№ 296
гр. Варна, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100501490 по описа за 2021 година
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 278073 от
15.03.2021 г. подадена от Р. В. ПЛ. срещу решение № 260623 от 23.02.2019г. постановено
по гр.д. № 10889 по опис на ВРС за 2020 г., с което е отхвърлен предявения от същата
срещу М. Р. С. с ЕГН **********, Ж. ИВ. АТ. с ЕГН ********** и Адвокатско дружество
„Ц., Наумова и Бабчев“ – Пазарджик с Булстат ********* иск с правно основание чл. 32
ал. 2 от ЗС, за разпределение на ПИ с идентификатор 10135.5505.293 в който са ситуирани
сгради с идентификатори 10135.5505.293.1 и 10135.5505.293.3 както и намиращите се в
имота насаждения и лека метална конструкция /тип пергула/.
В жалбата излага, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и
материалния закон, твърди се и порок необоснованост. Отправено е искане за отмяна на
постановеното от първоинстанционния съд съдебно решение и постановяване на друго, с
което предявеният иск да бъде уважен.
В отговор насрещните страни Ж. ИВ. АТ. и М. Р. С. поотделно, чрез пр.
представители оспорват допустимостта на жалбата и в условията на евентуалност, нейната
основателност. Адвокатско дружество „Ц., Наумова и Бабчев“ – Пазарджик също
насрещна страна по отношение на въззивната жалба, не е депозирал писмен отговор, но чрез
пр. представител адв. И.Ц. е изразил писмено становище за допустимост и основателност на
въззивната жалба.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, след служебна проверка съдът констатира, че
1
въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото
/действията на фактическия подател на жалбата, който е ответник по делото, са потвърдени
от ищцата Р.П./, обосновала правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Съдът, намира обжалваният съдебен акт за валиден и допустим, а по неговата
правилност, излага следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Р. В. ПЛ.
иск с правно основание чл. 32, ал.2 от ГПК. Искът е насочен срещу М. Р. С., Ж. ИВ. АТ. и
Адвокатско дружество „Цанцаров, Наумова и Бабчев“ за които се твърди, че заедно с
ищцата са съсобственици на недвижим имот и построените в него основна сграда и такава
на допълващо застрояване.
Предмет на делото е разпределение на ползването на ПИ 10135.5505.293, целият с
площ от 231 кв.м., жилищна сграда в същия имот заснета с идентификатор 10135.5505.293.1
и сграда на допълващо застрояване 10135.5505.293.2, както и пергура/асма/ в същия имот,
всички с администратвен адрес гр.Варна, кв. Аспарухово, ул. „Св. Св. К. и М.“ 84.
Не е спорно пред първоинстнационния и пред въззивния съд, че ищцата Р.П. и
ответницата Ж. ИВ. АТ. са носители на право на ползване, а собственици са М.Р. С. и АД
„Ц., Наумова и Бабчев“. От представените титули за собственост се установява, че ищцата е
прехвърлила право на собственост върху ¼ ид. част от дворното място и ¼ ид. част от
построената жилищна сграда изба и жилище в същия имот на адвокатското дружество / нот.
акт № 57/2008 г. за замяна/, ответницата Ж. ИВ. АТ. е продала на М. Р. С. ½ ид. част от
същото дворно място и жилищната страда в същия имот. /нот. акт № 86/2009г. за продажба/.
С дарение, обективирано в предходен, но от същата дата нот.акт № 85/2006 г., същата е
дарила на М. Р. С. ¼ ид. част от дворното място и жилищната сграда.
От така представените титули за собственост следва извода, че М. Р. С. притежава
право на собственост върху ¾ ид. части от дворното място и жилищната сграда, които се
ползват от Ж. ИВ. АТ., а АД „Ц., Наумова и Бабчев“ притежава ¼ от същите обекти, които
се ползват от ищцата Р.П..
На границата със съседен имот, в процесния е изгладена постройка на допълващо
застрояване – тоалет и върху нея лека метална конструкция за асма от типа на пергулите.
Този факт се установява, от отговор на Кмета на р-р Аспарухово при община Варна, след
извършена проверка в имота. За тези обекти няма разпоредителни сделки, но тъй като те не
са самостоятелни, независимо дали са съществували към датата разпоредителните сделки
или не, са собственост на носителите на правата върху дворното място при квоти, такива
каквито са установени от съда, към датата на поисканото разпределение на ползване на
общите части.
От заключението на вещото лице инж. Д.М. се установява, че сграда с 10135.5505.293.1
е на един етаж и представлява едно жилище /еднофамилна сграда/ с прилежащ към това
жилище избен етаж. Съдът кредитира заключението в тази част, от която следва, че обектът
2
е реално неподеляем, следователно макар и притежаван в съсобственост, разпределение на
ползването е недопустимо, тъй като не могат да се обособят части, които да отговорят на
изискванията за самостоятелно жилище за всяка от ползвателките/съсобствениците и при
спор относно начина на ползване, допустим способ е само съдебната делба и съответно
изнасяне на имота на публична продан. В този смисъл е и заключението, което не съдържа
проект по изложените по-горе съображения. Настоящият въззивен въд въпреки
възражението на пр. представител на АД „Ц., Наумова и Бабчев“ оформено в писмено
становище от 29.06.2020г., кредитира заключението като обективно и компетентно дадено.
Всички фактически твърдения на страните за съществуващи спорове между ползвателките
относно начина на ползване на съсобствен жилищен имот, са без значение към предявения
иск с правно основание чл. 32, ал.2 от ЗС, поради което и събираните гласни доказателства
като неотносими към предмета на доказване, не следва да бъдат обсъждани.
Повторната СТЕ, изготвена от в.л. инж. В.И. включва разпределение на ползване на
дворното място, сградата и леката метална конструкция. По отношение на сградата, вещото
лице потвърждава констатацията в предходното заключение, че тя представлява
еднофамилна жилищна сграда, която не може да бъде разпределена за ползване по начин
съответен на квотите в съсобствеността и въпреки даденото разпределение, в съдебно
заседание поддържа становището, че за да се осъществи, следва да се изгради ново
стълбище.
В заключението се съдържа констатацията за наличие на 124.70 кв.м. свободна площ
/незастроена/ от дворното място, цялото от 231 кв.м. и два входа за него, първия от ул.
„Св.Св. К. и М.“ и втория от ул. „К.“ Съобразно квотите в съсобствеността, ползвателката
П. има право на 31.17 кв.м. , а ползвателката А. на 93.53 кв.м. В скица № 1 от заключението
са обособени две части, защрихована и незащриходана съответни на правата на
ползвателките, како следва : червени щрихи за ползвателката П. с вход от ул. „К.“ и
червени линии без щрихи за ползвателката А. с вход от ул. „К. и М.“. Това разпределение е
също обективно неизпълнимо, защото частта определена за П. е застроена с обект на
допълващо застрояване.
При тази фактическа установеност, настоящият въззивен съд излага следните правни
изводи:
Когато не може да се образува мнозинство за използване и управление на общата вещ
или когато решението на мнозинството е вредно за общата вещ, всеки от съсобствениците
може да отнесе до съда спора за използването и управлението на общия имот. В случая
мнозинството се притежава от М.С. и няма фактически твърдения, че ползвателката А.
използва веща по вреден начин. Първоинстанционният съд е приел, че иска е допустим само
за общи части на изградената в имота сграда и свободната прилежаща част от дворното
място. Установено е обаче, че сградата е съсобствена еднофамилна, а не построена в режим
на етажна собственост, поради което дворното место не е обща част за която е недопустима
делба. От това следва, че всеки от ползвателите има право да изисква ползване на веща
според квотата, с която учредителят на правото на ползване участва в съсобствеността или
3
да иска делба. Вещото лице е посочило, че за да полза ищцата частта определена в
графичната част на заключението е необходимо да се извършат ремонти и преустройства и
във вида, в който съществува сградата в техническо отношение не може да се ползва от
повече от едно лице. Целта на търсената защита е разпределение на ползването, което не
поражда вещноправни последици. Първоинстанционният съд правилно е определил квотите
в съсобствеността, които имат значение само във връзка с претендираното разпределение на
ползването, но такова е невъзможно за тези обекти, поради техническото им състояние към
момента на съдебното решение. От това следва, че е налице техническа пречка за
разпределение и несъгласие от страна на ответницата А. за общо ползване. При това
положение за ищцата остава правото да претендира обезщетение, че е лишена от ползване
на общата вещ, а ако претендира самостоятелни права върху обекти в дворното място да
претендира тяхното ревандикиране.
С оглед изхода от спора, в тежест на ищцата следва да бъдат присъдени направените
разноски от ответниците С. и А..
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260623 от 23.02.2021г. постановено по гр.д. № 10889
по опис на ВРС за 2019 г.
ОСЪЖДА от Р. В. ПЛ. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. Р. С. с ЕГН
********** сумата от 300 лева, представляващи разноски в производството пред въззивния
съд, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК
ОСЪЖДА от Р. В. ПЛ. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Ж. ИВ. АТ. с ЕГН
********** сумата от 380 лева, представляващи разноски в производството пред въззивния
съд, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4