответното тримесечие.
1
Разпоредбата на чл.100о, ал.1 от ЗППЦК емитентът е длъжен да разкрива публично
уведомление за финансовото си състояние в срок до 30 дни от края на първо, трето и
четвърто тримесечие. В случая „У.М.Г.” АД е следвало да оповести финансово уведомление
за четвърто тримесечие, т. е. за месеците октомври, ноември и декември на 2020г. (за
5
периода 01.10. – 31.12.2020г.), като периодът приключва на 31.12.2020г. и 30-дневният срок
за оповестяване на информацията за финансовото състояние изтича на
30.01.2021г. (събота – неприсъствен ден), или в случая в първия работен (присъствен) ден
след тази дата (01.02.2021г.), като съдържанието на уведомлението е нормативно посочено
1
(чл.100о, ал.4 от ЗППЦК).
Следва да се посочи, че в чл.100т, ал.1, изр.1, предл.1 от ЗППЦК е предвидено, че
емитентите са длъжни да разкриват публично регулираната информация чрез
предоставянето ѝ на КФН и на обществеността.
Под „разкриване” на регулирана информация се има предвид нейното предоставяне
на надзорния орган и на обществеността, като това уведомление за финансовото състояние
представлява регулирана информация, т. к. попада в обхвата на Глава Шеста „А” от ЗППЦК
„Разкриване на информация”, раздел II – „Разкриване на регулирана информация”, а в
закона се предвижда, че регулираната информация се разкриване на КФН по електронен път
(чл.100т, ал.4, изр.1 от ЗППЦК), като изискванията към формата и съдържанието на
регулираната информация, както и условията, начините и редът за нейното разкриване се
определят с наредба (чл.100т, ал.4, изр.2 от ЗППЦК) – Наредба № 2 от 17.09.2003г. на КФН
за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на
ценни книжа и за разкриването на информация (обн., ДВ, бр.90 от 2003г., изм. и доп.),
действала към датата на нарушението, която съм днешна дата е отменена с § 5 от ПЗР на
Наредба № 2 от 9.11.2021г. на КФН за първоначално и последващо разкриване на
информация при публично предлагане на ценни книжа и допускане на ценни книжа до
търговия на регулиран пазар (обн., ДВ, бр.97 от 2021г. – в сила от 01.01.2022г.). Според
разпоредбата на чл.43, ал.1 и ал.2 от Наредба № 2 от 17.09.2003г. на КФН (отм.), надзорният
орган изгражда и поддържа система за предаване и получаване на предоставяната от
емитентите информация – e-Register.
Следователно в конкретния случай дружеството е следвало да предостави на КФН
чрез въпросната единна система за предоставяне на информация по електронен път
уведомлението за финансовото си състояние през четвърто тримесечие на 2020г. в
съответния нормативно определен срок (до 01.02.2021г. /вкл./). Като не е предоставило на
Комисията чрез информационната система и в определения срок за това на регулираната
информация за финансовото си състояние за четвърто тримесечие на 2020г.,
дружеството – въззивник „У.М.Г.” АД, със своето противоправно бездействие, е
1
извършило нарушение на разпоредбата на чл.100о, ал.1 вр. ал.4 вр. чл.100т, ал.1, изр.1,
предл.1 вр. ал.4 от ЗППЦК, защото не е подало информацията не само до края на законовия
срок (01.02.2021г.), но и до датата на издаване на АУАН № Р-06-345/26.04.2021г. Видно от
представените по делото доказателствени източници, задължението е изпълнено едва на
17.05.2021г. – със закъснение от над три месеца, и то след съставянето на АУАН за
него.
1
Това административно нарушение по чл.100о, ал.1 вр. ал.4, вр. чл.100т, ал.1, изр.1,
предл.1 вр. ал.4 от ЗППЦК е формално (на просто извършване), което се осъществява чрез
бездействие, което е довършено с изтичане на нормативно определения срок без да се
изпълни задължението за представяне на регулираната информация от въпросния вид,
като за реализирането му не е необходимо да има настъпил вредоносен резултат.
Освен това правилно наказващият административен орган е отчел, че не е изпълнена
1
и хипотезата на чл.100о, ал.7 от ЗППЦК, която изключва приложението на предходните
алинеи 1 – 6, ако емитентът публично е разкрил в същия срок тримесечни финансови отчети
за дейността си, но дружеството не е публикувало подобна информация (тримесечни
финансови отчети) в гореспоменатия срок. За пълнота следва да се посочи, че
1
уведомлението за финансово състояние по чл.100о, ал.1 от ЗППЦК представлява един по-
6
1
облекчен режим на отчетност, т. к. то съдържа изискуемата се по чл.100о, ал.4 от цит. з.
