Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
261584 28.05.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански
състав, в открито съдебно заседание на осми април две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН
ВЪТОВ
при участието на секретаря Елица Колибаровска,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 12828 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са в условията на обусловеност
обективно кумулативно съединени искове на Н. Г.М., ЕГН **********,*** против „БНП Париба С.А. – клон ***“
КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар
Освободител“ № 2, а именно: установителен иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че сключеният между ищцата и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, чийто универсален правоприемник е „БНП Париба С.А. – клон ****“
КЧТ, договор потребителски кредит ****** от *** г. е недействителен на
основание чл. 22, вр. чл 11, ал. 1, т. 9, т. 11 и т. 12 ЗПК и обусловен
осъдителен иск за осъждането на ответното дружество да заплати на ищцата на
основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД сумата от 2091,30 ( две хиляди деветдесет и
един лева и 30 ст.) лева, представляваща разликата между действителното
погасената сума по кредита и дължимата главницата.
Ищцата твърди, че на *** г. между
ищцата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е сключен договор за потребителски
кредит *** – ****, по силата на който дружеството кредитор е предоставило на
ищцата потребителски кредит в размер на 5052 лева, при следните условия: размер
на кредита 5052 лева, застрахователна премия 1212,48 лева, такса за усвояване
на кредита -176,82 лева, платим на шестдесет броя месечни погасителни вноски,
размер на погасителната вноска – 142,80 лева, обща стойност на плащанията –
8567,69 лева, ГПР – 19,38 %, лихвен процент – 15.90%. Твърди се, че ищцата е погасила
сума в общ размер от 7146,58 лева, като всички вноски по кредита, с изключение
на първата са заплащани чрез „****“ в периода от 04.07.2017г. до 02.04.2019г. Обосновава
се, че чистата стойност на кредита е в размер на 5052 лева, както и че договорът
не отговаря на императивните изисквания на ЗПК, а именно на чл. 11, ал. 1, т.
9, т. 11 и т. 12 ЗПК към съответната редакция на закона. Подържа се, че не е ясно при какви допускания
е изчислен годишният процент на разходите по кредита, както и дали застрахователната
премия е включена при изчисляването на размера на годишния процент на
разходите. Предвид тези доводи се обосновава, че договорът за потребителски
кредит е недействителен, като съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят следва да
върне само чистата стойност на кредита.
В срока за отговор на исковата
молба, ответникът възразява за недопустимост и неоснователност на предявените
искове. Сочи, че исковете са недопустими, тъй като претендираното вземане по процесния
договор за кредит е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като
длъжникът е уведомен за прехвърлянето на **** г. Възразява, че не са нарушени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 11 и т. 12 ЗПК. Изтъква, че информацията за правото на кредитополучателя
по всяко време да поиска и да получи безвъзмездно извлечение за състоянието на
договора под формата на погасителен план, с отбелязване на извършените
предстоящи плащания е обективирана в чл. 7 от процесния договор, както и че
лихвеният процент по кредита е фиксиран. Иска отхвърляне на предявените искове
и присъждане на разноски.
Определението, с което по делото
е конституирано трето лице помагач на ответника е отменено по реда на чл. 253 ГПК, по съображения, че помагачът не би имал обратен иск спрямо подпомаганата
страна. Това е така, тъй като при прехвърляне на част от непогасено вземане по
договор за потребителски кредит, имущественото разместване, що се отнася до
погасените суми, е между първоначалните страни, като следва да се изтъкне, че с
цесията се прехвърля вземането, а не цялото правоотношение. Следователно, ако
исковете на потребителя против първоначалния кредитор за прогласяване на
недействителността на договора и връщане на надплатените суми бъдат уважени,
цесионерът няма иск против цедента, тъй като той не е приобретател на спорното
право, т.е. на вземането за
неоснователно обогатяване, чийто титуляр е ищецът-потребител.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за
процесуално допустими, като разгледани по същество исковете са неоснователни, по
следните съображения:
Най-напред следва да се изтъкне,
че наведеното от ответника възражение за недопустимост на предявените искове е
неоснователно. Правилно исковете са предявени против първоначалния кредитор, за
когото се твърди, че е получил изпълнение по недействителен договор за
потребителски кредит. Пасивно легитимиран по иска за неоснователно обогатяване
е получилият изпълнение без основание, като обстоятелството, че остатъкът от
вземането е прехвърлен в полза на трето лице, е без правно значение относно
допустимостта и основателността на предявените искове.
Относно предметната рамка на
правния спор, следва да се отбележи, че, при предявен иск на потребител за
недействителност на договор за потребителски кредит, съдът не дължи произнасяне
по ненаведени от потребителя основания за недействителността договора, тъй като
би нарушил диспозитивното начало в процеса и би се произнесъл с недопустим
съдебен акт по непредявен иск. Всяко основание за недействителност на договора за
кредит е основание за нов иск. Служебно задължение на съда е да се произнесе по
недействителността на договора за кредит, когато охранява интересите на
потребителя, т.е. най-вече при предявен против него осъдителен иск. Когато
обаче потребител твърди недействителност на договор за кредит, съдът е обвързан
от предметната рамка, очертана с исковата молба, доколкото не може да уважи или
отхвърли иск, който не е предявен, а незаявените от ищеца пороци на договора,
ако такива са налице, биха били основание за нов иск. В случая са предявени
искове в условията на обусловеност, при кумулативно съединяване, като обусловен
е искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД. Исковете на са евентуални,
тъй като уважаването или отхвърлянето на обуславящият установителен иск не е
процесуално условие за произнасянето и разглеждането на обусловения осъдителен
иск.
Съдът намира, че предявените
искове за недействителност на процесния договор за потребителски кредит, на
основание чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 11 и т. 12 ЗПК, са неоснователни и подлежат
на отхвърляне, поради което на отхвърляне подлежи също и осъдителният иск. За да достигне до тези изводи съдът взе
предвид, че в случая приложим е материалният закон, действащ към датата на
сключване на договора за кредит, т.е. ЗПК (ред. ДВ, бр. 91 от 20.11.2012 г.,в сила от
01.01.2013 г.). Следващото изменение на закона - ДВ, бр. 35 от 22.04.2014 г., е в сила от 23.07.2014 г., т.е. след сключването на процесния договор от
19.06.2014 г., поради което и не се прилага.
Установява се от приетите по делото доказателства, че на
19.06.2014 г. между ищцата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е сключен
договор за потребителски кредит *** – ***, по силата на който дружеството
кредитор е предоставило потребителски кредит в размер на 5052 лева, при
следните условия: размер на кредита 5052 лева, застрахователна премия 1212,48
лева, такса за усвояване на кредита - 176,82 лева, платим на шестдесет броя
месечни погасителни вноски, размер на погасителната вноска – 142,80 лева, обща
стойност на плащанията – 8567,69 лева, ГПР – 19,38%, фиксиран лихвен процент –
15.90%. В договора е инкорпориран погасителен план, в който вноските по кредита
са посочени като абсолютна стойност и е посочено каква част от главницата
остава дължима след плащане на конкретната вноска.
Изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, съдът кредитира единствено в частта ѝ относно констатациите
на вещото лице относно структурата на кредита и тези за това какви са
счетоводните записвания в дружеството ответник. Експертизата в останалата и
част е непрофесионално изготвена и не може да бъде кредитирана. Вещото лице Д. е
отговаряло на въпроси, който не са били поставени, не е взело предвид
представените по делото доказателства – разписки от „****“, посочило е, че не
може да изчисли коректно размер на ГПР, но въпреки това е определило процент от
84 % ГПР, на база неустоечини плащания, които не само, че не са договорени
между страните, но дори и в обстоятелствената част на експертизата не е
констатирано изобщо да са погасявани суми за неустойка. При определянето на ГПР
вещото е ползвало произволни данни – главница от 400 лева и неустойка от 334,11
лева, които нямат общо с предмета на делото. Използван е интернет сайт, а не
специализиран софтуер, при формирането на направените от експерта изводи. При
проверка в съответния сайт, съдът констатира, че в него се изчислява
приблизителна стойност на ГПР, при въведена главница и възнаградителна лихва. Експертизата
обаче не е оспорена от страните и е приета по делото. Въпреки това експертизата
съдържа информация относно структурата, размера и датите на осъществените по
кредита плащания, които съвпадат с приложените от ищцата разписки. Следва да се
изтъкне, че е налице разминаване между експертизата и плащанията, осъществени
от ищцата в полза на стария кредитор преди уведомяването ѝ за цесията на ****
г. Представените от ищцата разписки обаче доказват плащането и на тези суми. Тоест
установява, че ищцата в периода от 04.07.2017 г. до 02.04.2019 г. е погасила
сумата от 7146,58 лева, която съответства на малко повече от петдесет погасителните
вноски. Установява се, че до четиридесет и шестата вноска ищцата редовно е
обслужвала отпуснатия кредит, а след нея са налице забави и частично
изпълнение, датиращи след **** г. По
делото е представен договорът за кредит, като съдът приема за неоснователни
доводите, че са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.11 и т. 12 ЗПК.
Според чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК (ред.
ДВ, бр. 91 от 20.11.2012 г.) договорът за кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа: лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти. В случая страните са договорили фиксиран лихвен процент, т.е. не е
предвиден референтен лихвен процент и възможност за промяна на лихвения
процент, при определени предпоставки в ущърб на потребителя, поради което и
посочената разпоредба не е нарушена.
Според чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК (ред.
ДВ, бр. 91 от 20.11.2012 г.) договорът за кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа: условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Цитираната разпоредба не е нарушена, тъй като в договора за кредит е
инкорпориран погасителен план, който
съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, с ясна и разбираема индивидуализация на отделните вноски.
Действително погасителният план не съдържа последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти, но това е така, тъй като кредитът е отпуснат при фиксиран лихвен
процент. В него не фигурират погасителни вноски, дължими при различни лихвени
проценти, поради което и структурата на отделните вноски, не следва да е
отразена по този начин в погасителния план. Изискването на закона се отнася до
хипотезата, при която са налице вноски, дължими при различен лихвен процент,
т.е. целта е потребителят да бъде информиран по какъв начин различният лихвен
процент се отразява на размера на
вноската, като се посочи коя вноска при какъв лихвен процент е формирана.
Разпоредбата визира схеми на кредитиране, при които страните са договори
възможност за промяна на лихвения в зависимост от определени обстоятелства,
какъвто не случаят.
Според чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК (ред. ДВ, бр. 91 от 20.11.2012 г.)
договорът за кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа: информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит
да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението
на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в
плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит; Основният спор между
страните по делото е дали е нарушена посочената разпоредба. Съдът приема, че са
спазени изискванията на закона. В чл. 7 от договора е разяснено правото на
длъжника получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план
за извършените и предстоящите плащания. Погасителният план съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, тъй като в него е отбелязано какъв е размерът на
остатъчната главница при плащане на конкретната погасителна вноска, каквато е и
смисълът на предвидено изискване, което не е самоцелно. Погасителният план следва
да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, за да може потребителят да
бъде информиран каква част главницата погасява в хода на изпълнението. Останалите хипотези на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК са неотносими, тъй като лихвеният процент по кредита е фиксиран, от което
следва и че всички негови реквизити са в съответствие със закона.
В обобщение следва да се
подчертае, че с изискванията на чл. 11 ЗПК се цели информираност на потребителя
относно дължимите по кредита задължения. При ясно посочени лихвен процент, ГПР,
в т.ч. размер на допълнителните задължения по кредита – застраховка и такса за
усвояване, изготвен погасителен план, с индивидуализация на общата дължима сума
и месечните вноски, не може да се приеме, че договорът за кредит е недействителен.
Потребителят е надлежно информиран за условията на кредита, за това каква сума
получава, колко ще върне и на какво основание. Обстоятелството, че
застрахователната премия е платима на части в хода на изпълнението, което се
установява от приетата по делото експертиза, не може да наведе на друг извод.
Между страните не са договорени неустойки, който да са извън годишния процент
на разходите, който е по-нисък от предвидения законов максимум от 50%. Съдът не
кредитира заключението на експерта, че ГПР възлиза на 84 %, тъй като този извод
е базиран на произволни данни. Не кредитира и изказаното в съдебно заседание,
при разпита на експерта, че застрахователната премия не е включена в ГПР. В
случая ГПР е в размер на 19,38 %, а възнаградителната лихва възлиза на 15,90 %,
т.е. разликата между двете числа, обосновано може да се предположи, че се дължи
на размера на премията – от 1212, 48 лева и таксата за усвояване на кредита от
176,82 лева, чието връщане по изчисления на съда би довело оскъпяване на
кредита с около 3% на годишна база. Тоест от представените по делото
доказателства не може да се обоснове, че размерът на ГПР надхвърля или би
надхвърлил предвидения законов максимум, дори и застрахователната премия да не
е включена в него. Изискването на закона ГПР вярно да отразява разходите по
кредита е във връзка с предвидения
максимален лимит на ГПР, т.е. не всеки неправилно изчислен ГПР би довел до
недействителност на договора за кредит.
Следва да се подчертае, че дори и
да се приеме, че вземането на таксата за усвояване на кредита от 176,82 лева
произтича от неравноправна клауза, в контекста на предявения иск по чл. 55, ал.
1, предл. I ЗЗД, то това не би
довело до различен правен извод по основателността на този иск. За
основателността на иска по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, кредиторът следва да докаже
основанието, оправдаващо осъщественото имуществено разместване. Такова основание
е налице са сумата от 2091,30 лева, тъй
като кредитът, по мнение на настоящия съдебен състав, не е недействителен, същевременно обаче
кредитът не погасен в цялост. При това положение сумата от 176,82 лева би
следвало да бъде приспадната от непогасения остатък, който е на по-висока от
тази сума стойност, ако се приеме, че тя произтича от неравноправна клауза, при
наличието на друг правен спор. Действителността на договора оправдава
имущественото разместване за сумата по осъдителния иск, който следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на делото
ответникът има право на разноски, в размер на 100 лева за юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.
Г.М., ЕГН **********,*** против „БНП Париба С.А. – клон ***“ КЧТ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар
Освободител“ № 2 искове, с правни основания чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че сключеният между ищцата и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, чийто универсален правоприемник е „БНП Париба С.А. – клон ***“
КЧТ, договор потребителски кредит ***-*** от **** г. е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на
основание чл. 22, вр. чл 11, ал. 1, т. 9, т. 11 и т. 12 ЗПК и за осъждането на
„БНП Париба С.А. – клон ***“ КЧТ да заплати на Н. Г.М., ЕГН ********** сумата
от 2091,30 ( две хиляди деветдесет и един лева и 30 ст.) лева, представляваща
разликата между погасената, в периода от 04.07.2017 г. до
02.04.2019 г., сума по кредита от 7146,58 лева и сумата от 5052 лева - главница.
ОСЪЖДА Н. Г.М., ЕГН ********** да заплати на „БНП
Париба С.А. – клон ****“ КЧТ, ЕИК ********* сумата от 100 (сто) лева – разноски
за юрк. възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ:/п/
Деян Вътов
Вярно с оригинала.
ЕН