О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 05.02.2016г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-20 състав,
в закрито заседание на пети
февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТатЯНА КОСТАДИНОВА
като разгледа т.д. № 5683/2014г.,
установи следното:
Производството е образувано по иск на С.о. срещу
М.на р.р. за присъждане на сумата 42 000 лв., дължима по договор № BG161РО001/3.1-03/2010 за безвъзмездна
финансова помощ по Оперативна програма „Р.р.******”.
Ищецът твърди, че тази сума не му е заплатена
от ответника /молба от 08.07.2015 г./ поради наложена финансова корекция, за
която е издадено писмо изх. № 99-00-6-1022/3/28.05.2014 г. от ГД „Програмиране
на регионалното развитие“ към Министерство на регионалното развитие.
С определение, постановено в открито съдебно
заседание на 13.11.2015г., е даден ход на устните състезания. Съдът констатира,
че предпоставките за това не са били налице, тъй като предмет на иска не е
вземане по гражданско-правен договор, а вземане, произтичащо от акт с характер
на административен. Съображенията за това са следните:
Отношенията във връзка предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, считано от декември 2015 г. са уредени със Закона
за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове.
Тези отношения обаче са съществували в
същия вид, съдържание и начин на възникване и преди законовата им уредба.
Т.е. цитираният закон не урежда нови обществени отношения, а дава легална
уредба на отношения, уредени преди това в различни подзаконови нормативни
актове, вкл. Методологията за определяне на финансови корекции, приета с ПМС
134/2010. Липсата на промяна в обществените отношения, уредени с цитирания
закон, спрямо съществуващите до приемане на закона, налага извода, че правната им същност следва да бъде еднакво
третирана, независимо от това дали правопораждащият фактически състав се е
осъществил преди или след приемане на закона.
Каква е правната същност на тези отношения се
определя от чл. 24 ЗУСЕСИФ и § 1, т. 1 ЗУСЕСИФ. Съгласно сочените разпоредби, безвъзмездната
финансова помощ се предоставя от ръководителя на управляващия орган с
административен договор, а това
е изрично волеизявление на ръководителя на управляващия
орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, по силата на
което и със съгласието на бенефициента се създават за бенефициента права и
задължения по изпълнението на одобрения проект. Административният договор се
оформя в писмено споразумение между ръководителя на управляващия орган и
бенефициента, заместващо издаването на
административен акт.
Ето защо законодателят третира процесните
договори не като сделки на гражданското
право, а като индивидуални административни актове. От тях се пораждат не
граждански права и задължения, а административно-правни. Този извод се подкрепя
и от обстоятелството, че вземането за възстановяване на усвоени средства по
проект, финансиран от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз
съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК
представлява публично държавно вземане
(изрично в този смисъл определение №2447 от 20.02.2012г. по адм.д. №2125/2012г.
на ВАС, ІІІ о., определение №6217 от 28.05.2015г. по адм.д. №2256/2015г. на
ВАС, VІІ о., решение №4293/20.04.2015г. по адм.д. №9517/2014г. на ВАС, ІІІ о. и
решение №71 от 05.01.2015г. по адм.д. №3118/2014г. на ВАС, ІІІ о.).
Противно на правната логика е да се приеме,
че вземането на едната страна по правоотношението може да е публично-правно
/чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК/, а на другата страна /бенефициент/ -
гражданско-правно. Поради това настоящият състав счита, че независимо дали се
касае за претенция за изпълнение на този административен договор, предявена от
бенефициента /както е в настоящия случай/, или за искане за възстановяване на
платени на бенефициента суми, предявено от органа /ако сумите са напълно
усвоени/, отношенията имат еднакъв характер и той е административно-правен. В
този смисъл е и Решение № 13764/16.12.2015 г., постановено по адм.д. № 7197/2015
г. на ВАС, VІІ отд.
Да се приеме обратното, означава гражданският
съд да прилага договорни критерии при
преценка дължимостта на публично-правни вземания, каквито са финансовите
корекции, и така да осъществява пряк съдебен контрол по отношение на
административен акт в нарушение на чл. 17, ал. 2 ГПК.
Каква е конкретната административно-правна
защита е въпрос, който следва да бъде решен от съда, комуто искането за защита
е подсъдно. Щом се касае за твърдение за неизпълнен административен акт /административен
договор за предоставяне на финансова помощ/ и се иска защита срещу това
неизпълнение, искането е подсъдно на административния съд.
Поради изложеното, определението, с което е
даден ход на устните състезания, следва да бъде отменено, а делото – изпратено
на местно компетентния административен съд.
Така мотивиран, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 13.11.2015 г., с което е даден
ход на устните състезания по т.д. № 5683/2014 г. на СГС, ТО, VІ-20 състав.
ПРЕКРАТЯВА
производството по т.д. №
5683/2014 г. на СГС, ТО, VІ-20 състав.
ИЗПРАЩА
делото по подсъдност на
Административен съд – София град.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: