МОТИВИ
към присъда № 16/27.06.2019 г., постановена по НОХД № 282/2019 г.
по описа на Окръжен съд
Съдебното производство е образувано по повод внесен от
Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт по досъдебно
производство № 1241/18 г. по описа на РУ на
МВР –
Сливен, вх.№ 2815/18 г., пор.№ 241/18г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен против Т.А.Я. за престъпление по чл.343, ал.1 б. „в“,
вр. с чл.342, ал.1 от НК.
С обвинителния акт подс. Я. е обвинен в това, че на 29.09.2018 г. на Автомагистрала
„Тракия“ на км.266, при управление на МПС – лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№
А8021КК, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.1 и 2 от ЗДвП
/Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват. Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението/, и по непредпазливост причинил смъртта
на С.Т. Ж. *** – престъпление по чл.343 ал.1 б.„в” вр.чл.342 ал.1 от НК.
В производството пред СлОС подсъдимият призна всички
факти и обстоятелства, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При наличие предпоставките на чл. 371, т.2 и сл. от НПК, съдът обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание от подсъдимия,
без да събира доказателства относно фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и даде ход на съдебното следствие по реда на глава двадесет
и седма от НПК.
В ход по същество представителят на Окръжна
прокуратура – Сливен поддържа изложената фактическа обстановка и предявеното
обвинение. Подчертава размера на наказанието, предвидено в разпоредбата на чл. 343 ал.1 б. „в“ от НК, в
първата й алтернатива – лишаване от свобода от 2 до 6 г. Отчита наличието на
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и липсата на отегчаващи
такива, поради което предлага на подс. Я. да бъде наложено наказание към
минимално предвиденото от закона – 3 години лишаване от свобода, което съгласно
разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК, да бъде редуцирано с 1/3 и така
определеното наказание да е 2 г. лишаване от свобода. Изпълнението на това
наказание, според прокурора, следва да бъде отложено за изпитателен срок от 4
години, на основание чл.66 ал.1 от НК. На основание чл. 343Г от НК
представителят на държавното обвинение предлага подс. Я. да бъде лишен от
правото да управлява МПС за срок от 3 години. Моли, след влизане на присъдата в
сила, иззетият като веществено доказателство лек автомобил да бъде върнат на
неговия собственик.
Защитникът на подсъдимия – адв.
Г.К. от АК Бургас, подчертава коректността на описаните в обвинителния акт
факти. Акцентира върху квалификацията на деянието, като счита за съвместимо с
описаната фактическа обстановка в обвинителния акт прилагането на закон за
по-леко наказуемо престъпление, а именно, че подсъдимият след ПТП е направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата. Анализира
показанията свидетели – очевидци, двама от които служители на Пътна полиция – Ж.З.
и Ц. Г., които са установили непосредствено след ПТП подсъдимият да прави опити
за изкуствено дишане на пострадалата. Според защитника обстоятелството, че
смъртта е била неизбежна, съгласно СМЕ, е илеревантно относно приложението на
привилегирования състав на чл. 343а НК. Моли за преквалифициране на деянието по
този привилегирован състав, който предвижда по-леко наказание лишаване от
свобода до 4 години, без долна граница на този вид наказание. С оглед
приложението на чл.58а НК защитникът претендира за наличие предпоставките на
чл. 55 от НК, респ. за определяне на наказанието при условията на чл. 58 ал. 4
от НК с налагане на наказание пробация. Счита, че са налице многобройни
смекчаващи обстоятелства и като такива определя чистото съдебно минало на
подсъдимия, неговата трудова заетост, пълното съдействие при разследването,
продължаващото полагане на родителските грижи след инцидента по отношение на
малолетния му син, добрите характеристични данни. Според защитника, ПТП е
резултат освен на поведението на подсъдимия, така също и се дължи на обективен
факт, съпричинил обществено опасните последици – липсата на мантинела в
участъка, където е настъпило произшествието. АДВ. К. изразява своята увереност,
че ако в този участък имаше такава предпазна ограда – мантинела, не би се
стигнало до настъпването на ПТП, тъй като основният и решаващ удар е забиването
на автомобила в канавката. С оглед на всички описани обстоятелства преценени
като многобройни смекчаващи вината обстоятелства, се настоява за приложението
на разпоредбата на чл. 58а ал.4 от НК. Защитникът моли и за възможно най-кратък
срок на кумулативното наказание лишаване от права по чл. 36 ал.1 т. 7 от НК, с
оглед ангажиментите на подсъдимия към сина му.
Подсъдимият Я. в личната си
защита поддържа становището на защитника
си. В последната си дума моли за възможност да се грижи за детето си – да го
води на училище, на психолог, на допълнителни занятия.
От извършения анализ на събраните и проверени в хода
на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността си, като
съобрази самопризнанието на подсъдимия относно фактите и обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, изявлението му да не се събират доказателства за
тях, както и доводите на страните, Окръжен съд – Сливен приема за установени
фактите, описани в обвинителния акт. В тази връзка съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Подс.
Т.Я. е правоспособен водач на МПС и притежава свидетелство за правоуправление № *********, категория „М“, „В”, „АМ”. Като водач на МПС той имал
множество наложени административни наказания за нарушения на ЗДвП и ППЗДвП.
Подс.
Я. *** на семейни начала с пострадалата С.Т. Ж., като от съвместното им
съжителство двамата имали дете – Т.Т.Я., родено през 2007 г.
Около
02,00 часа след полунощ на 29.09.2018 г. подс. Я. и съпругата му – пострадалата
С. Ж., потеглили със семейния автомобил „Шкода Фабия“ с ДК № А 8021 КК, от
София за Бургас. Автомобилът управлявал подс. Я., който, след като се качил на
мястото на водача, поставил обезопасителния колан.
Малко
по-късно двамата спрели за почивка на бензиностанция на магистралата в района
на гр. Пазарджик, престояли на бензиностанцията около половин час и потеглили
отново.
Отново спрели за почивка
някъде в района на гр. Стара Загора, престояли около 15 минути и потеглили към
гр. Бургас. Подс. Я. отново поставил обезопасителния колан, но не забелязал
дали и постр.Ж. е поставила своя.
Около
7,30 часа подс. Я. се намирал в района на км. 266,4 на автомагистрала „Тракия“
посока гр. Бургас, малко преди пътния възел Сливен – Ямбол. Движел със скорост
от около 140 км/час на прав участък от пътя при добра видимост и сухо време.
Внезапно
подс. Я. загубил контрол върху автомобила и колата напуснала пътното платно. В
резултат на високата скорост автомобилът навлязъл в дясната канавка, където е
последвало ударно въздействие и пълна загуба на управление с последвало
преобръщане и озоваване на автомобила в нивата, вдясно от пътното платно.
Зад
управлявания от подс. Я. автомобил пътувал със собствения си автомобил „Сааб“
свид. Т.К.. Забелязвайки случилото се той алармирал на тел. 112 и почти веднага
сигнала бил препратен в дежурната част на ОД на МВР – Сливен.
Вследствие
на получения сигнал на местопроизшествието пристигнал полицейски екип –
свидетелите Ж.З. и Ц. Г.. Двамата забелязали подс. Я. надвесен над
пострадалата, опитвайки да й помогне с изкуствено дишане.
Минути
след пристигането на полицейския екип на местопроизшествието пристигнал и екип
на „Спешна помощ“, който откарал пострадалата жена в многопрофилната болница в
гр. Ямбол. Там преценили, че не са в състояние да й помогнат и линейката
откарала пострадалата Ж. в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в гр. Сливен.
С
втора линейка подс. Я. бил откаран в болницата в гр. Ямбол. Разбирайки, че Ж. е
откарана в медицинско заведение в гр. Сливен, подс. Я. отказал да бъде настанен
на лечение в болницата и с колата на свой близък заминал за гр. Сливен.
Докато
изчаквали пристигането на втората линейка, подс. Я. сам пожелал да бъде тестван
с апарат „Дрегер Алкотест“ за употреба на алкохол. Пробата била отрицателна, но
за потвърждаване на резултата в спешното отделение на болница „Св. Пантелеймон“
в гр. Ямбол била взета и кръвна проба.
Пострадалата била приета в
интензивното отделение на сливенската болница в 10,55 ч. При извършените
прегледи и изследвания било установено, че пострадалата е в състояние на
травматичен шок, в крайно тежко общо състояние. От носа и очите й изтичала
кръв. Били установени данни за счупване на черепа в теменно-слепоочната област
на главата, счупване на скулната кост в ляво, контузия на белите дробове.
Въпреки
предприетите съживителни и терапевтични мерки, състоянието на пострадалата
продължило да се влошава и в 12,34 ч. постр.Ж. починала.
Видно
от назначената по делото съдебномедицинска експертиза, при пътно-транспортното
произшествие постр. С. Ж. е получила автомобилна травма – травма вътре в лекия
автомобил като пътник при преобръщане на автомобила извън платното за движение
и изпадане от него, при което пострадалата е получила тежка съчетана травма с
обхващане на главата, гръдния кош и крайниците. Изпаднала е в състояние на
травматичен шок и коматозно състояние.
При
външния оглед и аутопсията на трупа са установени масивен двустранен периорбитален
хематом под формата на травматични очила, множество охлузвания и наранявания в
областта на лицето, главата, долните и горните крайници, счупване на черепа в
дясната теменно- слепоочна част, данни за компресия на мозъка, тежък оток на
мозъка.
Причината
за настъпване на смъртта е съчетаната травма с обхващане на главата, гръдния
кош, корема и крайниците. Непосредствената причина за настъпването на смъртта
на пострадалата е изпадането й в състояние на тежък хеморагичен и травматичен
шок в следствие множествените травми в областта на главата, гърдите, таза,
корема и левите крайници със счупване на лявата раменна кост и на лявата
подбедрица, дълбокото коматозно състояние, вследствие на тежката черепно
мозъчна травма със счупване на черепа вдясно.
Настъпването
на смъртта на пострадалата се дължи на получените травми и е пряка и
непосредствена последица на получените травми при възникналото
пътно-транспортно произшествие. Настъпването на смъртта на пострадалата Ж. е
било неизбежно и неминуемо. Животът й, според вещото лице, е бил неспасяем.
В
експертното заключение се сочи, че описаните травматични увреждания са получени
вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по
механизма на удряне и притискане на главата, гърдите, корема и останалите
травмирани области на тялото по такива предмети и притискане на тези области на
тялото между такива предмети. Локализацията на уврежданията сочи, че най-силно
е било въздействието на травмиращите фактори в областта на дясната половина на главата
и левите горни и долни крайници.
Уврежданията в областта на
бъбреците добре отговарят да са били получени при изпадането на пострадалата от
автомобила и приземяване на тялото и удрянето на поясната област по
повърхността на терена на местопроизшествието.
Според заключението на назначената по делото
автотехническа експертиза, техническата причина, довела до настъпване на
пътно-транспортното произшествие е технически неправилното поведение на водача
и отклоняване на вниманието му в резултат на възможно унасяне или заспиване.
Технически правилно е при прекалена умора да се извършват чести почивки и
водачът да наблюдава непрекъснато платното пред автомобила и да запази
движението в собствената си дясна лента.
Експертът
е определил, че скоростта на движение на автомобила „Шкода Фабия“ преди ПТП е
около 134 км/час. Опасната зона за спиране на автомобила при установената
скорост на движение преди ПТП е около 158 метра.
Изложените
фактически обстоятелства се доказват по безспорен и категоричен начин от
събраните в хода на производството доказателства, а именно показанията на свидетелите по делото,
заключенията на назначените експертизи, приложените писмени документи,
веществените доказателства. В досъдебното производство са приложени и надлежно
са приобщени в съдебната фаза следните доказателствени източници: протокол за
оглед на пътно-транспортно произшествие с фотоалбум /л.4-л.15 от ДП/;
приемо-предавателен протокол /л.16 от ДП/; справка за собственост на лек
автомобил „Шкода Фабия“ /л. 17, л. 26, 27 от ДП/; препис извлечение от акт за
смърт № 1140/30.09.2018 г. /л. 31 от ДП/; удостоверение за наследници /л.35 от
ДП/; справка от КАТ-ОД на МВР - Бургас за подс. Я. /л. 39-45/, медицинска
документация /л. 45-76/; обяснения на подс. Т.Я. /л. 93/; показания на
свидетелите Ц. Г. /л.94, 95/, Д.П. /л.96/, Ж.З. /л.97, 98/, Т.К. /л. 104/; А.Ж.
/л. 113/; Т.Ж. /л. 114/; протоколи за уведомяване на пострадал от престъпление
/л. 115 и л. 116/; протокол за химическа експертиза /л.123/; съдебно-
химическа/токсикологическа експертиза /л.131-133/, съдебномедицинска експертиза
на труп № 223/18 г. /л. 141-144/; съдебна автотехническа експертиза /л.
149-155/; справка за съдимост за подс. Я. /л. 160/; характеристична справка за
подс. Я. /л. 161/; Декларация за семейно, материално положение и имотно
състояние /л. 162/.
Свидетелските показания съдът намери за последователни, логични,
взаимнодопълващи се, кореспондиращи едни с други и относими към предмета на
доказване. От същите се установяват детайли относно настъпилото
пътно-транспортно произшествие – пътна обстановка, натовареност на движението,
ориентировъчен час на настъпване на произшествието, разположението на
автомобила, водача и пострадалата след ПТП, обстоятелствата относно състоянието
на подсъдимия и неговите конкретни действия след ПТП.
Акцент следва да се постави
на показанията на свид. Т.К. – първи пристигнал на произшествието и съобщил на
тел.112 за него; както и показанията на свидетелите Ж.З. и Ц. Г. – полицейски
служители посетили местопроизшествието след подадения сигнал. Показанията на
тримата свидетели са еднопосочни и взаимнодопълващи се относно възприетата
обстановка, включително за оказаната от подсъдимия на пострадалата помощ чрез
изкуствено дишане. Този факт е изрично посочен и в обстоятелствената част на
обвинителния акт от прокурора. Съдът се
доверява изцяло на показанията на цитираните трима свидетели. Те са логични,
последователни, съответни едни на други, дадени от незаинтересовани лица. Пряко
са относими към предмета на доказване и съществено допринасят за изясняване на
релевантните факти.
Съдът цени и показанията на
свидетелите Д.П., А.Ж. и Т.Ж., доколкото имат отношение към предмета на
делото.
Съдът кредитира всички
гореизброени гласни доказателствени източници, тъй като установяват релевантни
за делото факти, приети за установени по-горе.
Заключенията на изготвените
по делото експертизи – съдебномедицинска, автотехническа, химическа и
токсикологична – съдът цени, като намира, че имат съществено значение за
изясняване на обстоятелствата по делото. Заключенията са изготвени от
компетентни вещи лица, в чиито знания и обективност съдът няма основание да се
съмнява. Пред настоящия състав страните не оспорват заключенията, а последните
са приобщени към материалите по делото по надлежния процесуален ред.
Съдът
кредитира и приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства. Писмените
доказателствени източници се намират в
отношение на допълване с останалите доказателствени материали, не се оспорват
от страните и са приобщени по съответния процесуален ред.
Като веществено доказателство по делото е иззет лекият
автомобил Шкода Фабия, който с оглед обективните находки, съдът счете, че е
допринесъл в значителна степен за разкриване на истината по делото.
Съдът констатира, че в досъдебното производство
подсъдимият – тогава в качеството на обвиняем, е поддържал изцяло информацията,
предоставена от него по-рано като свидетел. В последната е налице подробно
описание на действията преди и след ПТП, което кореспондира с останалите
приобщени по делото доказателства. Съдът отчете обстоятелството, че пред настоящия
съдебен състав, подс. Я. изрично призна всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
След анализ на доказателствената съвкупност съдът
констатира, че събраните в досъдебната фаза приобщени към материалите по делото
в съдебната фаза на процеса доказателствени източници кореспондират с
направеното от подсъдимия пред съда самопризнание. От тях се извличат по
безспорен начин фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
които съдът прие за установени по-горе.
Въз основа на приетото
за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
С деянието си подс. Т.А.Я. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.343а,
ал.1, б.„б”, във вр. с чл.343, ал.1, б."в" вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 29.09.2018
г., на Автомагистрала „Тракия“ на км.266, при управление на МПС – лек автомобил
„Шкода Фабия“ с рег. № А8021КК, е нарушил правилата за движение
по пътищата – чл. 20 ал.1 и 2 от ЗДвП /Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението/, и по непредпазливост причинил смъртта на С.Т. Ж. ***, като след
деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата.
От обективна страна категорично от събраните
доказателства се установява, че на инкриминираната дата и място подс. Я. е
управлявал процесният лек автомобил „Шкода Фабия” в нарушение на правилата за
движение по пътищата. Подс.Я. е нарушил правилата за движение по чл.20 ал.1 и 2
от ЗДвП. Същият не е контролирал непрекъснато МПС, а същевременно е управлявал
автомобила с несъобразена с конкретната обстановка и собствено състояние
скорост. Видно от заключението на назначената автотехническа експертиза
скоростта на движение на лекия автомобил „Шкода Фабия“, управляван от подсъдимия,
преди ПТП е около 134 км/ч, с опасна зона за спиране около 158 метра. Макар
скоростта на управление на подсъдимия да е била в границите на разрешената
скорост за съответния пътен участък, същата се явява несъобразена с
конкретиката, установена по делото. Поради неправилното поведение на водача и
отклоняване на вниманието му в резултат на унасяне или заспиване, автомобилът е
променил направлението на движение, като е напуснал пътното платно и е навлязъл
в дясната канавка, където е последвало ударно въздействие и пълна загуба на
управление с последвало преобръщане. Следвало е при прекалена умора да се
извършват чести почивки и водачът да изпълни прецизно задълженията си по чл.20
от ЗДвП – да е в състояние да наблюдава непрекъснато платното пред автомобила и
да запази движението в собствената си дясна лента без да я напуска. Поради горните обстоятелства, категорично
установени по делото и неоспорени от страните, съдът намира, че нарушенията на
подс. Я., които са в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие, е именно
неспазване правилата в чл. 20, ал.1 и 2 от ЗДвП.
Съдът намира за
несъмнено от приобщените по делото доказателства, че пътнотранспортното произшествие и причинената в резултат на него
смърт на постр. Ж. са пряка последица от допуснатите от подс. Я.
нарушения на правилата за движение по пътищата. Безспорно по делото са установени настъпилите в резултат на ПТП
общественоопасни последици. Постр. Ж. е получила тежки, несъвместими с живота
травми и въпреки оказаната на място и в две
болнични заведения помощ, е починала. Според заключението на
съдебномедицинската експертиза, смъртта на пострадалата е пряка и
непосредствена последица на получените в резултат на възникналото
пътнотранспортно произшествие тежки травматични увреждания и настъпилите
усложнения.
Установените по безспорен начин факти, описани
по-горе, подкрепени от доказателствената наличност и признати от подсъдимия Я.
като част от обстоятелствата изложени в обвинителния акт обосновават безусловно
извод, че действията на подсъдимия при управлението на процесния лек автомобил
„Шкода Фабия” и нарушенията на правилата за движение по пътищата, са довели до
съставомерния резултат – причиняване смъртта на постр. С. Ж..
Съдът намира, че деянието следва
да се квалифицира по привилегирования състав на чл.343а,
ал.1, б.„б”, във вр. с чл.343, ал.1, б."в" вр. чл.342, ал.1 от НК. Извършените
от подсъдимия действия след настъпилото ПТП – оказване помощ при преместване на
пострадалата и опитите за изкуствено дишане, в конкретния случай са били
адекватни и от характер да се осигури помощ на пострадалата. Последната е била
жива към момента на оказване на помощта, като постр. Ж. е починала по-късно в
болница в гр. Сливен. Описаната в съдебно-медицинската експертиза конкретика на
уврежданията на пострадалата, съпоставена с действията на подсъдимия след
настъпване на произшествието, обосновава извод, че подсъдимият е направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата. Ирелевантно спрямо
действията на подсъдимия е обстоятелството, че въпреки оказаната помощ, вкл.
медицинска такава, пострадалата е починала. Съдът намира, че при конкретните
условия и обстановка, подсъдимият е направил всичко, което е зависело от него,
за да се помогне на пострадалата си съпруга.
В горния смисъл е налице съдебна
практика, обективирана напр. в Решение № 486 от 24.IV.1969 г. по н. д. №
374/69 г., III н. о., Решение № 162
от 28.II.1970 г. по н. д. № 83/70 г., III н. о., Решение № 579 от 7.VI.1975 г. по н. д. № 483/75 г., III
н. о., Решение № 1062 от 31.VIII.1972 г.
по н. д. № 827/72 г., III н. о., Решение № 118/11.07.2018 г. по н.д. № 474/2018
г. на ВКС, III н.о. и др. Прието е, че необходимата помощ, която дава водач на
моторно превозно средство на пострадало лице след злополука, в която има участие,
трябва да се заключава в такива действия, които обективно и субективно са
насочени към спасяване живота на увредения. Не е изискване на закона авторът на
транспортната злополука да прояви инициатива в активна степен, за да се приеме,
че действително е оказал помощ на пострадалия. Всяко действие и всяка
инициатива за спасяване живота на пострадалия се обхващат от съдържанието на
понятието "необходима помощ", щом като чрез извършването им обективно
се подпомага пострадалият.
Фактът, че при оказване помощ на
пострадалия са помогнали на подсъдимия и други лица, не е пречка да се приложи
привилегированият състав на чл.343а от НК, тъй като критерият за прилагането му
е дали подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия./Решение № 1042
от 27.VIII.1970 г. по н. д. № 898/70 г., III н. о./.
Няма пречка за преквалифициране на
деянието по по-леко наказуем състав в конкретния случай, тъй като факти относно
оказана помощ са обхванати от обстоятелствената част на обвинителния акт. При
диференцираната процедура, по която се развива производството, съдът не може да основе присъдата на факти, които
не са обхванати от обстоятелствената част на обвинителния акт. Преквалифициране
е възможно само и доколкото новата правна оценка на деянието е съвместима с
предложените в обвинителния акт и признати от подсъдимия фактически положения.
В конкретния случай в обвинителния акт прокурорът изрично е описал възприетите
от пристигналите на местопроизшествието полицейски служители Ж.З. и Ц. Г. действия
на подс. Я., който е бил надвесен над пострадалата, опитвайки да й помогне с
изкуствено дишане.
По тези
съображения съдът прие, че подсъдимият следва да понесе наказателна отговорност
по по-леко наказуемия състав на чл.343а, ал.1, б.„б”, във
вр. с чл.343, ал.1, б."в", вр. чл.342, ал.1 от НК, като го оправда по
повдигнатото обвинение по по-тежко
наказуемия състав по чл.343, ал.1
б."в", вр. чл.342, ал.1 от НК.
От
субективна страна, деянието на подс. Я. е извършено при форма на вината
несъзнавана непредпазливост по смисъла на чл.11 ал.3 от НК,тъй като същият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Задължението му за предвиждането на тези
общественоопасни последици е произтичало от задължението да знае и да спазва
Закона за движението по пътищата и конкретно разпоредбите на чл.20 ал.1 и 2 от ЗДвП, въвеждащи конкретни задължения за водачите на моторни превозни средства,
несъобразяването с които обстоятелства води до реална опасност от възникване на
пътнотранспортно произшествие. Подс. Я. обективно е имал възможност да почива
по-често, както и да се движи със скорост, която скорост би му позволила
движение само в собствената дясна лента без напускане на пътното платно. С
оглед стажа си като правоспособен водач на МПС /над 20 г./ е могъл и е бил
длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици.
Като причини за осъществяване на деянието съдът прие
подценяването на конкретната обстановка и собствено състояние на водача на
лекия автомобил „Шкода Фабия“. По делото е установено, че подсъдимият и
съпругата му са пътували продължително време в нощни условия без възможност за
пълноценна почивка. Отклоняването на вниманието на подсъдимия е резултат на умора,
която в случая е имала решаващо значение за настъпване на общественоопасните
последици.
При индивидуализацията
на наложеното на подс. Я. наказание, съдът съобрази принципите за неговата
законоустановеност и индивидуализация и
обуславящите вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Съдът отчете високата обществена
опасност на извършеното от подсъдимия деяние, предвид засегнатите важни
обществени отношения, свързани с опазване на човешкия живот при управление на
МПС, респ. спазване на установените правила за управление на МПС. Тази опасност
принципно е взета предвид от законодателя при определяне санкционната част в
специалната разпоредба на материалния закон. Разпоредбата на чл. 343а ал.1, б.
„б” във вр. с чл.343, ал.1, б."в" от
НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок до 4 години.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете съдействието, оказано от подсъдимия на разследващите
органи във фазата на досъдебното производство, критичното му отношение и
съжалението за извършеното, чистото му съдебно минало. Самопризнанието на
подсъдимия не би могло да се отчита като допълнително смекчаващо отговорността
обстоятелство, доколкото същото е условие за разглеждане на делото по реда на
гл.27 от НПК. В полза на подсъдимия се явява трудовата му ангажираност,
ангажиментите към малолетното дете, за което само той се грижи след смъртта на
съпругата си – постр. Ж..
Неоснователно е искането на защитата да бъде отчетено
съпричиняване на вредоносния резултат поради обективен факт – липсата на
предпазна ограда – мантинела в процесния участък от магистралата. По делото не
е установено по експертен път, дали при евентуално наличие на еластична ограда
– мантинела при конкретно установеното поведение на подсъдимия, скорост на
движение и направление на автомобила, би се препятствал и осуетил
общественоопасния резултат. Касае се за предположение на защитника на
подсъдимия, което не е изследвано в досъдебната фаза. При процедурата, по която
се развива настоящото съдебно производство по изрично желание на подсъдимия,
нито за страните, нито за съда съществува възможност да изясняват факти и
обстоятелства, които не са обхванати от обвинителния акт, респ. не са признати
от подсъдимия.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства съдът взе предвид нарушенията, за които са му налагани
административни наказания. Макар и не чак толкова многобройни, предвид
дългогодишния шофьорски стаж на подсъдимия, същите присъстват регулярно в
годините /съгласно справката за нарушител/водач/, като са налице такива и в
актуален план. Видно е също налагане на принудителни административни мерки през
2018 г. спрямо подсъдимия – временно отнемане на свидетелството за
правоуправление и временно спиране от движение на МПС до заплащане на дължими
глоби.
Така посочените обстоятелства обосновават извода на
съда, че наказанието за извършеното престъпление следва да се определи при
условията на чл. 54 от НК, отчитайки превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като се индивидуализира на 1 година и 6 месеца „лишаване от
свобода” – в размер под средния, предвиден в закона за това престъпление. На
основание чл.58а, ал.1 от НК съдът редуцира така определеното наказание с една
трета и наложи на подсъдимия Я. наказание в размер на 1 година „лишаване от
свобода”.
При определяне на конкретния размер на
наказанието „лишаване от свобода“ съдът изходи от приложимия материален закон.
Съгласно общата част на действащия НК наказанието се съобразява основно с
обществената опасност на деянието и дееца, като по делото не е спорно, че
подсъдимият не е лице, отличаващо се с обществена опасност. Действително е
налице висока степен на обществена опасност на деянието, но същата е отчетена
от законодателя в разпоредбата от специалната част на НК, по която подсъдимият
е признат за виновен. В посочения смисъл, съдът счита, че така отмереното
наказание „лишаване от свобода“ е съответно на деянието и дееца, предвид
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и отговаря на
критерия за справедливост.
Съдът обсъди и възможността за
определяне на наказанието на подсъдимия при условията
на чл.55 от НК, в каквато посока пледира защитата, но стигна до извод, че не са
налице предпоставките за това. Вярно е, че са налице преобладаващо смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, но предвид наличието на отегчаващи
такива, както и настъпилия тежък резултат, съдът прие, че смекчаващите
отговорността обстоятелства не са от съответния характер, за да формират извод
за несъразмерна тежест на предвиденото наказание. Приложението на този институт
би било проява на прекомерна и неоправдана с оглед целите на наказанието
снизходителност и би било в явно противоречие с преследваните цели на
наказанието – индивидуалната, а също така и генералната превенция.
Съдът намери, че за да бъдат
постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК, не е налице
необходимост подсъдимият да изтърпява ефективно наложеното му наказание 1
година „лишаване от свобода”. В тази връзка съобрази чистото съдебно минало на
подс. Я., изразеното критично отношение към деянието, действията след
настъпване на произшествието, трудовата ангажираност, наличието на ангажименти
към малолетно дете. Съдът прецени подсъдимия като личност, която сама по себе
си не разкрива значима обществена опасност, доколкото извън това престъпление
липсват данни за други противообществени прояви. По тези съображения заключи,
че не е необходимо подсъдимият да изтърпява ефективно наложеното му наказание
„лишаване от свобода”, а на същият да бъде дадена възможност да се поправи с отлагане
изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 3 години, на основание чл.66
ал.1 от НК.
В
съответствие с разпоредбата на чл.343
г от НК съдът лиши подсъдимия Я. от правото да управлява МПС за срок, равен на срока
на наложеното наказание лишаване от свобода, а именно за 1 година. Съдът
съобрази разпоредбата на чл. 49, ал.2 от НК. Наложеното в конкретния размер
наказание лишаване от права балансира между констатираните допуснати от
подсъдимия нарушения, за които е санкциониран по административен ред и
задълженията му към малолетното дете, за което полага грижи като единствен
родител след смъртта на съпругата си – постр. Ж..
Определените
размери на наложените наказания съдът намира за справедливи и съответстващи на
тежестта и обществената опасност на престъплението и подходящи да повлияят
поправително и превъзпитателно на подсъдимия към спазване на законите,
установените правила и добрите нрави. Съдът счита, че така определените
наказания ще въздействат предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други подобни деяния, а освен това ще се въздейства
възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.
Съдът се разпореди иззетия като веществено
доказателство автомобил „Шкода Фабия“, след влизане в сила на присъдата, да бъде
върнат на собственика му или негов представител.
По правилата на процеса съдът осъди подсъдимия да
заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Сливен сумата от 1003.29
лева за направени по делото разноски за изготвяне на експертизи.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени и предадени на 03.07.2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: