Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.06.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І -9 състав, в публично съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕНА ШИПКОВЕНСКА
при секретаря Юлия Асенова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 2773 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са при условията на субективно
и обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 42, б. „б“, вр.
с чл. 25, ал. 1 ЗН, вр. чл. 42, б „в“ ЗН, вр. чл. 43, ал. 1, б. „б“, пр. второ ЗН, съответно чл. 108 ЗС.
Ищците
А.Г.Ц. и Г.Г.А. твърдят, че са единствени наследници по закон на М.Г.К./тяхна
леля/, починала на 31.12.2017 г. Сочат, че след 21.03.2018 г. ищците узнали, че приживе
наследодателката оставила саморъчно завещание от 15.11.2017 г., обявено на 17.01.2018 г., с което завещала на ответника А.Д.С. следното
движимо и недвижимо имущество, където и да се намира в България, което ще
остане след нейната смърт: 1. Апартамент в квартал „Изток“, ул. „*********,
апартамент № 8, София; 2. Апартамент в квартал „Гоце Делчев“, ж.к. „*********етаж
6, апартамент 114 в гр. София; 3. Всички имоти, намиращи се в гр. Констинброд-
Софийска област; 5. Банковата й сметка в Пощенска банка.
Ищците твърдят, че
завещателното разпореждане било нищожно, тъй като имало изтрити три реда от
завещанието - била заличена точка 4 от
завещанието, поради което същото било нищожно поради липса на форма. Завещанието, извършено от М.К.било нищожно и на основание разпоредбата на чл. 42, б. „в“ ЗН, в частта, с която се завещава „банковата й сметка в Пощенска
банка“ – т. 5 от завещанието. В посочената част завещанието не отговаряло на
изискуемата от закона форма, тъй като от текста не можело да се установи
действителната воля на наследодателката. Налице било съзнателно несъответствие
на външното, обективното, реалното положение и вътрешното намерение на страната
да се обвърже с правно задължение по сделката и начина, по който да направи
това. Към момента на смъртта си М.К.имала вземания към Пощенска банка по повече
от една депозитни банкови сметки, поради което не ставало ясно каква е волята
на завещателката- доколкото думите са изписани в единствено число /банкова
сметка/ *** /банковата/. При това положение нямало как да се установи
действителната вола на завещателната сделка, тъй като тълкуването в случая било
невъзможно. Било налице порок във волята, който не можел да бъде саниран.
На следващо място ищците
предявяват искове за унищожаване на завещанието поради упражнена по отношение
на завещателката психическа принуда, като конкретно се посочва, че тяхната леля
била гледана по „нехуманен“ начин и по този начин не й била оставена
възможност, различна от тази да състави процесното завещание. В случай че бъдат
уважени конститутивните искове за унищоваване на завещанието ищците предявяват
искове с правно основание чл. 108 ЗС с искане съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са
собственици на правото на собственост при квоти по ½ за всяка от тях върху
следните недвижими имоти: Апартамент № 8, находящ се в гр. София, район „Изгрев“,
ул. „*********на етаж 4 и Апартамент № 114, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно
*********, като ответникът бъде осъден да предаде владението върху тях. Релевират
искане с правно основание чл. 537, ал.2 ГПК да бъде отменен констативен
нотариален акт № 106 том І, дело №79/21.03.2018г.
на нотариус Ю.К.. Претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът А.Д.С. оспорва
предявените искове. Не оспорва, че ищците са дъщери на сестрата на покойната М.Г.К.-
нейни племенници, но оспорват същите да са поддържали връзка с нея и да са
имали какъвто и да било интерес към нейния живот и здраве. Сочи също така, че
доколкото завещателката е имала открити банкови сметки и в други банки, само с
посочването на името на конкретната банка, нейната воля е ясно и конкретно
изразена в завещанието. Ответникът оспорва твърдението, че наследодателката е
била гледана по „нехуманен начин“, като твърди, че именно поведението на ищците
следва да се определи като „нехуманно“, тъй като ищците оставили своята леля,
която била в напреднала възраст, да се справя сама, без да проявяват никаква
загриженост към нея. Релевира възражение за погасителна давност по отношение на
предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и
становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
Видно е от нотариален акт №13, т. І, рег.
№ 3436, дело №189/2000 г. на Димитър Д.- нотариус с рег.№117 на НК, че на 04.10.2000
г. М.Г.К.е била призната за собственик на основание наследство по завещание на
следния недвижим имот: Апартамент № 8, находящ се в гр. София, район „Изгрев“,
ул. „*********в бл. 3, вх. А, на IV етаж, заедно
със зимнично помещение, заедно с 1,271 ид. части от общите части на сградата,
както и отстъпеното право на строеж върху мястото- държавна земя.
По делото е представен също така нотариален акт за продажба на недвижим имот №52, том I, рег. №1795, дело №60/31.05.2000 г. на Лили
Лакова – нотариус с рег. №151 на НК, съгласно който Валери Павлов Тороманов и Ваня
Станимирова Тороманова продават на М.Г.К.следния свой, придобит по време на брака им и
представляващ съпружеска имуществена общност недвижим имот: Апартамент № 114,
находящ се в гр. София, ж.к. „Красно *********, заедно с принадлежащото му мазе
№ 18, заедно с 0,594% ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид. части от
правото на строеж върху мястото.
От удостоверение за наследници №0379/26.03.2018 г. на Столична община,
район „Изгрев”, се установява, че М.Г.К.е
починала на 31.12.2017 г. и е оставила за свои наследници по закон А.Г.Ц. и Г.Г.А.
– дъщери на нейната сестра Цветанка Г. Белева, починала на 27.01.2008 г.
Като доказателство по делото е прието
саморъчно завещание от 15.11.2017 г., с което М.Г.К.завещава на А.Д.С. следното
движимо и недвижимо имущество: 1. Апартамент в кв. „Изток“, ул. „******************апартамент
№ 8- София; 2. Апартамент в кв. Гоце Делчев, ж.к. *********, апартамент 114 в
гр. София; 3. Всички имоти, намиращи се в гр. Костинброд, Софийска област; 4.
Всички имоти, намиращи се в с. Карайсен, в село Сломер, област Велико Търново,
община Павликени; 5. Банковата ми сметка в Пощенска банка /обявено с протокол
от 17.01.2018 г. на нотариус Теодора Вуцова, с рег.№033 на НК, с район на
действие РС – гр. София/.
Видно
е от данните по делото, че с решение от 05.01.2022 г., постановено по въззивно
гр.дело №2992/2021 г. по описа на САС, 1- ви граждански състав, влязло в сила
на 29.03.2023 г., /в хода на настоящото производство – с определение от 29.03.2023 г. на ВКС по гр.
дело № 2475/2022 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение/,
е отменено първоинстанционното решение на СГС и вместо него е постановено
друго, с което са отхвърлени предявените от А.Г.Ц. и Г.Г.Ц. против А.Д.С.
искове с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за установяване
нищожност на саморъчното завещание от 15.11.2017 г., изготвено от М.Г.К.в полза
на А.Д.С., както и искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване правото
на собственост на ищците при квоти по ½ ид. част за всяка от тях на
процесните имоти и за осъждане на ответника да им предаде владението върху тях.
В
решаващите мотиви на горепосочения съдебен акт е прието, че процесното
завещание е действително, тъй като е написано и подписано от завещателката,
както и че липсата на т. 4 в завещанието не обяславя порок на завещанието, тъй
като текста на точка 4 присъства в завещанието. Приел е, че в представения с
исковата молба препис от завещанието заличаването на т. 4 е извършено от
нотариуса, за което свидетелстват поставените от него на мястото на заличения
текст подпис и печат, както и обстоятелството, че в протокола за обявяване на
завещанието нотариусът не е установил наличие на задрасквания и поправки.
Видно е от констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот по писмени доказателства №106, т. І, рег. №1415,
дело №79/2018 г. на нотариус Ю.К., с рег.№646 на НК, че на 21.03.2018 г. ответника
А.Д.С. е бил признат за собственик на следния недвижим имот: Самостоятелен
обект в сграда- апартамент № 8, с идентификатор 68134.802.2137.3.8 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015
г. на изп. директор на АГКК, с адрес гр. София, район „Изгрев“, ул. „*********вх.
********, ведно с принадлежност- зимнично помещение, ведно с 1,271% идеални
части от общите части на сградата, в която е разположен гореописания обект,
ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот,
в който е построена гореописаната сграда.
От писмо на „Юробанк България“ АД – ЦУ
от 21.02.2022 г. се установява, че М.Г.К.е била титуляр на банкови сметки при
посочената банка /общо 7 броя/, открити в периода 2005- 2014 г., закрити на
09.11.2018 г., като са видни и салдата по сметките към дети: 15.11.2017 г. и
31.12.2017 г.
От справка за банкови и платежни сметки
на физическо лице, изд. от БНБ на 16.06.2022 г., се установява, че към
30.12.2017 г. М.К.е имала открити банкови и платежни сметки при „Обединена българска банка“ АД, „Банка ДСК“ АД
и „Юробанк България“ АД.
От събраните
в производството гласни доказателства се установяват следните правнорелевантни
факти и обстоятелства:
Св. М.Г.Н.,
която е във фактическо съжителство със сина на ищцата Г.А., чиито показания
съдът кредитира при отчитане на тяхната възможна заинтересованост - чл. 172 ГПК, заявява, че познава М.от семейни сбирки, считано от 2010 г. Сочи, че М.живее самичка в кв. „Изток“, близко
до КАТ в гр. София. Св. Н. заявява, че нейните свекър и свекърва помагали наМ.,
и я посещавали по един, два пъти в седмицата, носели й покупки, хранителни
добавки, лекарства и др. Сочи, че нейната свекърва посещавала М.и в болницата,
когато се наложило да влезе за извършване на интервенция. Св. М.Н. никога не
била чувала за А.С., катоМ.не е споделяла това лице или някой друг да се грижи
за нея. През 2016 г. М.съобщила на свидетелката, че била изключително
притеснена в последните разговори и й затварила телефона. Това навело на
мисълта свидетелката, че нещо не е наред. През 2017 г. синът на ищцата Г.А.
посетилМ., но никой не му отворил вратата, въпреки че чувал гласове в жилището.
От показанията
на св. Е.К.П. се установява, че е работила като главен касиер на клон на Банка
ОББ. През лятото на 2016 г. провела разговори с М.като повода било нейното желание
да обедини сметките си в „Пощенска Банка“, които били няколко на брой с
различни валути. Св. П. разговоряла 3-4 пъти по телефона сМ., като последно се
чули в края на м. септември 2016 г. Тогава М.била много притеснена и затворила
много бързо телефона. Св. не е чувала името А.С., нито е чула от нея, че лице с
това име е оказвало каквото й да било физическо или негативно въздействие върху
нея.
Св. Л.М.М.сочи,
че М.Г. била приятелка на нейната леля, за която свидетелката полагала грижи
повече от 30 години. Свидетелката била много близка с леля си, и когато тя
починала, М.й станала приятелка. М.почти всеки ден се обаждала на свидетелката
и й искала съвети, споделяла й битовите и житейски проблеми, искала съвети за
здравето си, тъй като свидетелката била лекар. Св. М.сочи, че М.била самотна,
защото нямала близки и искала да има човек, на когото да разчита. Когато М.решила
да направи завещание, запознала свидетелката с А.С. и предварително споделила с
нея, че може да разчита на него. Наистина М.разчитала на А.С., който познавала
повече от 5 години. М.споделяла на свидетелката, че не може да разчита на двете
си племенници, защото са много ангажирани и няма как да се грижат за нея.
Тогава М.решила да намери добронамерен човек, на който да остави наследството. М.се
хвалела, че за всичко разчитала на А. и че той се грижел за нея, обаждал й се
да пита дали има проблеми и ако й трябва нещо, да се погрижи за нея и дори я завел
на курорт. А. помагал на М.за всичко – за битови и ежедневни проблеми, тъй като
тя искала майстор да й боядиса апартамента, също А. й купил легло, водил я на
лекар. Знае, че той и съпругата му се грижели заМ., и че когато била болна, те
я взели при тях за няколко дена. Св. присъствала на погребението наМ., което
било организирано от А.. Заявява, че нейните племенници не дошли на
погребението, даже три месеца след него не знаели, че М.е починала.
При така приетата за
установена фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 42, б. „б” ЗН, вр.
чл. 25, ал. 1 ЗН:
Твърдението на ищците в исковата молба, обуславящо
предявения иск, е че в саморъчното завещание от 15.11.2017 г. е налице заличаване на текста на т. 4, поради което
същото е нищожно.
Според чл. 298, ал.
1 ГПК решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и
на същото основание. В този смисъл силата на пресъдено нещо има за предмет
спорното право, което е предмет на делото, при което решението определя
действителното правно положение, съобразно което следва да бъде формирано
бъдещото поведение на страните.
Със съдебното решение от 05.01.2022
г., постановено по въззивно гр. дело №2992/2021 год. по описа на САС, 1- ви
граждански състав, което е влязло в сила на 29.03.2023 г., са
отхвърлени исковете на ищците срещу ответника с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за признаване на установено, че саморъчното завещание
от 15.11.2017 г., изготвено от М.Г. К., починала на 31.12.2017 г. е
нищожно. Тъй като предметът /спорното материално право/ и страните по предявените искове в настоящото производство
пред СГС
съвпадат напълно с тези по делото, по което вече има
влязло в сила решение, то е налице и процесуална пречка за висящността на
производството по предявения
иск със заявения порок във формата на завещанието, а именно поради
заличаване на текста на т. 4 от завещанието. Предвид непререшаемостта на спор, по който вече е налице влязло в сила
съдебно решение - аргумент от чл. 299 ГПК,
то и предявения
иск, основаващ се на твърдения за опорочаване
формата на завещанието поради заличаване на посочения текст, се явява недопустим и исковата молба в тази част следва да бъде върната
на основание чл.130 ГПК.
Влязлото
в сила съдебно решение, с което са отхвърлени предявените от настоящите ищци
искове с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН с твърдения,
че завещанието не е написано и подписано от завещателката, както и че в него
липсва точка 4, не съставлява пречка завещанието да се атакува поради твърдян
друг порок, който съставлява отделно основание за неговата нищожност, съотв.
унищожаемост. Когато искът е отхвърлен на
едно основание, той може да бъде предявен на друго основание, от което ищецът
извежда правото си, като първото решение няма да съставлява процесуална пречка
за новия процес. При това не е от решаващо значение дали основанието, на което
е предявен новият иск, е настъпило преди или след основанието по втория иск.
Важното е тези основания да са различни.
В контекста на изложеното настоящият състав намира, че останалите
предявени искове, предмет на настоящото производство, доколкото касаят различни
основания /твърдят се други пороци/, се явяват допустими и подлежат на
разглеждане.
По иска с правно основание чл. 42, б. „в” ЗН:
Съгласно
чл. 42, б. „в“ ЗН нищожно е завещателно разпореждане, противно на закона, на
обществения ред и на добрите нрави. Нищожно е и завещанието, ако изразеният в
него мотив, поради който единствено е направено, противоречи на закона, на
обществения ред и на добрите нрави.
Твърденията
на ищците са, че от употребения в завещанието израз „банковата ми сметка в Пощенска
банка“, не може да се установи действителната воля на завещателката, доколкото последната
имала повече от една сметка в тази банка.
Когато
завещанието не е ясно досежно самия предмет на разпореждането, следва да се
извърши тълкуването му съобразно общите правила за тълкуване на юридическите
актове - чл. 20 ЗЗД. Препращането към този текст, отнесен към характера
на завещанието като едностранно волеизявление, означава, че при тълкуването
следва да се търси действителната воля на завещателя, като отделните
разпореждания се тълкуват във връзка едни с други и всяко от тях се схваща в
смисъла, който произтича от цялото завещание. Тълкуването е способ за намиране смисъла на волеизявлението, обективирано
в завещанието, с оглед преследваната с него цел, като се вземат предвид
обичаите в практиката и добросъвестността. В определени случаи следва да се отчитат и
останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля
на завещателя. Във всички случаи обаче волята на завещателя подлежи на
тълкуване не само с оглед употребените в завещанието думи и изрази, и техния
буквален смисъл, но с оглед правилата на формалната и житейска логика.
Подлагайки текста на т. 5 от процесното
саморъчно завещание
на тълкуване, при спазване на установените за това правила, настоящият състав на съда
намира, че под употребения в завещанието израз „банковата ми сметка в Пощенска банка“
завещателката е изразила воля да завещае на ответника всичките си вземания по
сметки в Пощенска банка. Несъмнено е, че М.К.е имала открити банкови сметки и в други банки, което
мотивира съда да приеме, че изразената воля в завещанието несъмнено е по
отношение банковите й сметки в Пощенска банка. Неоснователно е твърдението на
ищците, че доколкото М.е открила и е била титуляр на сметките в Пощенска банка
това обстоятелство предполага знание и възможност да ги индивидуализира
поотделно в завещанието.
Напротив, ако желанието й е било да изключи някоя от тях от завещанието, тя би
ги изброила подробно, което в случая не е сторила. Ето защо, този иск се явява неоснователен, поради
което следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно
основание чл. 43, ал. 1, б. „б“, пр. второ ЗН:
Съгласно посочената
правна норма извършеното завещателно разпореждане при насилие е унищожаемо,
като разпоредбата визира упражнена принуда върху психиката на завещателя по
времето, когато е формирана волята му за извършване на завещанието. Ищците претендират като основание за унищожаемост на
завещанието волеизявлението да е извършено под влияние на психическа принуда.
Касае се до извършване на завещание въз основа на формирани страхови представи
за предстояща злина, причиняването на която зависи от заплашващия. Тези
представи могат да имат за предмет лични или имуществени блага на извършващия завещанието или на негови близки - живот, здраве, чест, собственост и др.
Ищците, на които принадлежи
процесуалното задължение /доказателствената тежест/ за установяване въведения в
исковата молба порок във волята на завещателката, водещ до унищожаване на
оспореното завещание поради насилие /психическа принуда/, не установиха твърденията си чрез пълно доказване /несъмнено,
безспорно/, както предписва правната норма, уредена в чл. 154, ал. 1 ГПК. По настоящето дело не се установява
завещанието, чието унищожаване се иска, да е извършено от завещателката поради упражнена върху нея психическа принуда от страна на ответника. Не се установява
завещателното разпореждане да е съставено от М.К.в
резулатат на възбуждане у нея на основателен страх. Показанията на св. М.Н., съгласно които наследодателката затваряла
телефона и не искала да говори с нея, не могат да се тълкуват като
доказателство за някаква принуда към момента на извършване на завещанието. Напротив, при проведеното насрещно /непълно/
доказване от ответника – чрез разпитаната свидетелка М., за която няма данни да е заинтересована от изхода на делото, по категоричен начин се опровергават
твърденията в исковата молба, че наследодателката е била гледана по „нехуманен“
начин. От показанията на свидетелката се установява, че завещателката и
ответника са се познавали повече от 5 години, че тя изцяло разчитала на него,
че той й помогал за разрешаване на битовите и здравословните проблеми, че М.не
можела да разчита на племенниците си - ищците,
които даже не дошли на погребението на леля си.
От показанията на свидетелката М.се
установява
несъмнено, че завещателката е
имала ясното съзнание и намерение да извърши завещателния акт,
в резултат на което да прехвърли права на ответника след нейната смърт върху имуществото си, без върху нея да е упражнено
каквото и да било насилие.
Предвид гореизложеното предявените искове се явяват неоснователни,
поради което следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно
основание чл. 108 ЗС:
Тъй като исковете за унищожаване на саморъчното
завещание в полза на ответника А.С. се явяват
обуслявящи изхода на делото по предявените ревандикационни искове, последните
също следва да бъде отхвърлени като неоснователни. В частност ищците не доказаха правото си на собственост по наследяване, поради което ревандикационните искове се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Предвид изхода на спора по исковете с правно основание чл.
108 ЗС подлежи на отхвърляне искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на съставения
констативен нотариален акт № 106 том І, дело №79/21.03.2018 г.
на нотариус Ю.К. – нотариус с рег. №646 на НК.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 3500,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. С оглед действителната и правна сложност на
делото и броя на проведените открити съдебни заседания пред настоящата инстанция
неоснователно се явява възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
уговореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 3500,00 лв.
Водим от горното Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ВРЪЩА исковата
молба с вх. №285841 от 01.03.2021 г. по гр. дело №2773/2021 г. по описа на СГС, IГО, 9
състав
и ПРЕКРАТЯВА производството по делото, в
частта по предявените от А.Г.Ц., ЕГН **********
и Г.Г.А., ЕГН ********** против А.Д.С.,
ЕГН ********** искове с правно
основание чл. 42, б. „б” ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за признаване
на установено, че саморъчно завещание от 15.11.2017 г., изготвено от М.Г. К., в
полза на А.Д.С. е нищожно поради заличаване на текста на т. 4 от
завещанието.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Г.Ц., ЕГН ********** и Г.Г.А., ЕГН **********,
двете със съдебен адрес: ***, адв. П. срещу А.Д.С., ЕГН **********,***, т.2, адв. М., искове с правно
основание чл. 42, б. „в“ ЗН за признаване на установено, че саморъчно
завещание от 15.11.2017 г., изготвено от М.Г. К., починала на 31.12.2017 г., в
полза на А.Д.С. е нищожно, в частта му по т. 5 от завещанието.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Г.Ц., ЕГН ********** и Г.Г.А., ЕГН **********,
двете със съдебен адрес: ***, адв. П. срещу А.Д.С., ЕГН **********,***, т.2, адв. М., искове с правно
основание чл. 43, ал.
1, б. „б“, пр. второ ЗН за унищожаване на саморъчно завещание
от 15.11.2017 г., изготвено от М.Г. К., починала на 31.12.2017 г., в полза на А.Д.С.
поради насилие /психическа принуда/.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от А.Г.Ц., ЕГН ********** и Г.Г.А.,
ЕГН **********, двете със съдебен адрес: ***, адв. П. срещу А.Д.С., ЕГН **********,***, т.2, адв. М., искове
с правно основание чл. 108 ЗС за установяване по отношение на А.Д.С.,
че ищците са носители
на правото на собственост /при квоти по 1/2 ид.
ч. за всяка от тях/ на основание наследство на следните недвижими имоти: Апартамент №
8, находящ се в гр. София, район „Изгрев“, ул. „*********бл. 3, вх. А, на IV етаж, заедно със зимнично помещение, заедно с 1,271 %
ид. части от общите части на сградата, както и отстъпеното право на стреж върху
мястото- държавна земя и Апартамент № 114, находящ се в гр. София, ж.к. Красно
село, бл. *********, заедно с принадлежащото му мазе № 18, заедно с 0,594%
ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид. части от правото на строеж
върху мястото и за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху
описаните по- горе имоти.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален
акт № 106 том І, дело №79 от 21.03.2018 г.
ОСЪЖДА А.Г.Ц., ЕГН ********** и Г.Г.А., ЕГН **********, да заплатят на А.Д.С.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски в производството
пред СГС в размер на 3500,00 лв. /три хиляди и петстотин лева/.
Решението, в частта, в която е
върната исковата молба, представляващо по своето правно естество определение,
може да се обжалва с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от получаване на
препис от него от страните, а в останалата част - с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
СЪДИЯ: