Решение по дело №414/2017 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                             21.6.2017 г.                       град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на двадесет и трети май                                       две хиляди и седемнадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                        Районен съдия: Георги Г.

при секретаря Милена Радкова

като разгледа докладваното от съдия Г. гражданско дело № 414 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на С.М.И. против „Л.” ЕООД, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпила в края на месец август 2015 г. злополука, в резултат на която на ищеца е причинена травма на екстензорен мускул и сухожилие на палеца на дясната ръка на ниво китка и длан, с което му е причинено трайно затруднение в хватателната функция на ръката, ведно със законната лихва, считано от 1.9.2015 г.

В молбата се твърди, че ищецът е работил като общ работник в предприятието на ответника в период м. юни - м. август 2015 г., находящо се в с. Ресен, без сключен трудов договор. Сочи се, че задълженията му основно са се изразявали в това да помага, където е необходимо, но най-вече да работи с дърводелеца на предприятието като кове дъски и прави палети. Заявява се, че в края на м. август 2015 г., докато придържал палет зад лентата на банцинг, палетът се обърнал и лентата на машината захапала дясната длан на ищеца, прерязвайки в дълбочина мускулна група и сухожилие на дясната му длан. Твърди се, че и след инцидента Ст. И. продължил да ходи на работа, но тъй като ръката го боляла няколко дни по-късно посетил при личния си лекар, който му издал болничен и му казал, че трябва да се направи операция. При посещение при ортопед на ищеца било казано, че задължително трябва да се оперира, но тъй като бил неосигурен операцията ще му струва около 300 лева. Ищецът поискал от управителя на ответното дружество сумата от 300 лева за въпросната операция, но последният му отказал и го изгонил от предприятието. Твърди се, че в резултат на травмата ищецът не може да движи палеца на дясната си ръка, което състояние е постоянно и е за цял живот. Въпреки подадената жалба до Националния осигурителен институт и до Инспекцията по труда, злополуката не била призната за трудова, тъй като ищецът нямал регистриран трудов договор. Заявява се, че по жалба на ищеца е образувано досъдебно производство № ЗМ 1051/2015  г. по описа на РУ - В. Търново, в хода на което са назначени две експертизи, които приели, че ищецът е престирал работната си сила в предприятието на ответника и че отношенията би следвало да се уредят като трудови. Твърди се, че са налице множество нарушения на здравословните и безопасни условия на труд - ищецът не е бил инструктиран за работа с въпросния банцинг, не е проведено обучение и липсват правила за работа с машината, представляваща източник на повишена опасност, като не е правена и оценка на риска на работното място. Заявява се, че възложената на ищеца работа е организирана и ръководена изцяло от възложителя и тъй като липсва самостоятелност на изпълнителя при извършването й, за настъпилите вреди отговаря именно възложителят, доколкото не е изпълнил задълженията си по осигуряване на безопасни условия на труд.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, в който се изразява становище за допустимост, но в същото време за неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че ответното дружество не е дължало на ищеца осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, тъй като последният никога не е бил работник или служител на дружеството, нито са му възлагани дейности, свързани с дейността на последното. Оспорва се сочения от ищеца механизъм на нараняването, като се сочи, че нито един работник или служител на ответника не е видял как ищецът се е наранил и се изразява предположение, че това може да е сторено умишлено, включително извън предприятието на ответника. Твърди се, че в исковата молба липсват достатъчно ясни фактически твърдения, които да обосновават отговорността на ответника, а изложените такива сочат по-скоро за наличие на договорно правоотношение. Заявява се, че отговорността на юридическото лице - възложител на работа, може да се ангажира само при условията на чл. 49 ЗЗД, но в конкретния случай не са наведени твърдения за противоправни действия на физически лица, на които ответникът да е възложил дадена работа, а и такова противоправно поведение на работници или служители в ответното дружество, в резултат на което ищецът да е получил телесно увреждане, не е налице. Твърди се, че не е налице и причинно-следствена връзка между поведение на ответника или на лица, на които същият е възложител на работа, и твърдените от ищеца неимуществени вреди. Оспорва се размерът на претендираното обезщетение при твърднието, че същият е силно и необосновано завишен, несъответстващ на действително претърпените вреди.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа следното:

От материалите по приложено досъдебно производство № ЗМ-1051/2015 г. по описа на РУ, гр. Велико Търново се установява, че същото е образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК - за това, че в края на месец август 2015 г. в дърводелски цех на керамична фабрика „Л.” ЕООД, находящ се в с. Ресен, ул. „***” № 8, причинил на С.М. *** средна телесна повреда: травма на екстензорен мускул и сухожилие на палеца на дясната ръка на ниво китка и длан, с което му е причинил трайно затруднение на хватателната функция на ръката, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.

Не се спори по делото, а и се установява от показанията на свидетелите З. М., Д.Н., Ив. В.и Л. Л., че през лятото на 2015 г. ищецът е посетил предприятието на ответника в с. Ресен, за да си търси работа. И. пристигнал пред портала на предприятието с група работници, където по това време се е намирал съпругът на представляващата ответното дружество - св. Л. Л., който на свой ред попитал св. В.дали могат да намерят на И. някаква работа. Св. В.отговорила утвърдително и заявила, че ще заведе ищеца в групата на „извоза” - да товари тухли. Около обяд на същия ден обаче, ищецът заявил на св. В., че възложената му работа е много тежка, на което последната отвърнала, че по-лека работа в предприето няма и тогава И. си тръгнал. Няколко дни по-късно ищецът се върнал в предприятието на ответника, след което по възлагане на св. Л.работил по почистване и зариване на мръсен канал, а впоследствие и при изработването на кофраж, носейки дъски и подпори. Впоследствие ищецът бил изпратен от св. Л.пред дърводелската работилница в предприятието, за да кове палети. В края на м. август 2015 г. ищецът С.И. и св. З. М. работели на банцинга в дърводелската работилница - св. М. режел дъски, а И. поемал същите от задната страна на машината. При рязането на една от дъските обаче, същата се завъртяла и задната незаострена част от лентата на банцинга порязала палеца на дясната ръка на ищеца от горната му страна, при което И. извикал към св. М. да спре машината и му показал срязването. Тогава двамата се отправили към канцеларията на предприятието, за да търсят превързочни материали, но тъй като там не могли да превържат ищеца, същият бил откаран от св. Д.Н. в здравния пункт на с. Ресен, където раната била почистена и превързана от св. С.С.. Последната казала на ищеца да се върне отново в 14:00 часа, за да го види и лекар, но И. така и не се върнал в здравния пункт. На 2.9.2015 г. ищецът посетил личния си лекар, който от своя страна го изпратил на преглед при ортопед.  

По делото е изготвена съдебномедицинска експертиза от вещо лице „ортопед-травматолог”, според чието заключение на ищеца е причинено срязване на късия и дългия екстензори (чиято функция е да „разгъват” пръста) на палеца на дясната ръка, която травма стои в причинно-следствена връзка с описаното в исковата молба докосване на палеца до задната гладка нережеща част на лентата на банцинга. Според вещото лице, получените увреждания са невъзстановими, освен ако не бъде извършена операция, но дори и тогава ще бъде налице непълно възстановяване на хватателната функция, доколкото вече е налице трайна флексионна контрактура в първата метакарпо-фалангеална става. В съдебно заседание д-р М. уточнява, че ако едновременно с възстановяване на сухожилието се направи операция и на засегнатата става, включително с подходящи физиотерапевтични процедури, би могло да се очаква известен процент на възстановяване в движенията на ставата. В заключението си вещото лице сочи, че замърсяването и инфектирането на раната може да доведе до забавяне в срастването на самата прорезна рана, а в съдебно заседание уточнява, че това замърсяване не може да е причина за липсата на нормални движения в палеца и при липсва на оперативна интервенция отново е щяло да се стигне до същия резултат. Д-р М. посочва, че е възможно сухожилията да са засегнати малко преди или малко след края на м. август 2015 г., но с минимална амплитуда от няколко дни, както и че на теория е възможно да се реализират две порезни рани на едно и също място, но при прегледа на С.И. не е констатирал подобно нещо. В съдебно заседание вещото лице посочва, че непосредствено след получаване на нараняването хватателната функция при ищеца е била напълно запазена, като същата е загубена постепенно в резултат от контрактурата на ставата.

По повод инцидента с ищеца, настъпил в края на август 2015 г., е извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Велико Търново, при която е констатирано, че С.И. не е работил при ответника въз основа на сключен писмен трудов или граждански договор, както и че при проверка в предприятието в с. Ресен същият не е заварен да престира работната си сила. Във връзка с инцидента от страна на ТП на НОИ - Велико Търново е дадено становище, че доколкото ищецът няма регистриран трудов договор, същият не попада в кръга на осигурените лица за риска „трудова злополука” и в този смисъл злополуката с него не може да се квалифицира като „трудова”. Посочено е, че до 8.2.2017 г. в ТП на НОИ - Велико Търново не е представена „декларация за трудова злополука”, поради което не е извършена проверка по случая. В материалите по приложено досъдебно производство № ЗМ-1051/2015 г. по описа на РУ, гр. Велико Търново е налично писмо от Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Велико Търново, от което е видно, че от страна на Дирекцията също не е предприето разследване на злополуката, поради липса на информация. Отразено е, че при извършена на 13.5.2016 г. проверка ищецът не е бил открит, както и че за констатираните при проверката нарушения на трудовото законодателство спрямо ответното дружество са предприети принудителни административни мерки и са дадени задължителни предписания. Според протокол за проверка, извършена в периода от 18.5.2015 г. до 31.5.2016 г., от страна на ответното дружество не е разработена и утвърдена програма с тематика, определяща се в зависимост от характера на работата, условията на труд и резултатите от оценка на риска, за провеждане на периодичен инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на работниците и служителите. В протокола е отразено, че от страна на ответното дружество не е разработена и утвърдена програма за провеждане на обучение по безопасност и здраве при работа на работниците и служителите, че при извършената проверка по работните места е установено, че има такива, които съдържат опасни зони, на които не се поставят установените знаци за безопасност и не се прилагат средства, препятстващи достъпа на неупълномощени лица в тези зони, като за пример е дадена т.нар. „дърводелна”. Въз основа на констатираните нарушения от страна на Дирекция „Инспекция по труда” са дадени предписания към ответника.

По делото е прието и заключение по назначената експертиза по здравословни и безопасни условия на труд, изготвена от вещо лице - специалист по „трудова медицина”, според чието заключение ищецът не е инструктиран за работа с банцинг, използван в предприятието на ответника, и с него не е проведено обучение за работа с машината, представляваща източник на повишена опасност. Според д-р М., ако се приеме за установено, че ищецът е посещавал производствени звена на ответното дружество, то представляващият последното е трябвало да осигури провеждането на инструктаж по безопасност и здраве при работа съгласно чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, който текст гласи, че „Работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време, вкл. и на: всички други лица, които ще посещават производствени звена на предприятието”. Вещото лице сочи, че при извършената от него проверка не са му били представени документи, които да регламентират реда и начина на провеждане и документиране на инструктаж на външни лица, както и че в ответното дружество е налице оценка на рисковете за здравето и безопасността на работещите с банцинг и такава на риска на работното място - „дърводелец”. В съдебно заседание д-р М. уточнява, че е достигнала до заключението, че при ответника е налице оценка за риска за здравето и безопасността на работното място въз основа на изготвена карта за оценка на риска, но подчертава, че няма как да бъде установено кога е изготвена въпросната карта. Заявява, че лице по здравословни и безопасни условия на труд при ответника е Иванка Веселинова.

За установяване твърденията на ищеца във връзка с настъпилия инцидент и претърпените от него неимуществени вреди по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите З. М., Д.Г. и С.С..

Свидетелят З. М. твърди в показанията си, че е започнал работа в предприятието на ответника през пролетта на 2015 г., както и че познава ищеца именно от работата си при „Л.” ЕООД. Завява, че И. е пристигнал във фабриката в с. Ресен към края на лятото на 2015 г., както и че първата работа, която свършили заедно, била изкопна работа на мръсен канал, възложена им от управителката на ответното дружество С. Л.. Твърди, че впоследствие ищецът му е помагал при изработването на кофраж, носейки дъски и подпори, след което се „загубил” за известно време. Св. М. заявява, че след това ищецът отново се появил във фабриката и дошъл пред работилницата, където свидетелят си подготвял дървени материали, заявявайки че му трябват инструменти, за да кове палети. Свидетелят твърди, че в края на месеца август 2015 г. е работил на банцинга в работилницата, а ищецът му помагал, стоейки в задната част на машината и поемайки нарязания дървен материал. Сочи, че след като приключил с работата си излязъл навън, а И. излязъл след него, показвайки му палеца на дясната си ръка от горния му край, при което свидетелят видял рязка от около 2 см., която обаче не кървяла. След като видял нараняването, св. М. пратил И. към канцеларията на предприятието, за да се превърже, и тръгнал след него. В канцеларията обаче не успели да го привържат и затова свидетелят се върнал към работилницата, където казал на св. Д.Н. да закара ищеца в Здравната служба в с. Ресен, за да го привържат. След като двамата се върнали от Здравната служба, И. продължил да кове палети до вечерта, като продължил тази си работа и на следващия ден. Според св. М. на втория ден бинтът от ръката на ищеца вече липсвал, въпреки предупрежденията му към И., че не трябва да маха същия.

От показанията на свидетелите Д.Н. се установява, че С.И. е пристигнал във фабриката на ответника преди около две години, както и че е вземал с автомобила си него и лице със собствено име Вальо от гарата в гр. Горна Оряховица за период от около два месеца и ги е превозвал към предприятието в с. Ресен. Заявява, че е виждал ищецът да работи на различни места - да копае канал, да хвърля боклуци от сушилните, да кове палети и да изнася дъски от работилницата. Разказва за случай, при който „бай З.” му казал да закара ищеца до Здравния пункт в с. Ресен, тъй като същият имал цепнато на палеца на дясната ръка, от което място излизала бяла безцветна течност, която била „понамокрила” палеца. При посещението в Здравния пункт лекарят отсъствал, като там била сестрата, която ги пратила да купят риванол и други необходими за промиването и почистването на раната материали, след което същата привързала ищеца. Свидетелят потвърждава изложеното от св. М., че след завръщането си в предприятието И. е продължил да кове палети, както и че на следващия ден нямал бинт на ръката си.

Според показанията на св. С.С., през м. август 2015 г. около обяд в Здравната служба в с. Ресен пристигнал ищецът, придружаван от друг мъж. И. показал на свидетелката порезна рана, намираща се при дланта на дясната му ръка, която не била голяма и дълбока, като по нейни думи ищецът дори си мърдал палеца. Св. С. казала на И., че на същия ден трябва да се върне в здравния пункт, за да го види и лекар, но той така и не се върнал. Според свидетелката от раната не течала кръв, а самият ищец не се оплаквал от болки.

По делото са изслушани и показанията на двама свидетели, водени от ответника - Ив. В.и Л. Л..

Според показанията на първата, през май 2015 г. ищецът пристигнал в  керамичната фабрика в с. Ресен, за да си търси работа. В това време свидетелката била на портала на предприятието, като там бил и съпругът на управителката – св. Л. Л.. Последният, като чул че ищецът си търси работа, попитал свидетелката дали имат такава за него. След даден от св. В.утвърдителен отговор, същата го завела в т.нар. група на „извоза” - да товари тухли. Около 11:00 часа на същия ден И. дошъл при В.и заявил, че възложената му работа е много тежка, на което последната отвърнала, че по-лека работа в предприето няма и тогава И. си тръгнал. Свидетелката сочи, че видяла ищеца в предприятието на ответника около десетина дни по-късно - да копае канализация, както и че не е виждала И. да участва повече в производствената дейност на ответника. Заявява, че се намирала в офис под ринговата пещ в предприятието, когато св. Н. довел ищеца, който си бил порязал ръката, при което свидетелката казала на Н. да го закара до Здравната служба в с. Ресен. Твърди, че след като ищецът се върнал от превръзка, го видяла да тика количка в двора на фабриката, а при зададен от нея въпрос защо не си е тръгнал, И. й отговорил, че му няма нищо. Св. В.заявява, че тя осъществява функциите по здраве и безопасност в предприятието на ответника, въпреки че не е преминала обучение за това, както и че тези функции са й били вменени от управителката на „Л.” ЕООД, за което е издадена съответната заповед. Твърди, че е инструктирала ищеца на работното му място като „извоз”, но доколкото той изкарал само два часа и си тръгнал, респ. с него не бил сключен трудов договор, не му бил направен по-обстоен инструктаж. Инструктаж не му бил правен и впоследствие, тъй като ищецът не осъществявал работа, представляваща част от дейността на предприятието. В тази връзка свидетелката заявява, че в дърводелския цех се коват палети, служещи за готовата продукция на фабриката, както и че навярно шефовете, визирайки управителката и съпруга й, дават задачите, които трябва да се извършат в дърводелския цех.

Свидетелят Луканов, от своя страна, заявява, че преди 2-3 години ищецът е пристигнал в предприятието в с. Ресен, за да търси работа, както и че на портала го е „поела” св. В., която го е изпратила на „превоза”, където се товарят тухли. Твърди, че впоследствие повикал ищеца да затрупва канал на септична яма към жилищна сграда в района на предприятието, в която свидетелят живеел със своята съпруга - управителката на ответното дружество С. Л.. Заявява, че се намирал на портала пред фабриката, когато св. В.пристигнала, за да търси превързочни материали заедно с ищеца, както и че тогава видял одраскване по палеца на И., след което последният е бил откаран в лечебницата в с. Ресен. Св. Л.заявява, че е пращал ищеца пред дърводелската работилница, за да кове палети, но твърди, че не си спомня дали е казвал това на св. М. или на св. Н..

Съдът, при така установените фактически обстоятелства, прави следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД не е отговорност за лични действия, а гаранционно-обезпечителна и за да бъде ангажирана същата, трябва да се установят следните предпоставки: наличие на вреди, причинени на пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, и тези вреди да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа.

В случая ищецът твърди, че между него и ответника е било налице правоотношение по договор за изработка, по който по възлагане от ответника е изпълнявал дейност по направата на палети, при осъществяването на която е настъпила злополука вследствие неспазване от възложителя на изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Не твърди неизпълнение на конкретно залегнало в неформалния договор задължение на ответника в тази насока, за да се приеме, че ангажира договорната му отговорност, а осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е задължение, произтичащо от закона за всяко юридическо и физическо лице, което самостоятелно наема или ползва работещи, и е независимо от задълженията на работещите, съгласно чл. 14 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, като то касае всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност, независимо от основанието за извършването й. Нарушаването на законовите изисквания съставлява противоправно поведение и когато дейността е извършвана не по трудов, а по граждански договор, на какъвто се основава претенцията, ангажира деликтната отговорност на възложителя, под чиято организация и ръководство е извършвана тази дейност, за виновното поведение на натоварените от него за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд лица.

Установените по делото факти сочат, че между страните са съществували отношения възложител-изпълнител на възложената работа, видно от събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите З. М., Д.Н., Ив. В.и  Л. Л., разгледани в тяхната съвкупност и ценени при условията на чл. 172 ГПК - с оглед всички данни по делото. В случая изброените свидетели не сочат конкретни обстоятелства по организацията на работата, която ищецът е изпълнявал при ответника, но разгледани в тяхната взаимовръзка показанията им водят до извод, че задачите в дърводелския цех, в който са се изработвали палетите, предназначени за готовата продукция на предприятието, са поставяни от управителката на ответното дружество и от нейния съпруг. Така в показанията си св. Н. сочи, че С.(т.е. управителката на „Л.” ЕООД С. Л.) е техен пряк ръководител, макар св. В.и лице със собствено име Галя (вероятно заличената св. Г.Й.) да се им поставяли конкретните задачи. Според св. В.задачите в дърводелския цех „вероятно” се дават от управителката и от нейния съпруг - св. Луканов, който от своя страна потвърди, че е възложил на ищеца да кове палети пред дърводелската работилница в предприятието на ответника. Тук следва да се отбележи, че за ангажиране отговорността по чл. 49 ЗЗД е ирелевантно дали заповедта за извършване на работата, по време или по повод на която са причинени вреди, е правомерна и дали е издадена от лице, имащо право да дава нареждане или не. В случая обстоятелството, че от страна на ищеца е извършвана дейност в полза на ответника, е било известно както на неговия представляващ, така и на лицето, натоварено с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд - св. Иванка В., която още при самото пристигане на ищеца на портала на предприятието го е „поела” и завела в т.нар. група на „извоза”. В самия ден на инцидента - в края на м. август 2015 г. ищецът е изпълнявал възложената му работа - да кове палети, предназначени за готовата продукция на предприятието, на място, където ответникът е осъществявал дейността си - в Керамична фабрика в с. Ресен. Тук следва да бъдат съобразени и показанията на представляващата ответното дружество С. Л., дадени в хода на досъдебното производство, доколкото същите представляват извънсъдебно признание на неизгодни факти и следва да се ценят съгласно чл. 175 ГПК с оглед всички обстоятелства по делото - в случая с оглед показанията на разпитаните в настоящото производство свидетели. Така при разпита си на 27.11.2015 г. управителката на „Л.” ЕООД е заявила пред разследващите органи, че мъжът й - св. Л.е решил да вземе ищеца, за да върши обща работа, а самият св. Л.й е помагал при осъществяване дейността на предприятието. С.Л.заявява, че е виждала ищеца във фабриката, макар лично да не се е занимавала с него, а св. Л.заяви, че именно той е пратил ищеца пред дърводелската работилница, за да кове палети. Т.е. така дадените от представляващата ответника показания кореспондират напълно с твърденията на св. Н. и св. В., направени в проведеното открито съдебно заседание по делото, че С. Л. и нейният съпруг, подпомагани от св. В.и лице със собствено име Галя, поставят конкретните задачи в предприятието на ответника.

Правилно в исковата молба е посочено, че в случая цялостната организация по договора за изработка е осъществявана от ответното дружество, което е доставяло необходимия материал и инструменти за изработка на палетите и което е отговаряло за изправността и безопасността на дървообработващата машина, както и че е липсвала каквато и да било самостоятелност при изработване на поръчаното от страна на ищеца-изпълнител. А тези обстоятелства, според практиката на ВКС, обективирана в Решение № 1049/06 от 13.10.2006 г. по гр. д. № 1454/2005 г., IV-А г.о. и Решение № 274/17.10.2011 г. по гр. д. № 19/2011 г., III г. о., има за последица ангажиране отговорността на поръчващия, ако се установи неизпълнение на поетите от него задължения, без оглед на това, че същият не притежава качеството „работодател” по смисъла на КТ, и отговарящ, поради това, за безопасността на условията на труд. В първото от цитираните решения е разгледана хипотеза, при която е констатирана освен техническа неизправност на дърво-обработваща машина, също и обстоятелството, че до работа с тази машина е допуснато неправоспособно лице, именно в контекста отговорността на възложителя. Във второто решение е разгледан случай, при който изпълнителят на възложената работа не обучен и инструктиран за работа с електрическа машина, работещите са оставени без надзор на лице по охрана и безопасност на труда и е допуснато нарушение на техническите правила за безопасност на труда.

Действително, в исковата молба липсват твърдения за лицето, натоварено от възложителя, вследствие чието виновно поведение е настъпила вредата, но това обстоятелство не променя правното основание на претенцията, тъй като индивидуализацията на извършителя не е част от съществените елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, доколкото твърденията са за противо-правно поведение, свързано с неизпълнение на законовите изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, което се изразява в бездействие на натоварените от ответника във връзка с осигуряването им лица. Още повече, че ако увреденият не знае кое е това лице, няма как от него да се иска да посочи същото, а съгласно практиката на Върховния съд предприятието отговаря в качеството си на възложител на работа и ако не може да се установи кой конкретно от работниците и служителите му е нанесъл щетата. Същественото в случая е, че в деня на инцидента ищецът е изпълнявал възложената му работа - да кове палети на място, където ответното дружество е осъществявало дейността си. Твърдението, че направата на палети не е част от дейността на ответника, не води до отпадане на отговорността по чл. 49 ЗЗД, доколкото такава ще бъде налице и в случаите, при които възложените действия не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея, доколкото законът допуска вредите да са причинени и по повод на работата. А доколкото изработваните палети са били предназначени за готовата продукция на предприятието (така св. В.), последната хипотеза очевидно е налице. Становището, че едва ли не ищецът самоволно е започнал работа в предприятието, не може да бъде споделено, доколкото от показанията на свидетелите М., Н., В.и Луканов, както и от тези, дадени от С. Л. пред разследващите органи, се установява, че Ст. И. е извършвал различни дейности, свързани или подпомагащи дейността на ответника в период от няколко месеца, макар и с прекъсвания, по възлагане на св. Луканов, който по твърдения на С. Л. й е помагал при осъществяване дейността на предприятието.

Отговорността на възложителя е деликтна - същият отговаря за противо-правните действия или бездействия, изразяващи се в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, технически и други правила, както и от характера на възложената работа (ППВС № 9/1966 г.). Това е отговорността на възложителя, когато той е лице, притежаващо предприятие или място, където се осъществява трудова дейност, произтича от задължението му да осигури там здравословни и безопасни условия на труд съгласно чл. 2 и чл. 14 от ЗЗБУТ. В случая се установи от заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно и аргументирано от вещото лице в проведеното открито съдебно заседание, че именно при инцидента, настъпил в края на м. август 2015 г., на ищеца е причинено описаното в исковата молба увреждане - срязване на късия и дългия екстензори на палеца на дясната ръка, реализирало се в резултат от докосване до задната гладка част на лентата на банцинга. В съдебно заседание вещото лице посочи, че в случая, не е било необходимо раната да бъде дълбока, тъй като в анатомичната зона на увреждането има костна подложка и засегнатите сухожилия лесно биха били засегнати. Или показанията на всички разпитани по делото свидетели, че раната не е била дълбока и дълга, не водят до извод в обратната насока, т.е. че порязването не е могло да се реализира по посочения в исковата молба начин. Междувпрочем, в тази насока следва да се отбележи и твърдението на св. М., който макар да няма медицински познания има дългогодишен опит при работа с банцинг (по негови твърдения), че е възможно раната на ищеца да се получи при допир с гладката част на банцинга. Такова е и становището на С. Л., дадено пред разследващите органи - „според мен С. се е допрял до задната страна на лентата”. Макар и това обстоятелство да няма пряко отношение към механизма на увреждане, съдът намира за необходимо да отбележи, че не кредитира показанията на свидетелите М., Н. и В., че раната на ищеца не е кървяла, тъй като същите са в противоречие със становището на вещото лице, което категорично отрече такава възможност. Тук не следва да бъдат обсъждани обясненията на последните двама свидетели, дадени в хода на досъдебното производство няколко седмици след инцидента, че ръката на ищеца е била „обляна в кръв”, макар и да не е имало „отрязани части от нея”, тъй като същите не са събрани по надлежния процесуален ред. Възражението на ответника, че увреждането не се е реализирало по описания в исковата молба начин не може да бъде споделено, доколкото заключението на вещото лице и показанията на св. М. опровергават същото и сочат точно обратното - че срязването на сухожилията на палеца е в резултат именно от допира с лентата на банцинга от гладката й страна. Противоречието в исковата молбата, изразяващо се в това, че на трета страница от същата е посочено, че „зъбите” на банцинга са причинили порезната рана, съдът приема като допусната от особения представител на ищеца изразна грешка, доколкото на страница втора от молбата ясно е посочено, че по време на инцидента С.И. се е намирал в задната част на банцига. Междувпрочем, такива са и твърденията на самия ищец в дадените от него в съдебно заседание обяснения. В случая остана недоказано възражението, че увреждането се е реализирало извън предприятието на ответника, доколкото вещото лице по медицинската експертиза категорично заяви, че при извършения преглед на ищеца не е констатирало т.нар. „наслагване на рани”, т.е. становището, че ищецът се е наранил на друго място и по друго време не се подкрепя от обективните находки на експерта. Теоретичната възможност за наличие на две порезни рани на едно и също място не води до необоснованост на експертното заключение, доколкото предмет на изследване не е била тази възможност, а реално установените от медика обстоятелства. Обстоятелството, че ищецът е работил непосредствено след инцидента, както и на следващия ден, не водят до извод в обратната насока, доколкото в съдебно заседание вещото лице заяви, че непосредствено след получаване на раната хватателната функция е била напълно запазена, а впоследствие след период от около 2-3 месеца е настъпила контрактура на ставата и хватателната способност постепенно се е загубила.

Въз основа на заключението по изготвената експертиза по здравословни и безопасни условия на труд, следва да се приеме, че в конкретния случай е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, който текст гласи, че „Работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време, вкл. и на: всички други лица, които ще посещават производствени звена на предприятието”. Доколкото в случая ищецът не е инструктиран за работа с процесния банцинг, е налице нарушение на цитираната разпоредба, както и на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, според които работодателят предоставя на работещите съответна информация и когато е необходимо, писмени инструкции за използване на работното оборудване, а при използване на работно оборудване, при което съществува риск за безопасността и здравето на работещите, работодателят осигурява прилагането на писмени инструкции. Съдът обаче не възприема заключението на експерта по поставения въпрос № 2 и по-конкретно неговата съобразителна част, доколкото приложното поле ЗЗБУТ не се изчерпва само с трудовите правоотношения, а обхваща и тези, възникнали от договори за изработка, както вече беше посочено по-горе. Това е видно както от разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и чл. 14, ал. 1, така и от легалните дефиниции за „работодател” и „работещ”, дадени в § 1, т. 2 и т. 2а от ДР на ЗЗБУТ. В чл. 2, ал. 1 изрично е посочено, че законът се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност независимо от основанието, на което се извършва работата. Този извод се подкрепя и от определението за работодател, което не се изчерпва единствено с препращане към § 1, т. 1 от ДР на КТ, а включва всеки, който възлага работа и носи отговорност за предприятието, както и от дефиницията за работещи - не само наетите от работодателя лица, но и лицата, които работят за себе си. Т.е. в случая, непровеждайки обучение на ищеца за работа с банцинг, ответникът допуснал нарушение и на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 6 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г., според която „обучение по безопасност и здраве при работа се провежда на работници и служители, заети в дейности, които създават опасност за тяхното или на други лица здраве и живот”. При отговора на въпрос № 3 вещото лице е посочило, че макар да е изискало, от страна на ответното дружество не му били представени документи, касаещи безопасността на процесния банцинг, поради което и на основание чл. 161 ГПК приложение следва да намери разпоредбата на чл. 161 ГПК и съдът да приеме за доказан факта, че машината не отговаря на изискванията за безопасност. Тук следва да се отбележи, че сред материалите по досъдебното производство е налично писмо от РУ - Велико Търново, с което от ответника се изисква информация дали банцингът е подлежал на технически контрол, осъществяван ли е такъв и кога, както и да бъдат предоставени всички документи в тази насока. В отговор на това писмо от страна на ответника е посочено, че машината се проверява всяка година от „Инспекцията по труда” и никога не са давани предписания по повод на същата, но отново не са представени доказателства относно техническата й изправност. В случая от страна на ответника е допуснато и нарушение на чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7/23.9.1999 г., според която за работни места, които съдържат опасни зони, в зависимост от степента на риска се прилагат средства, препятстващи достъпа на неупълномощени лица в тези зони, в какъвто смисъл да и дадените от Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Велико Търново указания. Обстоятелството дали на представляващия ответното дружеството му е било известно по каква причина ищецът е влизал в дърводелската работилница е ирелевантно и ответникът не може да се освободи от отговорност, заявявайки че не е знаел за това обстоятелство. Още повече, че длъжностното лице по здравословни и безопасни условия на труд в предприятието на ответника - св. Ив. В.е разбрала за настъпилия инцидент и все пак на същия, а и на следващия ден ищецът е забелязан от самата нея да полага труд в района на предприятието.

От всичко изложено по-горе се налага извод, че ответникът, в качеството му на възложител, не е инструктирал ищеца за работа с банцинг, не му е провел обучение за работа с въпросната машина и не предприел необходимите мерки за недопускането му в дърводелската работилница, представляваща част от предприятието му, което е било негово задължение. Същият, съобразно предвиденото в чл. 14, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ, е бил длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд на работещите в предприятието и да осъществява ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин, което не е сторено. При тези данни се налага извод, че е проявено бездействие от страна на възложителя по отношение на вменените му задължения по осигуряване безопасността на работещите в дърводелската работилница на предприятието. Негов служител, натоварен с контролни функции по безопасни и здравословни условия на труд - св. Иванка В., не е спазил установените предписания във връзка с опазване здравето и живота на лицата, извършващи дейност в дърводелската работилница. Освен това, от протокола за проверка, извършената от служители на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Велико Търново, се установява, че на дърводелската работилница не са били установените знаци за безопасност, като са дадени и указания в тази връзка. В приложеното ДП № ЗМ-1051/2015 г. е налична заповед от 27.5.2017 г., с която св. Ив. В.е определена да извършва всички дейности по здравословни и безопасни условия на труд, както и заповед от 20.7.2012 г., с която е наредено да се проведат начален, периодичен и извънреден, както и инструктаж на работното място, които да се поведат именно от св. Иванка В.. В последната заповед е посочено, че началният инструктаж следва да се проведе на всички лица, които постъпват на работа, в деня на постъпването им по утвърдена за целта програма, за което се издава съответна служебна бележка. По делото са налице и удостоверения, издадени от служба по трудова медицина „DDD-1”, съгласно което на 11-ти и на 12-ти юни 2015 г. Иванка Веселинова В.е преминала обучение по безопасност и здраве при работа, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на ежегодно обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд - обстоятелството, което свидетелката В.отрече в проведеното на 23.5.2017 г. съдебно заседание. По делото безспорно се установи, че на ищеца не е проведен съответния начален инструктаж за безопасна работа с процесния банцинг, което твърдение се признава и от ответника, а дори такъв инструктаж да му е бил проведен от лицето, натоварено с организирането на здравословни и безопасни условия на труд при ответника - св. Иванка В., доколкото последната сама призна, че не е преминала съответното обучение, то провеждането от нейна страна на такъв инструктаж би било без значение. Установи се по категоричен начин, че в предприятието на ответника не са взети необходимите мерки за ограничаване достъпа на неоправомощени лица до зони с повишена опасност, като самото твърдение на ответника, че не му е известно защо ищецът е влизал в дърводелската работилница, само по себе си свидетелства за липса на контрол в тази насока. От заключението по изготвената съдебномедицинската експертиза се установява и причинно-следствената връзка между процесния инцидент и настъпилото увреждане, като тази връзка се потвърждава и от показанията на св. М.. Посочено е, че увреждането е невъзстановимо, освен ако не бъде извършена операция, но дори и тогава ще бъде налице непълно възстановяване на хватателната функция, доколкото вече е налице трайна флексионна контрактура в първата метакарпо-фалангеална става. Установява се също, че на ищеца са причинени болки и страдания, чиито интензивен период е бил през първите няколко дни, след което същите са станали непостоянни и по-слаби, а със зарастването на раната са намалели значително. В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че и понастоящем функцията на палеца не е възстановена, но заявява също, че ако се направи операция и на засегнатата става, с подходящи физиотерапевтични процедури, би могло да се очаква известен процент на възстановяване в движенията. Твърденията на ответника, че нарушението в хватателната функция се дължи на предходно или последващо нараняване се опровергават от вещото лице и не са подкрепят от никое друго доказателство по делото, включително от ангажираните от самия ответник свидетели, нито един от които не споменава да е забелязал ищецът да е имал нараняване преди процесния инцидент или на съответния свидетел да му е станало известно за такова нараняване, което да се е реализирало впоследствие.

С оглед всичко изложено, следва да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и противоправното бездействие на служител на възложителя, натоварен с организирането и контрола на здравословните и безопасни условия на труд, а това предпоставя и ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД на ответното дружество.

За определяне размера на причинените неимуществени вреди, съдът съобрази приетото в ППВС № 4/23.12.1968 г. понятие за „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД и необходимостта от преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението - характерът и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е настъпило, евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалото лице, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Като се съобрази настъпилото увреждане и последиците от него - трайната загуба на хватателна способност на дясната ръка на ищеца, претърпените физически и емоционални болки и страдания, респ. техния вид, интензитет и продължителност, обстоятелството, че ищецът е бил на шестдесет и девет години при настъпване на инцидента, като се вземат предвид икономическите условия в страната към м. август 2015 г. и се съобрази принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът счита, че за обезщетяване неимуществените вреди на ищеца адекватно обезщетение е такова в размер на 10 000 лева. При определяне размера на обезщетението съдът съобразява становището на вещото лице, че ако едновременно с възстановяване на сухожилието (т.е. след оперативна интервенция) се направи операция и на засегнатата става, с подходящи физиотерапевтични процедури, би могъл да се очаква известен процент на възстановяване в движенията на ставата. Т.е. следва да се има в предвид, че загубата на хватателна способност не е необратима и последиците от увреждането могат да бъдат преодолени до определена степен. Това, разбира се, не променя факта, че за период от близо две години ищецът е загубил хватателна функция на дясната си ръка, в който период неминуемо е изпитвал затруднения в ежедневието си, а и преди извършване на гореописаните медицински интервенции не може да се определи и до каква степен ще бъде възстановена хватателната функция, именно поради което на ищеца се дължи определеното обезщетение.

С отговора на исковата молба е направено възражение за съпричиняване на вредите, твърдейки се че ищецът е допуснал нарушения в правилата за лечение и не проявил необходимата грижа за нормалното зарастване на раната. Установените по делото обстоятелства относно механизма на увреждане не сочат ищецът пряко да е способствал за възникването на условията за настъпване на инцидента, а и такива твърдения не са ангажирани. От показанията на разпитаните свидетели се установява обаче, че ищецът действително не е проявил необходимата грижа за нормалното зарастване на раната, отстранявайки поставената му превръзка непосредствено след инцидента, поради което съдът приема, че с това си поведение последният е допринесъл за продължителността и интензитета на претърпените от него болки и страдания. За да достигне до този си извод, съдът съобразява становището на вещото лице по медицинската експертиза, че наличието или липсата на замърсяване на раната не оказва влияние на трайните последици от травмата, но може да доведе до забавяне в срастването на кожата, а от там и до увеличаване продължителността и интензитета на претъпените болки и страдания. Именно поради това съдът намира, че непроявявайки необходимата грижа за зарастване на раната, ищецът е допринесъл в минимална степен за увеличаване на вредните последици и по-конкретно за претърпените болки и страдания, което съпричиняване съдът определя на 10 %. С оглед на горното, отговорността на ответника следва да се намали с 1/10 на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, при което дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на сума в размер 9 000 лева.

Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той е в забава от момента на причиняване на вредите, а доколкото вземането за вреди е парично за забавеното му плащане се дължи законната лихва от датата на увреждането.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза бюджета на съдебната власт сума от общо 650 лева, от която 360 лева - държавна такса и 290 лева - възнаграждения за вещи лица. На основание чл. 78, ал. 7 ГПК ответникът принципно следва да заплати в полза на НБПП заплатеното на особения представител на ищеца възнаграждение, но по делото не са представени доказателства за това дали такова възнаграждение е било заплатено. Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, доколкото макар ищецът да е освободен от заплащане на такси и разноски, под „разноски по производството” следва да се разбират разноските, необходими за самото производство - държавни такси, депозити за свидетели, за вещи лица и пр., но не и съответната на отхвърлената част от иска част от направените от ответника разноски. В случая ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 687.50 лева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Предвид изложеното, Великотърновският районен съд

 

                                         Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Л.” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от С.К. Л., да заплати на С.М.И., ЕГН ********** сумата от 9 000 (девет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от настъпила в края на месец август 2015 г. злополука, в резултат на която на С.М.И. е причинена травма на екстензорен мускул и сухожилие на палеца на дясната ръка на ниво китка и длан, с което му е причинено трайно затруднение в хватателната функция на ръката, ведно със законната лихва, считано от 1.9.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 9 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева.

ОСЪЖДА „Л.” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от С.К. Л., да заплати в ползва на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново сумата от 650 (шестстотин и петдесет) лева, представляваща дължима държавна такса и разноски по производството.

ОСЪЖДА С.М.И., ЕГН ********** да заплати на „Л.” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от С.К. Л., сумата от 687.50 (шестстотин осемдесет и седем лева и петдесет ст.) лева, представляваща направените разноски по производството.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                      

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: