Р Е Ш Е Н И Е
град София, 20.05.2020 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно
заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното
от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №9162 по описа за 2018 година и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №381283/10.04.2018г.,
постановено по гр.д.№16515/2016г. по описа на СРС, IІ Г.О., 126 състав, са отхвърлени предявените от „Я.“ АД срещу „Ч.Р.Б.“ АД евентуално съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. чл.21, ал.7 от Наредба №6 от 24.02.2014г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи във вр. чл.327, ал.1 ТЗ за сумата 18800 лв., представляваща продажна цена по договор от
16.12.2015г. за покупко-продажба на съоръжения за присъединяване и с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата 18800 лв., с която неоснователно се е обогатил ответника за сметка на ищеца. С решението е осъдена „Я.“ АД да заплати на „Ч.Р.Б.“ АД на
основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК сумата от 1100 лв., сторени по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - „Я.“ АД, представлявано от изпълнителен директор С.Г.С., чрез процесуален
представител адв.Б.Б., с която се обжалва изцяло решение №381283/10.04.2018г.,
постановено по гр.д.№16515/2016г. по описа на СРС, IІ Г.О., 126 състав, като са
инвокирани подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния
акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че неправилно първостепенният
съд е приел, че начислената от ответника - „Ч.Р.Б.“ АД цена за присъединяване на обект на „Я.“ АД ***
към електроразпределителната мрежа „ЕРМ“ е дължима и същата е погасена чрез
прихващане със задължението, което е възникнало в тежест на „Ч.Р.Б.“ АД да
заплати в полза на „Я.“ АД, представляващо цена на съоръженията за
присъединяване и по-конкретно оборудване на изводна килия №13 във възлова
станция „Домостроител“, предмет на сключен между страните договор за
покупко-продажба на съоръжения за присъединяване ДП 61075/16.12.2015г.. Твърди се, че цената за присъединяване е неправомерно начислена от ответника - „Ч.Р.Б.“
АД в противоречие на чл.6 от Наредба №6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически
мрежи /НППКЕЕПРЕМ/ и
същата се дължи само тогава когато разпределителното дружество е направило
разходи за присъединяване на потребител и целта на тази такса е да овъзмезди
разпределителното дружество за направените от него разходи. Поддържа се, че в случая
ответникът не е ангажирал доказателства, че е извършил разходи за
присъединяването на обект на „Я.“ АД *** към електроразпределителната мрежа
„ЕРМ“, предвид на което липсва основание в закона да се начислява цена за
присъединяване и нейният размер е определен неправомерно. Излага се още, че
ответникът неоснователно се е обогатил като е погасил възникналото в негова
тежест задължение да заплати на ищеца цената на съоръженията за присъединяване
и по-конкретно оборудване на изводна килия №13 във възлова станция
„Домостроител“, предмет на сключен между страните договор за покупко-продажба
на съоръжения за присъединяване ДП 61075/16.12.2015г., с неправомерно
начислената от него цена за присъединяване на обекта на „Я.“ АД *** към
електроразпределителната мрежа. В тази връзка се твърди, че са налице
основанията в закона да бъде ангажирана отговорността на ответника да заплати
исковата сума – 18800 лв., представляваща стойността на прехвърлените в
собственост на ответника съоръжения за присъединяване, предмет на сключен договор за
покупко-продажба на съоръжения за присъединяване ДП 61075/16.12.2015г..
Поддържа се още, че СРС като не е допуснал конкретно формулирани задачи към
съдебно-техническа експертиза е допуснал съществено процесуално нарушение при
разглеждане на правния спор, което е
довело до ограничаване правата на ищеца по чл.154 от ГПК. Допълнителни
аргументи са изложени в писмена защита. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт,
с който да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго решение, с
което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на разноски, направени
пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК за направените
разноски пред въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност по реда на
чл.78, ал.5 от ГПК досежно размера на претендирани от въззиваемия разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - „Ч.Р.Б.“ АД,
чрез адв.Хр.К., депозира писмен отговор, в който взема становище относно
неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Изложени са аргументи, че
правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за
спора факти и доказателства като е приел, че претендираното от ищеца вземане е
погасено и така предявеният главен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. чл.21, ал.7 от НППКЕЕПРЕМ е неоснователен, респективно предявеният
при условията на евентуалност иск за неоснователно обогатяване също се явява
неоснователен доколкото не са налице предпоставките на чл.59 от ЗЗД. Поддържа
се, че първостепенният съд е преценил всички събрани по делото доказателства
като е обосновал правилен извод, че страните са обвързани с валидно сключени
между тях договор от 29.07.2014г. за
присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа по
реда на чл.117, ал.5 от ЗЕ и чл.21, ал.5 от НППКЕЕПРЕМ и договор за покупко-продажба на съоръжения за
присъединяване ДП 61075/16.12.2015г., в които е уговорено, че ищецът дължи на
ответника цена за присъединяване, която представлява стойността на взаимно
признати разходи за оборудване на изводна килия №13 във възлова станция
„Домостроител“ и възлиза на 18800 лв.. Излага се още, че правилно е прието от
СРС, че с подписания между страните споразумителен протокол от 21.12.2015г. е
извършено прихващане на двете насрещни, равни по размер вземания на страните, и
претендираното от ищеца вземане, предмет на исковата претенция, е погасено. Допълнителни
аргументи са изложени в писмена защита. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди
като правилно и законосъобразно обжалваното съдебно решение. Претендира
присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Предявени са от „Я.“ АД срещу „Ч.Р.Б.“ АД иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. чл.21, ал.7 от НППКЕЕПРЕМ във вр. чл.327, ал.1 ТЗ и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената пред
първата инстанция фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора
факти и обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност
на предявените от „Я.“
АД срещу „Ч.Р.Б.“ АД иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр.
чл.21, ал.7 от НППКЕЕПРЕМ във
вр. чл.327, ал.1 ТЗ и при условията на евентуалност иск с правно основание
чл.59, ал.1 ЗЗД. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК
и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът
следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност
на предявените главен
и при условията на евентуалност искове и на основание
чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи въззивният съд намира да
добави следното:
На
първо място съдът
следва да разгледа доводите в жалбата за допуснато процесуално нарушение от
СРС, във връзка с допускане и приемане на заключението на съдебно-техническата
експертиза, които счита, че са без значение към законосъобразността на
обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е
контролно-отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения, които
не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Процесуалните
нарушения могат да бъдат само основание за събиране на нови доказателства от
въззивния съд при условие, че същите са допустими и относими към правния спор.
В случая исканите от ищеца задачи към съдебно-техническа експертиза, конкретно
формулирани в жалбата и съответно в исковата молба, които не са допуснати от
СРС, не биха довели до установяване на факти, релевантни за правния спор. В
тази връзка правилно не са допуснати от СРС, с оглед на което довода за
допуснато процесуално нарушение от СРС, изложен във въззивна жалба, се явява
неоснователен.
По доводите досежно материалната
незаконосъобразност на обжалвания акт съдът приема следното:
В конкретния случай от съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства се налага извода, че по делото е
доказано съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните,
възникнало на основание сключен между тях договор от 29.07.2014г.
за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа
по реда на чл.117, ал.5 ЗЕ и чл.21, ал.5 НППКЕЕПРЕМ,
изменен със споразумение от 02.12.2014г., съгласно който „Ч.Р.Б.“ АД се е задължил да присъедини обектите на „Я.“ АД към електроразпределителната мрежа срещу заплащане на
възнаграждение. В чл.18 от договора е уговорено присъединяваното лице да дължи на „Ч.Р.Б.“ АД цена за присъединяване, съдържаща постоянна и променлива
съставляваща, като цената за присъединяване се определя съгласно Наредба №1 от
18.03.2013г. за регулиране на цените на електрическата енергия и утвърдените от
ДКЕВР цени за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната
мрежа /ал.1/; цената за присъединяване включва извършените от разпределителното дружество разходи за присъединяването на обекта -
стойността на кабелните
електропроводни линии СрН,
съгласно чл.21, ал.9 НППКЕЕПРЕМ /ал. 2/; цената
за присъединяване се прихваща еднократно от стойността, определена за
изкупуване на съоръженията за присъединяване, изградени по реда на чл.21, ал.7 НППКЕЕПРЕМ при сключването на договора между присъединяваното лице и разпределителното дружество за прехвърляне на собствеността на
съоръженията за присъединяване в съответствие с чл.22, ал.2 НППКЕЕПРЕМ /ал.3/. От доказателства по делото се установява още, че в
изпълнение на съдържанието на сключения между страните договор от 29.07.2014г.
за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа
по реда на чл.117, ал.5 ЗЕ и чл.21, ал.5 НППКЕЕПРЕМ,
изменен със споразумение от 02.12.2014г., е бил сключен между тях последващ договор от 16.12.2015г. за продажба на
съоръжения за присъединяване, съгласно който „Я.“ АД в качеството на продавач продава на „Ч.Р.Б.“ АД в качеството на купувач съоръженията за присъединяване при уговорена продажна цена в размер на 18800 лв. без включен ДДС /чл.3/.
В чл.5 е уговорено
продавачът да дължи на купувача цена за присъединяване,
която представлява стойността на непосредствените, взаимно признати разходи за
оборудване на килия №13, като разходите за обекта възлизат на обща стойност
18800 лв. без ДДС и са
определени по Наредба №1 от 18.03.2013г. за регулиране на цените на
електрическата енергия и утвърдените от ДКЕВР цени за присъединяване на обекти
на потребители към електроразпределителната мрежа. В чл.7 от договора за продажба страните са уговорили, че цената за присъединяване
в размера по чл.5 от договора се прихваща еднократно от цената на съоръженията
за присъединяване по чл.3 от договора, като за прихващането се подписва
протокол. Съгласно
уговореното между страните е подписан споразумителен протокол от 21.12.2015г., в който ответникът е признал, че има ликвидно и изискуемо
задължение към ищеца за сумата 22560.00 лв. с включен ДДС, представляваща продажна цена по
договор от 16.12.2015г. за покупко-продажба на съоръжения за присъединяване, а ищецът е признал, че има ликвидно и изискуемо
задължение към ответника за сумата 22560.00 лв. с включен ДДС, представляваща цена за присъединяване,
дължима по договор от 29.07.2014г. за
присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа по
реда на чл.117, ал.5 ЗЕ и чл.21, ал.5 НППКЕЕПРЕМ, изменен със споразумение от 02.12.2014г.. В подписания споразумителен протокол е обективирана волята на двете страни да погасят чрез прихващане
насрещните си, равни по размер, ликвидни и изискуеми вземания, т.е. да се погасят изцяло
възникналите в тежест на всяка от тях равни по размер задължения. Неоснователен
е доводът на въззивника, че цената за присъединяване не се дължи от ищеца доколкото е неправомерно начислена от ответника - „Ч.Р.Б.“
АД, който не доказва стойността на сторените от него разходи за присъединяване.
В случая след като в сключения договор за покупко-продажба от 16.12.2015г.
/чл.3/, както и в споразумителен протокол от 21.12.2015г. страните са
договорили размера на цената за присъединяване, които договорни съглашения имат
силата на закон за тези, които са ги сключили, т.е. за страните по делото
/чл.20а, ал.1 от ЗЗД/, то за ищеца е възникнало задължение да заплати на ответника цена за присъединяване в договорения
размер. Съдържанието
на постигнатите договорки между страните обуславят правомерността на
начислената от ответника цена за присъединяване. Следователно ирелевантно за
дължимостта от ищеца на ответника на цената за присъединяване е обстоятелството относно начина на определянето й. Неоснователно във
въззивната жалба се твърди, че начислената от ответника цена за присъединяване е в противоречие на чл.6 НППКЕЕПРЕМ, съгласно която разпоредба такава се
дължи само тогава когато разпределителното дружество е
направило разходи за присъединяване на потребител и целта на тази такса е да
овъзмезди разпределителното дружество за направените от него разходи. В
НППКЕЕПРЕМ няма разпоредба с такова съдържание, на което се
позовава въззивника в жалбата.
По горните
съображения въззивният съд счита, че съдържанието на съществуващите валидни
облигационни отношения между страните обуславя правомерността на начислената от
ответника цена за присъединяване, с която по реда на чл.103 ЗЗД е погасено вземането, предмет
на настоящата искова претенция. Предявеният главен иск е неоснователен и като такъв
подлежи на отхвърляне. Първоинстанционният съд е достигнал до същия правен извод, който
кореспондира на събраните по делото доказателства и е обоснован при правилно
приложение на материалния закон.
По предявения при условията на евентуалност иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД.
Във въззивната
жалба няма наведени конкретни оплаквания за незаконосъобразност на решението в
частта, в която е отхвърлен предявения при условията на евентуалност иск с
правно основание чл.59 от ЗЗД. Въззивният съд е ограничен и дължи произнасяне
само по наведените в жалбата доводи /чл.269 от ГПК/, предвид на което препраща
към изложените от СРС мотиви, които счита за обосновани при правилно приложение на
материалния закон. Правилно СРС е приел, че искът за неоснователно обогатяване
е неоснователен доколкото за да бъде успешно проведен, не следва да съществува
валидна договорна връзка между страните каквато в случая се твърди, че е налице
между тях. Институтът на неоснователното обогатяване е субсидиарен и наличието
на валиден договор между страните, какъвто е процесният случай, обуславя
претендиране на договорна отговорност. Следователно след като ищецът разполага с иск за реално изпълнение
срещу ответника – т.е. не е налице предпоставката на чл.59, ал.2 ЗЗД и предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.59 от ЗЗД се явява неоснователен.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното
решение, вкл. и в частта на разноските, определени съобразно изхода на спора,
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271,
ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата
съдебна инстанция, основателна се явява претенцията на въззиваемата страна на
основание чл.78, ал.3 от ГПК за присъждане на сторените във въззивното
производство разноски. Доколкото въззиваемият е представляван пред въззивната
инстанция от адвокат, се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение,
съответно доводът на въззивника, че следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение се явява неоснователен. Направеното от въззивника, чрез
процесуален представител възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно размера на претендираното адвокатско възнаграждение от въззиваемия
съдът счита за основателно. В случая претендираното и изплатено от въззиваемия
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 4200.00 лв. е завишено и несъответства
на нормативно определените размери, предвидени в Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът отчитайки вида на
извършените процесуални действия от страна на процесуалния представител на
въззиваемия – подаден писмен отговор на въззивната жалба и процесуално
представителство в две съдебни заседания, и с оглед липсата на фактическа и
правна сложност на спора, намира, че размерът на претендираните разноски от последния
следва да се редуцира до сумата от 1094.00 лв., изчислени на основание чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която сума следва да му бъде присъдена. Върху
дължимия размер на адвокатско възнаграждение от 1094.00 лв. не следва да се
начислява ДДС от 20 % /§2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/, тъй като по делото няма приложени доказателства за регистрация на
упълномощеното адвокатското дружество „Добрев и Люцканов“ по ЗДДС, респективно за адв.Хр.К.,
осъществил процесуалното представителство на въззиваемия по делото.
Воден от
горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №381283/10.04.2018г., постановено по гр.д.№16515/2016г. по описа
на СРС, IІ Г.О., 126 състав.
ОСЪЖДА „Я.“
АД, представлявано от изпълнителен директор С.Г.С.,
с ЕИК *********, с адрес за призоваване: гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.”********* /чрез
адв.Б.Б./, да заплати на „Ч.Р.Б.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Бенчмарк
Бизнес Център, на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 1094.00
лв. /хиляда деветдесет и четири лева/, сторени разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./