РЕШЕНИЕ
№ 662
гр. Бургас , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ в публично заседание на десети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20202120105198 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. Т. Д. с ЕГН ********** и
Р. К. Д. с ЕГН **********, двамата с адрес: с. Н.П., общ. П., обл. Бургас, *****,
против Й. ИЛ. К. с ЕГН **********, постоянен адрес: с. Н.П., общ. П., обл. Бургас,
****, уточнена с допълнителни такива от 05.10.2020 г. и 16.10.2020 г., която се
претендира да бъде установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на овчарско жилище с кошара, попадащо в поземлен имот с
идентификатор *****.172 по КККР на с. Н.П., общ. П., обл. Бургас, както и да се осъди
ответникът да преустанови неоснователните си действия по отношение на собствените
им постройки, изразяващи се в заплахи за събарянето им. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ищците твърдят, че са закупили процесното овчарско жилище с кошара,
представляващо животновъден обект, попадащ в м. О., с. Н.П. от ликвидационния
съвет на ТКЗС „Я.п.“ през 1994 г., от който момент го владеели и са го придобили и въз
основа на давност. Обектът попадал в горепосочения поземлен имот с идентификатор
*****.172, за който поради очевидна фактическа грешка било отразено че е публична
общинска собственост, а не държавна такава, какъвто бил действителния му статут. До
момента не се били възползвали от правото да закупят прилежащата към обекта площ,
1
но тази възможност не била преклудирана. Същевременно на 15.07.2020 г. Община П.
сключила с ответника договор за наем на процесния поземлен имот, като последният
отправил към ищците заплахи, че ще събори постройките им с багер, ако не му
заплатят 10 000 лева до 15.09.2020 г., поради което и същите предявяват настоящия
иск.
Правното основание на предявения иск е чл. 109 от Закона за собствеността.
В зконоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба на ответника.
Със същия не се оспорва съществуването на соченото от ищците наемно
правоотношение, но заявява, че не е отправял закани към тях, като се излага за
разговори със сина им относно правото му да ползва имота въз основа на наемния
договор с общината, като се твърди, че липсва застрашаване на собственически им
права, като излага подробни доводи в тази връзка и заявява, че липсва негово действие,
което да засяга ищците и правото им да упражняват своето право на собственост.
Оспорва се обаче твърдяното от ищците право на собственост върху процесните
обекти – бараки, ведно с твърденията за прилежащата към тях площ, поради което и се
твърди, че не е налице надлежна процесуална легитимация за воденето на иска, поради
което и се иска прекратяване на делото. Отделно от това се излага, че обектът на
ищците съставлявал незаконен строеж. С горните мотиви се моли за прекратяване на
делото респективно отхвърлянето на иска. Също се търси присъждане на разноските
по делото.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея
факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от анкетна карта за регистрация на земеделски производител от
11.05.2020 г. ищцата е попълнила такава, с имот с местонахождение в с. Н.П., общ. П.,
обл. Бургас, ЕКАТТЕ 52**, с 176 броя овце, от които 123 броя млечни.
Съгласно фактура № 00913/07.09.1994 г. е издадена такава от ТКЗС, Я.п., на
името на ищеца за овчарско жилище с кошара в м. „О.“ с у-ние № 463 на стойност от
9 164 лв.
Не е спорно, а и е видно от договор за наем № ***** г., че Община П. е
предоставила на ответника за временно и възмездно ползване земеделска земя –
публична общинска собственост - поземлен имот с идентификатор *****.172 и
поземлен имот с идентификатор ******.14, двата по картата на възстановената
собственост на с. Н.П., м. „В.н.“ за срок от пет години.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № **, том I, рег. №
2
****, дело № ** от **** г. на нотариус с рег. № *** в Регистъра на Нотариалната
камара – М.А.-Т. вписан в Службата по вписванията вх. № 4813/**** г., акт № ***, том
14, дело № ***, ответникът е закупил от изброени физически лица правото на
собственост върху поземлени имоти с идентификатори *****.152**.109.1, 52**.145.4,
52**.63.16, 52**.63.6, като видно от приложенията към нотариалния акт същите са
били възстановени на продавачите по ЗСПЗЗ с решение № 7 за възстановяване правото
на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне на с. Н.П. от
24.07.199** г. на ПК – П..
От заключението на вещото лице инж. Д.С. по изпълнената съдебно-техническа
експертиза, изготвена след необходимите измервания, справки по плановете и на място
и в кадастралната административно- информационна система, и която съдът изцяло
кредитира, като обективно изготвена от лице с нужните специални познания и като
неоспорена от страните, се установява, че две от кошарите, на които е изготвила и
снимки, попадат в имот *****.1 и малка част в имот *****.2. Една от другите кошари
попада в имот *****.172 и малка част в имот ******.14 и ******.16.
По делото страните са ангажирали и гласни доказателства. От показанията на
свидетеля Г.Г. – животновъд и свещеник в Община П., се установява, че някъде през
месец август, 2020 г. му се обадил Й. и го помил да отиде до тях. На място били Й. и
племенника на бай М. – Т. С., като по молба на Й., следвало да предадат на сина на бай
М.- също Т., че той просто е ползвател на общински имот с петгодишен договор, в
границите на който попадала кошарата на бай М., тъй като между тях имало някакви
неразбирателства в тази насока. Й. казал, че поради това, с оглед на договора за наем,
предлага три варианта на бай М. – той сам да развали кошарата и всичко, което е около
нея и да се премести, другият вариант – ако той не го направи, Й. щял да предприеме
такива действия, като това можело да бъде извършено чрез съответната техника за
събаряне, и трети вариант - понеже и той бил животновъд, да му заплатят 10 000 лева и
да бъдат оставени там, докато си продадат агнетата. Свидетелят и Т. С. отишли при
сина на бай М. - Т. М.в, и му предали всичко това, което им било казано. Свидетелят
сочи също така, че той живее в П. от 30 години, като поне от 20 години знае, че тази
кошара съществува и се стопанисва от бай М.. Чисто правно обаче не знае как стоят
нещата с тази кошара, кога е изградена и от кого, не е запознат. Посещавал е обекта на
бай М. много пъти и го описва като ограден, имало постройки за животните, нужни за
отглеждането им, плевни, места за съхранение на сеното и изобщо всичко, свързано с
тяхното отглеждане и съществуване. М. и Р. пребивавали там в една постройка, а иначе
живеели в селото. Ограденото място не може да определи колко е точно, някъде около
5 дка. Според свидетеля М. и Р. се считат за собственици на този овчарски обект; за
земята - не знае, най-вероятно и за нея. Доколкото той знае, те са го купили някога. М.
и Р. и към настоящия момент си ползвали овчарника.
3
Като свидетел е разпитан и Т. Д. – син на ищците, който е категоричен, че майка
му и баща му стопанисват овчарското място от 1993 г., като закупили от ТКЗС-то
кошара и жилище за живеене. От тогава си го ползвали и никой не е имал претенции
спрямо тях. Мястото било оградено. Когато го закупили също било оградено и след
това са го поддържали – и оградата и кошарата. Една вечер през месец август, минала
година, когато се прибирали към 7-8 часа вечерта, му се обадил Г. П. – казал, че искал
да говори с тях и отишъл в дома им. Г. им казал, че Й. е взел това място от Общината и
искал да бута кошарите. На другия ден свидетелят отишъл и се срещнал с Й.. Отишли
на кошарата и той му казал, че иска да му дадат 10 000 лева до 15-ти септември, за да
не бутне кошарите им. Свидетелят нищо не му казал, тъй като не били в състояние да
му дадат тези пари. Казал, че ако до 15-ти септември не дадат парите, на първи
октомври идва да бута с багери кошарите. Й. не е водил разговори с родителите му, а
само с него, като това бил разговорът им, повече не са водили други разговори. Те си
взели адвокат и си завели делото. Майка му и баща му и към настоящия момент си
ползвали овчарника.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правно страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето
право. Негаторният иск е средство за правна защита на собственика респективно
собствениците срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което не
накърнява владението на собственика, но ограничава, смущава или пречи на
пълноценното ползване на собствения му имот според неговото предназначение. Целта
на този иск е да се установи неправомерността на действие или бездействие на трето
лице, с което се пречи на собственика да упражнява своето право, и да се задължи това
трето лице да преустанови това свое неправомерно действие или да премахне
последиците от него. В тази връзка следва да се изследва твърдяното от ищците право
на собственост върху т.нар. овчарско жилище с кошара. По принцип съгласно чл. 48,
ал. 1 от ППЗСПЗЗ имуществото на трудовокооперативните земеделски стопанства и
другите организации, образувани въз основа на тях, се състои от право на собственост
и други вещни права върху дълготрайни и краткотрайни активи, права върху търговски
марки, продукти от научна и развойна дейност, програмни продукти, патенти,
лицензии, ноу-хау, ценни книжа, дялово участие в дружества и други права и
задължения. Съгласно ал. 8 от разпоредбата дълготрайни активи на ТКЗС и другите
организации, образувани въз основа на тях, може да се продават само на търг по
решение на ликвидационния съвет с изключение на онези, за които е предвиден
специален ред. Търгът се провежда от ликвидационния съвет по реда, предвиден в чл.
43, ал. 2. Продажба на търг се допуска само ако лицата с право на дял от имуществото
4
на тези организации не желаят да получат дълготрайните активи срещу полагащите им
се дялове. На първо място в случая не са представени доказателства в подкрепа на
твърденията на ищците, че са закупили овчарското жилище от ТКЗС след проведен
търг, като това обстоятелство само по себе си не могло да бъде установено само от
представената по делото фактура, която не съставлява и платежен документ. В нея у
посочено у-ние № 463, което евентуално би могло да внесе яснота по въпроса, но
подобно не е представено по делото. Друг е въпросът, че съгласно фактурата обектът
е в м. „О.“, а по делото се установява съществуването на процесните кошари в м.
„В.н.“. Независимо от това въобще не е ясно какъв е статута на т.нар. овчарско жилище
кошара, дали същото съставлява самостоятелен обект на правото на собственост –
недвижим имот, който би могъл да бъде въобще предмет на покупко-продажба; дали
представлява постройка и с какъв статут, а не движима вещ - материалите от които е
изградено да съставляват преместваемо жилище за животни, което като такова би
могло да бъде разположено във всеки друг имот. Поради същите доводи не може да
става и въпрос за придобиване на правото на собственост върху овчарско жилище с
кошара по давност. Наред с това стана ясно, че т.нар. овчарско жилище с кошарите към
него П.да върху пет различни имота – двата наети от общината, трети собственост на
ответника и още два без да е ясно кой е собственика им, при което въобще не би могло
да се възприеме манифестиране на собственически права спрямо действителния
собственик, каквото въобще би могло да има значение само ако овчарското жилище с
кошарата съставляват въобще недвижим имот, както твърдят ищците, какъвто извод
обаче не би могъл да се изведе от събраните по делото доказателства. Така или иначе
се налага извода, че ищците не толкова целят да установят и защитят твърдяното от тях
право на собственост върху кошарите, а наличието на годно правно основание да ги
държат в чужди имоти, което не се установи по делото. Ето и защо съдът намира, че
предявеният иск по чл. 109 от ЗС като неоснователен, поради всичко изложено по-горе
следва да бъде отхвърлен, без да се изследва поведението на ответника и другите
наведени доводи, които де факто се явяват ирелевантни с оглед на вече направените
такива. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл. 27, ал. 6 от
ЗСПЗЗ лицата, които са придобили собствеността върху сгради и съоръжения от
имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби,
могат да придобият застроените и прилежащите площи без провеждане на търг.
Застроените и прилежащите площи, включително когато са разположени извън
границите на урбанизирана територия (населено място или селищно образувание), се
оценяват по реда на чл. 90 от Правилника за прилагане на Закона за държавната
собственост (обн., ДВ, бр. 78 от 2006 г.; изм., бр. 26 и 51 от 2007 г., бр. 64, 80 и 91 от
2008 г., бр. 7, 25, 62 и 93 от 2009 г., бр. 31, 52, 58 и 69 от 2010 г., бр. 61, 80 и 105 от
2011 г., бр. 24 и 47 от 2012 г., бр. 62, 80 и 87 от 2013 г. и бр. 13, 15 и 102 от 2014 г.).
Данъчната оценка се определя като за земи в строителни граници и това обстоятелство
5
се посочва изрично в удостоверението за данъчна оценка. Процедурата за продажба се
провежда от министъра на земеделието, храните и горите или от директора на
съответната областна дирекция "Земеделие", които се подпомагат от постоянно
действаща комисия. Когато процедурата се провежда от директора на областната
дирекция "Земеделие", в състава на комисията участват и длъжностни лица от
Министерството на земеделието, храните и горите, определени със заповед на
министъра. Продажбата се извършва със заповед на министъра на земеделието,
храните и горите или на директора на областната дирекция "Земеделие" и с писмен
договор, който се вписва в службата по вписванията. По делото обаче не се твърди да е
проведена подобно процедура, нито пък се установява, че процесните постройки
съставляват сгради по смисъла на цитираната разпоредба, за които въобще да е
възможна същата. Не може да се приемат и твърденията, че възможността не е
преклудирана, като се има предвид където действително П.дат кошарите – в пет
различни имота, собственост на различни субекти.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК основателна се
явява претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски и
следва да се осъдят ищците да му заплатят сумата от 850 лв. Съответно неоснователна
е претенцията на ищците за присъждане на разноски по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля иска на М. Т. Д. с ЕГН ********** и Р. К. Д. с ЕГН **********,
двамата с адрес: с. Н.П., общ. П., обл. Бургас, *****, против Й. ИЛ. К. с ЕГН
**********, постоянен адрес: с. Н.П., общ. П., обл. Бургас, ****, за установяване в
отношенията между страните, че М. Т. Д. и Р. К. Д. са собственици на овчарско
жилище с кошара, Попадащо в поземлен имот с идентификатор *****.172 по КККР на
с. Н.П., общ. П., обл. Бургас, и за осъждането на Й. ИЛ. К. да преустанови
неоснователните си действия по отношение на собствените им постройки, изразяващи
се в заплахи за събарянето им.
Осъжда М. Т. Д. с ЕГН ********** и Р. К. Д. с ЕГН **********, двамата с
адрес: с. Н.П., общ. П., обл. Бургас, *****, да заплатят на Й. ИЛ. К. с ЕГН
**********, постоянен адрес: с. Н.П., общ. П., обл. Бургас, ****, сумата от 850 лв.
/осемстотин и петдесет лева/ за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Вярно с оригинала!
6
К.К.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7