Съдия – докладчик: Сона Гарабедян
Образувано е по жалба, подадена от Д. С. С., EГН **********, с адрес: с. П., област П., ул.
„....” № ...., против наказателно постановление № 20-0373-000037/03.02.2020 г., издадено от
началника на РУ Чепеларе към ОД на МВР Смолян, с който за нарушение по чл. 150а, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 лева. Жалбоподателят моли
наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
В депозираната жалба и в допълнително изложение към нея се излагат подробни
съображения за нередовно връчване на наказателното постановление, за нарушение на чл. 57
от ЗАНН поради липсата на конкретика при цифровото посочване на нарушената законна
разпоредба, както и в текстовото описание на нарушението, предвид наличието на няколко
хипотези, уредени в чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата и искането за отмяна на наказателното постановление с
допълнителни доводи за допуснати нарушения по чл. 42, ал. 1, т. 4, чл. 43, ал. 1 и чл. 37 от
ЗАНН при съставянето на АУАН.
Административнонаказващият орган /АНО/, редовно призован, се явява лично и моли съда
да потвърди издаденото наказателно постановление.
РП - Смолян, ТО - Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
От доказателствата по делото се установи, че АНО не е спазил процедурата по връчване на
НП. Последното е връчено на адрес: с. П., ул. „....” № .... на Г.Й.С., майка на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН изисква НП да бъде връчено на нарушителя лично
срещу подпис. Ако последният не е намерен на посочения от него адрес, а новият такъв е
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се
счита за връчено от деня на отбелязването - чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай
липсват каквито и да било доказателства да е проучван евентуално новият адрес на
жалбоподателя, но въпреки това същият да е останал неизвестен за АНО. Впрочем, такова
издирване на новия му адрес не е било и наложително, тъй като той е бил известен на АНО.
Това е така, тъй като от приложената докладна записка от 28.01.2020 г. на полицейски
инспектор при РУ Чепеларе В.Д. е видно, че на 27.01 2020 г. по разпореждане на началника
на РУ Чепеларе полицейски служители са посетили дома, в който живее Д.С. в с. С., за да му
бъде връчена покана с рег. № 373000-314/27.01.2020 г. във връзка с извършени нарушения
по чл. 103, във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗДвП и чл. 150а, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП,
установени по докладна записка с рег. № 373р-16522/27.12.2019 г., която С. е отказал да
подпише и да получи екземпляр от същата /л. 24/. Ето защо, като констатира нарушение на
разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав прие, че срокът за обжалване на
НП е спазен, доколкото същото не е било връчено на санкционираното лице, а срокът по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН започва да тече от връчването на наказателното постановление.
Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице с правен интерес срещу подлежащ на
обжалване акт в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На 12.03.2019 г. спрямо жалбоподателя Д. С. С. било издадено НП № 19-0373-
000074/12.03.2019 г., с което за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му
били наложени административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от
1
24 месеца и глоба в размер на 2000 лева. Същото влязло в сила на 26.09.2019 г., а въз основа
на издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1,
б. „б” от ЗДвП с № 19-0373-000016/12.02.2019 г. притежаваното от Д.С. СУМПС №
********* било отнето на 23.10.2019 г.
На 23.12.2019 г. около 18:21 часа на общински път № SML-2310-0,100 км към посока от
кръстовище, образувано от път втори клас 86 с път SML-2310 към с. Павелско
жалбоподателят управлявал лек автомобил „....” с рег. № ...., собственост на Ц.Д.Д. от с. П..
По същото време мл. автоконтрольор Д.С. при РУ Чепеларе, съвместно със свой колега,
изпълнявали служебните си задължения в района на същия път. Забелязали, че към тях се
приближава автомобил, движещ се от път II-86 в посока с. Павелско. Мл. автоконтрольор С.
подал сигнал за спиране със стоп палка, но водачът на автомобил „....” с рег. № .... не спрял,
намалил скоростта и продължил, като минал покрай полицейския служител и завил на дясно
по земен път в посока гробищен парк с. Павелско. При преминаването на автомобила
покрай него, мл. автоконтрольор С. забелязал, че същият е управляван от Д.С., когото
познавал по физиономия. Пътник в автомобил бил Ц.Б.Б.от с. П., когото също познавал по
физиономия. Докладвал в оперативна дежурна част при РУ Чепеларе и извършил справка,
от която получил информация, че автомобилът е собственост на Ц.Д.Д. от с. П., а Д.С. е
лишен от правоуправление на МПС. На 24.12.2019 г. мл. автоконтрольор С. съставил
докладна записка.
По случая била извършена допълнителна проверка, в хода на която били снети писмени
обяснения от мл. инспектор З.Т. и от Ц.Б.Б.. В тях те потвърдили гореописаната фактическа
обстановка. На 14.01.2020 г. били снети писмени обяснения и от Д.С., в които отрекъл на
23.12.2019 г. да е пребивавал на територията на област Смолян, да е управлявал автомобила
и да е пътувал с него на горепосоченото място на 23.12.2019 г. около 18:20 часа, както и да е
пътувал с Ц.Б. и да го е виждал този ден. Заявил е, че автомобилът стои паркиран в с. С. и
никой не го е управлявал този ден, че автомобилът е собственост на Ц.Д., с която има
близки отношения, че тя му го е предоставила да го ползва от около три - четири години, че
същата не знаела, че свидетелството му за управление на МПС е отнето на 23.10.2019 г. и че
от тогава до настоящия момент той е неправоспособен водач.
С докладна записка от 03.01.2020 г. полицейски инспектор при РУ Чепеларе Г.К. е
предложил по установения ред със заповед с рег. № 8121з-1154/01.09.2017 г. относно
утвърждаване на Организационно технологични правила за работа с АИС „ВПК” да бъдат
свалени и предоставени файловете с видео и аудио информацията, касаещи разглеждания
случай. В изпълнение на постъпилото искане ст. инспектор Г.К. при РУ Чепеларе извършил
преглед, свалил и записал на магнитен носител 3 броя файлове, изготвени от АИС „ВПК –
2”, с която е бил оборудван п.а. „КИА Сеед” с рег. № СВ 5494 КВ, в които файлове било
документирано неподчинение от страна на водач на МПС на сигнал за спиране на, подаден
със стоп палка по образец от полицейски служител в 18:21 часа на 23.12.2019 г. Изготвен
бил един брой DVD диск, съдържащ файловете, като за горните действия бил изготвен
протокол и докладна записка от 08.01.2020 г.
Извършената проверка по преписка с вх. № 373р-16522/27.12.2019 г. приключила на
21.01.2020 г. с изготвяне на докладна записка от полицейски инспектор К., в която е
изложено установеното, включително от прегледа на файловете.
На 27.01.2020 г. полицейски инспектор В.Д. заедно с други полицейски служители посетили
дома на С. в с. С., като му връчили покана във връзка с извършени нарушение по чл. 103,
във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗДвП и чл. 150а, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП, установени по
изготвената докладна записка с рег. № 373р-16522/27.12.2019 г., която жалбоподателят
отказал да подпише и да получи екземпляр от нея. За допуснатите нарушения му бил
съставен АУАН серия Д № 819524/27.01.2020 г. по чл. 103, във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 3, пр. 2
от ЗДвП и АУАН серия Д № 819525/27.01.2020 г. по чл. 150а, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП. По чл.
172, ал. 4 от ЗДвП му били иззети: СРМПС - част II № ********* и 2 бр. регистрационни
2
табели № ..... На 28.01.2020 г. била издадена заповед за ПАМ № 20-0373-000012/28.01.2020
г. по чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП. За горното на 28.01.2020 г. била изготвена докладна
записка от полицейски инспектор Дойчинов.
В съставения АУАН серия Д № 819525/27.01.2020 г. актосъставителят мл. инспектор П.Ч.,
мл. автоконтрольор при РУ Чепеларе, е посочил, че от страна на Д.С.С. е нарушена
разпоредбата на чл. 150а, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП. На същата дата – 27.01.2020 г., актът за
установяване на административно нарушение бил връчен на жалбоподателя, но същият
отказал да го подпише. Отказът му да подпише акта е удостоверен с подписа на свидетеля
З.В.В.. Пред свидетеля, С. не е изложил възражения, нито впоследствие се е възползвал от
законното си право да депозира допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН и съобразявайки материалите по преписка № 373р-
16522/27.12.2019 г. на РУ Чепеларе е издадено атакуваното в настоящото производство
наказателно постановление № 20-0373-000037/03.02.2020 г. от началника на РУ Чепеларе
при ОД на МВР Смолян, в което описал, че на 23.12.2019 г. около 18:21 часа на път SML-
2310-0,100 км посока от кръстовище, образувано от път втори клас 86 с път SML-2310 към с.
Павелско управлява л.а. „....” с рег. № ...., собственост на Ц.Д.Д. от с. П., след като е лишен
от това право по административен ред с влязло в сила на 26.09.2019 г. наказателно
постановление № 19-0373-000074/12.03.2019 г., издадено от РУ Чепеларе, като СУМПС на
водача е отнето на 23.10.2019 г. От описаните факти АНО е приел, че жалбоподателят е
управлявал МПС след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, с
което виновно е нарушил чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя С. административно наказание глоба в
размер на 100 лева.
Със своя заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. министърът на вътрешните работи е
определил длъжностните лица от МВР, които да съставят АУАН, да издават НП и да
осъществяват контролна дейност по ЗДвП. С цитираната заповед младши автоконтрольорът
в териториално звено на ОДМВР е определен в т. 1.3 да съставя АУАН, а началникът на РУ
при ОДМВР е определен да издава НП на обслужваната територия в т. 2.8 от същата
заповед.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани и приобщени
по делото писмени доказателства: материалите по преписка № 373р-16522/27.12.2019 г. на
РУ Чепеларе; АУАН серия Д № 819525/27.01.2020 г.; НП № 20-0373-000037/03.02.2020 г.,
издадено от началника на РУ Чепеларе при ОД на МВР Смолян; справки за: НП,
собственици и регистрация на МПС, нарушител/водач на жалбоподателя; заповед рег. №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, докладна записка от 28.01.2020
г. на ПИ В.Д..
Останалите писмени доказателства по делото съдът намира за непротиворечиви в тяхната
цялост, поради което им даде вяра.
От правна страна:
На първо място, съдът приема, че както АУАН /в подписаната му част/, така и НП са
издадени от компетентен орган. Лицата, които могат да издават наказателни постановления
по ЗДвП са посочени в разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Министърът на вътрешните
работи може лично да издава НП или да определи за това длъжностни лица от МВР,
съгласно тяхната компетентност. С цитираната по - горе заповед рег. № 8121з-
515/14.05.2018 г. министърът на вътрешните работи е определил длъжностни лица, които да
съставят АУАН, издават НП и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното, но цитираната разпоредба е
приложима в производството пред административнонаказващия орган. С оглед основния
принцип на наказателния процес, прогласен в нормата на чл. 14, ал. 2 от НПК, във вр. с чл.
3
84 от ЗАНН, в съдебното производство констатациите в акта за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила. Съдът е длъжен,
разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите доказателствени средства
дали е извършено административното нарушение, кой е извършителят и обстоятелствата,
при които е извършено /арг. от разпоредбата на чл. 13 от НПК/.
В хода на административнонаказателното производство, настоящият съдебен състав не
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, препятстващи
адекватно упражняване на правото на защита от страна на лицето, сочено като нарушител.
Действително в АУАН и НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от
ЗДвП, като същевременно словесното описание в наказателното постановление на
фактическите признаци на извършеното от жалбоподателя, включително, че управлява МПС
след като е лишен от това право по административен ред с влязло в сила НП, сочи
осъществен състав на административно нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която е и
приложената от АНО спрямо Д.С. санкционна норма. В тази връзка, настоящата инстанция
не намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
накърняване правото на защита на жалбоподателя, тъй като последният се защитава срещу
фактите, а не срещу тяхната правна квалификация, а същевременно като правно основание
за налагане на административното наказание е посочена коректната правна норма – тази на
чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание
чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП,
като при издаване на наказателното постановление АНО е взел предвид не само съставения
АУАН, представляващ в подписаната му част официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5
от НК, но също и материалите по преписка № 373р-16522/27.12.2019 г. на РУ Чепеларе.
Законосъобразно административнонаказващият орган въз основа на материалите по
горепосочената преписка е приел за безспорно установено, че жалбоподателят следва да
носи административнонаказателна отговорност.
Решаващо значение относно законосъобразността на оспореното наказателно постановление
има преценката на доказателствените средства, установяващи управляване на автомобила
от жалбоподателя на посочените дата и час и на посоченото място, след като е лишен от
това право по административен ред с влязло в сила на 26.09.2019 г. наказателно
постановление и след като СУМПС му е било отнето на 23.10.2019 г., като наказващият
орган е изследвал тези обстоятелства в пълнота и са доказани фактите на извършеното
нарушение и неговия субект.
Преценката на материалите по приобщената преписка № 373р-16522/27.12.2019 г. на РУ
Чепеларе доказва извършването на релевираното съставомерно деяние от страна на
жалбоподателя. Видно е, че са налице непротиворечиви твърдения на полицейските
служители и лицето, което е пътувало с жалбоподателя в автомобила, в изготвената
докладна записка по случая и в снетите писмени обяснения, които напълно кореспондират с
останалите приобщени по делото писмени доказателства.
В случая наказващият орган е изпълнил задължението си по чл. 103, ал. 1 от НПК да докаже
предявеното обвинение. Всестранният, пълен и обективен анализ на събрания
доказателствен материал, обосновава извод за доказаност на релевираното нарушение на
ЗДвП.
Санкционната норма в чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда налагане на административно
наказание глоба за всяко лице, което управлява моторно превозно средство, след като е
лишено от това право по съдебен или административен ред.
От обективна страна съставомерното поведение се изразява в управление на МПС в момент,
в който управляващият е бил лишен от това право по административен или съдебен ред.
Субективната страна на нарушението изисква в съзнанието на нарушителя да са налични
представи за това, че управлява МПС, както и че прави това в момент, в който по
4
административен или съдебен ред е лишен от право да управлява МПС. Доказателствата по
делото сочат, че на посочените в АУАН и НП дата и място, жалбоподателят е управлявал
МПС и това управление е станало в момент, в който същият обективно е бил лишен от това
право с влязло в сила НП, издадено спрямо същия, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП са му били наложени административни наказания лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца и глоба в размер на 2000 лева. Наказателното постановление е
влязло в сила на 26.09.2019 г. По делото са налице доказателства за това, че към момента на
управление на МПС – 23.12.2019 г., С. е имал представи, че издаденото спрямо него НП, с
което е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца е влязло в сила, тъй като
същият е узнал за това най - късно на датата, на която му е било отнето свидетелството за
управление на моторно превозно средство – 23.10.2019 г. Изложеното по – горе дава
основание да се направи извод, че деянието на жалбоподателя е било осъществено както от
обективна, така и от субективна страна, тъй като за субективната съставомерност на
нарушението по чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП е необходимо съзнаване, от страна на нарушителя,
на обстоятелството, че управлява МПС в момент, в който е лишен от право да извършва
това. Запознаването на лицето с тези обстоятелства става от органите на МВР най – често с
отнемане на СУМПС от тези органи, което в случая е сторено. Отнетото свидетелство
остава във владение на органите на МВР, които го връщат след изтичане на наложеното
наказание лишаване от право да управлява МПС, което, според представената справка за
нарушител/водач, е станало на 24.11.2021 г.
Изложеното по – горе налага за съда извод, че като е наложил административно наказание за
съставомерно от обективна и субективна страна нарушение, АНО е издал законосъобразно
НП, което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0373-000037 от 03.02.2020 г., издадено
от началника на РУ Чепеларе към ОД на МВР Смолян, с което на Д. С. С., EГН **********
за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание
чл. 177 ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева, като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - Смолян.
5