М О Т И В И
към присъда № 223 от 12.12.2013 година, по н.о.х.дело № 1338/2013 година
по описа на Старозагорския районен съд.
С обвинителен
акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимите А.А.П., роден на *** ***, българин,
български гражданин, неженен, със средно специално образование, студент, неосъждан,
ЕГН **********, и И.Д.Ч., роден на *** ***, живущ ***, българин, български
гражданин, неженен, със средно специално образование, работи в частна фирма, неосъждан,
ЕГН **********, са предадени на съд за това, че на 07.09.2012 година в село
Хрищени, община Стара Загора, в съучастие помежду си, като извършители, по
хулигански подбуди причинили на И.Ж.В., лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия на главата и лицето, лекостепенно мозъчно
сътресение, което е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за
живота – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 във
връзка с чл.20, ал.2 от НК.
Независимо от
състава на изложеното обвинение то е внесено в съда с обвинителен акт. В тази връзка съдията докладчик по делото,
реализирайки правомощия си по чл.248, ал.2 от НПК е приел че следва да разгледа
така внесеното обвинение по реда на глава двадесет и осма от НПК –
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Това е така защото за описаното престъпление НК предвижда наказание
„Лишаване от свобода” за срок до три години. От друга страна подсъдимите не са
осъждани, който извод налагат техните свидетелства за съдимост и изложеното в
обвинителния акт. Следователно несъмнено са налице условията предвидени в глава
двадесет и осма от НПК за разглеждане на делото по този ред – подсъдимите не са
осъждани, за деянието се предвижда наказание до три години „Лишаване от
свобода” и на се налице съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване. Ето защо още с разпореждането си по делото съдията – докладчик
разпореди делото да се гледа по реда на глава двадесет и осма от НПК.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура – Стара Загора излага
съображения, че поддържа обвинението, както по отношение на фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната
квалификация на деянието, като излага подробни съображения в пледоарията си. По
отношение на двамата подсъдими счита, че са налице предпоставките на чл.78а от НК, като предлага на съда да ги освободи от наказателна отговорност и да им
наложи административно наказание „Глоба” под средния към минималния размер.
Защитникът на
подсъдимия А.П. – адвокат С.С. ***, излага доводи, че подзащитният му не е
участвал в нанасянето на травматичните увреждания на пострадалия. Подробни
съображения за това излага в пледоарията си пред съда и моли подзащитният му да
бъде оправдан.
Подсъдимият А.А.П.
не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, заявява, че не е удрял
никого, моли съда да бъде оправдан.
Защитникът на
подсъдимия И.Ч. – адвокат М.Х. ***, излага доводи, че неговият подзащитен не е
удрял пострадалия, като подробно развива съображенията си за това в хода на
съдебните прения. Моли подзащитният му да бъде оправдан.
Подсъдимият И.Д.Ч.
моли съда да го признае за невиновен, тъй като не е участвал в деянието, не се
признава за виновен.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата
и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимите А.А.П.
и И.Д.Ч. ***.
Непълнолетният
пострадал И.Ж.В. /роден на *** година/ живеел заедно с родителите и брат си в
село Хрищени, община Стара Загора. На 07.09.2012 година около 17:00 часа В.
заедно с двама свои приятели от същото село – свидетелите Г.И.Г. и Д.П.С.,***,
за да се разходят. В центъра на това село ги видяла свидетелката А.К., която им
махнала за поздрав, тъй като ги познавала от по-рано. Свидетелите В. и Г. се
приближили с моторите си към нея и се заговорили. Предложили й да тръгне с тях,
но К. отказала. По време на разговора свидетелят Г. я пипнал по седалището.
Това било забелязано от подсъдимия И.Д.Ч., жител ***, който по това време се
намирал в централната част на селото. Ч. се обадил по телефона на другия
подсъдим – А.А.П., също жител ***, и му разказал за това, което бил видял, тъй
като П. бил в приятелски отношения със сестрата на свидетелката К.. От друга
страна Ч. знаел, че подсъдимия П. бил заплашван по телефона от някакви момчета
които казвали, че карат мотори и спират на центъра на селото.
Междувременно
свидетелите В., Г. ***, като по пътя се разделили – В. и С. отишли до
бензиностанцията, намираща се на главния път в село Хрищени, с намерение да
пият кафе, а свидетелят Г. отишъл до центъра на селото.
През това
време подсъдимият П., с управлявания от него лек автомобил „Мерцедес Е220” с
регистрационен № СТ 7977 АТ, отишъл до центъра на село Оряховица, където се
срещнал със свидетелката А.К. и подсъдимият И.Ч.. Тримата се качили в
автомобила на П. ***, за да търсят свидетелите Г., В. и С., като подсъдимия П.
искал да разбере дали те са го заплашвали по телефона. В центъра на селото те
видели свидетеля Г., при което двамата подсъдими излезли от автомобила и бегом
се насочили срещу него. Свидетелят Г. се изплашил и успял да избяга с мотора.
После
подсъдимите и свидетелката К. с автомобила се отправили по главната улица към
изхода на село Хрищени – в посока към главен път II-66.
Минавайки покрай бензиностанцията в края на селото около 19:00 часа на
07.09.2012 година те забелязали свидетелите И.В. и Д.С., които пиели кафе на
пейка до бензиностанцията. Подсъдимият П. спрял автомобила и излязъл от него,
без да загаси двигателя. Заедно с него излязъл и подсъдимият Ч.. Двамата се
насочили срещу пострадалия В.. П. пръв се приближил до пострадалия, стъпил с
единия си крак върху пейката, на която седял В., и без да казва нищо, му
нанесъл удар с юмрук в областта на главата – до дясното око. Без да е
провокиран от пострадалия, подсъдимият П. продължил да му нанася удари с юмруци
в областта на главата, ритал го с крака в областта на кръста, корема и краката.
Пострадалият се изправил, като се опитвал да се защити. В този момент в побоя
над него се включил и подсъдимият Ч., който започнал да го рита с крака в
областта на кръста, корема и краката. Пострадалият клекнал на земята, като с
ръце се опитвал да предпази главата си. В това положение двамата подсъдими в
продължение на около 1-2 минути продължили да го ритат с крака в областта на
тялото и главата. През това време свидетелят Д.С. се опитвал да ги спре, но
безуспешно.
Тъй като
подсъдимите не преставали да го удрят, пострадалият В. побягнал към сградата на
бензиностанцията и успял да влезе вътре, като се насочил към тоалетните, с
намерение да се скрие там. По това време на работа в бензиностанцията била
свидетелката Е.У., която разбрала какво се случва и не допуснала в сградата
подсъдимите. След това подсъдимите П. и Ч., заедно със свидетелката К., си
тръгнали с автомобила „Мерцедес” и се прибрали в село Оряховица.
Пострадалият И.В.
останал още около половин час в района на бензиностанцията, бил уплашен в
следствие на нанесения му побой, изпитвал болки в областта на главата, кръста и
корема, чувствал се отпаднал и замаян, виело му се свят. През това време при него
дошъл свидетеля Д.Ц., на когото било разказано какво се е случило. След това се
прибрал в дома си и разказал за случилото се на майка си – свидетелката К.В..
Тя се притеснила от състоянието му и същата вечер го завела в спешното
отделение на Университетската болница в град Стара Загора. И.В. незабавно бил
хоспитализиран в Клиниката по неврохирургия към УМБАЛ
– Стара Загора, където останал на лечение до 10.09.2012 година.
Видно от
заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни № 451/2012 година /лист 42-44 от досъдебното производство/, на 07.09.2012
година при нанесения му побой в село Хрищени, община Стара Загора, пострадалият
И.Ж.В. е получил контузия на главата и лицето, лекостепенно
мозъчно сътресение. Според съдебния лекар тези травматични увреждания са от
действието на твърди тъпи предмети и отговаряли да са получени по време и
начин, описани по-горе. Причинено е временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, което има характер на лека телесна повреда по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК.
За изясняване
на травматичните увреждания и начина им на получаване по делото беше назначено
и тройнд съдебно-медицинска експертиза. Въз основа на
писменото и заключение, неоспорено от страните се установява, че при падането
си назад свидетелят В. може да травмира кръста си, без видими изменения по
кожата, но като цяло травматичните увреждания отговарят да са причинени при
нанасяне на удари с юмруци и ритници. В медицинската документация е посочено,
че са налице травматични изменения в дясната скула, докато свидетелските
показания сочат на такава в лявата /без значение е по делото в коя част е
нанесено травматичното увреждане, като съдът по-долу ще се спре коя приема, важното
е, че на лицето е нанесено травматично увреждане/. Експертите сочат, че
находките у пострадалия В. ***– скулата на лицето. Съобщението за болезненост в
кръста, без да са описани видими изменения, е възможно да е налице, като е
възможно да е имало и други изменения, които не са били регистрирани при
първоначалната хоспитализация. В някои от случаите е възможно да е имало удари,
които не оставят видими травматични увреждания след това. Като цяло
травматичните увреждания имат характера на лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК.
Въз основа на
гореизложеното съдът намира, че подсъдимите с действията си - нанасяне на удари по свидетеля И.В., са
причинили на свидетеля телесно увреждане с характер на лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК и деянието е извършено по хулигански подбуди. Изпълнителното деяние
спрямо пострадалия е извършено от подсъдимите чрез действия, които са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Тези действия са довели до
възмущението на присъстващите на инцидента свидетели. При всички тези изложени
по-горе съображения се налага извода, че действията на подсъдимите могат да
бъдат квалифицирани единствено като действия, осъществени по хулигански подбуди
с причиняване на лека телесна повреда.
Телесната
повреда е понятие с медицинско и правно съдържание. В медицината с понятието „телесна повреда” се означава всяко нарушение на
анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите и органите на
човешкия организъм вследствие въздействие на увреждащи фактори от външната
среда. В медицински аспект понятието „телесна
повреда” съдържа медико-биологичната характеристика на анатомични и функционални
нарушения на организма, които той е претърпял от външния вредоносен фактор.
Правното
понятие „телесна повреда” съдържа в себе
си освен медико-биологичната характеристика на увреждането, така и социалния,
общественоопасен характер на деянието, както и субективния елемент /вината в
съответен вид и форма/. Казано с други думи, правното понятие „телесна повреда” е по-широкото и по-богато на
признаци в сравнение с чисто медицинското понятие за телесна повреда. Здравето на човека се изразява в неговата телесна цялост и нормално функциониране на
органите му като конкретно състояние по време на посегателството. Към леките
телесни повреди се отнасят тези, които са причинили разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 от НК
и чл.129 от НК.
Заключенията на вещите лица, изготвили съдебно-медицинските експертизи по
делото е, че в конкретния случай се касае за временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
За да е налице
фактическия състав на чл. 131,
ал.1, т.12 вр. чл. 130, ал.1
от НК следва да са налице от обективна страна следните предпоставки:
да е налице лека телесна повреда; същата да е извършена по хулигански подбуди;
деянието да е извършено при пряк умисъл. Едва при наличието на тези предпоставки
би бил осъществен фактическия състав на посоченото престъпление от общ
характер.
Безспорно
свидетелят И.В. вследствие на действията на подсъдимите е претърпял увреждане
имащо характер на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1
от НК, изразяваща се в контузия на главата и лицето, лекостепенно мозъчно сътресение, причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващи разстройство на
здравето извън случаите на чл.128
и 129 от НК.
Деянието е
извършено при пряк умисъл. За умисъла на едно лице се съди по неговите
фактически действия. В настоящия случай подсъдимите са нанесли по гореописания
начин телесни удари и са съзнавали, че извършват акт на физическа интервенция
върху телесната неприкосновеност на свидетеля В. и че употребяват сила, но
независимо от това са извършили това си действие добре съзнавайки, че ще
последва телесно увреждане, в това число и на такова от вида на действително
причиненото. Подсъдимите са насочили всичките си усилия към осъществяването на
акта, съзнавайки общественоопасния характер на деянието си и желаейки
настъпването на негативния резултат. Подсъдимите са действали като
съизвършители по смисъла на чл.20, ал.2
от НК, тъй като са участвали в самото изпълнение на престъплението и
заедно са целели настъпването на вредоносните последици.
Налице е
квалифицирания състав на чл.131, ал.1,
т.12 от НК. Съдебната практика безпротиворечиво
е изяснила смисъла на квалификацията „хулигански
подбуди” - едно деяние е такова, когато е
предшествано или съпроводено от хулигански
действия, които са подтикнали дееца да го извърши, когато е извършено по
мотиви, изразяващи се в явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата
на обществото и човешката личност.
Съдът намира,
че процесното деяние е извършено именно
по мотиви изразяващи явно неуважение към обществото както и към човешката
личност. Такива са налице, тъй като подсъдимите съвсем безпричинно и пред други
хора са нападнали свидетеля В.. В този аспект е налице ясно изразено поведение
от страна на извършителите, което представлява явно неуважение към В. и
пренебрежително отношение към елементарни правила на поведение и човешката
личност. В случая извършителите са целели, чрез нападението над пострадалия да
покажат явното си неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на
установения правов ред и морал, както и към човешката личност. Установи се, че
подсъдимите и пострадалият не се имали лични отношения на вражда, неприязън и
други подобни, което изключва личния мотив за причиняване на телесната повреда.
Подсъдимите и съучастникът им не са били провокирани по какъвто и да било начин
от пострадалия / предположението, че това едно от лицата което било заплашвало
подсъдимия П. по телефона е само предположение но не и безспорен факт и не може
да послужи като личен мотив. Именно проявената демонстративна, провокираща
непристойност на действията на подсъдимите, характеризира мотивите за
извършването им като хулигански.
От
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от
обективираните действия на извършителите се налага извода, че от субективна
страна, престъплението е извършено виновно при пряк умисъл на вината. Това е
така, защото всеки от извършителите е съзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните последици.
На този извод навежда и начина на причиняване на телесните увреждания - последователно
нанасяне на удари в различни анатомични области.
Изпълнителното деяние спрямо
пострадалия В. е извършено от подсъдимите чрез действия, които са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Тези действия са довели до
възмущението на присъстващите на инцидента свидетели. При всички тези изложени
по-горе съображения се налага извода, че действията на подсъдимите могат да
бъдат квалифицирани единствено като действия, осъществени по хулигански подбуди
с причиняване на лека телесна повреда.
Подсъдимите и
тяхната защита, намират така възприетата фактическа обстановка и формулираното
с нея обвинение за недоказани, поради което и пледират съдът да оправдае
подсъдимите. Приемат позицията, че не са нанесли леката телесна повреда на
пострадалия В., изцяло оспорват наличието на хулигански мотиви у тях и излагат
съображения, че пострадалият при срещата с тях се е спречкал с подсъдимия П.,
паднал е на земята в желанието си да избяга и тогава е получил травматичните
увреждания. Съдът намира така изложеното като една защитна позиция на
подсъдимите, която обаче се опровергава от събраните по делото доказателства.
Несъмнено в
разглеждания случай по безспорен начин се установи, че на 07.09.2012 година,
както бе посочено по-горе, пострадалият И.Ж.В. е получил травматичните
увреждания, охарактеризирани като лека телесна повреда по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК. В тази насока са и заключенията на единичната съдебно-медицинска
експертиза и на тройната такава, назначена в хода на съдебното следствие. И в двете
заключения лекарите са категорични, че констатираните травматични увреждания са
настъпили от действията на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по
начина, времето и механизма, описани във фактическата обстановка по делото. Експертите
не изключват възможността травматичните увреждания в реалната действителност да
се получат и при падане, но предвид нараняванията, констатирани от тях,
намират, че механизмът на получаване е именно този, който е описан в
обвинителния акт. Естествено, само въз основа на съдебно-медицинските
експертизи не може да се приеме едно обвинение за доказано. Заключенията на
експертизите доказват единствено и само един от най-възможните начини за
причиняване на телесното увреждане от правна гледна точка, обвързано с
механизма на изпълнителното деяние. Обобщено казано, несъмнено въз основа на
медицинската документация се установява, че пострадалият е получил на
07.09.2012 година описаните по делото травматични увреждания и охарактеризирани
като лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Оттук нататък
съпоставянето на установеното въз основа на медицинската документация с това на
показанията на разпитаните по делото свидетели налага категоричният извод, че
именно подсъдимите Ч. и П. на тази дата – 07.09.2012 година, са нанесли леката
телесна повреда на пострадалия В.. Несъмнено в разглеждания случай е налице и
квалифицираният признак на хулиганството при нанасянето на травматичните
увреждания. В настоящия случай подсъдимите са нанесли по гореописания начин
телесните удари на пострадалия, ясно съзнавайки, че извършват акт на физическа
интервенция върху телесната неприкосновеност на свидетеля В., както и че за
това са употребили сила, като са допускали, ясно съзнавайки, че би настъпило
телесно увреждане, в това число и такова от вида на причиненото. Несъмнено
подсъдимите не са познавали пострадалия до този момент и са отишли до него с
ясното съзнание за саморазправа, без наличието на личностен мотив за това. Не
може да се приемат за такъв изложените твърдения, че П. бил заплашван по
телефона от момчета на мотори, според неговото описание, и тъй като същият ден
разбрал, че такива момчета с мотори са присъствали на центъра на село
Оряховица, е решил да ги последва, за да потърси саморазправа с тях с цел
установяване на това дали тези момчета го заплашват по телефона. Без наличието
на личностен мотив и без да е сигурен в това, че пострадалият В. го е
заплашвал, подсъдимият П. го е нападнал, заедно със съучастника си Ч., именно
водени от своите хулигански подбуди да потърсят саморазправа на публично място
пред свидетели с едно момче, което кара мотор, в случая пострадалия, който
евентуално би могъл да бъде едно от момчетата, които са го заплашвали по
телефона.
Позицията на
подсъдимите не изключва по своята същност участието им в изпълнителното деяние.
И двамата не оспорват една голяма част от фактическата обстановка, включително
и това, че на въпросната дата и час е възникнало спречкване с пострадалия И.В.,
като П. и Ч. заемат позицията, че не са нанасяли удари на В., а само са искали
да разберат дали той се е обаждал на П., но по време на срещата В. нападнал П.,
поради което и се стигнало до спречкване. В тази насока несъмнено е доказателството,
че в случая пострадал е само И.В., а на подсъдимите П. и Ч. не са открити
травматични увреждания. Така съпоставено с механизма на деянието и медицинската
документация пред съда се налага извода, че при спречкването на инкриминираната
дата само И.В. е получил травматични увреждания, охарактеризирани като такива
по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Видно от показанията на пострадалия И.В., той
по един несъмнен начин описва изпълнителното деяние на самото престъпление.
Подсъдимият П. е слязъл от колата, като след него е слязъл и подсъдимият Ч..
Първи подсъдимият П. го е ударил, след което го е съборил на земята, където в
последствие в боя, нанесен на пострадалия В., се е включил и подсъдимият Ч.,
едва след което В. е успял да избяга и да се скрие в намираща се наблизо
бензиностанция. Дотук са налице една защитна теза и едни показания, които
подкрепят фактическата обстановка. С оглед установяване на тяхната
достоверност, съдът ги съпостави с медицинската документация, въз основа на
която несъмнено се установява, че травматични увреждания е получил само
пострадалия В., но не и подсъдимите при спречкването, което потвърждава
донякъде показанията на пострадалия В.. Във връзка с установяване на
фактическата обстановка по делото бяха разпитани множество свидетели, които
съдът намира, че следва да групира в три основни групи. Първата от тях е
групата свидетели, приближени до пострадалия В., втората от тях са свидетелите,
приближени до подсъдимите Ч. и П., и третата група са свидетели-очевидци и
свидетели, участвали в разследването. Първата група свидетели, а именно
свидетелите В., В., Ц., Г. и С., изцяло с показанията си потвърждават възприетата
от съда фактическа обстановка. От тази група свидетели, освен пострадалия, на местоизвършване на престъплението е бил и свидетеля Д.С. –
пряк очевидец на нанесения на И.В. побой. От показанията на този свидетел се
установява, че на инкриминираната дата, заедно със свидетелите И.В. и Г.Г.,***
и обратно до село Хрищени, като в село Оряховица са срещнали познато на
свидетелите И.В. и Г.Г. момиче – свидетелката К., и в последствие свидетелят Д.С.,
заедно с пострадалия, са останали да пият кафе на бензиностанцията в село
Хрищени, където с кола подсъдимите Ч. и П. са пристигнали и, без да проведат
разговор, са нанесли побоя над свидетеля В.. Свидетелят С. изрази своето
възмущение от случилото се, че В., без да е виновен за нещо, е бил набит от
подсъдимите Ч. и П., като пръв във боя е участвал подсъдимия А.П., нанасяйки
удар с юмрук в областта на главата на пострадалия В.. Тук съда следва да
отбележи, че е без значение дали травматичното увреждане е в лявата или дясната
част на главата, респективно лявото или дясното око. Съдът намира за меродавна
медицинската документация, която описва в първоначалната епикриза, че
констатираното увреждане на окото е хематом на дясното око /това се подкрепя и
от показанията на Д.Ц. – прекия и непосредствен свидетел, отишъл на мястото на
боя след приключването му, който излага твърдения, че на И. е било подуто
именно дясното око/. Така възприетото може да бъде съпоставено и с установения
факт, че подсъдимият П. е левичар, тоест нормално е същият да нанесе
първоначален удар с лявата ръка и да засегне дясната половина на главата на
пострадалия. Това, че в по-голямата си част свидетелите, включително и майката
на пострадалия, налагат твърдения за увреждане на лявото око, то съдът приема,
че въз основа на медицинската документация следва да се приеме, че наличието на
увреждането е било на дясното око. Като цяло съдът кредитира показанията на Д.С.
и И.В. с доверие, тъй като същите са последователни и логически обосновани и се
подкрепят от показанията на свидетелите В. и Георгиева. В този смисъл са и
показанията на Д.Ц., който малко след приключването на боя е отишъл на
бензиностанцията и е един от първите, видял травматичните увреждания на
пострадалия В.. Именно този свидетел в първоначалните си твърдения казва, че В.
е бил ударен в дясното око. Обобщено казано, показанията на първата група
свидетели изцяло подкрепят възприетата от съда фактическа обстановка.
Втората група
свидетели, в които попадат свидетелите А.К., А.П., Симона Николова, Тихомир
Русенов и Л.Ч., излагат различни по своята същност факти, но като цяло те не
оборват възприетата от съда фактическа обстановка. Тези свидетели са от
приближения кръг на подсъдимите. Както бе посочено по-горе, подсъдимите отричат
да са нанесли леката телесна повреда на пострадалия, както и наличието на
хулигански мотив у тях. С оглед установяване на обективната истина по делото
съдът намира, че следва да изследва показанията и на втория кръг свидетели. Първата
от тези свидетели е свидетелката Антония К., която е била в колата, заедно с
подсъдимите, и която е била на мястото, където е бил нанесен побоя. Тази
свидетелка обаче по един категоричен и несъмнен начин заяви, включително и в
хода на съдебното следствие, че след спирането на бензиностанцията не е гледала
къде отиват подсъдимите П. и Ч., не е видяла те какво правят и не е разбрала
към този момент, че е имало инцидент на бензиностанцията – за него била научила
едва на следващия ден. Свидетелката в показанията си твърди, че е говорела по
телефона, наведена в краката си, както и че когато с подсъдимите е тръгнала към
село Хрищени, тя е искала само да покаже мотористите, като намира, че това няма
нищо общо със случилото се през деня между нея и свидетелите И.В. и Г.Г., тоест
тя по един категоричен начин изключва наличието на личен мотив у подсъдимите и
налага категоричния извод, че у тях единственият мотив, от който са се водили е
била саморазправата с някои от мотористите, които те са набедили за хората,
които отправят заплахи по телефона към подсъдимия П., тоест показанията на тази
свидетелка нито опровергават фактическата обстановка по делото, нито
потвърждават защитната теза на подсъдимите. На следващо място са показанията на
свидетеля А.П. – баща на подсъдимия П.. От неговите показания се установява, че
и пред него синът му е получавал заплахи по телефона, счита, че синът му е
спокоен човек и не би могъл да участва в това, в което е обвинен, като излага
твърдения, че синът му е човек, който основно си служи с лявата ръка. И тези
показания не опровергават фактическата обстановка, но и не подкрепят защитната
теза на подсъдимите. Следващата свидетелка е Симона Николова. Тя основно излага
своите твърдения във връзка с това, което се е случило в центъра на село
Оряховица, а именно некоректното поведение на свидетелите В. и Г. към
свидетелката К.. Това обаче съдът намира, че е неотносимо
към настоящото производство, тъй като, както бе споменато по-горе, към
настоящия момент липсва наличието на личен мотив, както и се установи, че
случката на бензиностанцията в село Хрищени не е свързана със случката в
центъра на село Оряховица. На следващо място са показанията на Тихомир Русенов,
въз основа на които се установява, че подсъдимият П. е бил заплашван, но нищо
повече, а свидетелката Л.Ч. разкри пред съда, че нейният син – подсъдимият Ч.,
два дни преди това е контузил /счупил/ ръката си, което изключвало възможността
той да е участвал в побоя, за който е обвинен. Съдът намира, че и тези
показания не изключват възприетата от съда фактическа обстановка и не подкрепят
защитната теза на подсъдимия, тъй като пострадалият В., след като е бил паднал
на земята от първоначалните удари, нанесени му от П., е бил ритан от двамата
подсъдими, включително и Ч., което и обяснява защо подсъдимият Ч. не е нанасял
удари с ръка, а само с ритници спрямо пострадалия.
Следващата
група свидетели са свидетелите, в които се включват Е.У., И.Р. и С.К..
Свидетелите И.Р. и С.К. са служители на полицията, които първоначално са
извършили първите съдебно-следствени действия, като въз основа на тяхната
дейност се установява, че извършители на престъпното деяние са били подсъдимите
и че спрямо тях са съставени протоколи за предупреждение. Не са налични данни
тук за агресивно поведение и от страна на пострадалия И.В., за да се избегне
мотива на хулиганските подбуди и да се приеме за наличен личния мотив,
изключващ този вид престъпление. Свидетелката Е.У. е именно свидетелката, която
напълно с показанията си затвърждава извода за
наличието на хулиганския мотив. Въз основа на показанията на тази свидетелка се
установява, че след като са нанесли побоя над пострадалия В. и същият е побегнал към бензиностанцията, подсъдимите са го
последвали, за да продължат саморазправата с него и само намесата на
свидетелката У. е прекратила евентуалното нанасяне на по-тежки увреждания на
пострадалия.
По делото бяха
проведени и очни ставки, които обаче не доведоха до промяна на позицията на
различните свидетели по делото.
От изложеното
дотук се установява по несъмнен начин, че подсъдимите не са познавали
пострадалия и между тях не е имало конфликт непосредствено преди инцидента,
както и че липсва връзка на случилото се със случката по-рано през деня в село
Оряховица.
За да е налице
фактическият състав на чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 от НК,
следва безспорно да се установи, че са налице от обективна страна следните
предпоставки: да е налице лека телесна повреда; същата да е извършена по
хулигански подбуди и деянието да е извършено при пряк умисъл. Безспорно в
разглеждания случай пострадалият В., в следствие на действията на подсъдимите,
е претърпял увреждане, имащо характера на лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК, изразяваща се в контузия на главата и лицето, лекостепенно мозъчно сътресение, които са причинили
временно разстройство за здравето, неопасно за живота, или представляващи
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Несъмнено
деянието е извършено при пряк умисъл. Както бе посочено по-горе, за умисълът на
едно лице се съди по неговите фактически действия при участието му в
изпълнителното деяние на самото престъпление. В настоящия случай несъмнено подсъдимите
са нанесли телесни удари на пострадалия с ясното съзнание, че извършват акт на
физическа интервенция върху телесната неприкосновеност на свидетеля В., както и
с несъмненото съзнаване, че при тези им действия пострадалият ще получи телесни
увреждания от вида на леката телесна повреда. Подсъдимите са насочили всички
свои усилия именно към това деяние, желаейки да настъпи негативния резултат,
извършили са го пред погледа на свидетелите, без наличието на личен мотив,
което обуславя хулиганските подбуди, и без да се познават преди това с
пострадалия, водени единствено и само от желанието за саморазправа с момчето,
което кара мотор, превзети от мисълта, че това момче може да е едно от
момчетата, които са заплашвали подсъдимия П. по телефона.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за безспорно
установено, че на 07.09.2012 година в село Хрищени, община Стара Загора, в
съучастие помежду си, като извършители, по хулигански подбуди, подсъдимите И.Д.Ч.
и А.А.П. причинили на И.Ж.В., лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
главата и лицето, лекостепенно мозъчно сътресение,
което е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление
по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
В случая
извършителите на деянието са целели чрез нанасяне на побоя над пострадалия В.
да покажат явното си неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на
установения правов ред и морал, както и към човешката личност. Установено е, че
подсъдимите и пострадалия не са се познавали преди процесния случай, между тях
не е имало лични отношения на вражда, неприязън и други подобни, което изключва
личния мотив за причиняване на телесната повреда. Подсъдимите не са били
провокирани по какъвто и да било начин от пострадалия В.. Именно проявената
демонстративна, провокираща непристойност на действията на П. и Ч.,
характеризира мотивите за извършването им като хулигански.
Съдът приема,
че подсъдимите са извършили деянието виновно, при пряк умисъл.
Предвид
гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимите А.А.П. и И.Д.Ч. са осъществили от обективна и субективна страна
престъпния състав на посочената по-горе правна квалификация.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание “Лишаване от
свобода”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и с целите на
наказанието, залегнали в чл.36 НК.
От
доказателствата по делото се установи, че подсъдимите П. и Ч. не са осъждани за
престъпления от общ характер и не са освобождавани от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК, а също така от деянието не са настъпили съставомерни
имуществени вреди.
С оглед
изложеното и като се съобрази правилото на чл.2, ал.2 от НК, съдът намира, че
са налице условията на чл.78а от НК – за извършеното престъпление се предвижда
наказание „Лишаване от свобода” до три години, подсъдимите не са осъждани за престъпления
от общ характер, не са освобождавани от наказателна отговорност и от деянието
не са настъпили съставомерни имуществени вреди, поради което следва да бъдат
освободени от наказателна отговорност и да им се наложи административно
наказание „Глоба”, която да се определи в границите, установени в чл. 78а, ал.1
от НК, а именно от 1000 лева до 5000 лева.
Съгласно
втория принцип – за индивидуализация на наказанието, съдът обсъди обществената
опасност на деянието и дейците, мотивите им за извършване на престъплението,
както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла
на чл.54 НК.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало и добрите им
характеристични данни.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства – не са налице такива необхванати от състава на
престъплението.
При преценката
на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът прие, че по
отношение на подсъдимите е налице малък превес на смекчаващите такива. Като взе
предвид и степента на обществена опасност на деянието и дееца, съдът им
определи административно наказание „глоба” в размер от по 2000 /две хиляди/ лева.
Съдът намира, че именно този размер на глобата би изиграл ролята да поправи
извършителите и да ги превъзпита, каквато е една от основните цели на
наказателния закон.
Съдът присъди
в тежест на подсъдимите направените по делото разноски, като ги осъди за
заплатят всеки един от тях сумата от по 395 /тридста
деветдесет и пет/ лева представляващи направените по делото съдебни и деловодни
разноски.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание,
незачитане на установения обществен ред и на телесната неприкосновеност на
личността.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: