Р Е Ш Е Н И Е
№ 572
14.12.2022г. гр.
Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи състав в открито съдебно заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ : ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря В.Мушакова, като разгледа докладваното
от съдия Дилова административно дело № 856 по описа на Административен съд-Плевен за 2022 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на В.А.В.
***.Митрополия, чрез адв. Н. И. ***, против решение № 2153-14-129/07.10.2022
година на директора на ТП на НОИ Плевен. В жалбата се посочва, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че за да потвърди
разпореждане № 2113-14-1054 #/03.08.2022г.
на Ръководителя на ПО към ТП на НОИ Плевен, досежно отказа за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката, горестоящия
административен орган е изложил съображения за липса на една от двете
кумулативно изискуеми предпоставки в разпоредбата на чл. 68 ал.3 от КСО- липса
на изискуемия минимум от 15 години действителен осигурителен стаж. Твърди се, че
пенсионния орган е отчел, че към датата на подаване на заявлението,
жалбоподателката има навършени 66 г. 11
месеца и 21 дни и придобит осигурителен стаж 17 г. 11 м. и 9 дни при условията
на трета категория труд. От общия осигурителен стаж пенсионния орган е приел,
че не следва да се зачете като
действителен стаж времето, което е зачетено за стаж за отглеждане на детето от
неработеща майка, както и периода, в
който лицето е получавало обезщетение за
безработица. Твърди, че неправилно е
незачетен
от общия осигурителен стаж периода от 2г. и 2 месеца за отглеждане на първо и
второ дете, който пенсионния орган на осн. пар. 1 ал.1 т.12 от ДР на КСО не е
зачел за действителен трудов стаж на жалбоподателката по смисъла на чл. 68 ал.3
от КСО. Твърди се, че решението на административния орган по тълкуване и
прилагане на закона са неправилни и
постановено в противоречие със съдебната практика на ВАС. Излага доводи, че и при двата пенсионни
режима- по отменения Закон за пенсиите и по сега действащия КСО отпускът по
майчинство се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респ.
осигурителен стаж при пенсиониране, поради което липсва правно основание за
приложението на пар. 1 ал.1 т.12 от ДР на КСО. Изводът на административния орган в оспореното решение
на Директора на ТП на НОИ-Плевен, да не се зачита за действителен осигурителен
стаж на лицето, времето през което жалбоподателката е била в отпуск по
майчинство, противоречи на специалните разпоредби на чл. 14 и ч 47 ал.3 от Конституцията на Република България . Излага доводи, че след признаването на
периода на майчинство- 2 г. и 2 м. осигурителния стаж на В.В. надвишава 15
години и с оглед на навършената от нея възраст- 66 г. 11 м. и 21 дни са
изпълнени кумулативните предпоставки на
чл. 68 ал.3 от КСО за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. В заключение моли съда да отмени оспорения индивидуален
административен акт – решение № 21539-14-129/07.10.2022г. на Директора на ТП на
НОИ- гр. Плевен, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира направените по
делото разноски.
В съдебно заседание оспорващата редовно призована не
се явява, вместо нея се явява адв. И., която изразява становище, че оспореното решение е незаконосъобразно, постановено
в противоречие с материалноправните разпоредби и следва да бъде отменено.
Ответникът по жалбата- Директорът на ТП на НОИ Плевен,
в дадения срок не изразява становище по делото.В съдебно заседание се
представлява от юрк.С., която изразява становище, че оспорва жалбата, а
постановеното решение на Директора на ТП на НОИ като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка
с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представената по делото административна
преписка е, че В.А.В. е подала заявление
вх.№ 2113-14-1054/28.06.2022г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. чл. 68
ал.3 от КСО. Видно от представените доказателства е, че жалбоподателката е представила два броя
трудови книжки, акт за раждане № 162/10.03.1977г. на детето Веселин Велев и акт
за раждане № 336/14.02.1979г. Зоя В..
Видно от представеното по делото разпореждане №
2113-14-1054 #/03.08.2022г. Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ Плевен е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст на В.А.В..За да постанови разпореждането, административния орган е
посочил, че заявителката е родена на ***г. и към 28.06.2022г.- датата на
заявлението има навършени 66 г., 11 м. и 21 дни и придобит осигурителен стаж от
втора категория -03 години, 0 м. 03 дни,
и трета кат.- 14 г. 02 м. и 15 дни, от който действителен осигурителен
стаж 13 г. 08 м. и 18 дни. Съгласно чл. 104 от КСО превърнат към трета
категория- 17 г.,11м. и 19 дни. Приел е, че съгласно чл. 68 ал.3 от КСО право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст имат лицата, които са навършили
възраст 66 г. , 10 м. за 2022г. и имат най-малко 15 г. действителен трудов
стаж. Органът е приел, че „действителен трудов стаж“ по смисъла на пар. 1 т. 12
от ДР на КСО е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето през което
лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни
вноски, т.е. за действителен стаж се зачита само и единствено времето, през
което лицата са упражнявали трудова дейност въз основа на правоотношение – основание
за осигуряване, поради изискването да е налице действително изслужено време при
изчисляване на изискуемия по чл. 68 ал.3 от КСО осигурителен стаж от 15 г. , не
се прилагат правилата по чл. 104 от КСО за превръщане на стаж от първа и втора
категория към стажа от трета категория.Посочено е, че с писмо до отдел
„Обединен осигурителен архив“ е изискано издаване обр. УП-13 за периода от
01.06.1979 до 07.11.1979 към АПК гр.Д. Митрополия, Клоново стопанство- с.
Ореховица, което се налага поради застъпване на осигурителния стаж с друг
положен към РПК гр. Тръстеник, който към настоящата преценка за право не е
зачетен за стаж, както и осигурителен стаж за периода от 15.04.1993г. до
16.09.1993г. към Кметство Ореховица не е зачетен, тъй като заверката на
трудовата книжка не отговаря на изискванията на чл. 6 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж, като е указано при следващо заявление да се представи обр. УП 3 и
ор. УП 2 помесечно, с уточннена дата на освобождаване. Посочено е, че
изясняването на горецитираните факти и обстоятелства не влияят върху преценката
за придобиване правото на пенсия към настоящото заявление. В заключение е
посочено, че заявителката отговаря на изискването на чл. 68 ал.3 от КСО за
възраст, но не отговаря на условията за 15 г. действителен осигурителен стаж.
Разпореждането е връчено на заявителката на
28.08.2022г.и в законоустановения едномесечен срок е обжалвано пред горестоящия
административен орган- Директора на ТП на НОИ Плевен, видно от представената по
делото жалба вх.№ 1012-14-314/09.09.2022г. В жалбата е посочено, че неправилно е отказано
зачитането на действителния трудов стаж на жалбоподателката времето през което
неработеща майка е гледала дете до 3 г.
възраст, за който период се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“ за сметка на държавния
бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията.
Излага доводи, че неправилно Ръководителят на ПО към ТП на НОИ отказва на осн.
пар.1 ал.1 т.12 от ДР на КСО, като в разпореждането е мотивирано, че поради
изискването следва да е налице действително изслужено време при изчисляване на
изискуемия по чл. 68 ал.3 от КСО осигурителен стаж от 15 г. и не се прилагат
правилата на чл. 104 от КНО за превръщане на стажа от първа и втора категория
към стаж от трета категория труд., както
и да се вземе предвид, че със създаването на разпоредбата на пар. 1 ал.1 т.12
от ДР на КСО, в сила от 01.01.2015г. законодателят не цели да отпадне правото
на зачитане на отпуск по майчинство за трудов и осигурителен стаж.
Във връзка с постъпилата жалба, с Решение № 2153-14-129/
07.10.2022 г. Директор на ТП на НОИ –Плевен е отхвърлил жалбата, подадена
от В.А.В. срещу Разпореждане № 2113-14-1054#/03.08.2022 г. на ръководителя на "Пенсионно
осигуряване" при ТП на НОИ - Плевен. В решението е посочено, че въз основа
на представените документи е установено, че жалбоподателката има 03 г. и 3 дни
осигурителен стаж от втора категория и 14 т. 2м. и 15 дни осигурителен стаж от
трета категория. Посочено е, че в този стаж е включено майчинство зачетено въз
основа на представените удостоверения за раждане – 1 г. за първо дете и 01г. и
2 м. за второ дете. Зачетено е и обстоятелството, че жалбоподателката е получавала обезщетение за
оставане без работа за периода 04.09.1991г. до 04.04.1992г-07м. и за периода от
01.01.2004 до 30.09.2004г. 09 м. Така е изчислен действителния трудов стаж на
жалбоподателката от 13 г. 08 м и 18 дни.
В мотивите на решението е посочено, че разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО изрично посочва като условие за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст е действително прослужено време по
трудово или служебно правоотношение, времето, през което е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
както и времето през което е подлежало на задължително осигуряване за своя
сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Прави извод, че за
действителен стаж се зачита само и единствено времето, през което лицето действително е работило по трудово
правоотношение, което да е основание за осигуряване, а времето през което
лицето не е работило поради отглеждане на дете не може да бъде зачетено като
действителен трудов стаж. Позовава се на разпоредбата на чл. 15 ал.4 от НПОС,
според която осигурителния стаж за
преценяване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се превръща в
трета категория само и единствено в хипотезата на чл. 68 ал.1 и 2, но не и в
условията на чл. 68 ал.3. Поради изложеното административния орган е приел, че
правилно е прието че не следва да се зачете за действителен стаж времето, през
което е зачетено за стаж за отглеждане на дете на неработеща майка, както и
периода, когато лицето е получавало обезщетение за безработица. Приел е, че
така изчисления осигурителния стаж на жалбоподателката- 13г., 08 м. и 18 дни не
е достатъчен, за да бъде отпусната
исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно разпоредбата на чл. 68
ал.3 от КСО, който изисква минимум 15 години действителен осигурителен стаж. С
оглед на посочените мотиви Директора на ТП на НОИ Плевен е отхвърлил подадената
жалба .
Решението е връчено на адресата му на 11.10.2022 г.,
видно от представеното по делото известие за доставяне. Жалбата е подадена на 20.10.2021
г. чрез ТП на НОИ – Плевен, видно от поставения входящ номер.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок
за обжалване, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт и от
надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Като прецени представените по делото доказателства,
както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, с
оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът счита
жалбата за основателна.
Предмет на оспорване в настоящото производство е
решение на ръководителя на ТП на НОИ - Плевен, постановено по реда и при
условията на чл. 117 от КСО. Данните по
делото сочат, че процесният акт е издаден от административен орган, разполагащ
с материална и териториална компетентност, доколкото изхожда именно от
Директора на ТП на НОИ – Плевен. Спазена е и изискуемата писмена форма на
индивидуалния административен акт, същият удостоверява подписа на издателя си,
надлежно са изложени фактическите доводи, въз основа на които са направени и
съответни правни изводи. В жалбата принципно не се повдигат възражения по
валидността на оспорения акт, нито се навеждат и конкретни доводи за нарушаване
на административно-производствени правила при неговото постановяване, но съдът
е длъжен служебно да извърши преценка на валидността и законосъобразността на
административния акт на всички основания, установени в АПК. Ето защо и след
извършения съдебен контрол, настоящият състав не установи допуснати съществени
нарушения на общия и специалния закон. Спазен е и срокът за административно
обжалване, включително и има проведено такова пред Директора на ТП на НОИ -
Плевен, доколкото същото е абсолютна предпоставка за провеждане на настоящото
съдебно производство.
Спорът в случая се свежда до приложимото право и
отговора на въпроса дали правилно е приложен материалният закон. Не се спори, а
и това безспорно се установява от данните по пенсионната преписка, че по
отношение на В.А.В. администранивния орган е приел, В. че има осигурителен стаж
от 3 г. и 3 дни- втора категория и 14 години, 2 м. и 15 дни трета категория, от
който действителен стаж 13 г. 08 м. 18
дни. Не се спори, че съгласно чл. 104 от КСО превърнат към трета категория,
лицето има 17 г. 11 м. и 19 дни. Административния орган обаче е приел, че
поради изискването да е налице действително изслужено време, при изчисляване на
изискуемия по чл. 68 ал.3 от КСО осигурителен стаж от 15 години, не се прилагат
правилата на чл.104 от КСО. Позовал се е на разпоредбата на чл. 15 ал. 4 от НПОС,
в която според органа „изрично“ е посочено, че осигурителния стаж за
преценяване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се превръща в
трета категория само и единствено по чл. 68 ал.1 и 2, но не и в условията на
чл. 68 ал.3 от КСО, в която хипотеза е
жалбоподателката. По отношение на този извод на административния орган, а именно,
следва ли да бъде превърнат зачетеният осигурителен стаж от втора категория
труд с продължителност от 03 години 00 месеца и 03 дни в стаж от трета
категория труд на основание чл. 104, ал. 2 КСО при преценка за право на ЛПОСВ
по чл. 68, ал. 3 КСО, е необходимо да се посочи следното. Съгласно разпоредбата
на чл. 104, ал. 2 КСО, при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст
осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа
категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от
трета категория. Както беше посочено по-горе административният орган при
постановяване на своя акт се е позовал на разпоредбата на чл. 15, ал. 4
НПОС/доп. – ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 07.04.2017 г. /, съгласно която,
при преценяване на правото по ал. 1/правото на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО/ и определяне размера на пенсията за
осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща в трета категория.
Приел е, че в разпоредба не е предвидено превръщането на осигурителния стаж от
първа и втора категория към трета по реда на чл. 104 КСО при отпускане на
пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 КСО. Тази разпоредба обаче настоящият съдебен
състав намира, че противоречи на разпоредбата на чл. 104, ал. 2 КСО, в която е
дадено общото правило за превръщане на осигурителен стаж от първа и втора
категория в трета, съответно - три години осигурителен стаж от първа категория
или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета
категория. Това е така, защото правен принцип е, че общото правило се прилага,
доколкото не е предвидено изключение от него. Такива изключения от общото
правило в чл. 104, ал. 2 КСО са предвидени в ал. 3-9 на чл. 104 КСО, но нито
една от тях не касае ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 КСО. Ето защо, при липса на
законово въведено ограничение относно приложението на чл. 104, ал. 2 КСО,
различно от изключенията в ал. 3-9, е недопустимо с подзаконов нормативен акт,
какъвто е НПОС, да се въвежда такова/без да е налице законова делегация за
това/. А при противоречие между закон/в случая кодекс/ и наредба се прилага
нормативният акт от по-висока степен, а именно законът, съгласно чл. 5, ал. 1 АПК и чл. 15, ал. 3 ЗНА, поради което и въведеното с НПОС изключение не следва
да се прилага, а зачетеният стаж от втора категория труд с продължителност от
03 години 00 месец и 15 дни, следва да
бъде превърнат към трета категория труд. Освен това, в мотивите
административния орган е посочил, че при изчисляване на действителния трудов стаж е зачетен периода
на майчинство, зачетено въз основа на представените удостоверения за раждане-
за първо дете 1 г. и 1г. 02 м. за второ дете, а по-надолу в мотивите излага, че
времето, през което лицето не е работило поради отглеждане на дете не може да
бъде зачетено като действителен осигурителен стаж. Извода на административния
орган, че времето през което лицето не е работило поради това, че е отглеждало
дете не следва да бъде зачетено като действителен стаф е неправилен, и неправилно
не е признат за "действителен трудов стаж" периодът, в който
жалбоподателката е била в отпуск по майчинство признат от пенсионния орган за
осигурителен стаж. Така приложимата материалноправна разпоредба за процесния
период е нормата на чл. 80 от Правилник за прилагане на Закона за пенсиите
(отм.);, която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че
за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм.); ; се зачита и времето,
прекарано законно в установения платен и неплатен отпуск, който се признава по
Кодекса на труда. Към това време е била в сила и Инструкция № 2492 от
29.12.1967 г. за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж (отм.);
; , според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и
раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.);
;. С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на
раждаемостта (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за
бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или
осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се
признава за трудов стаж. При сега действащата уредба съгласно нормата на чл. 9,
ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни
вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и
за бременност и раждане. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /съкр. НПОС/, която гласи, че за
осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност,
раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ – изцяло, независимо
от продължителността на работното време. Очевидно е, че при общественото
осигуряване при майчинство и преди и сега законодателят не прави разлика между
жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които
полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал.
1-3 от КСО. Ето защо и в § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО изрично законодателят
регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Следователно и при
двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът по
майчинство /или майчинството/ се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране. Незачитането на
времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на
чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и
равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как
следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение № 2 от 4.04.2006 г.
по конституционно дело № 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България.
Ето защо, възраженията на жалбоподателката в тази насока, съдът намира за
основателни, поради което липсва правно основание за приложение на § 1, ал. 1,
т. 12 от ДР на КСО. Със създаването на тази разпоредба, в сила от 01.01.2015
г., законодателят не цели отпадане на правото на зачитане на отпуска по
майчинство за трудов и осигурителен стаж, поради което неправилно и
незаконосъобразно пенсионният орган е отказал на основание § 1, т. 12 от ДР на
КСО да признае процесните два периода за действителен осигурителен стаж. (в
този смисъл е Решение № 2477/17.02.2020 г. по адм. д № 5956/2019 г. на ВАС,
шесто отделение).
Освен това съдът намира, че при постановяване на
решението административния орган , е постановил административния акт без да
изясни релевантните за спора
обстоятелства,, с което е нарушил процесуалните си задължения, произтичащи от
основополагащите принципи на административния процес. Касае се за нарушаване на
принципа на истинност, прогласен в чл. 7 АПК, според който административните
актове се основават на действителните факти от значение за случая, като на
преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая, а истината за
фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този
кодекс.Нарушен е и принципът на служебното начало, според който
административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма
искане от заинтересованите лица, и осъществява процесуално съдействие на
страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на
производството / чл. 9, ал. 2 и ал. 4 АПК/. Това, от своя страна, е довело до
нарушаване на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК, които задължават административния
орган да събере служебно доказателства и да издаде индивидуалния
административен акт след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение
за не е събрал всички относими доказателства. Съгласно чл. 40, ал. 1 НПОС,
установяването на осигурителния стаж следва да се извършва с данните по чл. 5,
ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по
утвърден образец. Видно от оспореното
разпореждане е, че административния орган е изискал относими към спора
доказателства- издаване на образец УП 13 за периода от 01.06.1979 до
07.11.1979г. към АПК Д.Митрополия , клоново стопанство с. Ореховица, поради
това, че се застъпва осигурителния стаж с друг положен към РПК гр. Тръстеник,
както и от Кметство с. Оряховица не е зачетен стаж за периода 15.04.1993г.-
16.09.1993г. е изискано УП -3 и обр. УП-2 помесечно, с уточнена дата на освобождаване,
но същите не са представени към преписката,не са обсъдени от органа в мотивите, а в разпореждането декларативно е посочено, че изясняването на
тези факти и обстоятелства не влияят върху преценката по настоящото заявление. Съдът
намира, че с процесуалното си бездействие по отношение на релевантните факти,
за чието установяване органът е следвало да бъде активната страна – задължение,
произтичащо от служебното начало в процеса, административният орган е допуснал
и съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
С оглед
изложеното съдът намира, че обжалваното решение се явява незаконосъобразно,
като постановено в противоречие с материално-правните и процесуални разпоредби на закона. Налице е основанието по
чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК за отмяна на обжалваното решение, което налага
същото след отмяната му, ведно с потвърденото с него незаконосъобразно
разпореждане на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ
- Плевен и преписката по заявлението на В.А.В. да се върне на административния
орган за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
На основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да
се изпрати на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при ТП на НОИ –Плевен
за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст вх. № 2113-14-1054#/28.06.2022 г., по описа на ТП на НОИ – Плeвен, подадено от В.А.В., при съблюдаване на дадените с
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
Съобразно този
изход на спора, съдът че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателката сумата 510 лв представляваща направени разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, за които са представени доказателства по
делото
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2 , предл. последно от АПК,
Административен съд-Плевен,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.А.В., ЕГН **********, с адрес ***.Митрополия,
ул.“Ст. планина“ № 8 против Решение
№ 2153-14-129/07.10.2022 г. издадено от
директора на ТП на НОИ- Плевен, с което е отхвърлена жалбата й срещу
Разпореждане № 2113-14-1054#/03.08.2022 г. издадено от ръководител "ПО" при ТП на
НОИ Плевен.
На основание чл. 173, ал. 2 АПК ВРЪЩА преписката на директора на ТП на НОИ – Плевен за
ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст вх. № 2113-14-1054#/28.06.2022 г., по описа на ТП на НОИ – Плeвен,
подадено от В.А.В., при съобразяване на
дадените му задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Плевен да заплати на В.А.В., ЕГН **********,
с адрес ***.Митрополия, ул.“С.п“ № сумата 510 лв представляваща направени по
делото разноски
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
С Ъ Д И Я : /п/