О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№
15.01.2021г., гр.Д.
Д. РАЙОНЕН СЪД, ХХІ-ви граждански състав, на петнадесети януари, две хиляди двадесет и първа година в закрито съдебно заседание в следния състав:
Председател: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №75 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано първоначално пред РС-К. по повод подадена искова молба от „Т.М. К.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.В., район „О.”, ул. „О.” №.. ет…1, представлявано от Ц.Т.Ц.-управител срещу „ОТП Ф.Б.” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „О.”, бул. „К. А. Д.” №.., ет… представлявано от изп. директор И.Г. Д.-М. с ЕГН **********. Исковете са положителни установителни с пр. осн. чл.422 от ГПК, за приемане на установено в отношенията между страните, „че ответникът дължи на ищеца сумата от 420.00 лв., представляваща част от парично вземане в размер на 750.00 лв. за претърпени имуществени вреди в посочения размер, изразяващи се в заплатено от Т. П. Т. с ЕГН ********** – длъжник по изп. д. №…, образувано при ЧСИ С. С., рег. №..в КЧСИ с район на действие – ОС-Д., адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по същото /разноски по изп. дело/, прехвърлено от последния на заявителя „Т.М.К.” ЕООД с ЕИК ** с Договор за покупка и прехвърляне на вземане /цесия/ от 07.03.2018г.” По повод исковата молба е образувано гр. д. №76/2020г. по описа на КРС.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответникът „ОТП Ф.Б.” ЕАД е депозирал такъв, като своевременно е направил възражение за местна подсъдност и е поискал КРС да прекрати производството по делото и да го изпрати по подсъдност на СРС на осн. чл.119, ал.3 от ГПК във вр. чл.105 и чл.108, ал.1 от ГПК, предвид това, че ответното дружество е със седалище и адрес на управление – гр.С. и, че „ищецът не е лице, претърпяло имуществени вреди, вследствие на деликт /а и не твърди да е такова/, а твърди, че е цесионер на едно парично вземане, то за него не съществува правната възможност да се позове на специалната подсъдност на чл.115 от ГПК.” В случая, приложими били правилата на общата местна подсъдност.
С Определение №260095/16.11.2020г. КРС е прекратил производството по гр. д. №76/2020г. и го е изпратил по подсъдност на ДРС, без да се произнесе по направеното възражение за подсъдност на ответника. Мотивите на КРС, за да приеме, че не е компетентен да разгледа предявените искове по чл.422 от ГПК и да го изпрати на ДРС, са, че, съгл. чл.115 от ГПК, иск за вреди от непозволено увреждане можел да се предявяви и по местоизвършване на деянието, т.е. налице била изборна местна подсъдност за ищеца и поради това, разпоредбите на чл.105 и чл.108 от ГПК не можели да намерят приложение. Според КРС „обстоятелството, че изпълнителното производство, по което се претендират направените разходи за адвокатско възнаграждение е било образувано през частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд Д., определя и местоизвършването на непозволеното увреждане – гр.Д.”, поради това компетентен да се произнесе по иска бил ДРС.
Делото е получено в ДРС и образувано под №75/2021. Настоящият съдебен състав счита, че не е компетентен за разглеждане на предявените установителни искове. КРС неправилно е приложил нормата на чл.119, ал.1 от ГПК във вр. с чл.115 от ГПК. Искът на ищеца не е насочен срещу ЧСИ С. С., а срещу ответното дружество, което е със седалище и адрес на управление - гр.С.. КРС не е взел предвид желанието на ищеца за избор на местна подсъдност, каквато възможност му е дал законодателят. Ищецът е избрал да подаде иска си пред КРС. Недопустимо е, при наличие на упражнена изборна подсъдност от ищеца /каквото право на избор законодателят му е дал/, съдът да подменя волята му и избора му на съдилище, което да разгледа исковата му претенция.
Нещо повече, в мотивите си към Определение от 16.11.2020г., КРС сочи, че: „обстоятелството, че изпълнителното производство, по което се претендират направените разходи за адвокатско възнаграждение е било образувано през частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд Д., определя и местоизвършването на непозволеното увреждане – гр.Д.”, но следва да се има предвид, че РС-К. също попада в съдебния район на Окръжен съда-Д., така, че изводът на съдията докладчик по гр. д. №76/2020г. – КРС не е правилен и не кореспондира с нормите на ГПК за местна подсъдност на гражданските дела.
Изправени сме пред хипотезата, в която ищецът е избрал да предяви иска си пред РС-К., ответникът своевременно е направил възражение за местна подсъдност с отговора по исковата молба, като моли делото да се изпрати по подсъдност на РС-С., а съдът в К. го изпраща по подсъдност на РС-Д., без да има законно основание за това.
Настоящият съдебен състав счита, че предявените установителни искове подлежат на разглеждане от РС - К. и на основание на чл.122 от ГПК, следва да бъде повдигната препирня за подсъдност с РС - К.. Съгласно чл.122 от ГПК, препирните за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен по степен съд, който в случая е Окръжен съд – Д.
С оглед на изложените обстоятелства и на основание на чл.122 от ГПК трябва да бъде повдигната препирня за подсъдност пред Окръжен съд - Д, поради което Д районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА пред Окръжен съд–Д спор за подсъдност между Д районен съд и РС – К. за определянето на съда, компетентен да разгледа и реши спора по предявени положителни установителни искове по чл.422 от ГПК от „Т.М. К.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.В., район „О.”, ул. „О.” №.., ет.., представлявано от Ц.Т.Ц.-управител срещу „ОТП Ф.Б.” ЕАД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „О.”, бул. „К. А. Д.” №.., ет…, представлявано от изп. директор И. Г. Д.-М. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: