№ 11338
гр. С..., 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110155094 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, вр. чл. 59 ЗЗД.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищците сумата от 24 500 лева, представляваща
обезщетение за ползване на собствения им апартамент за времето от
21.11.2020г. до 06.10.2023 г.
Ищците твърдят, че в режим на СИО са придобили недвижим имот,
находящ се на адрес гр.С..., ж.к. „Л...“ .... ет ап видно от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № том I, рег. № дело ... от дата
05.05.2014г. Заявяват, че до дата 21.11.2019г. – синът на ищците Ю... Н. и
ответницата Г. С. Н. (бивша съпруга) са живели в процесното
жилище.Твърдят, че с влязло в сила на 21.11.2019г. Решение
260135/30.10.2019г. по гр.д. № 80777/2018г., 91-ви с-в по описа на СРС е
прекратен бракът между ответницата и синът на ищците – Ю... С.ов Н..
Заявяват, че съгласно постановеното решение и на основание чл. 56, ал. 3 от
СК, процесното жилище било предоставено за ползване на ответницата по
делото – Г. С. Н. и на ненавършилите пълнолетие деца Н.... Ю... Н. и Д.... Ю...
Н. за срок от една година от влизане на решението за развод в сила, а именно
от дата 21.11.2019г. Твърдят, че на датата 21.11.2020г., ответницата е
трябвало да напусне жилището, което до настоящия момент същата отказва
да направи, въпреки, че на 25.07.2023г. й е била връчена нотариална покана,
която ответницата е получила лично. Заявяват, че към настоящия момент
ответницата продължава да живее заедно с малолетните си деца в процесния
имот без да заплаща наемна цена. Сочи се, че за периода от 21.11.2020г. до
завеждането на настоящия иск, ищците са лишени от правото на ползване на
собствения им апартамент и не получават обезщетение вместо наемна цена за
ползването му от ответницата. Твърдят, че същата се е обогатила със сумата
1
от 24 500 лева за сметка на ищците. Заявяват, че след извършени справки в
обявите за даване под наем на имоти в район Л..., в който се намира
процесния апартамент с подобни характеристики е със среден наем за
претендирания период от 700 лева на месец, в която цена не били включени
режийните разходи. Молят за уважаване на предявения иск за осъждане на
ответницата да заплати на ищците сумата от 24 500 лева, представляваща
обезщетение за ползването на собствения им имот в режим на СИО от
21.11.2020 г. до 06.10.2023 г. Претендират сторените разноски.
Ответницата оспорва исковата молба като неоснователна. Заявява, че не
оспорва обстоятелството, че процесното жилище е собственост на ищците по
делото. Не оспорва, че към настоящия момент жилището се ползва от нея и
двете й деца. Също така не оспорва, че бракът на ответницата с Ю... С.ов Н.
(син на ищците) е бил прекратен с решение за развод, влязло в законна сила
на 21.11.2019г. Заявява, че видно от постановеното решение, ползването на
семейното жилище е предоставено за ползване от родителя, полагащ
ежедневните грижи за възпитанието и отглеждането на родените в брака деца
с оглед на техния най-добър интерес. Не оспорва, че на ответницата е връчена
нотариална покана за освобождаване на жилището и предаване на ползването
му на неговите собственици. Твърди, че след сключването на брака, Ю... Н.
(син на ищците) и ответницата заживяват в процесното жилище, където се
раждат и двете им деца. Впоследствие през 2010г. ответницата и Ю... С.ов Н.
закупуват свое собствено жилище, находящо се в гр.С... ж.к. „Л...“, ул .. в
блок № ..., вх ет аап. След което между ответницата и Ю... С.ов Н. от една
страна и ищците по делото, била постигната договореност да разменят
ползването на своите жилища, като в жилището в бл. .. останали да живеят Г.,
Ю... и техните деца, а ищците по делото, се преместили да живеят в
новозакупеното жилище в бл. .... Заявява, че в рамките на периода
21.11.2020г. до 21.10.2023г. ответницата ползва имота не без правно
основание, а въз основа на предоставено за ползване от ищците, нейно
жилище с което тя ги е възмездила. Посочва, че през месец юли 2023г.
ищците чрез нотариална покана, канят ответницата заедно с нейните деца да
напуснат жилището. В резултат на което Г. Н., чрез нотариус М. Г. № .. в
нотариална камара, поканила ищците за да договорят размяната на жилищата
и обсъдят нейните претенции за извършените подобрения в имота. Твърди, че
отправената покана е останала без отговор. Заявява, че отговорността и
задължението да се предостави на родените по време на брака деца удобно
жилище не е единствено на родителя, комуто е възложена ежедневната грижа
за тяхното отглеждане и възпитание, а и на двамата родители. В тази връзка
на основание чл. 219 ГПК моли да бъде конституиран Ю... С.ов Н. като трето
ответно лице помагач.
Твърди, че за ответницата е възникнала правната възможност на същото
основание да иска от ищците заплащане на обезщетение в същия размер.
Заявява, че прави възражение за прихващане на претенцията на ищците за
изплащане на обезщетение в размер на 24 500 лева. Твърди, че на основание
чл. 104, ал. 1 от ЗЗД, желае да извърши прихващане на посоченото
задължение в размер на 24 500 лева със същата сума, дължима на
ответницата, като обезщетение за това, че в този период е била лишена от
възможността да ползва имота си в гр. С..., ж.к. „Л...“, ул. „...“ в блок № ..., вх
2
ет аап.Претендира присъждането на разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Възникването на спорното материално право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти)
или в тежест на ищците е да докажат: че са били собственици на процесния
имот през процесния период, притежаван от тях в режим на СИО, че
ответницата е осъществявала фактическа власт по отношение на имота в
периода от 21.11.2020 г. до 06.10.2023 г. без правно основание за това (без да
е съществувал действителен правопораждащ юридически факт); ищците да са
обеднели, тъй като не са могли лично да ползват имота или да получават от
него граждански плодове; връзка между обедняването и обогатяването, която
не следва да е причинно-следствена, а да е предпоставена от един или от
няколко общи факта; каква е ползата, от която са лишени за процесния
период – средния пазарен наем за ползване на имота за процесния период; за
ищците да липсва друг ред за защита на твърдените права. При доказване на
посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че в периода от
21.11.2020 г. до 06.10.2023 г. е било налице правно основание, въз основа на
което е имал право да ползва имота.
Прието за съвместно разглеждане в настоящото производство е и
евентуално възражение за прихващане с вземане на ответницата от ищците за
сумата от 24 500 лева, представляваща обезщетение за лишаването и от
ползването на придобития от нея и Ю... Н. недвижим имот, находящ се в гр.
С..., жк. „Л...“, ул. .. бл. ..., вх ет, ап за периода от 21.11.2020 г. до 06.10.2023
г., което следва да бъде заплатено от ищците, които ползват имота.
Разпределя тежест:
В тежест на ответницата е да докаже, че е била собственик на процесния
имот - „Л...“, ул. .. бл. ..., вх ет, ап през процесния период, че ищците са
осъществявали фактическа власт по отношение на имота в периода от
21.11.2020 г. до 06.10.2023 г. без основание, както и каква е ползата, от която
са лишени за процесния период - средния пазарен наем за ползване на имота
за процесния период, за което не сочат доказателства. При доказване на
посочените обстоятелства в тежест на ищците е да докажат, че в периода от
21.11.2020 г. до 06.10.2023 г. е било налице правно основание, въз основа на
което са имали право да ползват имота.
Константна е практиката на ВКС за приложимост на общия фактически
състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД по отношение на неоснователно обогатяване,
изразяващо се в спестяване на разходи за наем и възникнало като последица
от ползване на чужд недвижим имот или движими вещи при липса на валидно
основание за ползването и лишаване на собственика от възможността да си
служи с имота и да извлича ползи от него, чрез отдаването му под наем на
трето лице – ТР№82/28.2.75 г. по т.д.№74/74 г. на ОСГК на ВС. В този смисъл
са: решение № 677 от 05.11.2010 г. по 911 гр.д. № 1822/2009 г., ІІІ г.о.,
решение № 193 от 02.12.2010 г. по т.д.№ 1087/2009 г., ІІ т.о., решение № 291
3
от 02.08.2011 г. по гр.д.№ 959/2010 г., ІV г.о., решение № 463 от 20.12.2011 г.
по гр.д.№ 109/2011 г. и други.
С доклада по делото за безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните са обявени следните факти и обстоятелства от предмета на спорното
материално право: че недвижим имот, находящ се на адрес гр.С..., ж.к. „Л...“
.... ет ап е придобит от ищците в режим на СИО с нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № том I, рег. № дело ... от дата 05.05.2014г.; че с
влязло в сила на 21.11.2019г. Решение 260135/30.10.2019г. по гр.д. №
80777/2018г., 91-ви с-в по описа на СРС е прекратен бракът между
ответницата и синът на ищците – Ю... С.ов Н.; че съгласно постановеното
решение и на основание чл. 56, ал. 3 от СК, процесното жилище било
предоставено за ползване на ответницата по делото – Г. С. Н. и на
ненавършилите пълнолетие деца Н.... Ю... Н. и Д.... Ю... Н. за срок от една
година от влизане на решението за развод в сила, а именно от дата
21.11.2019г.; че ответницата е ползвала процесния имот през периода от
21.11.2020 г. до 06.10.2023 г., както и го ползва към настоящия момент; че
ответницата е получила през месец юли 2023г. от ищците нотариална покана,
с която е поканена заедно с нейните деца да напуснат жилището;
Не е спорно по делото и че недвижим имот, находящ се в гр. С..., жк.
„Л...“, ул. .. бл. ..., вх ет, ап е придобит от ответницата и синът на ищците Ю...
С.ов Н. в режим на СИО с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № том I, рег. № ... дело № 27 от дата 29.03.2010 г., както и че ищците са
ползвали този имот през периода от 21.11.2020 г. до 06.10.2023 г.
Не е спорно между страните, че преди прекратяването на брака между
ответницата Г. Н. и синът на ищците Ю... Н., между страните е съществувала
устна договорка по силата на която те са разменили ползването на
апартаментите – ищците са се преместили да живеят в апартамент № 18,
находящ се в гр. С..., жк. „Л...“, ул. .. бл. ..., вх ет (собственост на ответницата
и сина им), а ответницата и сина на ищците са се преместили да живеят в
апартамент №, находящ се на адрес гр.С..., ж.к. „Л...“ .... ет (собствен на
ищците).
С нотариална покана от 26.06.2023 г. (л. 12 по делото) ищците поканили
ответницата в едномесечен срок от получаването й да напусне жилището,
което обитава – ап. №. Със същата покана изразили готовност да напуснат
апартамент № 18. Поканата е връчена лично на ответницата на 05.07.2023 г.
С отговор на нотариалната покана от 25.07.2023 г. (л. 27) ответницата
заявила готовност да предаде ползването на имота (ап. №), при положение, че
ищците и предадат ползването на апартамент № 18 и й заплатят сторените
подобрения. Отговорът на поканата бил получен лично от ищцата на
25.07.2023 г. ( л.28 по делото).
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпит на
свидетеля на ответната страна К. А Б К. От показанията на свидетеля се
установява, че ответницата Г. живеела в апартамента на свекърите си в бл. ....
в жк. „Л... 3“, а пък те се преместили да живеят в жилището на Г. и Ю... в жк.
„Л... 5“, разменили се. Доколкото и било известно се разменили, тъй като
апартамента в „Л... 3“ бил по-голям и по-подходящ да живеят с децата. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като логични и достоверни, а и същите се
4
подкрепят изцяло от събрания по делото доказателствен материал.
По делото са приети две заключения на съдебно-оценителни експертизи,
изготвени от вещото лице П. В. Я., които са имали задача да определят
справедлива наемна цена за процесните имоти за периода на претенциите,
които съдът кредитира като обективно и всестранно изготвени. Експертът
дава заключение за пазарна наемна цена за недвижим имот, находящ се на
адрес гр.С..., ж.к. „Л...“ .... ет ап за периода от 24.11.2020 г. до края на месец
октомври 2023 г. в размер на 24 009 лева. Процесният период е от 24.11.2020
г. до датата на депозиране на исковата молба – 06.10.2023 г. Изчислен по реда
на чл. 162 ГПК размерът за този период (при съобразяване на брой дни и
размер на месечен наем, посочен от в.л.) възлиза на 23 474,59 лева.
Стойността е дадена от в.л. за обзаведено жилище. Експертът дава
заключение за пазарна наемна цена за недвижим имот за апартамент № 18,
находящ се в гр. С..., жк. „Л...“, ул. .. бл. ..., вх ет за процесния период (от
24.11.2020 г. до датата на депозиране на исковата молба – 06.10.2023 г.) в
размер на 16 812 лева ( за необзаведено жилище) и 17 500 лева, ако се вземе
предвид, че жилището е обзаведено.
Други относими по делото доказателства не са събрани.
По иска с пр. осн. чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на
ищците сумата от 24 500 лева, представляваща обезщетение за ползване на
собствения им апартамент за времето от 21.11.2020г. до 06.10.2023 г. съдът
намира следното:
За успешното провеждане на иск за неоснователно обогатяване, съгласно
съдебната практика и доктрина, не следва да съществува валидна договорна
връзка между страните, защото институтът на неоснователното обогатяване е
субсидиарен и наличието на такава връзка поставя отговорността на
плоскостта на договорните отношения. По делото безспорно се установи, че
между страните е съществувала устна договорка по силата на която те са
разменили ползването на апартаментите – ищците са се преместили да живеят
в апартамент № 18, находящ се в гр. С..., жк. „Л...“, ул. .. бл. ..., вх ет
(собственост на ответницата и сина им), а ответницата и сина на ищците са се
преместили да живеят в апартамент №, находящ се на адрес гр.С..., ж.к. „Л...“
.... ет (собствен на ищците).
От доказателствата по делото по категоричен начин е установено, че
между страните преди 2019 г. е постигнато съгласие по вещта и
безвъзмездността. Това са двата съществени елементи на договора за заем за
послужване – който е неформален, реален и е бил сключен с
предаването/размяната на апартаментите. През периода за времето от
21.11.2020 г. до 05.07.2023 г. (датата на която ответницата е получила
нотариална покана за напускане на жилището) между страните е съществувал
сключен договор за заем за послужване на апартамент № 18 и ап. №, който е
прекратен именно с изпратената до ответницата покана за напускане на
имота.
Следователно налице са отношения, основани на договор,
които изключват разместването на престации без основание, в това
число обогатяване на ищцитеза сметка на ответницата за периода 21.11.2020
г. до 05.07.2023 г. Предявената претенция за неоснователно обогатяване за
5
този период е неоснователна, тъй като не е налице предпоставка от
фактическия състав на чл. 59 ЗЗД – има договорно основание за безвъзмездно
ползване, което представлява договорно основание за липса на имуществено
разместване.
В настоящото производство не са събраха никакви писмени
доказателства за прекратяване на договора за заем за послужване на по-ранна
дата. Действително по делото се прие за безспорно, че съгласно
постановеното решение и на основание чл. 56, ал. 3 от СК, процесното
жилище е било предоставено за ползване на ответницата по делото – Г. С. Н.
и на ненавършилите пълнолетие деца Н.... Ю... Н. и Д.... Ю... Н. за срок от
една година от влизане на решението за развод в сила, а именно от дата
21.11.2019г. до 21.11.2020 г. Това обстоятелство обаче не променя изводите на
съда за действащо между страните правоотношение по сключен договор за
заем за послужване. Няма данни по делото договорът между страните да е бил
прекратен към датата на решението по бракоразводното дело, а с него не би
могло да се прекрати това правоотношение. Няма данни и от страна на
ищците да е искано заплащането на наемна цена от ответницата за проценото
жилище. Основанието на безвъзмездното ползване не може да се
трансформира във вземане за неоснователно обогатяване преди да е
надлежно прекратен договорът за заем за послужване. Тълкуването на
съдържанието на изпратената от ищците до ответницата нотариална покана
от 05.07.2023 г. води до извод, че именно с нея ищците (като страна по това
съглашение) за пожелали да прекратят договора като са поканили заемателя
да върне вещта, а те са изразили готовност да освободят ползваната от тях.
Доказателства за по-ранно прекратяване на заемното правоотношение не се
събраха. Поради изложеното, съдът приема, че вземане по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
е възникнало само за периода от 05.07.2023 г. до 06.10.2023 г.
Неоснователното обедняване на собственика за сметка на
неоснователното обогатяване на ползвателя на неговите вещи, се определя от
средномесечния пазарен наем, който би получавал за спорния период, както е
изяснено в ТР-82-74-ОСГК на ВС и последователно е прилагано в трайната
практика на Върховния съд и Върховни касационен съд.
По отношение на размера – съдът кредитира на основание чл.202 ГПК
като обективно, безпристрастно и пълно неоспореното от страните
заключение на вещо лице по изготвената по делото СоЦе, в което се определя
средната пазарна цена за наем за периода от 21.11.2020 г. до 06.10.2023 г. в
размер на 23 474,59 лева. Следователно главният иск по чл. 59 ЗЗД следва да
бъде уважен за периода от 05.07.2023 г. до 06.10.2023 г., като размерът му
изчислен по реда на чл. 162 ГПК, при съобразяване на заключението на СоЦе
възлиза на 2051,39 лева до който размер искът следва да бъде уважен. Не е
налице активна солидарност между ищците, поради което сумата се дължи
разделно (по 1/2 на всеки от тях по 102..69 лева).
По евентуалното възражение за прихващане на ответницата:
Институтът на прихващането е уреден в чл. 103 – чл. 105 ЗЗД. Изисква
насрещни вземания за пари или еднородни заместими вещи. Необходимо е
вземането на прихващащия (активното вземане) да е изискуемо.
Задължението на прихващащия (пасивното вземане) може да не е изискуемо.
6
Достатъчно е да е изпълняемо. След като по правило длъжникът може да
изпълни преди срока (чл. 70, ал. 2 ЗЗД), той може и да прихване преди срока.
Другата предпоставка е ликвидността. Тя е изискване само към активното
вземане. Аргументът е от буквалния прочит на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, но и
логически. Ако ликвидността е относима и към пасивното вземане, а то е
ликвидно, защото е безспорно установено с влязло в сила решение или
заповед за изпълнение, спорът за него е недопустим. В недопустимия процес
съдът не може да установи ликвидността и на активното вземане. Ликвидно е
активното вземане, определено по основание и размер, което е безспорно
(установеното с влязло в сила решение или заповед за изпълнение), но и
неоспореното от длъжника, срещу когото се прихваща. Да се приеме, че
активното вземане е ликвидно само когато е установено със сила на
пресъдено нещо, означава: 1) да се изключи възможността за извънсъдебно
прихващане по начин, различен от договорния; 2) прихващащият да се
принуди предварително да проведе успешен съдебен процес за своето
вземане; 3) да не се отчита възможността неговото вземане, макар и съдебно
установено, да е погасено поради факт, настъпил след съдебното дирене в
производството по решението или поради факт, настъпил след срока по чл.
414, ал. 2 ГПК по влязлата в сила заповед за изпълнение. Изводите
противоречат на правната рамка на погасителния способ и на чл. 439, ал. 2
ГПК, а наличието или липсата на ликвидност на активното вземане се
изяснява по спора за пасивното вземане. Потестативното право на
прихващане се осъществява чрез изявление на прихващащия. За да породи
предвидения в закона ефект – погасяване на насрещните вземания до размера
на по-малкото, изявлението трябва да съдържа белезите, които
индивидуализират всяко едно от тях по страни, основание и размер.
Извършено извън процеса, т.нар. в практиката и доктрината „извънсъдебно
прихващане“, изявлението е безусловно. За да породи действие, трябва да
достигне до адресата. Извършено в процеса, т. нар. „съдебно прихващане“,
изявлението е под условие, че предявеното с иска вземане ще бъде уважено.
За да породи действие, съдът трябва да установи вземането по иска и
осъщественото право на прихващане. Когато изявлението за прихващане,
извършено в процеса, е съчетано с оспорване на основанието на иска,
възражението е евентуално. По него съдът се произнася, след като отхвърли
останалите. Когато изявлението за прихващане, извършено в процеса, е
единственото възражение, съдът винаги се произнася по него, когато установи
съществуването на пасивното вземане. Когато ответникът се позовава на
погасителния ефект на изявление за прихващане, извършено извън процеса, а
съдът приеме, че способът не се е осъществил, той следва да го разгледа като
евентуално заявено възражение за съдебно прихващане. Съдът зачита
правното действие на изявлението, когато правото на прихващане е
осъществено в 5 процеса, но и когато то се е осъществило извън процеса. Чл.
298, ал. 4 ГПК не разграничава двете хипотези. Действието на прихващането,
изразено в погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от
тях, винаги настъпва с обратна сила - от първия ден, в който прихващането е
могло да се извърши, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а
пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността на вземането на
прихващащия - в процеса или извън него - е без значение за обратното
действие на погасителния способ. Изводът, че действието на прихващането е
7
винаги обратно, произтича пряко от чл. 104, ал. 2 ЗЗД. Разпоредбата също не
разграничава извънсъдебното от съдебното прихващане. Допълнителен
аргумент за обратното действие на погасителния способ произтича и от
възможността да се прихване с погасено по давност вземане, когато
пасивното вземане е възникнало преди да изтече давностният срок за
вземането на прихващащия (чл. 103, ал. 2 ЗЗД). Ако се приеме, че при
съдебното прихващане погасителният ефект настъпва с влизане в сила на
решението, с което възражението е уважено, защото тогава се осъществява
изискването за ликвидност на активното вземане, този момент трябва да се
възприеме за най – ранния, в който прихващането е могло да се извърши. При
съдебно прихващане с активно вземане, което е погасено по давност още при
въвеждане на възражението, влизането на решението в сила обаче винаги
следва по време момента на изтичане на давностния срок. Това изключва
всяка възможност за съдебно прихващане с погасено по давност вземане и
противоречи на чл. 103, ал. 2 ЗЗД. Друг аргумент, че ефектът на погасителния
способ е винаги ретроактивен, произтича и от чл. 439, ал. 2 ГПК. Обективните
предели на силата на пресъдено нещо включват релевантните факти,
настъпили към приключването на съдебното дирене в производството по
постановеното съдебно решение. Силата на пресъдено нещо не се разпростира
за фактите, настъпили към влизане на решението в сила.
За уважаване на възражението за прихващане с вземане за обезщетение
за лишаване от ползване в полза на ответника в тежест на последния е да
докаже следните обстоятелства: че е била собственик на процесния имот -
„Л...“, ул. .. бл. ..., вх ет, ап през процесния период (което се установи
безспорно по делото), че ищците са осъществявали фактическа власт по
отношение на имота в периода от 21.11.2020 г. до 06.10.2023 г. без основание,
както и каква е ползата, от която са лишени за процесния период - средния
пазарен наем за ползване на имота за процесния период, за което не сочат
доказателства. Както бе посочено по-горе, съдът приема за установено по
делото, че между страните е съществувала устна договорка за размяна на
притежаваните от тях имоти, налице е бил сключен между тях заем за
послужване, които е прекратен с изпратена от ищците до ответницата
нотариална покана за напускане на техния имот. С оглед изложеното за
периода от 21.11.2020 г. до 05.07.2023 г. между страните е било налице
валидно заемно правоотношение, а вземане по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД в полза на
ответницата е възникнало само за периода от 05.07.2023 г. до 06.10.2023 г.
По отношение на размера – съдът кредитира на основание чл.202 ГПК
като обективно, безпристрастно и пълно неоспореното от страните
заключение на вещо лице по изготвената по делото СоЦе, в което се определя
средната пазарна цена за наем за периода от 21.11.2020 г. до 06.10.2023 г. в
размер на 17 500 лева за обзаведен имот. Следователно за периода от
05.07.2023 г. до 06.10.2023 г., размерът на средния месечен наем, изчислен от
съда по реда на чл. 172 ГПК възлиза на 1679,35 лева. По делото се доказа, че
ищцата е собственик на 1/2 от процесния имот (същия е придобит в СИО със
сина на ищците), поради което възражението за прихващане е основателно
частично за сумата от 839,67 лева.
Претендираното възражение за прихващане в общ размер от 24 500 лева
следва да бъде уважено до размера от 839,67 лева. В заключение съдът,
8
предвид уваженото възражение за прихващане в размер на 839,67 лева, съдът
следва да уважи претенцията на ищците за сумата от 1211, 72 лева (по 60..86
лева на всеки ищец), като за горницата до първоначално предявения размер от
24 500 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и поради
погасяване чрез прихващане. Съгласно т. 2 от ТР № 2/2020 г. на ОСГК,
разликата между насрещния иск и възражението за прихващане се проявява и
в диспозитива на решението. По насрещния иск съдът постановява
самостоятелен диспозитив, независим от първоначалния иск. По
възражението за прихващане съдът се произнася в диспозитива на решението
само когато възражението е основателно. С отхвърлянето на иска като
погасен чрез прихващане в решението се индивидуализират пасивното, но и
активното вземане по основание и размер. Съдът не се произнася по
неоснователното възражение за прихващане в диспозитива на решението,
зачитайки неговата характеристика на защитно средство срещу предявения
иск.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК на
страните се дължат направените разноски съразмерно уважената, респ.
отхвърлената част на исковете.
Ищците са сторили в производството разноски в общ размер на 4092 лв.
–980лв. държавна такса в исковото производство, 2762 лв. адвокатско
възнаграждение и 350 лв. – депозит за СоЦЕ. Предвид уважената част от иска
на ищците следва да се присъдят разноски в размер на 202,38 лева.
Ответникът е сторил в производството разноски за заплатен депозит за
СоЦе в размер на 350 лева и претендира заплащане на разноски за адв.
възнаграждение в размер на 1300 лева съгл. представен по делото договор за
правна защита и съдействие (л. 29). Видно от договора е, че е уговорено
сумата да бъде заплатена по банков път. Доказателства за реалното й
заплащане не са представени, поради което същата не следва да бъде
възлагана в тежест на ищеца. Предвид отхвърлената част от иска на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 332,68 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 59 ЗЗД Г. С. Н. , ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. Па...., ул. И В“ .. оф да заплати на Н. Н. Н., ЕГН ********** и С. П.
Н., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: гр. С..., ул. „Т...... ет сумата
от 1211,72 лева (по 60..86 лева на всеки), ведно със законна лихва, считано
от 06.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване без основание на недвижим имот,
представляващ ап, находящ се на адрес гр.С..., ж.к. „Л...“ .... ет за периода от
05.07.2023 г. до 06.10.2023 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2051,39
лева до пълния предявен размер от 24 500 лева и за периода от 21.11.2020 г.
9
до 04.07.2023 г. като неоснователен и недоказан и за разликата над уважения
размер от 1211,72 лева до 2051,39 лева като погасен чрез съдебно прихващане
с вземане на ответника Г. С. Н., ЕГН ********** за сумата от 839,67 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване без основание на
недвижим имот, представляващ ап. находящ се в гр.С... ж.к. „Л...“, ул .. в
блок № ..., вх еет за периода от 05.07.2023 г. до 06.10.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г. С. Н. , ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. Па...., ул. И В“ .. оф да заплати на Н. Н. Н., ЕГН
********** и С. П. Н., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: гр. С...,
ул. „Т...... ет, разноски настоящото производство в общ размер на 202,38 лева
(по 101,19 лева на всеки).
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Н. Н. Н., ЕГН ********** и С.
П. Н., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: гр. С..., ул. „Т...... ет, да
заплатят разделно (по 1/2 всеки от тях) на Г. С. Н. , ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. Па...., ул. И В“ .. оф разноски настоящото производство в
общ размер на 332,68 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10