Р
Е Ш Е Н И Е № 183
гр.
Сливен, 15.11.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При участието на
секретаря Радостина Желева и на прокурора Красимир Маринов, като разгледа
докладваното от съдия Динчева касационно административно-наказателно дело № 139 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Касационното
производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Д.М.В. чрез адв. Т.Т. *** срещу решение № 88 от 25.06.2021 год. постановено по
АНД № 20212230200315/2021 год. по описа на Районен съд – Сливен, с което е
потвърдено като законосъобразно и правилно Наказателно постановление №
20-0804-004048/29.01.2021 год. на Началник Сектор при ОД на МВР Сливен, РУ
Сливен, с което на Д.М.В. за нарушение на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 175а, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
В касационната жалба се
твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно.
Счита за необоснован извода на съда, че безспорно е установено извършването на
административното нарушение. Заявява, че неправилно са кредитирани показанията
на свидетелите И.и В.. Твърди, че не е извършено посоченото в наказателното
постановление нарушение. Моли съдът да постанови решение, с което отмени
решението на Районен съд – Сливен, както и наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и с адв. Т.Т., който поддържа жалбата
и моли съда да отмени обжалваното решение на Районен съд - Сливен и
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Представя
писмена защита и списък на разноските.
Ответникът по касацията
ОД МВР Сливен, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило
писмено становище от процесуален представител – гл.юриск.
Б., в което заявява, че оспорва касационната жалба, счита същата за
неоснователна, няма искания за събиране на доказателства. Моли съда да остави в сила
решението на първоинстанционния съд. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение, че жалбата е неоснователна и
решението следва да бъде оставено в сила.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение във връзка с
касационните основания, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съдът
намира за установено по делото въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства,
че на 28.12.2020 г. около 23:15 часа в гр.Сливен на ул.“Светлина“ – посока бул. “Цар
Симеон“, касаторът управлявал „Фолксваген Пасат“ с
рег.№ ******, собственост на С. Ф. М., като се състезавал, движейки се
успоредно с друг лек автомобил "БМВ 320Д" с рег.№ ******. С оглед
установеното служител при ОД МВР Сливен приел, че касаторът
е допуснал нарушение на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП и съставил АУАН бл. №
579273 от 28.12.2020 г. Актът е връчен на касатора на
28.12.2020 г., който на 30.12.2020 г. е подал възражение до директора на ОД МВР
Сливен. Въз основа на АУАН и установената в него фактическа обстановка,
Началник сектор при ОДМВР Сливен, РУ Сливен издал атакуваното НП
№20-0804-004048 от 29.01.2021 г., с което на Д.В. било наложено наказание
„Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 104б, т. 1 от ЗДвП. НП е
връчено на Д.В. на 26.02.2021 г.
При така установената
фактическа обстановка първоинстанционният съд
потвърдил атакуваното НП, като приел, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление били издадени от
компетентни органи, при спазване изискванията, посочени в разпоредбите на чл.42
и чл.57 ЗАНН. Съдът счел за неоснователно направеното в жалбата възражение за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не
констатирал пороци в административнонаказателното
производство, които да накърнявали правото на защита на жалбоподателя. При така
установеното въззивният съд стигнал до извода, че административнонаказателната отговорност на касатора била правилно и законосъобразно ангажирана, тъй
като визираното в АУАН и НП нарушение било несъмнено установено и доказано.
Решението на РС Сливен е
валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд правилно възприема
фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации
прилага закона правилно, като потвърждава оспореното пред него НП, предвид
констатираните му правилност и законосъобразност.
Съображенията
мотивирали решението на районния съд се споделят от настоящия състав на съда,
поради което повторното им излагане не е необходимо. В тази връзка следва да се
посочи, че с нормата на чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК е предвидена възможност за
препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
Що се
отнася до заявеното възражение в касационната жалба, че поведението на касатора, е неправилно възприето като „гонка“ или
състезание, следва да се посочи, че действително в ЗДвП липсва легална дефиниция
на понятието "нерегламентирано състезание". Понятието
"състезание" смислово означава надпревара, съревнование, което само по
себе си предполага наличие на повече от един субект. Както в АУАН, така и в НП
е посочено и друго МПС, участващо в надпреварата. Предвид това и съобразявайки
факта, че в санкционния акт са описани датата и мястото на осъществяване на
твърдяното нарушение, формата на изпълнителното деяние, пътят, отворен за
обществено ползване, по който са се движели автомобилите, както и моторните
превозни средства, взели участие в нерегламентираното състезание, настоящият
съдебен състав намира, че нарушението е описано от АНО достатъчно пълно, за да
даде възможност на наказаното лице да разбере всички съставомерни
признаци на деянието и осъществи адекватно правото си на защита в
производството, което то безспорно е направило.
Нормата
на чл.
104б, т. 1 от ЗДвП забранява на водачите на моторни превозни средства да
участват в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено
ползване. Това поведение на водачите на МПС е обявено за наказуемо с нормата на
чл.
175а, ал. 1 от ЗДвП, според която водач, който организира или участва в
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или
ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 12 месеца и глоба 3 000 лева.
Както
обосновано е приел въззивният съд, вмененото на касатора административно нарушение се явява доказано по
несъмнен начин. Установява се от показанията на разпитаните в производство пред
районния съд свидетели, ангажирани от ответника по касация, които са логични,
непротиворечиви и кореспондиращи, както по между си, така и със съдържанието на
издадения АУАН, че двата автомобила посочени в АУАН и НП, единият от които
управляван от касатора, са се движили по ул.
"Светлина" в посока бул.“Цар Симеон“ в гр. Сливен, като са се
изпреварвали един друг няколко пъти, форсирали са двигателите на автомобилите, движейки се успоредно един на
друг. Свидетелите А. Д. и Ц. И.установяват, че несъмнено водачите на двата
автомобила се състезавали помежду си, което било видно от начина на движение на
автомобилите и неколкократното изпреварване,
предприето от водачите на същите. Именно непосредствените впечатления на тези
свидетели са довели до спирането и осъществяването на проверка на водачите на
двата автомобила. Правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелите на
защитата – А. В. и Х. И., съобразявайки факта, че показанията им си
противоречат с тези на непосредствените свидетели на нарушението – служителите
на ОД МВР, които не са заинтересовани от изхода на делото.
Следователно
като е достигнал до извода, че касаторът е осъществил
от обективна и субективна страна вменените му с процесното
постановление административни нарушения и е потвърдил санкционния акт,
районният съд е приложил правилно материалния закон, при спазване на
процесуалните изисквания.
При
извършената служебна проверка за валидността, допустимостта, за което
касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът
намира, че атакуваното решение е валидно, допустимо, обосновано и съответстващо
на материалния закон, като при постановяването му не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 208
и следващите от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 88/25.06.2021 г., постановено по АНД № 20212230200315/2021 г.
по описа на Районен съд Сливен.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: