О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София,……2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, I въззивен
състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ Н.
МАРИЯ
ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
ВНЧД № 4310 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 7 НПК.
Образувано е по повод жалба от Р.Н.Р.
срещу определение от 26.08.2019 г., постановено по н.ч.д. 11678/2019 г. по
описа на СРС, НО, 16-ти състав, с което е потвърдено постановление на СРП от
27.06.2019г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ
5458/2015 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 48249/2014 г. по описа на СРП, водено
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2 от НК.
В жалбата срещу определението
жалбоподателят излага съображения за неговата неправилност и
незаконосъобразност, като твърди, че за него, от противоправното поведение на пълномощника
Ю.М., са настъпили вреди, в размер на 48 356,00 лв. Жалбоподателят посочва, че
е налице осъществен състав на престъплението по чл.217,ал.4, вр. ал. 2 от НК
от Ю.М., тъй като последният съзнателно
е действал против неговите интереси. Излага и съображения за необоснованост
както на прокурорския акт, така и на обжалваният съдебен такъв, тъй като по
делото не са били събрани необходимите доказателства, отстраняващи
констатираните от първоинстанционния съд противоречия между гласни доказателствени средства , включително и за непроведена очна ставка. С
жалбата се моли обжалваното определение, както и постановлението за
прекратяване на наказателното производство да бъдат отменени.
Софийски градски съд, като обсъди изложените в жалбата доводи и се
запозна с доказателствата по делото, намери за установено следното:
Жалбата
е подадена от легитимирано лице, предвид наличието на правен интерес от
обжалване на определението на СРС, в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243,
ал. 7 от НПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Досъдебно
производство № ЗМ 5458/2015 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 48249/2014 г. по
описа на СРП е образувано на 03.05.2015 г. срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.217,ал.4, вр. ал. 2 от НК за това, че на 18.01.2013г. в
гр.София, като пълномощник на ЕТ”Р.- Р.Р.”, упълномощен с пълномощно рег.№ 17
391/12.12.2012г. на Е.Б., помощник-нотариус при нотариус К.Б., рег.№ 617 в
Нотариалната камара съзнателно действал против законните интереси на
представлявания.
С
постановление на СРП от 27.06.2019г. наказателното производство по № ЗМ
5458/2015 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 48249/2014 г. по описа на СРП е
прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. В
постановлението за прекратяване прокурорът е анализирал събраните
доказателства, от които е преценил, че отношенията между Р.Р. и Ю.М. следвало да бъдат уредени със способите
на търговското и гражданското право, като в хода на проведеното разследване не
се установило да е извършено престъпление от общ характер по смисъла на НК.
Недоволен
от прокурорския акт е останал Р.Р.,
който, легитимирайки се като лице, пострадало от инкриминираното деяние, го е
обжалвал по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.
С
определение от 26.08.2019г., постановено по НЧД № 11678/2019 г. по описа на
СРС, НО, 16 с-в, на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК е потвърдено изцяло
обжалваното постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство
по досъдебно производство № ЗМ 5458/2015 г. по описа на СДВР, пр. пр. №
48249/2014 г. по описа на СРП. До този извод районният съд е стигнал отчитайки,
че фактическите обстоятелства по случая са изяснени в цялост, разследването е
проведено с нужната пълнота и обективност, а постановлението е изготвено при
пълнота на доказателствения материал, като са изчерпани способите за събиране и
оценка на доказателствения материал. В мотивите си районният съд е посочил, че
напълно споделя направената от СРП преценка, че следва да бъде прекратено
наказателното производство водено срещу неизвестен извършител за престъпление
по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2 от НК. Първоинстанционният съд е изложил в
обжалвания акт съображения, че не е
налице престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2 от НК, тъй като са били налице
между жалбоподателя Р. и Ю.М. гражданско-правни отношения, възникнали
във връзка с изпълнение на договор за услуга, сключен между лицата. Посочено е
от първостепенният съд също, че от доказателствата по делото не се установявало
за пострадалия да се настъпили от виновно поведение на М.значителни или
невъзстановими щети, като се уточнява в обжалвания акт, че е ирелевантно за
съставомерността на престъплението по чл.217 от НК пропуснатите ползи.
Въззивната
инстанция, запознавайки се с материалите по делото и извършвайки собствен
анализ на събраните и проверени в хода на досъдебното производство гласни
доказателствени средства, писмени доказателства и експертни заключения, намира
за правилно обжалваното определение.
От
обективната страна, изпълнителното деяние на престъплението по чл.217,ал.2 от НК се заключава в съзнателно действие на
дееца против законните интереси на представлявания.
Субект
на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице, действащо
като “представител” или “пълномощник”, като представителството или пълномощието
трябва да се отнасят до управлението на чуждо имущество.
Диспозицията
на чл. 217, ал. 4 НК формулира квалифициращи признаци на престъплението „злоупотреба с
доверие“ и те са с оглед причинения резултат. Единият квалифициращ признак – да
са последвали значителни щети, се преценява конкретно, изхождайки се от
паричната равностойност на причинените вреди. Другото квалифициращо
обстоятелство – да са причинени невъзстановими щети, би се реализирало, когато
предмет на престъплението е уникална и незаместима вещ или когато упражняването
на имущественото право е станало невъзможно.
Съдебната
практика, при преценката относно размера на причинените значителните щети, е
последователна в разбирането, че следва да се имат предвид единствено и само реално
причинените такива. Пропуснатите печалби
или ползи не следва да се включват в значителните вреди.
Основните
въпроси, които следва да намерят отговор е дали е налице „злоупотреба с
доверие“ от страна на пълномощника и в резултат на това дали са последвали
значителни щети.
Въззивният
съд след запознаване със събрания до момента доказателствен материал намира, че
Ю.Б.М.може да е субект на престъплението по чл.217,ал.2 от НК, тъй като
същият е бил “пълномощник” на ЕТ „Р. - Р.Р.",
упълномощен с нотариално заверено пълномощно от 12.12.2012 г., да извършва всякакви правни действия
от името и за сметка на едноличния търговец, в това число да сключва, изменя и
прекратява договори, включително трудови договори и допълнителни споразумения
на всички основания, да го представлява пред държавните органи и институции, да
сключва, изменя и прекратява договори, касаещи търговската му дейност, да го
представлява пред трети лица по повод на същите сделки и др.
На
следващо място въззивният съд счита, че със сключването от Ю.М., в качеството
му на пълномощник на ЕТ „Р. - Р.Р., на споразумение с „Д.-Т." ЕООД,
представлявано от П.Й.П., която същевременно е назначена от М.и на Р.та в
едноличния търговец, съзнателно е действал против имуществените интереси на ЕТ
„Р. - Р.Р..
Този
извод на съда следва от уговореното в споразумението, че ползването на
стопанисваният от едноличния търговец павилион, находящ се в гр. София, на ул.
„*********, срещу бариерата на служебния паркинг на ВМА, се предоставяло на „Д.-Т." ЕООД
безвъзмездно за срок от 5 години, при положение, че от изготвената по делото
счетоводна експертиза се изяснява обстоятелството, че средномесечният пазарен
наем за целия петгодишен период, през който ЕТ „Р. - Р.Р." е лишен от ползването
на търговския обект, възлиза на 48 356 лева.
Тези
вреди, както в правната доктрина, така и в съдебната практика, следва да се
дефинират като пропуснатата полза, тъй като представляват неосъществено
увеличаване на имуществото на ЕТ „Р. - Р.Р.", поради което се явяват
ирелевантни за съставомерността на престъплението по чл. 217, ал. 4 от НК.
Що
се отнася до сключването на трудовите договори на 28.12.2012г. от М., отново действайки като пълномощник на
ЕТ „Р. - Р.Р., със свидетелите П.П.за длъжността „продавач консултант", Е.М.за
длъжността „Р.тник кухня", и със себе си - за длъжността „управител",
въззивният съд не намира основание в доказателствената маса да направи извод,
че със сключването на въпросните трудови договори, пълномщникът е действал против
интересите на упълномощителя.
От
събраните по делото доказателства се установява, че във въпросният търговски
обект се е извършвала дейност, свързана с обществено хранене, поради което
настоящият съдебен състав приема, че е имало необходимост от служители, които
да обслужват клиентите. На следващо място въззивният съд не намира основание да
счете и че уговорените възнаграждения за извършваните от свидетелите П.П., Е.М.и
Ю.Б.М.трудови дейности, са били прекомерно завишени.
Месечната
заплатата на П.П.за длъжността „продавач консултант", при пълен Р.тен ден
е била уговорена на 840 лева, тази на Е.М.на 810 лева, а на М.-610 лева.
Установява
се от заключението на изготвена по досъдебното производство съдебно-счетоводна
експертиза /л.105-109 от том 3 от ДП/, че
през 2013 г. ЕТ „Р. - Р.Р. не е разполагал с достатъчно средства за
заплащане на заплатите на наетите в предприятието лица, което изключва умишлени
и злонамерени действия от страна на пълномощника на едноличния търговец,
съзнателно да не е плащал заплатите и осигуровките на служителите.
Поради
всичко изложено до тук, въззивният съд намира, че от доказателствената маса не
се установява деятелност, консумираща състава на престъплението по чл. 217, ал. 4, във вр. с ал.2 от НК,
преследващо се по общия ред.
Що
се отнася до поведение, осъществяващо състав на престъпление по чл.217,ал.2 от НК, въззивният съд намира, че такова е налице, тъй като диспозицията на
процесната материалноправна разпоредба не предвижда настъпването на престъпен резултат,
т.е. не изисква да е настъпило ощетяване на чуждото имущество.То ще е довършено
с всяко действие на пълномощника или представителя, което обективно противоречи
на интересите на представлявания, каквото бе констатирано от въззивният съд във
връзка със сключеното споразумение от св. М..
При
това положение жалбоподателят Р.Н.Р. има възможност да образува наказателно производство
срещу пълномощника, като депозира тъжба до Софийски районен съд.
Тъй
като съгласно чл.218в,ал.1,т.1 от НК наказателното преследване за
престъплението по чл.217,ал.2 от НК се възбужда по тъжба на пострадалия, то
определението от 26.08.2019 г., постановено по н.ч.д. 11678/2019 г. по описа на
СРС, НО, 16-ти състав, с което е потвърдено постановление на СРП от
27.06.2019г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ
5458/2015 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 48249/2014 г. по описа на СРП, следва
да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 243, ал. 7 НК, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.08.2019
г., постановено по н.ч.д. 11678/2019 г. по описа на СРС, НО, 16-ти състав, с
което е потвърдено постановление на СРП от 27.06.2019г., с което е прекратено
наказателното производство по ДП № ЗМ 5458/2015 г. по описа на СДВР, пр. пр. №
48249/2014 г. по описа на СРП.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.