Решение по дело №36593/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3475
Дата: 1 ноември 2021 г.
Съдия: Светлана Йорданова Бъчева
Дело: 20211110136593
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3475
гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110136593 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от Д. М. М. срещу .К Т И искове,
които съгласно допълнително подадените уточнителни молби са следните:
- с правно основание чл.128 т.2 от КТ за сумата от 1333,36 лв. – неплатено тудово
възнаграждение /в брутен размер/ и което се претендира като дължимо за периода
01.04.2021г. – 20.04.2021г.; което се претендира ведно със законната лихва, считано от
датата на падаване на исковата молба;
- с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 24,45 лв. – обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение от 1333,36 лв., за забава в периода 21.04.2021г. –
25.06.2021г.
От страна на ответника исковете се оспорват с възражение, че работната заплата е
изплатена, чрез самия ищец, действал в качеството на управител на ответното дружество,
който е имал достъп до банковите сметки на дружеството.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори, че между страните е съществувало трудово правоотношение през месец април
2021 г., за който сега се претендира неизплатено трудово възнаграждение.
Не е оспорено изготвеното по делото експертно заключение по назначената съдебно-
1
счетоводна експертиза, което съдът намира за обосновано, поради което и въз основа на
заключението съдът намира, че претендираното брутно възнаграждение за периода
01.04.2021г. – 20.04.2021г. в размер на 1333,36 лв. е съответно на дължимото. Съобразява
се, че заключението изключва датата 20.04.2021 г. от изчисленията поради посоченото в
заповедта за прекратяване – че същото е считано от 20.04.2021 г., което изключване на този
работен ден е необосновано, тъй като датата 20.04.2021 г. е дата на връчване на заповедта и
предполага полагане на труд на работното място. Поради това посоченото в заключението
трудово възнаграждение се увеличава от съда по реда на чл. 162 ГПК със сумата 95.24 лв.
представляваща средно дневното брутно трудово възнаграждение за датата 20.04.2021 г.
От страна на ответника, въпреки даденото му изрично указание, не се представят
доказателства за твърдяното изплащане на възнаграждението, поради което предявения иск
по чл. 128, т. 2 КТ подлежи на уважаване.
Частично основателен е искът за обезщетение за забава – за сумата 9,26 лв. (от претендирани
24,45 лв.) и за забава в периода 01.06.2021 г. – 25.06.2021г. (вместо посочения период
21.04.2021г. – 25.06.2021г.), тъй като срокът за плащане на трудовото възнаграждение е
последният ден от месеца, следващ месеца, за който се отнася възнаграждението (т. 1 от
трудовия договор). Възнаграждението, което се дължи е за месец април, затова и срокът за
плащане е последният ден от месеца, следващ месеца, за който се отнася възнаграждението,
като това е датата 31.05.2021 г. Считано от 01.06.2021 г. ответникът е в забава и дължи
обезщетение за забава.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца сумата 870,17 лв. (от претендирани 880 лв.).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда сумата 303,34
лв., от която: 103,33 лв. – държавни такси, 200 лв. – изплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ




РЕШИ:
2
ОСЪЖДА .К Т И с ЕИК ...................... да заплати на Д. М. М. с егн **********, на
основание чл.128 т.2 от КТ сумата 1333,36 лв. /брутен размер/– неплатено тудово
възнаграждение, дължимо за периода 01.04.2021г. – 20.04.2021г.; ведно със законната
лихва, считано от 24.06.2021 г. до окончателното изплащане; на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД
сумата 9,26 лв. – обезщетение за забава в периода 01.06.2021г. – 24.06.2021г., както и сувата
870,17 лв. – съдебни разноски.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. М. М. срещу .К Т И иск по чл.86 ал.1 от ЗЗДза разликата
над 9,26 лв. до 24,45 лв. и за периода 21.04.2021г. –31.05.2021 .
ОСЪЖДА .К Т И с ЕИК ...................... да заплати в полза на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН съд
сумата 303,34 лв., от която: 103,33 лв. – държавни такси, 200 лв. – изплатено от бюджета на
съда възнаграждение на вещо лице.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта за сумата 1333,36 лв.

Присъдените в полза на Д. М. М. суми могат да бъдат заплатени по негова банкова
сметка IBAN BG40RZBB91551012409595.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2-
седмичен срок, считано от обявената в съдебно заседание дата – 01.11.2021 г.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3