информация под формата на справки и бележки, докато финансовият отчет следва да е
съставен съобразно приложимите счетоводни стандартни и да съдържа повече на брой
приложения като междинни доклади, комплект отчети и декларации (чл.100о, ал.4 вр.
1
чл.100о, ал.7, изр.1 от ЗППЦК).
В този смисъл следва да се отбележи, че съставът на соченото нарушение по
1
чл.100о, ал.1 вр. ал.4 вр. чл.100т, ал.1, изр.1, предл.1 вр. ал.4 от ЗППЦК е реализиран,
защото законът ясно е предвидил задължението на емитентите да представят информацията
пред КФН, което се осъществява чрез съответната информационна система и в посочения
срок. Затова правилно и законосъобразно, наказващият административен орган е
ангажирал отговорността на субекта на задължението (дружеството – въззивник
„У.М.Г.” АД) за посоченото административно нарушение, тъй като дружеството не е
представило информацията за финансовото си състояние за четвърто тримесечие на 2020г.
пред КФН.
Фактът на забавата не се оспорва от юридическото лице – жалбоподател, като не се
излагат и обективно налични съображения за причините това уведомление за финансовото
състояние да се не подаде в срок, като се сочи наличието на пандемия и въведени
противоепидемични мерки, но в същото време в процесния период стопанският живот в
страната до голяма степен е възстановен и въпреки въведените противоепидемични мерки
не е било обективно невъзможно да се изготви съответното уведомление и то да се
представи на Комисията, а и дружеството не е представило доказателства за конкретни
пречки пред него да изпълни задължението си, т. е. изложеното в жалбата е декларативно и
несъстоятелно.
Процесното административно нарушение е формално, поради което е без значение
дали са настъпили вредни последици от него, а доколкото отговорността на дружеството
е ангажирана по реда на чл.83 от ЗАНН (обективна и безвиновна), то не е необходимо да
бъде изследван въпроса кое конкретното лице е отговорно за неизпълнението на
задължението, съотв. да се изследва субективната страна на нарушението.
Неизпълнението на горното законово задължение подлежи на санкциониране по реда
на чл.221, ал.1, т.3 от ЗППЦК, който предвижда налагането на наказание „глоба” в размер
от 3 000 (три хиляди) до 5 000 (пет хиляди) лева за всеки, който наруши или допусне
1
нарушаването на редица разпоредби, вкл. и чл.100о от ЗППЦК, а според чл.221, ал.8, т.3 от
цит. з. на юридически лица или еднолични търговци за нарушения по чл.221, ал.1,
т. т. 1 – 5, ал. ал. 4 – 6 се налага наказание „имуществена санкция” от 5 000 (пет хиляди)
до 10 000 (десет хиляди) лева, а при повторно нарушение – от 10 000 (десет хиляди) до
20 000 (двадесет хиляди) лева.
В тази връзка в процесното НП № Р-10-722/13.09.2021г. е посочено едно влязло в сила
на 24.12.2020г. Наказателно постановление № Р-10-148/02.04.2020г., издадено срещу
юридическото лице – жалбоподател, потвърдено с решение на СРС (вж. л.40-41). Видно от
съдържателната част на това предходно НП дружеството е наказано за това, че не е
предоставило публично уведомление за финансовото състояние за трето тримесечие на
1
2019г. (нарушаване на чл.100о, ал.1 вр. чл.100т, ал.1, изр.1, предл.1 от ЗППЦК), като е
посочено в съдържанието на това предходно НП, че спрямо дружеството – въззивник е
имало издадени и влезли в сила на 18.01.2020г. още два санкционни акта (НП № Р-10-
1
24/07.01.2020г. и НП № Р-10-25/07.01.2020г.) за нарушения по чл.100о, ал.2 вр. чл.100т,
1
ал.1, изр.1, предл.1, съотв. по чл.100о, ал.2 вр. чл.100т, ал.1, изр.1, предл.2 от ЗППЦК.
Казаното сочи, че са изпълнени изискванията за „повторност” на процесното
нарушение съобразно § 1, т.24 от ДР на ЗППЦК, но проблемите идват от съдържателната
7
част на съставения АУАН № Р-06-345/26.04.2021г., където подобни фактически изводи
изобщо не са били правени.
Все в тази връзка обаче, този съдебен състав намира, че неправилно е приложена
санкционната разпоредба на чл.221, ал.8, т..3, предл.2 вр. ал.1, т.3 от ЗППЦК за
извършеното административно нарушение, като наказващият административен орган „е
излязъл извън рамките” на правомощията си по чл.53, ал.2 от ЗАНН и е приел за първи
път в издаденото Наказателно постановление, че е извършено повторно по смис. на § 1,
т.24 от ДР на ЗППЦК в рамките на една година от влизане в сила на 02.02.2021г. на НП №
Р-10-148/02.04.2020г., с което дружеството е санкционирано за същото по вид нарушение.
Този съдебен състав споделя тезата относно квалифициращия белег „повторност”, като по
делото се установява, че актосъставителят Т. С., въпреки наличието на данни от
информационните масиви на КФН за влязлото в сила предходно НП, никъде в Акта за
установяване на административно нарушение не е посочил процесното административно
нарушение да е извършено в условията на повторност, докато в процесното оспорено
Наказателно постановление се отбелязва, че нарушението е извършено повторно (стр.2,
абз.4 от НП). По арг. от чл.53, ал.2 от ЗАНН не е допустимо с наказателното
постановление, което е санкционен акт на административна юрисдикция, за първи път на
нарушителя да се предявяват нови факти, свързани с неговата отговорност, вкл. и такива,
обуславящи по-тежка наказуемост на деянието, които въобще липсват в съставения АУАН,
който освен установителна и сезираща, има и обвинителна функция! Следва да се
отбележи, че административното обвинение представлява единство от факти и
нарушени законови разпоредби, като законът не допуска едва в производството пред
наказващия орган по налагане на наказание – втори етап в рамките на извънсъдебната фаза
на административно-наказателното производство след първия по установяване на
нарушението, обвинението да се допълва с нови факти, които водят и до по-тежка санкция
за нарушителя. Повторността, и това ясно и трайно е застъпено в нашата наказателно-
правна теория и практика, винаги се явява елемент от обективната страна на по-тежко
наказуеми престъпления или административни нарушения. И затова такова „допълване на
факти” законът не допуска, а практиката на съдилищата, която приема, че
повторността е преценка относно налагането на наказанието е в противоречие с
основни и фундаментални принципни положения в наказателното и административно-
наказателното право (учението за престъплението и неговите обективни белези, съотв. за
административното нарушение и неговите обективни особености), поради което нито
може да се споделя, нито да се прилага.
По съображенията, изложени по-горе, съдът смята, че наказателното постановление
следва да бъде изменено в частта относно основанието за налагане на
административното наказание „имуществена санкция” и следва да бъде приложена
разпоредбата на чл.221, ал.8, т..3, предл.1 вр. ал.1, т.3 от ЗППЦК вместо разпоредбата на
чл.221, ал.8, т.3, предл.2 вр. ал.1, т.3 вр. § 1, т.24 от ДР на КЗППЦК, т. е. отговорността на
юридическото лице – въззивник е необходимо да бъде ангажирана по основния състав на
санкционната разпоредба по смисъла на чл.221, ал.8, т.3, предл.1 от ЗППЦК, защото такова
обвинение му е било предявено със съставянето и връчването на АУАН, изготвен от
свидетеля Т. С.. Това е възможно чрез преквалифициране на административното
нарушение по основния му състав чрез изменение в тази част на издаденото НП, без това
да ограничава процесуалните права на санкционираното дружество, а напротив – в защита
на правото на защита с оглед предявеното с АУАН административно обвинение.
На жалбоподателя е било наложено минимално наказание „имуществена санкция” от
10 000 (десет хиляди) лева, като същата е за нарушение, извършено при условията на
повторност, за каквото нарушение обвинение в АУАН не е имало нито във фактически
план, нито с правна квалификация, то и съставът на тази инстанция намира, че този размер
следва да бъде намален до завишен размер над минимума, предвиден по общия състав на
8
нарушението по чл.221, ал.8, т.3, предл.1 от ЗППЦК, който да бъде 5 500 (пет хиляди и
петстотин) лева, като дори и този завишен спрямо минималния размер за общия състав на
това нарушение размер на наказанието е съответен на характеристиките на процесното
нарушение – периодът на закъснението е над три месеца, който на фона на данните за
предходни закъснения за представяне на различна регулирана информация, вкл. и за
уведомления за финансово състояние, на този именно емитент, които явно са честа
системна (не в правен аспект), негова практика, е сравнително дълъг, а към това следва да
се добави и наличието на квалифициращо обстоятелство. Законосъобразно е налагането
на посочения размер на съответното наказание за нарушителя при съобразяване с
изискванията на чл.27 от ЗАНН и правните параметри на обвинението, което е
предявено!
Основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, релевирани в жалбата на точно това
дружество – емитент, наказван многократно с влезли в сила НП за идентични нарушения
по ЗППЦК, който в своята „трайно установена практика” за огласяване на регулирана
информация, явно допуска разкриването със закъснения и извън законовите срокове, за
които са налични данни и в предходните санкционни актове, няма никакви – нито с
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да занижават
значително обществената опасност на конкретното деяние, нито с оглед спецификите на
конкретния случай.
По въпроса за разноските по делото, този съдебен състав счита, че въззиваемата
страна има право да бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт, които
тя е направила за защита на нейния интерес, т. к. е била защитавана от юрисконсулт, като
размерът на тези разноски следва да бъде близък до минимума за възнаграждение за
подобен вид дела – сумата от 85.00 (осемдесет и пет) лева, които жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати, доколкото делото няма усложнения във фактологически или
правен аспект, за да се приеме за релевантна претенцията за максимален размер на
възнаграждението за юрисконсулт. Изводът следва въз основа на систематичното
тълкуване и субсидиарно прилагане на закона – разпоредбите на чл.63д, ал.4 вр. ал.5 от
ЗАНН (ред., ДВ, бр.109 от 2020г.) вр. чл.143, ал.3 и ал.4 вр. чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от
ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от НЗПП, и в светлината на задължителна тълкувателна
практика на върховните съдилища, съдържаща се в т.2, б. „а” от Тълк. реш. № 3/1985г. по
н. д. № 98/1984г. на ОСНК на ВКС и Тълк. реш. № 3 от 2010г. по тълк. д. № 5/2009г. на ОСК
на ВАС.
При законосъобразно проведено административно-наказателно производство в
извънсъдената му фаза, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила, довели
до засягане правото на защита на санкционираното дружество, но при нарушения на
процесуалното право, осъществени от наказващия орган, свързани с неговите правомощия
по налагане на наказание, преодолими чрез прилагане на закона за по-леко наказуемото
нарушение, за което е било първоначалното обвинение, и отчитане на факта на наличието на
квалифициращото обстоятелство, при категорична установеност на извършеното
нарушение и неговия автор, то оспореното НП следва да се измени като се преквалифицира
нарушението по основния състав и да се намали наказанието, а в останалата част да се
потвърди издаденото НП, поради което и на осн. чл.63, ал.2, т.4 вр. чл.63, ал.7, т.1 и т.2,
ал.9 и чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН (ред., ДВ, бр.109 от 2020г.), СЪДЪТ
РЕШИ:
I. ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № Р-10-722 от 13.09.2021г., издадено от
заместник-председателя на КФН и ръководител на Управление „Надзор на инвестиционната
дейност”, с което на осн. чл.53, чл.27 и чл.83 от ЗАНН, чл.15, ал.1, т.7 от ЗКФН вр. чл.221,
9
ал.1, предл.2 от ЗППЦК на дружеството – жалбоподател „У.М.Г.” АД е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10 000 (десет хиляди) лева
1
за административно нарушение на чл.100о, ал.1 вр. ал.4 вр. чл.100т, ал.1, изр.1, предл.1 вр.
ал.4 вр. чл.221, ал.8, ал.8, т.3, предл.2 вр. ал.1, т.3 вр. § 1, т.24 от ДР на ЗППЦК, като:
Ø ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от такова извършено при условията на
1
повторност по чл.100о, ал.1 вр. ал.4 вр. чл.100т, ал.1, изр.1, предл.1 вр. ал.4 вр. чл.221, ал.8,
1
т.3, предл.2 вр. ал.1, т.3 вр. § 1, т.24 от ДР на ЗППЦК в такова по чл.100о, ал.1 вр. ал.4
вр. чл.100т, ал.1, изр.1, предл.1 вр. ал.4 вр. чл.221, ал.8, т.3, предл.1 вр. ал.1, т.3 на
ЗППЦК,
Ø НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на НАКАЗАНИЕТО „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”
от 10 000 (десет хиляди) на 5 500 (пет хиляди и петстотин) лева, и
Ø ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото Наказателно постановление в
ОСТАНАЛАТА му ЧАСТ.
II. ОСЪЖДА на горепосоченото основание жалбоподателят „У.М.Г.” АД ДА
ЗАПЛАТИ в полза и по сметка на КФН сумата от 85.00 (осемдесет и пет) лева,
представляваща разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред
Административния съд – София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10